№ 114
гр. П.***, 28.06.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 199 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Д.А. ***,
пл. ***, № 14, ет.1, ап.22, чрез адв. И.М. от ПАК, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1158-000231/14.04.2022 г., издадена
от Д. П.Г.***- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, с
която на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушението,
за които срещу него е образувано административнонаказателно производство и
твърди, че ЗПАМ е издадена без да са събрани убедителни доказателства за това и
при липса на мотиви. Моли за отмяна на процесната заповед. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Д. П.Г.***–
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, редовно призован,
не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт на ОДМВР – П.*** Звездалина В.**
с пълномощно по делото, която изразява становище, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна.
Административен съд П.***, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000231/14.04.2022 г., издадена от Д.
П.Г.***- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, на
жалбоподателя Д.Д.А. ***, на
основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, за
това че на 14.04.2022 г., около 21:36 ч., като водач на МПС – лек автомобил „***“
с рег. № ***, негова собственост, след като бил спрян за проверка от контролни
органи на сектор ПП при ОДМВР – П.*** в гр. П.***, ул. ***, в посока от бл.16
към кръстовището с ул. Кракра: 1. отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. За извършеното деяние срещу А. било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № GA318550/14.04.2022 г. В обстоятелствената
част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в
оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка ведно с разписката за
връчването й на жалбоподателя, са приети: АУАН № GA318550/14.04.2022
г., Талон за изследване № 075968/14.04.2022 г., Справка за нарушител/водач Д.Д.А.,
Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР - П.*** за определяне на
длъжностни лица от ОДМВР – П.*** да налагат принудителни административни мерки
по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.***,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП, издадена от Б.Р.***– министър
на МВР, Справка-картон на водача С. С.К..
Приети са и представени от
жалбоподателя писмени доказателства: Удостоверение за регистрация на обект за
обществено хранене № 52517/17.09.2019 г., издадено от ОДБХ - гр. С.,
Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене № 4880/26.06.2020
г., издадено от ОДБХ – П.***, Договор за абонаментно сервизно обслужване на
касови апарати с фискална памет № 5121/16.04.2021 г., Договор за наем на
недвижим имот от 23.08.2021 г., сключен между представляваното от жалбоподателя
Д.Д.А. „***“ ООД – гр. П.*** и „АВИЛ“ ЕООД – гр. П.***, Справка за актуално
състояние на „***“ ООД – гр. П.*** и др.
Административен съд – П.***, като
прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП,
издадена от Б.Р.***– министър на МВР и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на
директора на ОДМВР - П.*** за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П.*** да
налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.***. Сред тези лица са
посочени и младши автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР – П.***, каквато
длъжност заема и издателя на процесната заповед Д. Пламенов Георгиев.
Последният се явява материално
и териториално компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година“.
При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на настоящия казус, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на
МПС да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с
техническо средство или чрез даване на
кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН № GA318550/14.04.2022 г., издаден от Румен
Кирилов Василев – командир на отделение в сектор ПП при ОДМВР – П.***, се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техни
аналози. Издаден му е талон за медицинско изследване, в който е вписано
изрично, че лицето отказва проба за наркотични вещества.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
т.2а, б.„б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се
налага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на
ППС е за срок от 6 месеца до 1 година. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната конкретна продължителност.
Принудителната административна мярка за всеки отделен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във
всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се
налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При
упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа
в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката
действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва
да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната
административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до
нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК
за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае
или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат
изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, които са в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000231/14.04.2022 г.,
издадена от Д. П.Г.***- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
П.***, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП на Д.Д.А. ***, пл. ***,
№ 14, ет.1, ап.22, е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.*** да заплати на Д.Д.А.
***, пл. ***, № 14, ет.1, ап.22, направените по
делото разноски в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/