РЕШЕНИЕ
№ 3717
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330101679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Й. Л. и Е. Ю. Л. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на по 1026.25 лева всеки от
общо вземане в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени
имуществени вреди от техния наследодател Й. А. Л., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, за които вземания е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е
образувано *** ***.
Предявен е и осъдителен иск от А. Й. Л. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД за присъждане на сумата в размер на 5396.40 лева, преведени на 14.01.2021 г. по
сметка на ***, въз основа на наложен запор върху банкова сметка на ищеца, получени от
ответника при условията на неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че А. Й. Л. и Е. Ю. Л. са наследници на Й. А. Л.,
починал на ***, срещу който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по
описа на ПРС за сумата в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г.
до окончателното плащане. Въз основа на ИЛ е образувано *** ***. Твърди се, че сумата по
изпълнителния лист е погасена по давност и не се дължи. Всеки един от ищците е титуляр
на задължението до една втора от целия му размер, в качеството им на наследници при
равни права на задълженото лице. Твърди се, че въз основа на принудителен способ – запор
на банкова сметка на А. Й. Л. е изтеглена сума в размер на 5396.40 лева, която е преведена
на ответника за погасяване на вземането му. Счита, че доколкото вземането, което е събрано
принудително към момента на събирането му е било погасено по давност, то същото
подлежи на връщане, доколкото е недължимо платено.
С оглед изложеното, за ищците се е породил правен интерес от предявяване на
1
настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основателност. Оспорва се вземанията по изпълнителния лист да са погасени по давност.
Оспорва да е получавал по изпълнителното дело сума в размер на 5396.40 лева., както и
каквито и да било други суми от ищците по процесното ***. Наред с това дори и да са
получени суми, макар такива да не са получени, те биха били платени на валидно правно
основание – изпълнителен лист и се дължат, доколкото не са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ОУИ:
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл.439, вр. с 124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу техния наследодател е издаден
изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като
кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни
факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, ищецът А. Л. следва да докаже, че е заплатил на ответника сума в
размер на 5396.40 лева, които той реално е получил, в резултат на осъществен принудителен
изпълнителен способ по висящото *** ***. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
С определение от 03.06.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
Й.А.Л. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5101/2011 г. по описа
на ПРС за сумата в размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до
окончателното плащане, въз основа на който ИЛ е образувано ***. Не се спори, че
Заповедта по чл.410 ГПК е в сила най-късно от 09.05.2011 г. Не се спори, че ищците са
наследници по закон на Й. А. Л., който е починал, като последните са конституирани като
длъжници по висящото***.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане и постъпвали ли са плащания в полза на
ответника от ищеца А. Л..
Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото е регресно и произтича
от закона – чл.274, ал.1 КЗ. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-
годишна погасителна давност.
Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години.
В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на
влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.
Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди
спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното
производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното
производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
2
т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от
момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на *** ***, с молба на ответника от 23.05.2013 г.
/л.2 Приложението/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност
по *** не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Молбата за образуване на *** от 23.05.2013 г. прекъсва срока за настъпване на
перемпцията, доколкото с нея е възложено на *** да извършва изпълнителни действия по
негова преценка по реда на чл.18 ЗЧСИ /л.2 от Приложението/.
С Разпореждане от 20.06.2013 г. на *** /л.23 Приложение/ е наложен запор на
трудовото възнаграждение на Й.Л. /наследодател на ищците/ при „Атаро Клима“ ЕООД,
като съобщение е изпратено до работодателя и получено от него на 03.07.2013 г., с което
също е прекъснат срока за настъпване на перемпцията.
В изпълнение на наложения запор по сметка на *** са постъпили плащания от
„Атаро Клима“ ЕООД в размер на по 80 лева с платежно нареждане от 15.08.2013 г., от
16.07.2013 г., от 17.09.2013 г. /л.31, л.35, л.38 от Приложението/, с всяко от които отново е
прекъсната перемпцията, доколкото плащанията са в изпълнение на изпълнителен способ.
Плащанията на трети задължени лица представлява изпълнение на приложен изпълнителен
способ, поискан от взискателя, поради което всяко едно от тях е прекъснал срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Това се потвърждава и от приетото в последствие Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С Разпореждане от 30.01.2014 г. на *** /л.47 от Приложението/ е наложена възбрана
на имот на длъжника, с което също е прекъсната перемпцията.
С молба от 02.04.2014 г. длъжникът е предложил да заплати на взискателя сума в
размер на 700 лева, за да бъде вдигната възбраната /л.57 от Приложението/, с което съдът
приема, че се признава дългът за тази сума и се прекъсва перемпцията за нея.
Сумата е платена с платежно нареждане от 12.05.2014 г. /л.61 от Приложението/.
С Разпореждане от 21.05.2014 г. на *** /л.79/ е наложен запор върху МПС,
собственост на длъжника, с което е прекъсната перемпцията.
С Разпореждане от 11.10.2016 г. на *** /л.90/ е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в „Щром“ ЕООД, като съобщение е изпратено до работодателя
и получено от него на 13.10.2016 г., която е от естеството си да прекъсне давността и
перемпцията.
За периода от 21.05.2014 г. до 11.10.2016 г. по изп.д. не са предприемани
изпълнителни действия, поради което на 22.05.2016 г. същото е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства
и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е
прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този случай е приложима т.10
от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие, като самата точка предвижда действие за минал
период.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 21.05.2014 г., когато е извършено
последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство срещу
длъжника, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на
22.05.2019 г.
Дори и да се приеме, че т. 10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се
прилага за отминал период и спряната давност започва да тече от постановяване на
посоченото ТР на 26.06.2015 г., а не от последното предприето изпълнително действие, то и
в този случай вземанията са погасени по давност –на 22.05.2020 г.
Дори и да се приеме, че в случая не е приложимо цитираното ТР, то от прекратяване
на изпълнителното производство, считано от 11.10.2016 г., започва да тече нова давност за
процесното вземане, която безпрепятствено е изтекла на 12.10.2021 г.
3
Следва да се посочи, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните
действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В тази връзка извършените след 11.10.2016 г. изпълнителни действия по
изпълнителното дело са без правно значение и не могат до доведат до прекъсване на
давността.
Въпреки извършените плащания по *** от длъжника по ***, от взискателя
продължава да се търси от ищците сума в размер на 2052.50 лева – главница и законна лихва
върху нея, видно от представените по делото призовки за принудително изпълнение /л.11 и
л.12 от делото/.
Още повече от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.91 от делото/,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че събраните от ищеца А. Л. в изпълнение на приложен принудителен способ,
стоят по сметка на ***, не са разпределени и преведени на ответника, поради което е налице
интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на главницата в посочения в
исковата молба размер.
Ищците са наследници на длъжника по делото при равни права, съгласно чл.9, ал.1
ЗН, поради което всеки дължи от общата сума в размер на 2052.50 лева по 1026.25 лева,
припадащата се част от дела им от наследството.
С оглед изложеното съдът приема, че давността е изтекла, поради което исковете за
установяване на недължимост на сумата в размер на по 1026.25 лева, от общо вземане в
размер на 2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди
от техния наследодател Й. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011
г. до окончателното плащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5101/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано *** ***, ще се уважат.
По осъдителния иск:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД от ищеца А.
Л..
Ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника сума в размер на 5396.40 лева,
които той реално е получил, в резултат на осъществен принудителен изпълнителен способ
по висящото *** ***. Ответникът следва да докаже основание за задържане на сумата, че
давността е прекъсвана или такава не тече.
Въпреки разпредЕ.та му доказателствена тежест ищецът не доказа, че ответникът е
получил сума в размер на 5396.40 лева. Напротив от Съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че платената сума в размер на 5396.40 лева се намира
по сметка на *** и не е разпредЕ., преведена на ответника. В хода на делото същата няма и
как да се преведе в полза на ответника, доколкото изпълнението е спряно с Определение на
съда, като допуснато обезпечение на иска по делото.
С оглед изложеното този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищците доказа следните разноски: 5 лева – такса за обезпечителна заповед, 150 лева –
депозит за ССчЕ, 24 лева – препис от *** и 1440 лева – адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства – фискален бон л.98 и банково
извлечение л.101. Общо разноски в размер на 1619 лева.
От тях сумата в размер на 150 лева – депозит за ССчЕ ще остане в тежест на ищците,
доколкото този разход е направен във връзка с осъдителния иск. Адвокатското
възнаграждение, доколкото е посочено в общ размер и не е разграничено по кой иск каква
сума се дължи, съдът приема, че възнаграждение следва да се раздели по равно за исковете
или за всеки иск възнаграждението е в размер на 720 лева.
4
С оглед изложеното общият размер на разноските, които ще се присъдят на ищците са
в размер на 749 лева.
Ищците не са заплатили дължимата държавна такса по делото, поради което тя ще
бъде възложена на страните съобразно изхода на спора.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС сума в размер на 82.10 лева –
държавна такса по отрицателните установителни искове.
Ищецът А. Й. Л. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сума в размер на
215.86 лева – държавна такса за осъдителния иск, на основание чл.77 ГПК.
Ответникът доказа следните разноски: 615 лева, платено адвокатско възнаграждение,
за реалното плащане на което са представени доказателства /л.54 – фактура и платежно
нареждане л.55/. Доколкото и ответникът не е разграничил по кой иск по колко адвокатско
възнаграждение е определено, съдът и тук приема, че общият размер ще се раздели на двата
иска по 307.50 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответникът ще му бъде присъдена
сума в размер на 307.50 лева за отхвърления иск, която ще се възложи в тежест на ищеца А.
Л..
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Й. Л., ЕГН ********** и Е. Ю. Л., ЕГН
********** и двамата с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ НА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад
„Позитано“ № 5 сумата в размер на по 1026.25 лева всеки от общо вземане в размер на
2052.50 лева, представляващо регресно вземане за причинени имуществени вреди от техния
наследодател Й. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2011 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5101/2011 г. по описа на ПдРС, въз основа на който е образувано *** ***, поради
погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 5396.40 лева, преведени по сметка на ***, въз основа на наложен запор върху
банкова сметка на ищеца, получени от ответника при отпаднало основание, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА А. Й. Л.,
ЕГН ********** и Е. Ю. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** сумата в размер на 749
лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА А. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 307.50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд
– Пловдив сумата в размер на 82.10 лева – държавна такса за установителните искове.
ОСЪЖДА А. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд -
Пловдив сумата в размер на 215.86 лева – държавна такса по осъдителния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6