№ 260
гр. Шумен, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500254 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. В. В., действащ чрез пълномощника
адв. Л. Ш. от ВАК срещу решение № 260003/20.01.2022 г. по гр.д. № 540/2017 г. по описа на
НПРС.
Жалбоподателят намира решението за постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с
оглед на което моли въззивният съд да го отмени в частта, с която е определена делбената
квота на съделителя В.В.И. като делбата бъде извършена при квоти 1/2 ид.ч. за Л. И. П. и 1/2
ид.ч. за И. В. В., да се произнесе с решението си по искането за определяне на
правоприемството в процеса спрямо квотата на починалия В.Й.В.., като прекрати
производството спрямо съделителя В.В.И. и да определи нова реална пазарна цена на
делбения имот, при която да бъде изнесен на публичен търг.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Л. И. П., действаща чрез пълномощника
адв. Д. А. от ВАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна, като моли съдът да я остави без разглеждане в частта, в която се твърди, че
не следва да се определя делбена квота на съделителя В. Й. В. и прекрати производството в
тази му част и да остави същата без уважение в частта, в която се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че допуснатите до делба имоти следва да се
1
изнесат на публична продан при първоначална цена, определена от тройната СТЕ, като
потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно и й присъди
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. В. Й. не е изпратил отговор по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима, поради което няма пречки за
приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
С решение № 260003/20.01.2022 г. по гр.д. № 540/2017 г. по описа на НПРС са
изнесени на публична продан следните недвижими имоти: 1/ жилищна сграда с площ от 102
кв.м., с идентификатор 01, построена в северозападната част на УПИ І-128 в кв. 38 от 2 166
кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязана на скицата с МСБЖ, с пазарна
цена 35 890.74 лева; 2/ гараж с площ от 44 кв.м., с идентификатор № 02, граничещ с
жилищна сграда и второстепенна постройка 28 кв.м., построен в северозападната част на
УПИ І-128 в кв. 38 от 2 166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязан на
скицата с МСВГ, с пазарна цена 2 786.96 лева и 3/ стопанска постройка с площ от 28 кв.м. с
идентификатор 03, построена в северозападната част на УПИ І-128 в кв. 38 от 2 166 кв.м. по
регулационния план на с. ..... обл. Шумен, граничеща с жилищната сграда и гаража,
отбелязана на скицата МС, с пазарна цена 1 775.48 лева и принадлежност на съсобствената
сграда на основното застрояване, предмет на делбата, при делбени квоти 1/4 ид.ч. за И. В.
В., 1/4 ид.ч. за В. В. Й. и 2/4 ид.ч. за Л. И. П..
Решението се обжалва от съделителя И. В. В. в частта, в която е определена делбена
квота за съделителя В. В. Й., както и в частта, в която е определена пазарната цена на
изнесените на публична продан недвижими имоти.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства се установи, че с решение №
369/11.11.2019 г. по гр.д. № 540/2017 г. по описа на НПРС е допусната съдебна делба между
Л. И. П., ЕГН ********** и В.Й.В.., ЕГН ********** на следните недвижими имоти: 1/
жилищна сграда с площ от 102 кв.м., с идентификатор 01, построена в северозападната част
на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен,
отбелязана на скицата с МСБЖ, 2/ гараж с площ от 44 кв.м., с идентификатор 02, граничещ
с жилищната сграда и второстепенната постройка 28 кв.м., построен в северозападната част
на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен,
отбелязан на скицата с МСВГ, 3/стопанска постройка с площ от 28 кв.м., с идентификатор
03, построена в северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по
регулационния план на с. ..... обл. Шумен, граничеща с жилищната сграда и гаража,
отбелязана на скицата МС и 4/ второстепенната постройка – лятна кухня с площ от 85 кв.м.,
2
с идентификатор 04, построена в югозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м.
по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязана на скицата с МС, при равни дялове
– по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Със същото решение е допусната и делба между Л. И. П., ЕГН
**********, В.Й.В.., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН ********** на следния недвижим
имот: стопанската постройка за изваряване на ракия, със застроена площ 46 кв.м. и навес
към нея със ЗП 26 кв.м., с идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ I-128 в
квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязана на скицата
с МС, при следните дялове: общо 1/2 ид.ч. за Л. И. П. и В.Й.В.. и 1/2 ид.ч. за И. В. В.. С
решението са отхвърлени като неоснователни, предявения от Л. И. П. против В.Й.В.., иск за
съдебна делба на урегулиран поземлен имот – дворно място, представляващо УПИ I-218 с
площ от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, както и, предявения от И.
В. В. против Л. И. П. и В.Й.В.., иск за съдебна делба на второстепенната постройка –лятна
кухня с площ от 85 кв.м., с идентификатор 04, построена в югозападната част на УПИ I-128
в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязана на
скицата с МС.
Решението е било обжалвано от В.Й.В.. в частта, в която е допусната делбата на
сгради. В хода на образуваното по жалбата в.гр.д. № 73/2020 г. по описа на ШОС
жалбоподателят е починал, с оглед на което, с протоколно определение от 02.06.2020 г.,
същият е бил заличен като страна и на негово място са конститурани наследниците му по
закон – И. В. В., ЕГН ********** и В. В. Й., ЕГН **********, негови синове. С решение №
142/24.07.2020 г. по посоченото въззивно гражданско дело, решение № 369/11.11.2019 г. по
гр.д. № 540/2017 г. по описа на НПРС е било отменено в частта, в която е допусната делба
на следните недвижими имоти: 1/ второстепенна постройка – лятна кухня с площ от 85
кв.м., с идентификатор 04, построена в югозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от
2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен и 2 / стопанска постройка /за
изваряване на ракия/, със застроена площ 46 кв.м. и навес към нея със ЗП 26 кв.м., с
идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м.
по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, като вместо него е било постановено друго, с
което предявеният от Л. И. П. против И. В. В. и В. Й. В., конституирани при условията на
чл.227 ГПК във въззивното производство, като законни наследници на В.Й.В.., ЕГН
**********, починал на 18.03.2020 г., иск за делба на следните недвижими имоти: 1/
второстепенна постройка – лятна кухня с площ от 85 кв.м., с идентификатор 04, построена в
югозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. .....
обл. Шумен и 2 / стопанска постройка /за изваряване на ракия/, със застроена площ 46 кв.м.
и навес към нея със ЗП 26 кв.м., с идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ
I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен е отхвърлен
като неоснователен. С въззивното решение е било потвърдено решението на
първоинстанционния съд, в частта, в която е допусната съдебна делба между съделителите
И. В. В., В. В. Й. /конституирани при условията на чл.227 ГПК във въззивното
производство, като законни наследници на В.Й.В.., ЕГН **********, починал на
18.03.2020г./, и Л. И. П., на следните недвижими имоти: 1/ жилищна сграда с площ от 102
3
кв.м., с идентификатор 01, построена в северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от
2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязана на скицата с МСБЖ, 2/
гараж с площ от 44 кв.м., с идентификатор 02, граничещ с жилищната сграда и
второстепенната постройка 28 кв.м., построен в северозападната част на УПИ I-128 в
квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на с. ..... обл. Шумен, отбелязан на скицата с
МСВГ, 3/ стопанска постройка с площ от 28 кв.м., с идентификатор 03, построена в
северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на
село ..... обл. Шумен, граничеща с жилищната сграда и гаража, отбелязана на скицата МС -
принадлежност на съсобствената сграда на основното застрояване, предмет на делбата, при
делбени квоти: 1/4 идеална част - за И. В. В., 1/4 идеална част - за В. В. Й. и 2/4 идеални
части - за Л. И. П.. Решението на ШОС по в.гр.д. № 73/2020 г. не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 15.09.2020 г.
След влизане в сила на решението за допускане до делба, с определение №
260089/24.09.2020 г. по гр.д. № 540/2017 г. на НПРС, постановено във втора фаза на
делбата, починалият В.Й.В.., ЕГН ********** е заличен като страна в производството по
гр.д. № 540/2017 г. по описа на НПРС, като на негово място са били конституирани
правоприемниците му И. В. В., ЕГН ********** и В. В. Й., ЕГН **********.
В първото по делото заседание във втора фаза на делбата, състояло се на 22.10.2020
г., пълномощникът на съделителя И. В. В. е заявил, че е налице новонастъпило
обстоятелство, а именно съставено от В.Й.В.. саморъчно завещание, с което наследодателят
се е разпоредил с цялото притежавано от него имущество в полза на И. В. В. и констативен
нотариален акт, с който същият е признат за собственик на допуснатите до делба недвижими
имоти, с оглед на което е отправил искане до съда да се произнесе по въпроса следва ли В.
В. Й. да бъде страна по делото. За доказване на твърденията И. В. е представил саморъчно
завещание от В.Й.В.., с дата 10.04.2017 г., с което завещава УПИ I-128 в квартал 38 по плана
на с. ..... обл. Шумен, ведно с построените в него сгради – гараж от 44 кв.м., вила от 102
кв.м., лятна кухня от 85 кв.м. и фирмена промишлена сграда на ЕТ „ .... „ / казан за
изваряване на ракия 2.28 кв.м. /, с три казана, на сина си И. В. В.; протокол за обявяване на
саморъчното завещание на нотариус рег. № 346, с дата 18.08.2020 г.; нотариален акт за
собственост № ......2020 г. на нотаруис рег. № 346, вписан в СВ под вх.рег. №
2337/15.09.2020 г., акт № ....2020 г., с който, по сиЛ. на посоченото саморъчно завещание, И.
В. В. е признат за собственик на дворно място с площ от 1 540 кв.м., ведно с построените в
него къща с площ по данъчна оценка 36 кв.м., навес с оградни стени с площ по данъчна
оценка 22 кв.м., второстепенна сграда – хале с площ по данъчна оценка 50 кв.м. и
второстепенна сграда – казан за ракия с площ по данъчно оценка 36 кв.м., находящо се в с.
..., обл. Шумен, ул. ..... № 2, съставляващо по плана на същото село УПИ І-218 от кв.38, при
граници: от три страни улици, УПИ ІІ-217 и УПИ ІІІ-219, както и молба по ч.гр.д. №
915/2020 г. по описа на НПРС, образувано по реда на чл.61 от ЗН, с ищец В. В. Й..
С протоколно определение от 22.12.2020 г. първоинстанционният съд е констатирал,
че образуваното ч.гр.д. № 915/2020 г. по описа на НПРС, образувано по предявен от В. В. Й.
4
срещу И. В. В. иск по чл.61 от ЗН е прекратено с определение от 18.12.2020 г., което не е
влязло в сила, както и фактите, удостоверени с представените от В. документи, въз основа
на което и като е взел предвид, че към датата на обявяване на завещанието е било налице
влязло в сила решение по в.гр.д. № 73/2020 г. по описа на ШОС, в.з.с. на 15.09.2020 г. е
приел, че ответникът В. В. Й. е надлежна страна по делото, поради което е разгледал същото
и постановил решението си с негово участие.
При така установените факти, настоящата инстанция приема следното:
Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник.
Решението по чл.344, ал.1 от ГПК има самостоятелно значение и поражда сила на
пресъдено нещо за разрешените с него въпроси относно лицата, които имат право на дял,
имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите. При извършване
на делбата съдът е длъжен да се съобрази с него.
Според съдебната практика, в течение на производството, във втора фаза на делбата
могат да настъпят някои промени, както по отношение на лицата, така и по отношение на
делбената маса, които при извършването на делбата трябва да се вземат предвид. Целта на
делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежавани в съсобственост вещни
права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото това състояние
съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата.
Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се
ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното
производство, вкл. по отношение на задължението за приключване на производството с
решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи.
Ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата обаче настъпи юридически
факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които
притежават това право, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт.
Забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила
решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права,
осъществен преди постановяване на решението. Ето защо, страните следва да изчерпят
всичките си възражения, основани на такива факти, а като не го сторят, губят възможността
да ги заявят в един по-късен момент. В производството по допускане на съдебна делба се
разрешава с обвързваща съда и страните сила на пресъдено нещо принадлежността на
вещта, поради което се формира и сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на
съсобственост между страните по делото и за дяловете в нея.
В случая се установи, че след постановяване на решението на ШОС по в.гр.д. №
73/2020 г., но преди влизането му в сила е било обявено саморъчно завещание от починалия
в първа фаза на делбата съделител В.Й.В.., по сиЛ. на което същият завещава допуснатите
до делба недвижими имоти на жалбоподателя. Обявяването на завещанието е станало на
5
18.08.2020 г., по искане на другия наследник на В.Й.В... Същото е било вписано в СВ на
15.09.2020 г., като в същия ден жалбоподателят се е снабдил въз основа на него и с
констативен нотариален акт за собственост. Предвид горното, съдът намира, че доколкото
завещанието е било обявено след приключване на съдебното дирене по в.гр.д. № 73/2020 г.
на ШОС, то не е могло да бъде предявено по това дело. Жалбоподателят обаче е могъл да
заяви произтичащите от него права в рамките на първа фаза от делбата чрез искане за
отмяна на въззивното решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, в тримесечния срок,
считано от деня, в който е узнал за завещанието. Въпреки това и очевидно преди изтичане
на този срок, същият е поискал пререшаване на въпроса за лицата, които са легитимирани да
участват като съсобственици в делбата и техните дялове, предявявайки завещанието във
втора фаза на делбата при наличие на влязло в сила решение по чл.344 от ГПК.
Действително жалбоподателят не е могъл да представи завещанието в първа фаза на
делбата до приключване на в.гр.д. № 73/2020 г., но, доколкото, депозирайки го във втора
фаза, той се е позовавал на юридически факт, настъпил преди това и чиито правни
последици са възникнали от датата на смъртта на завещателя, настъпила преди влизане в
сила на решението по чл.344 от ГПК, а от друга страна не се е възползвал от предоставената
му правна възможност по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, в който случай делбеният съд би бил
длъжен да спре делото за делба във втора фаза до приключване на производството по отмяна
на решението за допускането й, на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК, а впоследствие да
съобрази постановеният в това производство съдебен акт, настоящата инстанция приема, че
правото му да претендира по-голям дял от съсобствеността въз основа на процесното
завещателно разпореждане в първото по делото заседание във втора фаза на делбата е било
преклудирано от влязлото в сила решение за допускането й, поради което нито към датата
на това заседание, нито към сегашния момент е налице предпоставка за пререшаване на
въпроса относно страните, между които тя следва да се извърши. Ето защо, достига до
извод, че в обжалваната част, относно лицата между които следва да се извърши делбата,
първоинстанционното решение е допустимо и правилно.
По възражението на жалбоподателя относно цената на имотите, на която са били
изнесени на публична продан, съдът прецени следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика делбените имоти се оценяват
според действителната им пазарна цена към датата на ликвидиране на съсобствеността.
Според заключението на вещото лице по първоначалната единична СТЕ пазарната
стойност на недвижимите имоти, изчислена по метода на пазарните аналози е определена,
както следва 38 000 лева – за жилищната сграда, 8 000 лева – за гаража и 3 800 лева – за
стопанската постройка. Това заключение е било оспорено от жалбоподателя, във връзка с
което първоинстанционният съд е назначил повторна СТЕ. Според заключението на в.л. С.С.
по втората експертиза, пазарната стойност на процесните имоти, изчислена по метода на
пазарните аналози за целия имот, след приспадане стойността на дворното място и
разпределяне на разликата между всички постройки, се равнява на 14 938 лева – за
жилищната сграда, 2 579 лева – за гаража и 1 640 лева – за стопанската постройка.
6
Заключението е било оспорено и от двете страни, поради което по делото е била назначена
тройна СТЕ. Според заключението на вещите лица по нея, пазарната цена на недвижимите
имоти, изчислена по метода на пазарните аналози, без земята, за определянето на чиято
стойност в процентно отношение е бил използван метода на Негли, се равнява на 35 890.74
лева – за жилищната сграда, 2 786.96 лева – за гаража и 1 775.48 лева – за стопанската
постройка.
С въззивната жалба жалбоподателят е направил искане, при условията на
евентуалност, в случай, че съдът не кредитира заключението на вещото лице С.С., да бъде
допусната тройна СТЕ за определяне пазарната стойност на делбените имоти, което е искане
е било оставено без уважение.
Като съобрази изложеното и, че наведените от жалбоподателя възражения относно
вида, предназначението и характера на допуснатите до делба недвижими имоти, както и
досежно начина на определяне на пазарните аналози и компетентността на вещите лица по
тройната СТЕ са изцяло несъстоятелни, съдът счита, че като действителна пазарна цена на
допуснатите до делба имоти следва да се възприеме именно, посочената в тази експертиза,
тъй като се основава на обоснован сравнителен анализ и на отчитане факта, че предмет на
оценка са само отделни сгради в имота, без дворното място. В тази връзка, следва да се
отбележи, че съдът не е склонен да възприеме заключението на вещото лице С.С. по
повторната СТЕ, тъй като видно от площта, предназначението и състоянието на жилищната
сграда, което, видно от приложения снимков материал е изключително добро, пазарната й
стойност не би могла да се равнява на 14 938 лева, независимо от факта, че се намира в
малко населено място, което е отдалечено от областния град.
По изложените съображения, съдът намира, че в обжалваните части
първоинстанционното решение правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
Л. И. П. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 800.00 лева платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/20.01.2022 г. по гр.д. № 540/2017 г. по описа на
НПРС, изменено в частта за разноските с определение № 260013/26.04.2022 г. по същото
дело в ЧАСТТА , в която допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на
публична продан с участието на съделителя В. В. Й., при квота 1/4 ид.ч. и в ЧАСТТА, в
която е определена пазарната им цена.
В останаЛ. част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. Д.... № 19 да заплати на
Л. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. .... № 8, деловодни разноски във въззивното
7
производство в размер на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8