Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 06.12.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10057 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от С. И.Л. срещу З. „Б.И.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 35000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
07,06,2018г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 220,00 лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07,06,2018г. до окончателното
изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 13,11,2017год. ПТП.
Навеждат се
доводи, че на 13,11,2017г., около 20:00лв., в гр. София, М.И.К., при управление
на лек автомобил марка „Шкода Октавия“, с рег. №
СВ2607ВР по ул. „Д.П.“, в посока от ул.„Враня“ към ул. „Цар Симеон“, в района
на кръстовището с бул. „Сливница“, реализирала ПТП с пресичащата бул. „Сливница“ от
магазин Кенар към пазар „Д.П.“ пешеходка С.И.Л., като я е ударила с предната
част на автомобила. Ищцата била откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Твърди се, че вследствие на произшествието ищцата претърпяла телесни
увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Съставен е Констативен протокол №
К-851/13,11,2017г. на отдел „Пътна полиция“ на СДВР. За ищцата възникнали и
имуществени вреди във връзка с проведеното от нея лечение. Поддържа гражданската
отговорност на водача на участвалия в произшествието автомобил - М.И.К. да е
застрахована при ответното дружество, като пред него е предявена претенция за заплащането на
обезщетение, но до този момент застрахователят не се произнесъл по нея.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не
са налице данни да е причинен деликт именно от застрахованото при ответника
лице. Евентуално твърди да е налице случайно събитие. Релевира възражение за
съпричиняване като твърди, че ищцата не е пресичала пътното платно на
обозначено за това място, евентуално не е направила нужното за избягване на
удара като е имала възможност за това в нарушение на чл. 113 от ЗДвП. Посочва,
че от представената медицинска документация не се установят твърдените от
ищцата телесни увреждания.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 13,11,2017год., около 20,00часа, в гр.София, на бул. Сливница, в
района на кръстовището с ул.Д. П., с участието
на лек автомобил, с марка „Шкода, модел Октавия
с ДКН *******, управляван от М. И. К., при което е пострадала ищцата С.И. Л., в
качеството на пешеходец. /Видно и от констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №К 851/13,11,2017год. на СДВР Отдел
ПП/.
С постановление от 09,01,2018год. на Районна прокуратура гр.София е прекратено
досъдебно производство №11452/2017год. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.№47882/2017год.
по описа на СРП за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, на осн.чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на водача на МПС, с ответното дружество за
релевирания период. В този смисъл определение
постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з. проведено на 21,10,2019год.
От заключението на изслушаната по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на пътнотранспортното
произшествие, а именно:
Процесното
ПТП е настъпило в гр. София, на бул.Сливница, в кръстовището с ул. Д. *** се състои от две платна,
разделени с разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. Произшествието е
настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост и
локално улично осветление. Кръстовището
е регулирано със светофарна уредба. Лек автомобил „Шкода” се е движил по ул.Д. П.“
в лявата пътна лента с посока от
ул.Майор Векилски към бул.Сливница. Процесният лек автомобил е предприел навлизане в кръстовището и изпълнение на маневра
ляв завой в посока към бул.Опълченска като се е наложил престой по средата на кръстовището,
докато изчаква насрещно движещите се в
противоположна посока автомобил. През това време пешеходката е предприела
пресичане на платното за движение на
бул.Сливница, с посока от ляво надясно за посоката на автомобила и
на зелен сигнал на светофарната уредба. В този момент пешеходката се е
намирала върху лявата пътна лента за
посоката на движение на автомобила. МПС с предна дясна част челно –странично в зоната на десен фар на
автомобила, е ударил пешеходката от
дясната й страна. Впоследствие тялото е отхвърлено от автомобила
напред и под малък ъгъл вдясно. Изложено е становище причина за настъпване на ПТП да са
субективните действия на водача на лекия автомобил Шкода със системите на управление на автомобила, който не е
задействал спирачната система
своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с
пресичащия от ляво надясно пешеходец. По
време на произшествието пострадалата е пресичала върху обозначена пешеходна пътека на зелен сигнал на
светофарната уредба. И пострадалата и водачът на автомобила са имали видимост
един към друг.
От изслушаното
по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
Разкъсно-контузна рана на челото;
Контузия на долната и горната устна от вътрешната страна;
Частична фрактура на коронките на 3 зъба:41,31,32/долни резци/;
Диагнозите от 13,11,2017год. са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Диагностицираната с
рентгенография на 01,12,2017год.
фрактура на дисталната фаланга на десния
показалец, изразяваща се във фрактура на костно парченце от същата кост
и клинично описана като пръст-чукче на 21,11,2017год. вероятно е в причинна
връзка с процесното ПТП като по-късно
разпозната, доколкото механизмът на същата отговаря на механизма на ПТП.
Разкъсно-контузната рана на челото и устните съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а отчупеното
костно парче от дисталната фаланга на показалеца като медико-биологична характеристика
съставлява трайно затруднение в движенията
на дисталната фаланга на
показалеца, изразяващо се в трайно
затруднение на движенията на
интерфалангеалната ставичка за срок по-дълъг от 30 дни, около 2 месеца. След произшествието е извършена хирургична обработка с поставяне на шев и тетаничен
анатоксин. По отношение на фрактурата на десен показалец по данни на ищцата е носена
шина на пръста за период от 30 дни, след което е проведена ЛФК. Раните на челото и устните са зараснали, както е и приключил възстановителния период за
фрактурата на десния показалец.
В частта относно компетентност на вещо лице-стоматолог
е изразено становище пострадалата да
е получила травматичен периодонтит на
долните предни зъби 41,31,32,
повърхностно счупване на емайла и рани на устните, вследствие на което е имала
тъпи болки, затруднена дъвкателна
функция и говор. Състоянието на зъбите е добро и няма затруднения при хранен и говор.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.М.А.Г., от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От
показанията на св. М.К. се установяват обстоятелства във връзка с механизма на
ПТП.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото
доказателства настоящия
състав намира да е установено наличие на осъществено противоправно деяние от страна
на водача на лек автомобил Шкода –М. И.К.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 от ЗДВП, чл. 20, ал. (1) и ал.2 от
ЗДВП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват като при избиране скоростта на движението
са
длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Налице
е и нарушение на чл.116 от ЗДВП-Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците...В хода на
делото от събраните показания на водача на МПС се установи да не е възприел пешеходеца
въпреки, че е имал видимост към него, а е бил длъжен съобразно чл.20 от ЗДВП да
контролира МПС по начин незастрашаващ живота и
здравето на други участници в движението. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.
Неоснователно е възражението на ответника да
не е установен деликт от страна на
застрахования водач, с оглед доводите на вещо лице К. да са необходими и други травматични увреди в
областта на коленната става, предвид
становището на вещо лице по САТЕ от една страна и от друга, с оглед дадените показания на самия водач на МПС, който свидетелства
за настъпил удар с пострадалата
ищца.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно
чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените
от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 12000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания: Разкъсно-контузна рана на челото; Контузия на долната и горната устна от вътрешната
страна;Частична фрактура на коронките на
3 зъба: 41,31,32/долни резци/ и фрактура
на дисталната фаланга на
десния показалец. Относно фрактурата на
фалангата на десен показалец, съдът приема да е установено същата да е в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, което се установява от съвкупната преценка на
заключението на СМЕ и гласните доказателства. Свидетелката Г.сочи, че
пострадалата не е можела да движи
показалеца на дясната си ръка поради силни болки, два дни след това пръстът
е посинял и вследствие с допълнително диагностициране е установена фрактура на фалангата. Следва да
се отчете възстановителния период от общо 2 месеца, обстоятелството,
че в период от около
1 месец пострадалата се
е нуждаела от грижи в ежедневието си, изпитвала е затруднения в говора и храненето
поради счупването на зъбите. Съдът
съобрази, че травматичните увреждания са комплексни и засягат различни функции на организма,
от една страна
нарушена е двигателната активност, от друга
страна са
били налице затруднения при комуникация и хранене. Съобрази се възрастта
на пострадалата - 55г. към датата на ПТП / работоспособна възраст
препятствана по причина на инцидента/,
обстоятелството, че претърпените увреждания са ограничили социалните
й контакти. За определяне
размер на обезщетението следва да се съобразят
и последиците в психологичен
план /при всички случаи участието
в ПТП е свързано с негативни
последици в психо-емоционален
план, установени и от събраните свидетелски
показания/.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че
ищцата е напълно възстановена относно
фрактурата на фаланга на десен
показалец, при възстановяване от която не е
налице функционален дефицит относно увредения пръст, раните на чело и устни са били повърхностни.
По отношение получения травматичен периодонтит на долните зъби/ счупване на три
долни зъба/ се установява пълно възстановяване, тъй като зъбите са пломбирани,
няма затруднения при говор и хранене, не
е налице болка-установено по данни на
пострадалата при личен преглед от вещо лице.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване.
Установи се пострадалата да е пресичала на
обозначено за целта място-маркирана пешеходна пътека и при зелен сигнал
на светофарната уредба. Не се установи
да е предприето внезапно пресичане на платното за движение или ищцата да
не се е съобразила с приближаващо МПС и скоростта му на движение, както и по
аргумент на чл.119, ал.5 от ЗДВП.
Претенцията за имуществени вреди, съдът намира да
е основателна в размер от 180,00лв., с оглед приложените по делото
доказателства-фактура №390/25,01,2018год. и фактура №391/26,01,2018год., както
и приложени към същите касови бележки, от които е видно да са извършени разходи
за стоматологично лечение на ищцата относно счупени 41,31,32 зъб в общ
размер на 180,00лв. Основателна е и исковата претенция за имуществена вреда за
сума в размер на 10,00лв.-посоченото основание по фактура №**********/04,12,2017год., към която е
приложен фискален бон за „спешен триажен
лист“. Посочения разход съдът намира да
е необходим, с оглед диагностициране
на фрактурата на десен показалец,
установена след първоначалния преглед на
ищцата след ПТП, за което съдът изхожда от съдържанието на „медицинският триаж“ като основен
практически инструмент на диагностично-лечебния процес, съобразно
който
спешните пациенти се групират в категории (групи) чрез използване
на стандартна медицинска триажна система, с оглед
определяне степента на спешност. Съдът намира претенцията
за сума в размер на 30,00лв.-разход за немедицинска услуга –ксерокопия от
журнал за прием на пациенти и от история на заболяването да не подлежи на
обезщетяване, тъй като не се установи да е необходим и наложителен разход във
връзка с лечебно-възстановителния процес-арг.т.7 от
ПП на ВС №4/1968год.
Като законна
последица от уважаване на
иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 07,03,2018год.
е дължима от 08,06,2018год. до изплащане на
вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника не се дължат разноски, тъй като
дължимата д.т. съобразно уважената част от иска е внесена от ищеца.
На осн.78, ал.1 от ГПК с
оглед уважен размер на исковата претенция на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 387,60лв., от общо 1140,00лв., от които 500,00лв.
–държавна такса и 640,00лв.за вещо лице.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1148,29лв.
от общо 1766,60лв., от които 140,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел и 1586,60лв. -адв. възнаграждение. /Възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з.,
поради което и с оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7,
ал.2 от НМРАВ определя адв.хонорар в размер на 1586,60лв., вместо 2000,00лв./.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.Н.-Т. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 539,44лв. от
общо 1586,60лв., върху който се начислява 20% ДДС/107,88лв./, с оглед данни за
регистрация по ЗДДС или общо 647,32лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на С.И.Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 12000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 13,11,2017год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 08,06,2018год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 12000лв. до пълния предявен размер от 35000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на С.И.Л., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 190,00лв.., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 13,11,2017год.
ПТП имуществени вреди като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 190,00лв.
до пълния предявен размер от 220,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на С.И.Л., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 387,60лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.И.Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на Застрахователно
дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1148,29лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: *******,
адрес на управление:*** да заплати на адв.М.Б.Н.-Т. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
сумата от 647,32лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: