Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11
855 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 50 000 лв.
В исковата молба на К.С.Е., чрез
нейната майка и законен представител С.Е.Н. се твърди, че на 31.05.2015 г. в
гр. София се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Мерцедес С 200” с
рег. № *******– Т.С.Д., при което пострадала ищцата като пешеходец. Твърди се,
че ПТП-то е настъпило поради виновното и противоправно поведение от страна на
водача на МПС, който не е проявил достатъчно внимание и предпазливост към
пешеходците. Твърди се, че веднага след инцидента ищцата била заведена на
преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД с болки в дясното рамо и видими
разкъсно-контузни рани по главата и краката. Твърди се, че на прегледа от
31.05.2015 г. не било направено образно изследване, което да установи характера
на травмата на дясното рамо, като поради зачестилите болки на 03.06.2015 г.
родителите на ищцата потърсили отново помощ в болничното заведение, където при нов
преглед било прието за лечение с диагноза закрито счупване на тялото
/диафизата/ на раменната кост. Било предприето оперативно лечение и под местна
анестезия била извършена мануална репозиция на фрактурата. Била поставена и
имобилизираща превръзка за срок от 35 дни. Твърди се, че ищцата търпяла болки и
страдания с оглед травматичните й увреди, изпитвала страх, притеснение и
безспокойство.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерецедес”, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.Р.“ ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е и допълнителна искова
молба в срока по чл. 372 ал.1 от ГПК, където ищецът е развил съображения,
досежно неоснователността на възраженията, релевирани от ответното дружество в
отговора му по делото.
Депозиран е и допълнителен отговор
от ответното дружество.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. П..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Тонева.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К-448 на СДВР, от който се
установява, че на 31.05.2015 г., около 13.55 ч., в гр. София, в района на ул.
„Трети март“ в района на кръстовището с ул. „Без име“ пред ресторант „Братята“
в ж.к. „Филиповци“ се е осъществило ПТП между лек автомобил „Мерцедес С 200“ с
рег. № ******, управляван от Т.С.Д. и пешеходката К.С.Е. като пострадала от
същото се явява пешеходката с работна диагноза рана на главата. Като причини и
обстоятелства за ПТП е посочено – поради недостатъчно внимание и предпазливост
към уязвимите участници в движението като пешеходците.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то К.С.Е. е получила „счупване на тялото на дясна раменна
кост, разкъсно-контузна рана на главата – теменно дясно, охлузвания в областта
на десен лакът и двете колена“. Обоснован е извод за проведено комплексно
лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Посочено е, че под местна
анестезия е извършено мануално наместване на фрактурата и е поставена мека
имобилизираща превръзка – тип „Дезо“ за 35 дни. Обоснован е извод, че съгласно
представените медицински документи получените телесни увреждания са в причинна
връзка с ПТП. Вещото лице е посочило в заключението си, че болките и
страданията са били най-интензивни след травмата, след наместване на фрактурата
и в началото на раздвижването като в конкретния случай болките в дясна раменна
кост са се проявили по-силно след 2-3 дни поради неразместено счупване, което е
прераснало в разместено като посочените травми подлежат на пълно излекуване.
Вещото лице е обосновало извод за общ възстановителен период от 1,5 – 2 месеца.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е
обосновало извод, че скоростта на движение към момента на удара е била от
порядъка на 20-25 км/ч като няма регистрирани спирачни следи и данни за
предприети действия от водача за намаляване на скоростта на движение преди
произшествието. Обоснован е извод, че опасната скорост за спиране при скорост
на движение 25 км/ч е 11, 83 метра. Вещото лице е посочило, че от момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение автомобилът се е намирал на
разстояние от 16, 72 м респ. 11, 66 м. при спокоен ход респ. бърз ход на
пешеходеца. С оглед на това, вещото лице е обосновало извод, че водачът на МПС
е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при скорост на
движение преди настъпване на произшествието 25 км/ч. Посочено е, че няма данни
за технически причини за настъпване на произшествието, както и липса на данни
за мястото на произшествието за наличие на сигнализирано и обозначено място за пресичане
на пешеходци.
По делото е изслушана и повторна САТЕ, изготвена от инж. П.И.Д.. В
заключението си вещото лице е приело с оглед свидетелските показания на водача
на МПС и липсата на деформация на автомобила, че скоростта му в района на
произшествието е била около 30 км/ч като опасната зона за спиране на автомобила
в конкретната пътна обстановка и натоварване при тази скорост на движение е
около 17 метра. Обоснован е извод, че от момента на излизане на
детето-пешеходец във видимата част на пътното платно предната част на
автомобила е отстояла на около 9 до 14 метра /с оглед хода на движение –
спокойно бягане или бързо бягане/. Обоснован е и извод, че от техническа и
професионална гледна точка при съпоставяне на опасната зона за спиране със
скоростта на движение на автомобила ударът е бил непредотвратим чрез аварийно
спиране. Обоснован е и извод, че за да може да спре преди мястото и да предотврати
удара водачката е следвало да се движи със скорост по-ниска от 23 км/ч при
спокойно бягане на пешеходката, а при бързо бягане от страна на пешеходката
автомобилът е следвало да се движи със скорост по-ниска от 14 км/ч. Посочено е,
че детето е пресичало на неопределено място, няма означена пешеходна пътека,
както и знаци, указващи за пешеходци.
По делото е допусната и изслушана и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица
инж. С.К.М., инж. Х.И.И. и инж. Ж.Х.Е.. В заключението си вещите лица са
обосновали извод, че скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 57 км/ч,
а в момента на удара е била не повече от 10 км/ч. Посочено е, че дължината на
пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на лекия автомобил в конкретната
пътно-климатична обстановка с установената скорост е 42,20 метра. Посочено е,
че в анализираната пътна ситуация, при движение с тази скорост и при
предприетата реакция и задействане на спирачната система водачът е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Обоснован е и извод, че
автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движил със скорост
по-малка от 55 км/ч. Обоснован е и извод, че пешеходката е имала техническа
възможност да избегне произшествието ако преди да предприеме пресичането на
платното се е била съобразила с приближаващия се автомобил. Посочено от
експертите е, че основните причини за настъпилото ПТП е предприетото пресичане
от страна на пешеходката по начин и в момент, когато това не е било безопасно
като причина за ПТП е и скоростта на движение на автомобила със скорост от 57
км/ч.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Т.С.Д. и Г.Е.Е. в съдебно заседание от 12.06.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ /отм./ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226/отм./ от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
По делото не е формиран спор относно обстоятелството, че
ответникът е в застрахователно правоотношение със сочения от ищцата причинител
на ПТП по риска «ГО» към датата на застрахователното събитие.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед констатациите в
протокола за ПТП и при съвкупен анализ на изслушаните по делото три заключения
на автотехнически експертизи /основно, повторно, тройно/. Настоящият съдебен
състав кредитира заключението на тройната САТЕ. Вещите лица в това заключение
са обосновали извод, че водачката на МПС се е движила със скорост от 57 км/ч
преди задействане на спирачната система на автомобила, след което скоростта му
се е понижила до 10 км/ч към момента на удара. За да възприеме това заключение,
настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката Т.Д. в частта,
в която същата твърди, че с предприемане на маневра аварийно спиране е
отклонила движението на автомобила наляво /»направих пълен ляв и набих
спирачки» - стр. 73/, които показания са в съответствие с локализираното място
на удара и в трите експертизи – около левия тротоарен бордюр на отсрещната
страна на улицата, считано от посока на движение на автомобила. Първоначалната
и повторната САТЕ са изготвени на базата на предполагаеми данни за скорост на
автомобила, без да се държи сметка за предприетите маневри отклоняване на
автомобила наляво респ. за аварийно спиране. Самото изявление на вещото лице по
повторната САТЕ в съдебно заседание от 23.10.2017 г., че липсват по автомобила
оставени следи, което е напълно вероятно да липсват при скорост по-ниска от 30
км/ч разколебават изводите на самото вещо лице в изготвената от него
експертиза, че ударът е настъпил с тази скорост, доколкото от доказателствата
по делото е видно, че следи или «забърсвания» / с оглед изявлението на ВЛ/ по автомобила
не са оставяни. Дори да се подложат на критичен анализ изводите на тройната
САТЕ досежно възприетата скорост на движение на автомобила преди задействане на
спирачната система с оглед показанията на водачката на МПС, че е управлявала
същото с ниска скорост с оглед обстоятелството, че пътният участък е бил в
недобро техническо състояние, с извадени от пътната настилка павета поведението
й обосновава извод за закъсняла реакция от нейна страна в създалата се пътна
ситуация, в който смисъл са и изявленията на вещото лице М. в съдебно заседание
от 16.04.2018 г. /стр.121/.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника, че не е
установен по безспорен начин факта на удар между пешеходеца и автомобила
доколкото липсват увреди по долния ляв крайник на пешеходецът, мястото на
инициалния контакт между него и МПС-то и предвид механизма на ПТП. На първо
място, вещото лице по СМЕ е посочило в заключението си, че увредите са в
причинно-следствена връзка с пътното произшествие. На следващо място, с оглед
ниската скорост на автомобила към момента на ПТП ударът или съприкосновението
между ищцата и МПС-то е с нисък интензитет, каквито са и изводите на тройната
САТЕ.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че презумптивната сила на разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД не е
разрушена, поради което е налице виновно противоправно поведение от страна на
водача на МПС.
Настъпилите вреди за ищец, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си
битови нужди, отражението върху емоционалното и психологическото й състояние представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента на
увредата, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитета на неговото страдание и периодът, в който същите са търпени
/ 1,5 - 2 месеца/ справедливо би било да се присъди сума от 10 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер искът като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, което с оглед обективните данни по делото настоящият съдебен
състав намира за основателно. Ищцата е предприела пресичане на пътното платно
на необозначено за целта място и в непосредствена близост до приближаващ се
автомобил като с цялостното си поведение е допринесла за настъпване на
причинената й увреда. Настоящият съдебен състав намира, че процентът на
съпричиняване от нейна страна е 30%, с който определеното обезщетение подлежи
на редукция т.е. на същата се следва сумата от 7 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК,
в който процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
С оглед размера на заявения иск и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в
размер на 2030 лв. С оглед, на което и предвид уважената част от иска съдът намира,
че следва да се присъди сума в размер на 730, 80 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, която с оглед депозирания
списък по чл. 80 от ГПК възлиза на сумата от 842, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 280 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.С.Е., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител С.Е.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. Я.Д.сумата от 7 000 /седем
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 31.05.2015 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2015 год. до окончателното
им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 10 000 лв. поради уважено
възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Явор Димитров, с адрес: :
гр. София, ул. „********сумата от 730,
80 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.С.Е., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Е.Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д.да заплати на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 842, 80 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 280 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: