Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 27.05.2022 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На десети май година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 303 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Диана Агро 2017“ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Преслав“ №
32, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д. Д. против Ревизионен акт
Р-03002520006499-091-001/ 27.07.2021 г., който е потвърден с Решение № 223/
12.10.2021 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени задължения по ЗКПО за данъчен
период 2018 г. в размер на 1 382, 55 лв. за главница и 310, 93 лв. за
лихва и за данъчен период 2019 г. за 83 874, 52 лв. за главница и
9 133, 73 лв. за лихва или общо
в размер на 85 257, 07 лв. за главница и 9 444, 66 лв. за лихва,
както и задължения за ДДС за данъчен
период м.03.2019 г. в размер на 953, 33 лв. за главница и 207, 37 лв., за
м.06.2019 г. за 2 517, 21 лв. за главница и 0 лв. лихва, за м.08.2019 г.
за 1 170, 77 лв. за главница и 709, 85 лв. за лихва, за м. 11.2019 г. за
1 123, 56 лв. за главница и 0, 67 лв. за лихва, за м. 12.2019 г. за
1 167, 40 лв. за главница и 174, 80 лв. за лихва, за м. 03.2020 г. за 682,
42 лв. за главница и 88, 91 лв. за лихва или общо 7 614, 69 лв. за главница и 1 181, 60 лв. за лихва.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт
(РА) в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения за 2018 и
2019 г., не са признати разходи за посочените години за закупени горива, както
и е отказано право на данъчен кредит по фактури за закупено гориво, поради
необоснованост и незаконосъобразност, поради нарушение на процесуалните и
материалните разпоредби на ДОПК, ЗДДС и ЗКПО. Жалбоподателят сочи, че РА е
незаконосъобразен поради нарушението на основани принципи, установени в ДОПК,
като не е съгласен с определяне на задълженията му по реда на чл. 122 от ДОПК и
по конкретно по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК поради наличието на данни
за укрити приходи и доходи. Оспорващият счита, че към датата на преобразуване
на ревизионното производство в такова по чл. 122 от ДОПК не са били налице
предпоставките за това, тъй като не са налице данни за укрити доходи и приходи.
Изготвената експертиза е използвана като основно доказателствено
средство в ревизионното производство, като назначеното ВЛ е определило средни
цени: за сливи – 0,15 лв., за домати – 0,68 лв., за зелен пипер – 0, 51 лв. и
за червен пипер – 0, 89 лв. С това жалбоподателят не е съгласен, тъй като ВЛ е
посочило в обясненията си към експертизата, че няма пазарни свидетелства за
извършени продажби на зеленчуци и плодове, брани и продавани на полето, и че са
ползвани цени на стокови борси и тържища. Жалбоподателят сочи, че обжалва процесния РА като незаконосъобразен по основание и по
размер в частта, в която са коригирани приходите от продажбата на стоки за 2018
г. и 2019 г., намалени са разходите на дружеството за същия период и е
преобразуван финансовия резултат като е доначислен данък
по ЗКПО, като за 2018 г. не са признати разходи в размер на 18 597, 14 лв.
Поради липсата на документална обоснованост не са признати разходи в размер на
3 300, 76 лв. през първата ревизирана година дружеството е закупило гориво
от „Вяра 14“ ЕООД и „Сима Ойл“ ЕООД на стойност от
15 296, 47 лв. като начина на разходване на горивата дружеството е
посочило в протоколите за извършени земеделски обработки, но ревизиращият екип
не е признал този разход поради това, че издадените протоколи не отговарят на
изискванията на ЗСч. за първичен счетоводен документ. В резултат на извършените
корекции (увеличаване на приходите и намаляване на направените разходи)
ревизиращият екип е достигнал до извода, че данъчната печалба на дружеството за
2018 г. е в размер на 88 077, 45 лв. и е определил КД за довнасяне от
1 382, 55 лв., ведно с дължимите лихви, който се оспорва от жалбоподателя.
Последният оспорва и процесния РА в частта за
коригираните приходи от продажби на стоки за 2019 г. и непризнаване на част от
разходите на РЛ и преобразуването на финансовия резултат, като е доначислен данък по ЗКПО, като не са признати и част от
разходите, направени от РЛ в размер на 35 965, 46 лв. Жалбоподателят
оспорва РА и с частта, в която не е признат данъчен кредит за покупката на
горива през 2019 г. и 2020 г. от фирма „Жиел“ ЕООД. С
издадения РА е отказано правото на данъчен кредит за ДП м. 03.2019 г. в размер
на 953, 33 лв.; за ДП м.06.2019 г. в размер на 2 517, 21 лв.; за ДП
м.08.2019 г. в размер на 1 170, 77 лв.; за ДП м. 11.2019 г. в размер на
1 123, 56 лв.; за ДП м. 12.2019 г. в размер на 1 167, 70 лв. и за ДП
м. 03.2020 г. в размер на 682, 42 лв. Ревизиращият екип не признава съставените
за това протоколи, без да излага доводи за реалността на доставката на
горивото.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован, се представлява от а.. Цв.И. ***,
редовно упълномощен и приет от съда. Същият изразява становище за
незаконосъобразност на постановения РА и неговата отмяна, като и присъждането
на направените по делото разноски. В дадения от съда срок последният представя
писмени бележки в същия смисъл.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, редовно призован не
изпраща представител. В получена писмена молба от процесуалния му представител
И.Й. – гл. юрк. в отдел „Обжалване“ при Д“ОДОП“ гр.
Варна при ЦУ на НАП с изразено становище за даване ход на делото в нейно
отсъствие и отхвърляне изцяло на жалбата. Отправено е искане за присъждането на
разноски по делото за юкр. възнаграждение.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя „Диана Агро“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 32, вх. Б,
ет. 1, ап. 2 представлявано от Д. Д. е възложена със ЗВР № Р-03002520006499-020-001/29.10.2020
г., в която е определено тя да се
извърши за задължения за Корпоративен данък за периода от 03.05.2017 г. до 31.12.2019 г., както и за
данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 13.02.2019 г. до 30.04.2020
г. (стр. 3 от адм. преписка). Заповедта е издадена от
А. Цв. Б. на длъжността началник сектор
"Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. (стр. 1
от адм. преписка). Определени са също срокът на
ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена електронно на 03.11.2020 г.
според представената разписка (стр. 1 от адм.
преписка). Със ЗИЗВР № Р-03002520006499-020-002/01.02.2021 г. е изменен срокът
за извършване на ревизията – 02.04.2021 г. (стр. 6 от преписката). Заповедта е
връчена електронно на 02.02.2021 г. (стр. 4 от
преписката). Със Заповед № Р-0300252006499-023-001/01.04.2021 г. (стр. 9 от
преписката) ревизията е спряна на основание чл. 34 от ДОПК до получаване на назначена
експертиза. Заповедта е връчена електронно на 02.04.2021 г. на жалбоподателя.
Със Заповед № Р-03002520006499-143-001/18.05.2021 г. производството по
извършване на ревизията е възобновено считано от 18.05.2021 г., като е
определен срок за ревизията – 19.05.2021 г.
На 08.06.2021 г. екипът от ревизори, М.
Г. А. - Д.гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П.Г. М. гл.
инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03002520006499-092-001/08.06.2021
г. (стр. 181 до 234 от преписката).
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № Р-03002520006499-091-001/27.07.2021 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА за жалбоподателя „Диана Агро 2017“ ЕООД са установени допълнителни
задължения за Корпоративен данък за 2018 г. в размер на главница от 1 382,
55 лв. и лихва от 310, 93 лв. и за 2019 г в размер на 83 874, 52 лв. за
главница и 9 133, 73 лв. за лихва, или
общо в размер на 85 257, 07 лв. за главница и 9 444, 66 лв. за лихва, както и задължения за ДДС за ДП м.03.2019 г. в размер на 953, 33 лв. за главница и 207,
37 лв., за м.06.2019 г. за 2 517, 21 лв. за главница и 0 лв. лихва, за
м.08.2019 г. за 1 170, 77 лв. за главница и 709, 85 лв. за лихва, за м.
11.2019 г. за 1 123, 56 лв. за главница и 0, 67 лв. за лихва, за м.
12.2019 г. за 1 167, 40 лв. за главница и 174, 80 лв. за лихва, за м. 03.2020
г. за 682, 42 лв. за главница и 88, 91 лв. за лихва или общо 7 614, 69
лв. за главница и 1 181, 60 лв. за лихва.
Ревизионният акт е обжалван в посочените
части по административен ред на 10.08.2021 г. като подадената жалба е идентична
с тази по съдебен ред. По жалбата е постановено Решение № 223 от 12.10.2021 г.
от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
– Варна. По-горестоящият
орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния
акт в оспорената част.
Решението е съобщено на жалбоподателя на
13.10.2021 г., а жалбата срещу РА е
постъпила при ответника на 28.10.2021 г.
Жалбоподателят
„Диана Агро 2017“ ЕООД гр. Търговище обжалва РА в
частта за задължения за задължения за ДДС за данъчен период
м. 03, 06, 08 , 11, 12.2019 г. и м. 03.2020 г. в общ размер от 6495, 61 лв.
главница и лихва от 1181, 60 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане
на данъчен кредит по фактури за покупката на гориво и за Корпоративен данък по
ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 85 257, 07 лв. за главница и
9 444, 66 лв. за лихва, получени в резултат на увеличение на ФР на
дружеството за същите периоди с размера на укрити според ревизиращия екип
приходи от продажби на селскостопанска продукция (сливи, пипер и домати на
открито).
При тези факти съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от адресата
на РА и е подадена в законово установения срок, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Съдържанието на заповедта за възлагане
на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е
компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018
г. на директора на ТД на НАП-Варна. Заповедта за възлагане на ревизията е
връчена по електронен път на жалбоподателя на 03.11.2020 г., с което е спазено
изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по
чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя
на 08.06.2021 г.
Ревизираното лице се е възползвало от
правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение на 22.06.2021
г., като е представило като допълнителни доказателства данни за пазарни цени на
аналогични производители.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи
правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде
осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
По съществото на спора съдът намира
следното:
Спорът между страните е по приложението
на материалния закон, а именно следва ли да се признае право на приспадане на
данъчен кредит по фактури за покупка на гориво в общ размер на 6 495, 61
лв. за главница и лихва от 1181, 60 лв. за ДП м. 03, 06, 08, 11, и 12.2019 г. и
КД по ЗКПО за 2018 и 2019 г.
По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения
по този закон
за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка, като правото на приспадане на данъчен
кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС
данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчното събитие в
хипотезите на ал. 2, 3 и 4 от същата норма. В чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е предвидено,
че данъчното събитие възниква на датата,
на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или
друго вещно право, както и всяко друго право
на разпореждане със стоката като
собственик, или на датата, на
която услугата е извършена. Следователно това са юридическите факти, които пораждат изискуемост на ДДС
и правото на приспадане. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, доказателствената
тежест за неговото установяване е на ревизираното лице, за което са му дадени
указания с Определение № 428/ 08.11.2021 г. за конституиране на страните и
насрочване на делото.
В тази връзка по делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, като поставените задачи на ВЛ са разделени условно в три групи. По първата група въпроси е допусната
допълнителна ССЕ със същите въпроси поради противопоставяне на приемане на
изготвената експертиза от страна на двете страни по делото, като назначеното ВЛ
е дало заключението си в два варианта, предвид на обстоятелството, че С. Д.–
представляващ „Фрут Груп 83“ ЕООД и Д. Д. –
представляваща жалбоподателя „Диана Агро 2017“ ЕООД
са свързани лица като членове на Съвета на директорите на „Инвест
Агро ДС“ ЕАД. Така за средна пазарна цена на сливите
за 2018 г. отглеждани в землището на община Антоново от производители – ФЛ
и ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие,
съдът приема за справедлива цена от 0,13 лв. за кг. без ДДС
(втори вариант без цени на „Фрут Груп“ ЕООД).
За средна пазарна цена за 2019 г. на сливите
в землището на община Антоново от производители – ФЛ и ЮЛ, занимаващи се с
конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от 0,175 лв. за
кг. без ДДС (втори вариант без цени на „Фрут
Груп“ ЕООД).
За средна пазарна цена за 2019 г. на домати,
отглеждани на открито в землището на община Антоново от производители – ФЛ и
ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от
0, 06 лв. за кг. без ДДС.
За средна пазарна цена за 2019 г. на пипер,
отглеждани на открито в землището на община Антоново от производители – ФЛ и
ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от
0, 11 лв. за кг. без ДДС.
По втората група въпроси съдът приема първи
вариант за КД на 2018 г., съобразно представената таблица (стр. 218 от
делото), при данъчна печалба от 81 052, 19 лв. с КД на ЗКПО от 8 105,
22 лв., с КД от 3 242, 09 лв. или КД за довнасяне от 1 101, 54 лв.
За 2019 г. съдът приема
вариант първи за КД по ЗКПО с данъчна печалба от 104 274, 34 лв., с годишен
КД от 10 427, 43 лв. и КД за довнасяне от 10 427, 43 лв. според
изготвената таблица (стр. 223 от делото).
По въпроса за реалност на извършените доставки на
гориво за 2018 до 2020 г. ССЕ е дала заключение, че не може да даде категорично
заключение за реалност на доставките, тъй като при посещение в счетоводството
на жалбоподателя е била уведомена, че клиентската карта и фискалните бонове за
заредено гориво не се съхраняват от дружеството.
По третата група въпроси съдебния експерт е дал
заключение, че фактурите по спорните доставки са осчетоводени в двете
дружества. В счетоводството на „Жиел“ ЕООД данъчните
основи на всички продадени стоки, описани във фактурите са осчетоводени в
кредитния оборот на счетоводна сметка 7021 – Продажба на стоки в обект 1, а
начисления в тях 20% ДДС е осчетоводен в кредитния оборот на сметка 45321 –
Начислен ДДС за продажбите. В счетоводството на жалбоподателя данъчните основи
на цялото закупено количество дизелово гориво са записани в дебитния оборот на
счетоводна сметка 302-Материали, аналитична партида – Дизелово гориво.
Закупените количества бензин, масло, антифриз и други са записани направо като
изразходвани – в дебитния оборот на сметка 601 – Разходи за материали. Начисления
в тях 20% ДДС е осчетоводен в дебитния оборот на сметка 4531 – Начислен ДДС за
покупки. Според ССЕ за изразходвания бензин, масла, антифриз и други не са били
представени първични счетоводни документи. Организацията на счетоводствата в
двете дружества е в съответствие с изискванията на ЗСч. Предходен доставчик на
горива на „Жиел“ ЕООД е „Сима
Ойл“ ЕООД. За ССЕ са били представени фактурите за закупуване на горива, които
последствие са били продадени на жалбоподателя. Доставчикът „Жиел“ ЕООД е разполагал с кадрови потенциал според
представените ведомости за заплати. Извършените продажби са отчитани чрез ЕСФП,
видно от Z-отчети на бензиностанцията.
Изразходваното дизелово гориво през 2019 г. за
земеделски дейности е отразено в счетоводството на жалбоподателя чрез два
протокола за извършени земеделски дейности
и изписаното за тях гориво. Протоколите са съставени от дружеството и
имат реквизит за подпис на управителя. В тях са попълнени данни за следните
реквизити: видът на земеделските площи/ култури, обработените площи в дка,
разходната норма на съответния вид обработка (оран, дискуване,
култивиране, пръскане, окопаване или косене) изразходваното количество за всеки
вид обработка, както и общото количество дизелово гориво, изразходвано през
периода. Документите са без номер и дата. В тях няма данни за стойностното
изражение на стопанската операция. В първия протокол са описани дейности,
извършени през периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г. (две финансови
години). Изписаното гориво е 9 422, 50 лв. Във втория протокол са описани
дейности, извършени през периода 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. Изписаното
гориво е 9 132 л. В протоколите липсват данни за селскостопанската
техника, с която са извършени съответните дейности, за тракториста, за датите
на които е зареждано дизеловото гориво. Поради това ССЕ не може да установи по
безспорен начин връзката между получените доставки на гориво със
селскостопанската дейност на жалбоподателя.
За последващата
реализация на закупеното дизелово гориво на експертизата са били представени 12
бр. протоколи за приемане и предаване на дизелово гориво на управителя на
„Къневи комерс ДС“ ЕООД. Протоколите са съставени от
жалбоподателя. Подписани са от управителите на двете дружества. Те не съдържат
данни за селскостопанската техника, в която е заредено дизеловото гориво и за
тракториста, който го е получил. За ССЕ са били предоставени работните карти на
тракторите на „Къневи Комерс ДС“ ЕООД, с които са извършени земеделските
дейности. За 2019 г. работните карти са само две. Първата е съставена за
периода 01.10.2018 г. до 31.08.2019 г., а втората е съставена за периода от
01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. Работните карти са съставени от „Къневи Комерс
ДС“ ЕООД. Подписани са от управителя на дружеството. В тях също няма данни за
името на тракториста, който е получил дизеловото гориво, и за датата на която е
заредено. Дружеството не представи хронологични регистри за счетоводните си
сметки, в който са отразени стопанските операции за изразходваното гориво.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като компетентно изготвено и
непротиворечащо на събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно заключението на съдебния експерт по делото съдът приема за
правилен извода на ревизиращия екип, че нито в ревизионното, нито при
обжалването по адм. ред жалбоподателят е установил
факта на използване на закупеното гориво за целите на извършваните от него
облагаеми доставки, респ. за дейности, свързани с икономическата му дейност.
Ревизиращият екип е обосновал отказа си от приспадане на данъчен кредит с
липсата на доказателства за реално разходване на гориво по вид и количество,
съгласно нормативи на производителя и фирмени стандарти, което е абсолютно
необходимо за осъществяване на стопанската дейност на дружеството по
производство и продажба на селскостопанска продукция, който извод се споделя
изцяло от съда. Въз основа на това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
ревизиращият екип е отказал право на приспадане на жалбоподателя по фактури за
покупка на гориво за процесните данъчни периоди.
Според чл. 68, ал. 1 от ЗДДС „Данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения
по този закон
за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от
него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие
за облагаема доставка; 3. осъществен от
него внос; 4. изискуемия от
него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба „Правото на приспадане на данъчен
кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем“.
Да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е
необходимо да са изпълнени всички предпоставки на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС.
Според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за
целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки лицето има право да приспадне
данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано лице по този
закон, му е доставил. Законът ясно разграничава случаите, в които правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията
на чл. 69 или чл. 71 от ЗДДС. Законодателят приема за определящ критерий при
правото на приспадане на данъчен кредит при покупка на стоки или услуга,
начинът на тяхното ползване – за безвъзмездни доставки или за дейности, свързани
с икономическата дейност на ЗДЛ.
По отношение на КД по ЗКПО за 2018 г. и
2019 г.
Съдът кредитира заключението на
назначената по делото ССЕ, като приема, че средна пазарна цена
на сливите за 2018 г. отглеждани в землището на община Антоново от
производители – ФЛ и ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие, справедлива цена е от 0,13 лв. за кг. без
ДДС (втори вариант без цени на „Фрут Груп“ ЕООД).
Като в цената на продукцията не се включва бране и транспортиране на плодовете,
както и поливане.
За средна пазарна цена за 2019 г. на сливите
в землището на община Антоново от производители – ФЛ и ЮЛ, занимаващи се с
конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от 0,175 лв. за
кг. без ДДС (втори вариант без цени на „Фрут
Груп“ ЕООД). Като в цената на продукцията не се включва бране и транспортиране
на плодовете, както и поливане.
За средна пазарна цена за 2019 г. на домати,
отглеждани на открито в землището на община Антоново от производители – ФЛ и
ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от
0, 06 лв. за кг. без ДДС. За средна пазарна цена за 2019 г. на пипер,
отглеждани на открито в землището на община Антоново от производители – ФЛ и
ЮЛ, занимаващи се с конвенционално земеделие, съдът приема за справедлива цена от
0, 11 лв. за кг. без ДДС. В цената не
се включва поливане, бране и транспортиране на зеленчуците.
Съдът приема
предложения от ВЛ първи вариант за КД на 2018 г., съобразно
представената таблица (стр. 218 от делото), при данъчна печалба от 81 052,
19 лв. с КД на ЗКПО от 8 105, 22 лв., с КД от 3 242, 09 лв. или КД за довнасяне от 1 101, 54 лв.
За 2019 г. съдът приема
предложения от ВЛ вариант първи за КД по ЗКПО с данъчна печалба от
104 274, 34 лв., с годишен КД от 10 427, 43 лв. и КД за довнасяне от 10 427, 43 лв.
според изготвената таблица (стр. 223 от делото).
При изложеното, съдът счита, че
подадената жалба е частично основателна (по отношение на задълженията за КД по
ЗКПО) и следва да бъде частично уважена, а в останалата част отхвърлена (за задълженията
по ЗДДС).
С оглед на изхода от оспорването и на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК на адм.
орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата в размер на 427, 79 лв. за юрк.
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на а.. възнаграждения.
На жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата, а именно – 5065, 05
лв., определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на а.. възнаграждения, съставляващи 50 лв. за внесена ДТ,
депозит за ВЛ от 1650 лв. и а.. възнаграждение от 3 365, 05 лв.
Воден от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 и, ал.
2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002520006499-091-001/27.07.2021 г., който е потвърден с Решение № 223/ 12.10.2021 г. на директора на
дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на главница от 1382, 55 лв. и
лихва от 310, 93 лв. и ЗКПО за 2019 г. в размер на 83 874, 52 лв.
за главница и лихва от 9133, 73 лв., като намалява КД на 1 101,
54 лв. за 2018 г., с лихва от 23,87 лв., а за 2019 г. намалява на 10 427, 43 лв. с лихва от 225, 95 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част (по
отношение на задълженията за ДДС).
ОСЪЖДА „Диана Агро 2017“ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Преслав“ №
32, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д. Д. , да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 427,
79 лв. лева - разноски по делото за юрк.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Диана Агро
2017“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
Преслав“ № 32, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д. Д. направените разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 5 065,
05 лв. съставляващи 50 лв. за внесена ДТ,
депозит за ВЛ от 1650 лв. и а.. възнаграждение от 3 365, 05 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: