Р Е Ш Е Н И Е №
260393
гр. Пловдив, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20656 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. П. против
К.П.А., ЕГН **********,***, с която са предявен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и
чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 561,10 лв.
– главница, представляваща неплатена сума съгласно Споразумение от 02.03.2019 г.,
уреждащо разсрочено плащане на задължения за режийни разходи за периода от м. април
2018 г. до месец февруари 2019 г., включително сумата от 140,90 лв., разходи за
ремонт на покрив в размер на 313,50 лв. и сумата от 256,40 лв.- остатък по Споразумение
от 31.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
04.10.2019 г. до окончателното й изплащане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16083/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че сградата
на горепосочения адрес е в режим на етажна собственост, като управлението й е поверено
на дружество „Домоуправител Пловдив” ЕООД, съгласно Решения на ОС на ЕС. Ответникът
се сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес:
гр. П. С Решение на ОС на ЕС от 28.02.2019 (най- вероятно е допусната техническа
грешка в исковата молба, като е посочено 2018) г. е установено, че ответникът К.П.А.
дължи на етажната собственост режийни разходи за периода от м. април 2018 г. до
месец февруари 2019 г., включително сумата от 140,90 лв., разходи за ремонт на покрив
в размер на 313,50 лв. и сумата от 256,40 лв.- остатък по Споразумение от
31.10.2018 г. Следствие на така установените задължения ответницата е сключила ново
споразумение от 15.03.2019 г., за разсрочване на дължимите суми. По това споразумение
ответницата е платила сумата от 150 лв., като е останала дължима сума в размер от
561,10 лв. С оглед преустановяване на плащането ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е
уважено, като е присъдена и законна лихва и разноски. Против заповедта е постъпило
в срок възражение от ответницата, което е обусловило и правния интерес от предявяване
на иска, предмет на настоящото производство.
Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва редовността на проведеното на
28.02.2018 г. (най – вероятно се има предвид 01.03.2018 г. или 28.02.2019 г.), като
се сочи, че на същото са присъствали 42,11 % идеални части от общите части вместо
изискуемите 67 % от общите части. Гласуваната сума от 5000 лв. се сочи, че е без
експертна оценка за състоянието на покрива. Взето е решение имотът да се извърши
през месец април, като се даде оферта март месец 2019 г. Твърди, че е подписала
споразумението от 15.03.2019 г., тъй като е получила уверение от фирмата – управител
на етажната собственост, че ще се извършат предстоящите ремонти. Заявява, че е спряла
да заплаща отразените в споразумението суми, тъй като до юни 2019 г. не било предприето
никакво действие. Офертата за ремонт на покрива била представена през месец юни
2019 г. на двойно по – висока цена, като не било свикано ново общо събрание. Ответницата
изразява недоволството си от фирмата, осъществяваща управлението на етажната собственост,
като сочи, че банковата й сметка е неработеща с други клиенти, а при опита да си
плати в офиса й било отказано. Посочва, че
е платила част от сумата 561,10 лв., а именно:
сумата от 100 лв. с касов ордер. Оспорва дължимостта на сумата от 313,50 лв., като
сочи, че същата ще бъде променена с оглед новата оферта за ремонт на покрива. Твърди,
че й остават за плащане стари задължения в размер на 147,60 лв. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че ответницата
е самотен родител на ***, който е на *** и учи в ***. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 01.03.2018 г. е проведено общо събрание на
собствениците на жилищни обекти, находящи се в жилищна сграда в гр. П., като е
взето решение да се започне събирането на средства за цялостен ремонт на
покрива. Определена е приблизителна стойност от 5 000 лв. Приет е и годишния
финансов отчет, като е взето решение дължимите суми от ответницата А. в общ
размер от 416, 70 лв. да бъдат търсени по съдебен път. Взето е решение и за
сключване на договор за обслужване на ЕС с Домоуправител Пловдив ЕООД. Въз
основа на взетото решение на 02.03.2018 г. между ищеца в качеството на
възложител и Домоуправител Пловдив ЕООД в качеството на изпълнител е сключен
договор, по силата на който управлението на етажната собственост е поверено на
изпълнителя.
Не се оспорва и от приетите споразумения, сключени
между страните по делото, се установява, че ответницата към 31.10.2018 г.
дължим сумата от 441, 70 лв., а към 15.03.2019 г. общата дължима сума е в
размер от 711, 10 лв., като в нея освен последващи режийни разходи, разход за
ремонт на покрив е включена и сумата от 256, 70 лв. по предходното
споразумение. В споразумението от
15.03.2019 г. е отразено плащане на сума в размер на 150 лв., като
споразумението е сключено след свикване и провеждане на 28.02.2019 г. решение
на общото събрание на ЕС.
Прието е като писмено доказателство Оферта за
ремонт на покрива на процесния жилищен блок на обща стойност 8390 лв. от
10.06.2019 г. и допълнителна сума от 200 лв., която е констатирана, като
необходима през 08.2019 г.
На 15.08.2019 г. на ответницата е връчена покана за
доброволно плащане на дължимите суми, съгласно Споразумение от 15.03.2019 г. в
общ размер от 651, 10 лв.
След 15.08.2019 г. до датата на образуване на
заповедното производство 04.10.2019 г. не са представени доказателства за
извършване на плащания от страна на ответницата по подписаното споразумение в
размера, дължим към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
След депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и издаването й е представен
и приет като писмено доказателство приходен касов ордер за сумата от 105,70 лв.
с дата на издаване 22.10.2019 г. На 11.02.2020 г. Румяна Вранчева домоуправител
е предала на ответницата копие от протокол от общото събрание от 28.02.2019 г.
и копие от гореописаната оферта. На 21.02.2020 г. е извършено още едно плащане от
страна на ответницата в размер на 100 лв.
Не се оспорва и от останалите приети по делото
писмени доказателства се установява, че към датата на последното съдебно
заседание, ответницата е заплатила изцяло претендираната главница.
Доколкото претендираните суми,
вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса, то претенциите следва
да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и
доказателствата, свързани с тях. В доклада по делото съдът е посочил, че
възраженията на ответницата, касаещи оспорване на решенията на общото събрание
не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото е
налице друг ред за оспорване на
решенията.
Налице е спор относно
дължимостта на разноските, като ответницата счита, че не дължи същите, тъй като
с поведението си не е станала причина за завеждане на делото. Съдът счита за
неоснователно възражението на ответницата, че същата е заплатила сумите след
получаване на покана, поради и което не дължи разноски. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ответницата е извършила частично
плащане след образуване на заповедното производство и издаване на заповед за
изпълнение. Доколкото искът по чл. 422 ГПК, който е предмет на настоящото
производство, се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то плащането от 22.10.2019 г. съдът приема,
че е извършено след образуване на производството, а и не се установи същото да
касае именно процесното вземане. В тази връзка не може да се приеме, че с
поведението си ответницата не е станала причина за образуване на
производството, като основанието, поради което е спряла да плаща, както липсата
на средства, така и несъгласие с взетите решения на общото събрание, не
обосновава извод за недължимост на направените разноски. Още повече, че
разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК предвижда наличие на две предпоставки за
възлагане на разноските на ищеца, а именно: ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото, както и да е признал иска. В отговора на
исковата молба ответницата е изложила възражения за недължимост на
претендираните суми.
С решение № 86/14.08.2014 г. по
гр.д.№ 6766/2013 г. ІV гр.о. на ВКС е прието, че ответната страна следва да
бъде осъдена да плати на ищеца направените от него разноски изцяло въпреки настъпилото
в хода на производството плащане, поради това, че е дала повод за предприемане на
заповедно и исково производство.
С оглед гореизложеното и поради
липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК,
ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски в размер от 25 лв. – държавна такса.
С депозиране на възражение срещу заповедта за изпълнение и оспорване на
процесното вземане, ответницата е станала повод за завеждане и на настоящото
производство, поради и което дължи и разноските, направени от ищеца и в
настоящото исково производство. (в този смисъл е и Определение от 30.05.2016 г.
по ч.гр.д. № 1448/ 2016 г. по описа на ВКС). Ищецът претендира разноски в
размер от 25 лв. – държавна такса и 300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, като искането за присъждането им е изцяло основателно и следва
да се уважи.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане предявените от Етажна собственост на
сграда, находяща се в гр. П. против К.П.А., ЕГН **********,***,
с която са предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6,
ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 561,10 лв. – главница, представляваща неплатена
сума съгласно Споразумение от 02.03.2019 г., уреждащо разсрочено плащане на задължения
за режийни разходи за периода от м. април 2018 г. до месец февруари 2019 г., включително
сумата от 140,90 лв., разходи за ремонт на покрив в размер на 313,50 лв. и сумата
от 256,40 лв.- остатък по Споразумение от 31.10.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16083/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.П.А., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. П. сумата от 25
лв.- разноски по ч.гр.д. № 16083/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 325 лв.-
разноски в производството по гр.д. № 20656/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ