НОХД № 200/20178г.

МОТИВИ:

Обвинението против подс. Д.П.М. ***, е за престъпления, както следва:

- по чл.345 ал.1 от НК, за това, че : На 24.01.2018 г. на ул. „П.“ в гр. П. си служил с контролни знаци- два броя регистрационни табели № ......, издадени за лек автомобил „....“ с рама №......, монтирани на лек автомобил „М.“ с рама №.......

- по чл.343в ал.3 от НК, за това, че: На 24.01.2018 г. на ул. „П.“ в гр. П. е управлявал лек автомобил „М.“ с рама №...... в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ №.....

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.

Подс. М. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения и моли съда за справедлива присъда.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подс. М. за виновен за извършените две престъпления, като предлага наказанията да бъдат определени при отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при превес на вторите.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. Д.М. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван по административен ред с общо 18 НП за нарушения по ЗДвП. Заради извършваните системни нарушения на разпоредбите на ЗДвП спрямо подс. М. били съставени и няколко ЗППАМ, с които свидетелството за правоуправление на обв. М. било временно отнемано, а управляваните от него автомобили били спирани от движение. Подс. М. е осъждан, като за умишлени престъпления, като първото му осъждане е на лишаване от С., чието изтърпяване е било отложено, две от осъжданията са на пробация. По повод на тези осъждания, на подсъдимия е извършвана кумулация два пъти, като втората е била с определение на съда, влязло в сила на 14.03.2013 г., с което е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от С. за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от пет години измежду наказанята по НОХД № 607/2009 г. и НОХД № 1802/2010 г. и да озтърпи отделно наказанията глоба и обществено порицание, наложени му по НЧХД № 2585/2010 г. Освен посочените осъждания подс. М. е освобождаван веднъж от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му е било наложено административно наказание глоба.

Подс. М. ползвал лек автомобил „М.“ с рама № ...... и ДК№ ......, собственост по документи на Иван Иванов от с. А.. Внучката на подсъдимия М. М., притежавала лек автомобил „....“ с рама № ...... и ДК№ РА 4884 ВТ.

На 04.10.2016 г. подс. М. *** л.а. „....“ с рег. № РА 4884 ВТ, когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При извършената му проверка, полицаите установили, че подс. М. е във видимо нетрезво състояние, но той отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Поради тази причина му бил съставен АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Въз основа на този акт спрямо подс. М. било издадено и НП № ..../31.10.2016 г. за посоченото нарушение, за което ми била наложена глоба в размер на 2 000 лева и бил лишен от правоуправление за срок от 24 месеца. Въз основа на АУАН Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П. издал и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ..../04.10.2016 г., с която спрямо подс. М. била наложена санкция по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. На 15.11.2017 г. полицейски служители пристъпили към връчване на посочените НП и ЗППАМ на подсъдимия. Последният отказал да подпише и получи екземпляр от същите, като отказът бил оформен по надлежния ред. Подс. М. не обжалвал заповедта и на 30.11.2017 г. тя влязла в законна сила.

През м. януари 2018 г. мл. автоконтрольори при Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П. отново извършили проверка на подс. М., докато той управлявал лекия автомобил „....“ с рег.№ РА 4884 ВТ. Заради поредно извършеното от него нарушение регистрационните табели на посочения автомобил били отнети и автомобилът бил спрян от движение.

Другото ползвано от подс. М. МПС- л. а. „....“ с ДК№ ...... било повредено и той не можел да го ползва. Затова подсъдимият демонтирал рег. табели с номер „......“ от л. а. „....“ и ги поставил на лекия автомобил „....“.

На 24.01.2018 г., около обяд, св. Е. Г. и колегата му Д. Л.- полицейски служители в РУ- П. при ОД на МВР- П., били на работа със служебен автомобил, като се движели по ул. „С.“ в гр. П. в посока ЕГ „Б. Б.“. В този момент те забелязали срещу тях да се движи лек автомобил „....“ с ДК№ ......, който криволичел. Когато водачът видял полицейския автомобил, незабавно завил надясно и продължил по ул. „П.“. Полицейските служители го настигнали и му подали сигнал за спиране. Автомобилът отбил и спрял пред №4 на ул. „П.“. След като слязъл и приближил към л.а. „...“, св. Г. видял, че зад волана стоял подс. М., а в автомобила нямало пътници. Св. Г. му разпоредил да остане на място и поискал документите му за проверка. Подс. М. отвърнал, че нямал в себе си СУМПС, КТ и СРМПС, което управлявал, като представил само лична карта. На св. Г. му направило впечатление, че подс. М. силно лъхал на алкохол, поради което за съдействие бил повикан патрул на Сектор „ПП“ при ОД на МВР П., в чиито състав бил св. Т. М.. На последния също му направило впечатление, че подс. М. е в нетрезво състояние и лъхал на алкохол. Св. М. поканил подсъдимия да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство, но М. отказал, като заявил, че не бил управлявал автомобила. При извършената справка от полицейските служители в информационните масиви на МВР, се установило че спрямо подс. М. има влязла в сила ЗППАМ за временно отнемане на СУМПС. От извършената справка се установило също, че управляваният от подс. М. л.а. „....“ е спрян от движение и с отнети регистрационни табели, а монтираните върху автомобила табели с номер „...... са издадени за л.а. „....“. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, за който бил изготвен съответния протокол и фотоалбум към него. При извършения оглед на л.а. „....“ било установено, че рамата на автомобила е № ......, а на същия били поставени рег. табели с номер „......“. С протокола за оглед на местопроизшествие били иззети двете рег. табели с посочения номер, приобщени като ВД по делото.

С посоченото процесуално действие било отпочнато настоящето наказателно производство.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подс. М. и показанията на свидетелите Г. и М., дадени на съдебното следствие, както и от приетото в съдебно заседание и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. и М., тъй като същите са еднопосочни и безпротиворечиви, като взаимно се допълват, от които по убедителен начин се установява, че на инкриминираната дата и място, подс. М. е управлявал процесния автомобил. В обясненията си подс. М., също не отрича, че е управлявал автомобила, като преди това е монтирал рег. табели от повредения автомобил и ги е поставил на л.а. „....“, макар да твърди, че полицейските служители са пристигнали при автомобила му 15-20 мин. след като го е паркирал. Това твърдение на подсъдимия от една страна противоречи на показанията на св. Г. и св. М., а от друга страна се компрометира и от обстоятелството, че проверката на л.а. е извършена и същият е установен при извършения оглед спрян косо на пътното платно на ул. „П.“. Това обстоятелство подкрепя показанията на св. Г., че автомобилът е спрян при подаден сигнал от полицаите, а не е бил паркиран спокойно в един предходен момент, още повече, че от данните по делото и снетата самоличност на подс. М. се установява, че същият живее на ул. „С.“ №9, а не на ул. „П.“ № 4, където е установен проверявания автомобил. Поради изложеното съдът не кредитира посоченото от подсъдимия твърдение и прие същото за опит от негова страна да омаловажи действията си и да изгради защитна позиция с цел избягване на наказателната отговорност.

От писмените доказателства по делото, а именно Справка от ЦБ-КАТ (л.15 от БП) и от приетата в съдебно заседание Справка за нарушител/водач (л.10-13 от делото) безспорно се установява, че л.а. „....“ е с прекратена регистрация към инкриминираната дата. Пак от Справката за нарушител/водач на МПС, издадена от ОДМВР- П., както и от ЗППАМ № ..../04.10.2016 г., е видно, че подс. М. има влезли в сила НП, с които са му били наложени глоби за извършени нарушения по ЗДвП, които не са платени, както и че същият е лишен от право да управлява МПС, а от цитираната заповед, че заради извършени от подсъдимия поредни нарушения на ЗДвП му е била наложена санкция „отнемане на СУМПС” до решаване на въпроса за отговорността, която е влязла в сила на 30.11.2017 г.

При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подс. М. е осъществил престъпния състав на чл.345 предл.1 от НК, като на 24.01.2018 г., в гр. П., на ул. „П.“ си е служил с контролни знаци - два броя регистрационни табели № ......, издадени за лек автомобил „М.“ с рама № ......, монтирани на лек автомобил „М.“ с рама № ......, както и престъпния състав на чл.343в ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 24.01.2018 г. в гр. П., на ул. „П.“ е управлявал лек автомобил „М.“, с рама № ...... в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ № .....

Авторството на деянията и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъпленията са осъществени при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Това е така т.к. подсъдимият е съзнавал, че рег. табели, които е монтирал на управлявания от него автомобил са издадени за друг автомобил и че поставяйки ги на л.а. „....“ и управлявайки го е бил наясно, че по този начин си служи с тези контролни знаци, независимо от целта, за която е имал намерението да ги използва. Същевременно е съзнавал и обстоятелството, че заради извършени от него нарушения на ЗДвП му е била наложена санкция отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, съзнавайки, че не е обжалвал въпросната заповед и тя е влязла в сила и че при това положение не е имал право да управлява МПС, но въпреки това е управлявал лек автомобил.

Подбудите за извършване на престъпленията очевидно се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и чувство за безнаказаност.

При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на същото.

За да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на деянията. Съдът отчете обществената опасност на конкретно извършените деяния, която е завишена предвид обстоятелството, че се застрашават обществените отношения, свързани с осъществяване на контрола по транспорта и че автомобилът е управляван по улици от републиканската пътна мрежа.

Самият обвиняем е личност със средна степен на обществена опасност. Вярно е, че е осъждан, но следва да се отбележи, че осъжданията му са за деяния, извършени в периода м. януари 2007 г.- м. ноември 2012 г., като присъдите са влезли в сила в периода м. май 2010 г.- м. ноември 2012 г. Това означава, че в един продължителен период от време, близо 6 години, подсъдимият не е извършвал престъпления и макар и да не се е реабилитирал предвид извършената в късен период след осъжданията му втора кумулация през 2013 г., за което той няма вина, все пак показва, че в един продължителен период от време подс. М. не е извършвал никакви престъпни посегателства. Това от своя страна води до извода, че след последното осъждане е бил постигнат поправително-превъзпитателния и принудително-възпиращия ефект спрямо Д.М.. Видно от приложената по ДП Характеристична справка е, че подс. М. е негативно охарактеризиран. Веднага обаче следва да се посочи, че тази негативна характеристика за него се базира на предишните му осъждания от една страна, а от друга се сочат и два ЗМ, за които обаче не е посочено с какъв резултат са приключили проверките по същите, което е от съществено значение, още повече, че и върховната съдебна инстанция по този въпрос е категорична, че само соченето на ЗМ не е достатъчно, за да се приеме, че едно лице е негативно охарактеризирано. По същия начин следва да се коментира и направеното от ПИ изявление в характеристичната справка, че спрямо подс. М. са подавани сигнали и оплаквания, като нито са уточнени какви са те, нито са отбелязани резултатите от същите, най-малко дали след проверката им са се оказали основателни. Съдът отчете и статуса на подсъдимия като водач, който действително е обременен с множество извършени от него административни нарушения, за които са му били налагани адм. наказания глоби, които не са заплатени от него, но следва да се отбележи също че последните две наказания са обвързани с извършването на настоящето деяние по чл.343в ал.3 от НК, които не следва да се преценяват като характеристична данна, а също така съдът отчете, че по-голямата част от нарушенията са извършени от М. и същият е бил наказан за тях преди шест години.

Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха направените самопризнания, сравнително добрите характеристични данни, оказаното съдействие на контролните и разследващите органи, тежкото му социално и материално положение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете обременения му съдебен статус и този на водач.

При тези данни съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б“ от НК при определянето на наказанията и за двете извършени престъпления, като за престъплението по чл.345 ал.1 от НК замени наказанието лишаване от С. с пробация и определи пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

За престъплението по чл.343в ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът също замени наказанието лишаване от С. с пробация и определи пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една календарна година.

При определяне на размера на изтърпяване на отделните пробационни мерки за всяко едно от деянията, съдът прецени конкретната обществена опасност на деянията и като съобрази възрастта и личността на дееца.

Поради обстоятелството, че двете отделни деяния, респ. престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът на основание чл.23 ал.1 от НК определи и наложи на подс. М. едно общо най-тежко наказание- пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една календарна година.

Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

Съдът постанови веществените доказателства два броя регистрационни табели с № ......, следващи делото, след влизане на присъдата в сила да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П. на разпореждане.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: