МОТИВИ
към Присъда №159/09.10.2018г. по НОХД №2236/2016г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Г.М.В. ЕГН: ********** – за това, че „На 24.07.2017 г. и на 27.07.2017 г. в гр.
Плевен, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач на
неустановено по делото лице, което действало като извършител, с цел да набави
за себе си и за него имотна облага, умишлено го улеснил да възбуди и поддържа
заблуждение у две лица, с което им причинил имотна вреда в размер на общо 14
987,18 лева, както следва:
- На 24.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, действало като извършител, с цел да набави
за себе си и за него имотна облага, посредством възбудено и поддържано
заблуждение чрез телефонни разговори у М. М.Г.,***, че ще съдейства при
провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни
измамници, като отишъл на горепосочения адрес пред вх. „***“ и взел хвърлена
сума пари в размер на 6970 лева, които били хвърлени от М.Г. през балкона на
жилището й вследствие на въвеждането й в заблуждение от неизвестния извършител,
с което в съучастие, като помагач с него, причинил на същата имотна вреда в
размер на 6970 лева;
- На 27.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, действало като извършител, с цел да набави
за себе си и за него имотна облага, посредством възбудено и поддържано
заблуждение чрез телефонни разговори у И.Д.Г.,***, че ще съдейства при
провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето на телефонни
измамници, като отишъл на горепосочения адрес пред вх. „Ж“ и взел хвърлена сума
пари в размер на 8000 лева, 2 бр. дебитни карти, карта за градски транспорт и
лична карта – всичко на обща стойност 8017,18 лева, които били хвърлени от И.Г.
през балкона на жилището й вследствие на въвеждането й в заблуждение от неизвестния
извършител, с което в съучастие, като помагач с него, причинил на същата имотна
вреда в размер на 8017,18 лева.
- Престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.“
В хода на съдебното производство
подсъдимият Г.В. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ
от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа
повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно
параметрите на наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено
наказание около средния размер, предвиден в Закона, което да бъде съответно редуцирано
на основание чл.58а ал.1 НК и да се изтърпи при „строг” режим в Затвор.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанията
счита, че следва да бъде наложено наказание в справедлив размер, което да бъде
съответно редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК. Подсъдимият В. признава
вината си, изразява съжаление за извършеното и пледира за налагането на по –
ниско по размер наказание лишаване от свобода.
От направеното самопризнание на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Г.М.В. е роден на ***г***, настоящ
адрес ***, живее в ***, ***, български гражданин, без образование, неженен,
работи, осъждан, ЕГН: **********.
С Присъда по НОХД №286/2014г. по
описа на РС – ВАРНА, влязла в сила на 11.10.2014г., подсъдимият В. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 НК и му е наложено
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание
чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
През лятото на 2017г. подсъдимият М.
не бил трудово ангажиран. На неустановена дата до 24.07.2017г. получил
телефонно обаждане от неустановено по делото лице, което му предложило работа: да
посети гр. Плевен на 24.07.2017 г., за да вземе документи. Подсъдимият приел
това предложение за работа.
На посочената дата - 24.07.2017г.,
около 10:00 часа, св.М.Г. се намирала в дома си в в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***.
Получила телефонно обаждане по ползван стационарен телефон от страна на
неустановено по делото лице. Същото се представило като полицейски служител и я
въвело в заблуждение: приканило я да съдейства в акция по залавяне на „телефонни
измамници“. Мнимият полицейски служител уведомил св.Г., че предстои полицейските
служители да заловят „телефонните измамници“ и в тази връзка - поискал
свидетелката да хвърли пари в брой през терасата на жилището си, които да
послужат за примамка. М.Г. повярвала на думите на непознатия и вследствие на
това, на три пъти изхвърляла през терасата парични средства в брой, възлизащи
на общо 6970 лева.
Междувременно, подсъдимият В. бил провел
още няколко телефонни разговори с гореспоменатия, потърсил го по телефона,
непознат. Последният го уведомил, че В. *** пари, които впоследствие да
предаде. Инструктирал подсъдимия да посети адреса на св.Г. и да вземе
хвърлените от терасата парични суми в общ размер на 6970 лева. Г.В. вече бил
наясно, че участва в схема на т.нар. „телефонни измами“ и че посочената парична
сума е предмет на престъпно деяние. Въпреки това, изпълнил разпореденото, след
което по телефона бил инструктиран да задържи от така придобитите парични
средства сумата от 400 лева, след което да отпътува за гр.РУСЕ, където до
определен контейнер за смет в района на кооперативния пазар, да остави другата
част от парите. Подсъдимият изпълнил и това разпореждане на непознатия, без да
се среща със същия.
За времето от 24.07.2017г. до
27.07.2017г. Г.В. отново бил потърсен от непознатото лице и му било разпоредено
да изпълни аналогична по съдържанието си задача. Именно на 27.07.2017г.,
свидетелката И.Д.Г. се намирала в дома си в в гр. ПЛЕВЕН, ***. Получила телефонно
обаждане по ползван стационарен телефон от страна на неустановено по делото
лице. Същото се представило като полицейски служител и я въвело в заблуждение:
приканило я да съдейства в акция по залавяне на „телефонни измамници“. Мнимият
полицейски служител поискал от св.Г. да събере наличните си пари в брой, всички
дебитни карти, личната карта и картата за градски транспорт, след което да ги
хвърли през терасата, за да служат за примамка за „телефонните измамници“. И.Г.
повярвала на думите на непознатия и вследствие на това, изхвърлила през
терасата на жилището си парична сума в размер на 8000 лева, 2 бр. дебитни
карти, карта за градския транспорт и лична карта, издадени на нейно име.
Междувременно, подсъдимият В. бил
провел още няколко телефонни разговори с гореспоменатия непознат, който го инструктирал
да посети адреса на св.Г. и да вземе хвърлените от нея пари, дебитни карти,
карта за градски транспорт и лична карта. Както беше споменато, за Г.В. нямало
съмнение, че по този начин участва в схема на т.нар. „телефонни измами“, но
въпреки това, надлежно изпълнил даденото му от страна на непознатия
разпореждане и събрал хвърлените от страна на свидетелката пари и предмети.
С разпит на свидетел-очевидец – М.
М.Г., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на 24.07.2017г. започнало
досъдебно производство №Д – 1493/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на
което към наказателна отговорност за престъпление по чл. чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК бил привлечен Г.М.В..
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- обяснения на подсъдимия В., дадени
в хода на досъдебното производство /л.21 – 22 от Т.І на ДП/;
- показания на свидетелите М. М.Г., ***,
***, ***, И.Д.Г. /л.16 – 18, л. 28 – 30, л. 33, л. от Т.І на ДП, л.4 – 6, л.11 – 12, л. от Т.ІІ
на ДП/;
- 4 бр.Протоколи за претърсване и
изземване от 19.01.2018г. /л.37 – 42 от Т.І на ДП, л.16 - 21 от Т.ІІ на ДП/;
- заключение по тройна
съдебно-психиатрична експертиза /л.44 – 66 от Т.І на ДП/, от което се
установява, че подсъдимият Г.М.В. страда от параноидна шизофрения; въпреки
това, към месец юли 2017г. същият не е бил с болестно /психотично/ мотивирано
поведение, т.е. не е бил в прекъсната връзка с действителността, бил е в
състояние да организира поведението си и да предвижда последиците от същото,
поради което вещите лица са категорични, че е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи; посочват, че
е бил в състояние и правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти
и обстоятелства, имащи значение по наказателното производство; отбелязват, че В.
е със съхранена психична годност и считат, че не са налице основания за
приложението на чл.89 и следващите от НК. Съдът приема експертното заключение
като правилно и обосновано, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-оценителна
експертиза /л.22 – 26 от Т.ІІ на ДП/, от което се установява, че към
27.07.2017г., цената за възстановяване на лична карта на лица над 70г., както и
за възстановяване на пластика на дебитни карти от ОББ и ЦКБ е безплатно, а
изваждане на карта за тролейбусен транспорт в гр.ПЛЕВЕН за три месеца, за лице
над 70 г., за всички линии, възлиза на 17,18 лв.; Съдът приема експертното
заключение като правилно и обосновано, поради което му отдава вяра;
- веществените доказателства по
делото, приобщени посредством извършените претърсвания и изземвания, а именно:
1 бр. мобилен апарат с надпис: „Nokia“ с IMEI: *** 1 бр. мобилен апарат с
надпис: „SAMSUNG“ с IMEI 1: *** и IMEI 2: ***1 бр. мобилен апарат с надпис:
„уеzz“ с IMEI 1: *** и IMEI 2: *** със счупен дисплей; 1 бр. мобилен апарат с
надпис: „Nokia“ с IMEI: *** 1 бр. мобилен апарат с надпис „SAMSUNG“ с IMEI: ***
1 бр. мобилен апарат с надпис: „Sony Ericsson K510i“ с IMEI: *** 1 бр. мобилен
апарат с надпис: „Vodafone Smart Ultra 6“ с IMEI: *** ведно с находящите се в
тях батерии и СИМ карти;
- данни за имущественото състояние и
трудовата заетост на подсъдимия – от ОДМВР – ВАРНА, ТД на НАП – ВАРНА, ОБЩИНА
АКСАКОВО, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - ВАРНА /л.18 – 29, л.35, л.41, л.43 - 44 от делото/;
- характеристична справка /л.32 от делото/;
- справка за съдимост /л.37 - 40 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Г.М.В.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК - на 24.07.2017 г. и на 27.07.2017 г. в гр.
Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с
неустановено по делото лице, което действало като извършител, го улеснил да
възбуди и поддържа заблуждение у две лица, с което им причинил имотна вреда в
размер на общо 14 987,18 лева, както следва:
- на 24.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, което действало като извършител, да
възбуди и поддържа заблуждение у М. М.Г., ЕГН: **********, с което причинил на
същата имотна вреда в размер на 6970 лева;
- на 27.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, действало като извършител, да възбуди и
поддържа заблуждение у И.Д.Г.,***, с което причинил на същата имотна вреда в
размер на 8017,18 лева.
Налице са две деяния, всяко от
които представлява проявна форма на физическо помагачество по смисъла на чл.20
ал.4 НК. С всяко от деянията, подсъдимият В. е създал благоприятни условия за
извършителя на измамата – трето, неустановено по делото лице, което е въвело в
заблуждение свидетелката М.Г., респ. – св.И.Г.. Създадените неправилни
представи в съзнанието на всяка от свидетелките се свежда до това, че
неустановеният извършител е полицейски служител, че им указва да участват в
полицейска акция по залавяне на „телефонни измамници“ и че в тази връзка - Г.,
респ.Г., следва да съдействат като хвърлят от терасите си инкриминираните вещи.
Въз основа на така създадените неправилни представи, всяка от свидетелките е
осъществила акт на имуществено разпореждане с инкриминираните вещи – хвърлила
ги е от терасата си. На свой ред, подсъдимият, във всяка от двете описани
ситуации е прибрал хвърлените пари и предмети, а впоследствие – ги е предал на
неизвестния извършител на измамата, съобразно указаното. Именно по този начин, чрез
своите действия подсъдимият В. обективно подпомогнал, улеснил измамата, чийто
извършител е трето, неустановено по делото лице. Именно последното лице е
въвело свидетелките в заблуждение и активно е способствал за неговото утвърждаване,
т.е. осъществило е самото изпълнително деяние на чл.209 ал.1 НК. Вследствие на описаното
имуществено разпореждане, за всяка от свидетелките /Г., Г./, настъпила имотна
вреда в посочения по-горе размер, като е налице пряка причинно – следствена
връзка между създадените неверни представи в тяхното съзнание, имущественото
разпореждане и улесняващите измамата действия от страна на подсъдимия В..
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпният му резултат се доказват пряко посредством самопризнанието
на подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК, неговите обяснения в
хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите М. М.Г., И.Д.Г.. Косвено
се установяват от показанията на свидетелите ***, ***, ***, 4 бр.Протоколи за
претърсване и изземване от 19.01.2018г., заключение по съдебно-оценителна
експертиза и изброените по-горе веществени доказателства по делото. Съдът
намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си
и по несъмнен начин установяват фактите и обстоятелствата от разглежданата
група.
Авторството на деянието се
установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 НПК и неговите обяснения, а косвено – от показанията на свидетелите М. М.Г.,
И.Д.Г., ***. Посочените доказателствени материали взаимно се потвърждават и
способстват за установяване по категоричен начин, че именно Г.М.В. е помагач
при извършване на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
наказателно производство.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, в т.ч. – че собственото му поведение улеснява извършването на
измамата, предвиждал е неговите общественоопасните последици (настъпването на
имотна вреда за свидетелките Г. и Г., в резултат на въвеждането им в
заблуждение от страна на неизвестния извършител) и е имал за цел тяхното
настъпване. Налице е и характерната за чл.209 ал.1 НК престъпна користна цел – деецът
да набави за себе си и за другиго имотна облага, което ясно проличава от действията
на подсъдимия по последващо разпореждане с придобитата чрез престъплението
парична сума. От особено значение в коментираната насока е и заключението по
изготвената тройна съдебно-психиатрична експертиза, от което по категоричен
начин следва, че Г.В. се явява наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31
ал.1 НК, което в състояние на вменяемост е извършило деянията, предмет на
разглеждане по делото. Субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства,
коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
На последно място, налице са две
деяния, които поотделно осъществяват състав на престъпление по чл. 209, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 4 НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото деяние.
Ето защо извършените от страна на подсъдимия две деяния съставляват едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия В. обвинение е доказано по несъмнен
начин както от обективна, така и от субективна страна и същият следва да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.209 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък
специален минимум, както и с относително висок специален максимум. Отделно от
това обаче, обществената опасност на процесното продължавано престъпление е
висока и поради това, че се касае за случаи на ноторно известните в българското
общество т.нар. „телефонни измами“, които в настоящия исторически момент
бележат ръст и водят до причиняване на множество и съществени по размерите си,
имуществени вреди.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Г.В., следваща от приобщената справка за съдимост, е относително висока
- към датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан за
престъпления от общ характер и са му налагани наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
чието изпълнение е отлагано на основание чл.66 ал.1 НК. Характеристичните
данни, приобщени по делото потвърждават извода за относително високата степен
на лична обществена опасност на дееца – същият има криминалистическа
регистрация, няма данни за трудова ангажираност, има данни за контакти с лица
от криминалния контингент.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид:
-
психическото заболяване на подсъдимия, което макар да не го лишава от
вменяемост, го е улеснило при взимане на решението да участва в задружната
престъпна дейност;
-
направеното самопризнание в досъдебното производство, придружено с
обяснения в негова подкрепа, което е способствало за разкриване на обективната
истина - в съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от
Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен
касационен съд, Наказателна колегия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид предходната съдимост на дееца и високия
съвкупен размер на причинените с продължаваното престъпление имуществени вреди.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира, че е налице формален баланс между смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, при висока обществена опасност на
извършеното престъпление и относително висока лична степен на обществена
опасност – на дееца. Същевременно Съдът съобрази, че се касае за относително
ниска степен на лично участие в престъплението, предмет на разглеждане по
делото. Ето защо прецени, че справедливият размер на наказанието лишаване от
свобода, който би съответствал на участието на подсъдимия в престъпната дейност
би следвало да клони към минимума, предвиден в чл.209 ал.1 НК, без обаче да е в
самия минимум, предвид коментираната лична обществена опасност и необходимостта
от достатъчно интензивно поправително и превъзпитателно въздействие на
наказанието спрямо Г.В.. Доколкото не са налице условията на чл.66 ал.1 НК
/престъплението е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД №
2338/2014 г. по описа на РС – ВАРНА/, наложеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде търпяно ефективно.
Въз основа на тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Г.М.В. – роден на ***г***, настоящ адрес ***, живее в ***,
***, български гражданин, без образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че на 24.07.2017 г. и на 27.07.2017 г. в гр. Плевен, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неустановено
по делото лице, което действало като извършител, с цел да набави за себе си и
за него имотна облага, умишлено го улеснил да възбуди и поддържа заблуждение у
две лица, с което им причинил имотна вреда в размер на общо 14 987,18 лева,
както следва:
- на 24.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, което действало като извършител, да
възбуди и поддържа заблуждение у М. М.Г., ЕГН: **********, с цел да набави за
себе си и за него имотна облага, с което причинил на същата имотна вреда в
размер на 6970 лева;
- на 27.07.2017 г. в ***умишлено
улеснил неустановено по делото лице, действало като извършител, да възбуди и
поддържа заблуждение у И.Д.Г.,***, с което причинил на същата имотна вреда в
размер на 8017,18 лева.
- престъпление по чл. 209, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК му определи наказание 18
/ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373 ал.2 НПК
вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в окончателен размер 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.68 ал.1 НК Съдът приведе
в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ,
наложено на подсъдимия по НОХД № 2338/2014 г. по описа на РС – ВАРНА. В
съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС и двете наказания
лишаване от свобода беше постановено да бъдат изтърпени при първоначален
„строг” режим.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
На следващо място, като взе
предвид, че приобщените по делото мобилни телефонни устройства са послужили за
извършване на процесното умишлено престъпление и че същите принадлежат на
дееца, Съдът постанови: 1 бр. мобилен апарат с надпис: „Nokia“ с IMEI: *** 1
бр. мобилен апарат с надпис: „SAMSUNG“ с IMEI 1: *** и IMEI 2: ***1 бр. мобилен
апарат с надпис: „уеzz“ с IMEI 1: *** и IMEI 2: *** със счупен дисплей; 1 бр.
мобилен апарат с надпис: „Nokia“ с IMEI: *** 1 бр. мобилен апарат с надпис
„SAMSUNG“ с IMEI: *** 1 бр. мобилен апарат с надпис: „Sony Ericsson K510i“ с
IMEI: *** 1 бр. мобилен апарат с надпис: „Vodafone Smart Ultra 6“ с IMEI: ***
ведно с находящите се в тях батерии и СИМ карти съобразно Протокол за
претърсване и изземване от 19.01.2018 г. – да бъдат отнети в полза на Държавата,
на основание чл.53 ал.1 б. „а“ НК.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Г.М.В., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати разноските по делото, както следва: 609,96лв. /шестстотин и девет лева
и деветдесет и шест стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН, направени във
връзка с изготвените експертни заключения.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: