РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Сливен, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105657 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД против С. А. А., с която се предявява искова претенция с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Излагайки конкретни твърдения за дължимост на претендираните сума
се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
наличието на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2717/27.09.2024 година по ЧГД № 4752 по описа на РС-Сливен
за 2024 година срещу С. А. А. а именно, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 1245,83 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № 455694 от 28.09.2023 година, ведно със законна лихва за период от
25.09.2024 година до изплащане на вземането, сумата 330,50 лева,
представляваща договорна лихва за период от 28.10.2023 година до 23.08.2024
година, както и държавна такса в размер на 26,80 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок от ответника С. А. А. чрез пълномощника си
адв. Н. М. е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява
становище по допустимостта и основателността на иска, като се излагат
1
конкретни съображения, обосноваващи правените възражения и целящи
опровергаване на въведените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител или пълномощник. Депозирано е писмено становище съгласно,
което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Пълномощникът му е депозирал писмено становище, в което излага своите
съображения, обосноваващи въведените с отговора на искова молба
възражения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2023 година между „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД и С. А. А. е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 455694, съгласно
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
1300,00 лева за срок от 720 дни /24 месеца/ и краен срок за връщане –
17.09.2025 година. Отпуснатата главница се олихвява с лихвен процент в
размер на 40,15 %, при ГПР – 48,44 %.
Договорено е сумата да бъде издължена за срок от 720 дни, считано от
28.10.2023 година до 17.09.2025 година разпределено на 24 вноски, от които
първите 23 са в размер на 54,17 лева и 24-последна вноска в размер на 54,09
лева.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
2717/27.09.2024 година по ЧГД № 4752 по описа на РС-Сливен за 2024 година
длъжникът С. А. А. дължи на ищцовото дружество сумата 1245,83 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 455694 от 28.09.2023
година, ведно със законна лихва за период от 25.09.2024 година до изплащане
на вземането, сумата 330,50 лева, представляваща договорна лихва за период
от 28.10.2023 година до 23.08.2024 година, както и държавна такса в размер на
26,80 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника, срещу която
същия е подал възражение.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
2
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 12.11.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими. Предявени са в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
12.11.2024 година в РС – Сливен. Разгледани по същество се приемат за
неоснователни по следните съображения:
По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Въпреки допуснатата от съда експертиза, от страната, на която е вменено
задължение, не е внесен депозит за възнаграждение за вещо лице в
предоставения, съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срок, поради което заключение
не е изготвено и съдът на основание чл. 161 от ГПК приема за доказани
твърденията на ответната страна за недължимост на непризнатата от нея, но
претендирани от ищеца суми. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
страната, която е била редовно призована не се призовава за следващото
съдебно заседание при отлагане на делото за конкретно посочена дата, а
съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срокът за внасянето на определения от съда
размер на разноските за вещо лице започва да тече за неявилата се, но редовно
призована страна, от датата на съдебното заседание. Поради това единствено
процесуалното бездействие на ищцовата страна, на която е вменено
задължението за внасяне на депозит за възнаграждение за вещо лице е
станало причина за несъбирането, с оглед чл. 160, ал. 2 от ГПК, на
допуснатото доказателство и съдът следва да приложи правилото на чл. 161 от
ГПК относно последиците от това.
Предвид обстоятелството, че по делото не е установено съществуването
на вземанията на ищеца спрямо ответницата исковите претенции по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
В допълнение на гореизложеното и като се има в предвид, че ответникът
е въвел подробни възражения за недействителност на Договора за
3
потребителски кредит и при абстрахиране от гореизложените мотиви, отново
се приема, че исковите претенции са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят дори и при разглеждане само на едно от въведените в отговора
възражения. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба за
недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 48,44 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4
от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година, постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл. 422 от ГПК /доколкото такова произнасяне ще има/
заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй при издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, защото
изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение.
4
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 от
ГПК, а щом не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответника
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендираните
разноски в размер на 457,00 лева. Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. Балша, № 17, ап. 1 против С. А. А. с ЕГН: ********** от гр.
***************** искови претенции за признаване за установено, че
ответникът дължи на сумата 1245,83 лева /хиляда двеста четиридесет и пет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница по Договор за
кредит № 455694 от 28.09.2023 година, ведно със законна лихва за период от
25.09.2024 година до изплащане на вземането, сумата 330,50 лева /триста и
тридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
период от 28.10.2023 година до 23.08.2024 година, за които по ЧГД № 4752 по
описа на РС-Сливен за 2024 година е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2717/27.09.2024 година по чл. 410 от ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша,
№ 17, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А. с ЕГН: ********** от гр.
***************** сумата 457,00 лева /четиристотин петдесет и седем
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5