Присъда по дело №161/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 161 по описа на ВРС, VІ наказателен състав за
2023год.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 26 от административния
ръководител - районен прокурор на РП Варна, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д. Д.П.за извършено
от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от
НК за това, че на 24.12.2021год. в гр.Варна, причинил на О. В.К.следна
телесна повреда, изразяваща се в травма на долната челюст – травматичен
оток в ляво и двустранна фрактура в областта на долночелюстните ъгли,
обусловила трайно затруднение в дъвченето и говора за период от около 2-2.5
месеца.
В хода разпоредителното заседание по делото пострадалия О.В.К. е
конституиран като частен обвинител на основание чл.76 от НПК и като
граждански ищец на основание чл. 84 от НПК като е допуснат и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск
предявен срещу подсъдимия Д.Д.П. за сума в размер на 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по
чл. 129, ал.2 от НК неимуществени вреди.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК –
чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание в хипотезата на чл. 58а, ал.4 от НК –
пробация с определяне на двете задължителни по закон пробационни мерки за
срок от по 10 месеца като счита, че са налице многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства. Алтернативно, ако съдът счете, че
не са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, предлага на подсъдими яда бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер към минималния, като бъде приложена
разпоредбата на чл. 66 от НК. По отношение на предявения граждански иск
счита че същият е основателен, но размерът е завишен десетократно и следва
да бъде редуциран. Счита, че следва да на подсъдимия и направените
разноски включително и възнаграждението на повереника.
Във фазата по съществото на делото повереникът на гр.ищец и частен
обвинител – адв. О.С. изразява несъгласие с отправеното от прокурора искане
за определяне на наказание в хипотезата на чл. 55 от НК като счита, че
приложението на тази разпоредба е недопустимо в случая. Счита, че
наказанието, което следва да понесе подсъдимия е лишаване от свобода като
не се противопоставя да бъде приложена нормата на чл. 66 от НК. По
отношение на предявения граждански иск изразява становище, че неговия
1

размер е съобразен с нанесени травми и моли за присъждане на справедливо
обезщетение. Отправя искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В пледоарията си по съществото на делото защитникът на подсъдимия –
адв. Д.Д. моли за налагане на наказание под предвидения в закона минимален
размер като акцентира на признаването на фактите като изразява становище, е
това наказание ще изпълни целите на наказателната репресия предвидени в
НК. По отношение на предявения граждански иск изразява становище, че
неговият размер е многократно завишен. Моли обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде съобразено с обстоятелствата по делото.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, извинява се и заявява, че много
съжалява за това което е направил. В дадената му последна дума отново
заявява, че се признава за виновен и моли за налагане на минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелите О. К. и О. С. били интимни приятели от 2017год.като през
месец август 2021год. се разделили. След раздялата им св. Сорокина
започнала връзка с подс. Д.П.
Вечерта на 24.12.2021г. св. К.и негов приятел – св. Б. посетили „Делта
Планет - Мол" в гр.Варна като до там отишли с автомобила на св. К. - „Тойота
Раф4" с ДК№ В2895НТ, който Кехайов паркирал в подземния паркинг на
мола. По същото време в същия търговски център с намирали и св. О.С. и
подс. Д. П. До там двамата отишли с лекият автомобил на подсъдимия -
„Тойота" с рег. № Р614КВУ (английска регистрация), който автомобил също
бил паркирал в подземния паркинг.
При напускане на търговския център четиримата се засекли на
територията на паркинга. След като видял св. С. и подсъдимия св. К. отишъл
при тях, а св. К. се насочил към автомобила си и влязъл в него.
Свидетелите С.и К. си разменили реплики, включително и обидни, при
което св. Сорокина ударила на св. К. шамар. След нейният удар последвали
удари от страна на подс. Д. П., който на няколко пъти ударил с юмрук св. К.в
областта на главата, включително и в областта на челюстта. От своя страна св.
К. заел защитна позиция като, през това време подс. Д. П. му нанесъл още
няколко юмручни удара по лицето. Последвала взаимна размяна на удари и
двамата се сборичкали. Св. О. К. успял да хване подс. П. за врата, при което
последният неволно съблякъл якето си. Св. О. К. отишъл до автомобила на св.
Б. К. Последният го видял, че е в кръв и видимо бит, казал му да влиза в
автомобила и след като К. го сторил двамата потеглили. Тъй като К. се
оплаквал от болки в челюстта св. К. го откарал в спешния център на МБАЛ
„Св.Анна - Варна“ АД.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
2

производство комплексна СМЕ изготвена от вещите лица д-р Д.Г. – съдебен
лекар и д-р М. Д. – лицевочелюстен хирург, в резултат на нанесените от подс.
Д. П. удари с ръце (юмруци) спрямо св. О.К. последният е получил
кръвонасядания и оток в областта на левия долночелюстен ъгъл – 3-5см.,
двустранна фактура на долната челюст в областта на долночелюстните ъгли,
кръвонасядане по кожата на предната повърхност на лявата мишница, както и
ограничен оток в дясната тилна област. Според заключението на експертите
травмата в долната челюст, изразяваща се в травматичен оток в ляво и
двустранна фрактура в областта на долночелюстните ъгли е обусловила
трайно затруднение в дъвченето и говора за период от около 2-2,5 месеца
като фрактурата е наложила оперативно лечение с използване на фиксиращи
елементи.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза изготвена от
вещите лица д-р Р.Б. – психиатър и Р. Г. – психолог се установява, че към
инкриминираната дата подс. Д.П. не е бил в състояние на „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“, не е страдал от умствено
недоразвитие и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Според заключението на експертите към момента
на извършване на деянието П. не е бил състояние на физиологичен афект.
Подс. Д.Д.П., роден на 12.08.2022год. в гр.Лимасол Кипър е руски
гражданин, постоянно пребиващ на територията на Република България.
Същият е студент във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Варна, неосъждан.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. П., показанията на свидетелите О. К., Б. К. и О.С.,
давани в хода на досъдебното, заключения по назначени съдебни експертизи
– комплексна съдебно медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р
Г. (съдебен лекар) и д-р Д. (лицевочелюстен хирург) и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза изготвена от вещите лица д–р. Р.Б.
(психиатър) и Р.Г. (психолог), справка за съдимост на Д.П, медицинска
документация – епикриза на О. К. издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД
Варна клиника по лицево-челюстна хирургия, медицинско удостоверение №
1421/2021год. издадено от д-р В. С. – лекар в отделение съдебна медицина
при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, ИЗ № 43937 включващо документи
издадени във връзка с проведено стационарно лечение на О.К.БЛ
„Св.Марина“ ЕАД Варна, лист за пациент в спешно отделение касаещ О.К.,
журнал за прием на пациент в спешно отделение и лист за преглед на пациент
в спешно отделение касаещ Д. П., като така посочените доказателства са
непротиворечиви досежно основните за предмета на доказване факти,
кореспондират по между си и взаимно се допълват, не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия П., тъй като
същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
3

Съдът изцяло кредитира и показанията на всички посочени по-горе
свидетели, тъй като същите са непротиворечиви досежно основните за
предмета на доказване факти, последователни и взаимно допълващи се са.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
и комплексна съдебно медицинска експертиза, като обективно, компетентно и
безпристрастно дадени, като освен това кредитира и всички писмени
доказателства приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства
в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянията)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите К. и С. относно времето и
мястото на извършване на деянието и действията на подсъдимия – нанасяне
на удари с юмруци от страна на подсъдимия в областта на главата в частност
и в челюстта на К., от показанията на К. относно времето и мястото на
извършване на деянието и състоянието на К. след това, от медицинската
документацията и заключението на комплексната съдебно медицинска
експертиза установяващо телесното увреждане причинено на пострадалия и
механизма на причиняването му.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият Д. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
на 24.12.2021год. в гр.Варна, причинил на О. В.К. следна телесна повреда,
изразяваща се в травма на долната челюст – травматичен оток в ляво и
двустранна фрактура в областта на долночелюстните ъгли, обусловила трайно
затруднение в дъвченето и говора за период от около 2-2.5 месеца.
Обект на това престъпление са обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, неосъждано лице.
4

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия – нанасяне на
удари с юмруци по отношение на пострадалия К., в областта на устата, в
резултат на което последния е получил травма на долната челюст –
травматичен оток в ляво и двустранна фрактура в областта на
долночелюстните ъгли, обусловила трайно затруднение в дъвченето и говора
за период от около 2-2.5 месеца. Доколкото причиненото на св. К.
травматично увреждане представлява счупване на долната челюст, което води
до трайно затруднение на говора и дъвченето, то от наказателно-правна
гледна точка тази телесна повреда се квалифицира като средна по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е
искал.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, както и
проявеното критично отношение към извършеното. Съобразявайки
задължителните указания дадени в ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009
год. на ОСНК на ВКС, т.7 съдът не отчете като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство самопризнанието на подсъдимия доколкото в
случая съдебното следствие е проведено по реда на глава 27-ма от НПК в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете от степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца за който прие че не е
деец с висока степен на обществена опасност предвид данните за чистото му
съдебно минало и като отчете наличие само на смекчаващи отговорността
обстоятелства прецени, че за постигане целите на наказанието на подс.
Погунов следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер
към минималния предвиден в закона, а именно в размер на шест месеца. И
след като приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и
нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и намали така посоченото по-горе наказание с
1/3 (два месеца) съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца.
Съобразявайки размера на наложеното данните за личността на
подсъдимия (в млада възраст, с чисто съдебно минало) съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е
наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от него
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл.66 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието като определи на подсъдимия изпитателен срок
от три години.
Наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
5

нито пък изключителни такива съдът не констатира, поради което и не уважи
искането на прокурора и защитата за налагане на наказание в хипотезата на
чл.55 от НК – пробация.
По гражданския иск.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за
неимуществени вреди, съдът намери същият доказан по основание, тъй като,
видно от събраните доказателства, ищецът е претърпял оперативно лечение,
бил е хоспитализиран и е понесъл значителни морални страдания. С оглед
естеството на увреждането и предвид липсата на трайни последици за
здравето на пострадалия обаче, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
съобразявайки съдебната практика на наказателните съдилища при
определяне на обезщетения за аналогично увреждане съдът счете за
справедливо претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на
деянието да бъдат обезщетени със сума в размер на 4000лв., която в пълен
размер ще репарира вредите поради което и осъди подсъдимия да заплати на
гр. ищец К. посочената сума ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. За горницата над тази
сума до предявената от 50 000лв. искът бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Като взе предвид че в хода на досъдебното производство са били
направени разноски за съдебни експертизи в размер на 1856.68лв., на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия П. направените
по делото разноски като го осъди да заплати посочената по-горе сума в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд Варна държавна такса върху уважения
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 160лв..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, с оглед направеното съответно
искане и като взе предвид, че в хода на наказателното производство частният
обвинител и граждански ищец е направил разноски в размер на 4000лв. за
адвокатско възнаграждение, която сума се доказва по категоричен начин от
приложените към делото договори за правна помощ и съдействие, съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител О.К.
посочената сума.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Варна:

6

Номер на акта:	55
Дата:	6 март 2023 г.
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20233110200161
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2023 г.

Присъда по дело №161/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите