Решение по дело №44/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 53
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20212310200044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Елхово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ОМ. С. Ш., живущ във Федерална
Република **********със съдебен адрес в гр. Велико Търново, ул. ***, адв. В.Д.,
против Наказателно постановление № 3971/21.01.2021г., издадено от Д.А.С.–и.д.
Началник на Отдел „МРР Южна морска“, ГДММР в ЦМУ към Агенция „Митници“, с
което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл.
2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 3800.00 лева, представляваща 1/5 от стойността на недекларираните
парични средства, предмет на адм.нарушение и е постановено задържаните парични
средства - 19000.00 евро с левова равностойност 37160.77 лева да бъдат върнати на
ОМ. С. Ш..
В жалбата от ОМ. С. Ш. се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно и
неоснователно, издадено при съществени процесуални нарушения и се желае съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното НП в частта, с която е наложена
глоба в размер на 3800.00 лева и да се потвърди в останалата част относно
постановеното връщане на О.Ш. на задържаните парични средства. Твърди се, че в
началото на АНП не е бил осигурен преводач и тъй като жалбоподателят е чужд
гражданин, който не владее български език, е било нарушено правото му да узнае
какви действия се предприемат спрямо него, какво нарушение се твърди да е извършил
1
и не му е разяснено съдържанието на документите, които е подписал. На следващо
място се сочи, че в обстоятелствената част на атакуваното НП е записано, че под
шофьорската седалка са открити укрити 10000 евро, поставени в бял плик, което
нарушение би следвало да се санкционира не по чл. 18, ал.2, а по ал.3 на същият текст
от ВЗ, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е в разрез с нормата
на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Сочи се и, че неправило актосъставителят и АНО са
приели, че откритите в джоба на жалбоподателя 9000 евро не са били декларирани, тъй
като съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл. 11а, ал.1 от ВЗ
следва да се декларират само парични средства над 10000 евро, което в случая не е
налице. Заявява се и, че неправилно е определен размера на глобата от 3800.00 лева,
сочена като една пета от стойността на недекларираните парични средства – 19000
евро с равностойност в лева – 37160.77 лева, поради което било неясно за
жалбоподателя защо е наложена такава глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият
процесуален представител – адв.В.Д. заявява, че поддържа жалбата и желае
атакуваното НП да бъде отменено в атакуваната част относно наложената глоба като
незаконосъобразно, а в останалата част да бъде потвърдено.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява
юрисконсулт К., който заявява, че оспорва жалбата и желае съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП изцяло като правилно
и законосъобразно. Твърди се, че в хода на делото е установено по безспорен начин,
както фактическата обстановка по извършване на нарушението, така и авторството и
вината на нарушителя, като жалбоподателят не е спазил редът за деклариране на
пренасяните от него парични средства от 19000.00 евро, представляващи количество
над разрешеното за пренасяне без писмено деклариране. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2020г., около 14:00 часа, на Митнически пункт Лесово, на трасе за
обработка на изходящи леки автомобили и автобуси е била извършена проверка на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „750“, с регистрационен № MGN1015, на път от
Република България за Република Турция, управляван от лицето ОМ. С. Ш. /O.S.S./. В
превозното средство пътували и двама пътници - Ш.Х.М. /S.H.M./ и М.Х.М. /M.H.M./.
Според създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни езици, вкл.
и на български, английски и немски език, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки, ценности или валута над
2
определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, служителят на
Агенция „Митници“ – свидетелят Г.Х. попитал водача на автомобила и пътниците в
него дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите
органи, на което те отговорили, че нямат нищо за деклариране. Свид. Х. заяви в с.з., че
е задал въпроса на турски език, който той не владее добре, но знае някои думи и
изрази, необходими му във връзка с работата, както и че водачът на автомобила го е
разбрал преди да отговори, че няма нищо за деклариране. След това митническите
служители Г.Х. и повиканият негов колега И.Г., който в този момент бил на друго
трасе, пристъпили към митническа проверка на автомобила и багажа в него. В хода на
същата проверка в естествена кухина, до която се достига след демонтиране на
пластмасов капак, намиращ се под шофьорската седалка, открили укрити и
недекларирани парични средства в размер на 10 000 евро, поставени в бях плик, които
не са били декларирани.
На основание чл.16, ал.1, т.9 от ЗМ, на шофьора и пътниците в автомобила са
извършени лични прегледи. При извършения на жалб. ОМ. С. Ш. личен преглед, в
джобовете на връхната му дреха, са открити и парични средства в размер на 9 000 евро
– също недекларирани, а в двамата пътници не са открити парични средства, видно от
приложените в АНП три протокола за личен преглед от 02.11.2020г.
Откритите банкноти били преброени от митническите служители в
присъствието на ОМ. С. Ш., при което се установило, че недекларираната сума е общо
в размер на 19000.00 евро, преизчислени в български лева, съответно – 37160.77 лева
при курс за митнически цели към 02.11.2020 година. Извършването на тази проверка
било удостоверено със съставените от осъществилите я митнически служители –
свидетелите Г.Х. и И.Г. протокол за извършена митническа проверка №
20BG9931Н047707/02.11.2020г и протокол № 62 за личен преглед на ОМ. С. Ш.,
подписани също и от жалбоподателя, без възражения.
На основание чл.16, ал.1,т.5 от ЗМ, от ОМ. С. Ш. е снето писмено обяснение, в
което заявява, че отива в Ирак, за да посети семейството си и че баща му е болен,
поради което желае да бъде освободен.
При тези фактически обстоятелства митническите органи приели, че ОМ. С. Ш.
е извършил валутно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ, като не е декларирал писмено
пред митническите органи пренасяната от него за трета страна парична сума от общо
19000.00 евро - над допустимото количество до 10000 евро без писмено деклариране.
За така констатираното нарушение свидетелят Г.Х. – ст. митнически инспектор
съставил против ОМ. С. Ш. в присъствието на св. И.Г., св.П.Б. и на самият
жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение №
3
2324/02.11.2020г., в който актосъставителят изложил фактическо описание на
нарушението, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. с чл.11а,
ал.1 от ВЗ, както и обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите,
предмет на нарушението били задържани с разписка за задържане № 0187788 от
02.112020г., в която иззетите парични средства били описани по вид валута, брой
банкноти и номинал.
Така съставеният акт е бил подписан от актосъставителя и посочените в него
свидетели, след което предявен на жалбоподателя Ш. и подписан от него. Препис от
акта бил връчен на О.Ш., което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като му
било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от
АУАН може да се направи допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателят не е направил възражения нито при съставянето на този АУАН,
нито по-късно.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали -
протокол за извършена митническа проверка от 02.11.2020 година, протокол за личен
преглед, писмено обяснение от ОМ. С. Ш., разписка за задържане от 02.11.2020 г. др.,
на 21.01.2021г. Д.А.С. -и.д. Началник на Отдел „МРР Южна морска“, ГДММР в ЦМУ
към Агенция „Митници“, е издал обжалваното Наказателно постановление № 3971, с
което на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, за това, че на 02.11.2020 година, на
Митнически пункт Лесово не е изпълнил задължението си да декларира пренасяната
чуждестранна валута - 19000.00 евро, надхвърляща размера на паричните средства,
които могат да бъдат пренесени за или от трета страна без писмено деклариране пред
митническите органи, на ОМ. С. Ш. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 3800.00 лева представляваща 1/5 от стойността на недекларираните парични
средства, предмет на адм.нарушение и е постановено задържаните парични средства -
19000.00 евро с левова равностойност 37160.77 лева да бъдат върнати на ОМ. С. Ш..
Наказателното постановление е връчено на упълномощената от ОМ. С. Ш. адв.
В. Д. на 26.01.2021г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне.
Жалбата от Онур Бичер е депозирана пред АНО на 02.02.2021г.
Представеното по делото заверено копие от Заповед № 4202 от 04.12.2020
година на Директора на АМ удостоверява, че към датата на издаване на НП Д.С.
изпълнявал длъжността Началник на Отдел „МРР Южна морска“, ГДММР в ЦМУ към
Агенция „Митници“, а на съда е служебно известно, че министъра на финансите е
4
делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни
нарушения по чл.18 от ВЗ, а на началниците на ТО МРР в ГД МРР при Агенция
„Митници“ и на директорите и зам.директорите на териториалните дирекции
съобразно териториалната им компетентност да издават НП въз основа на тези актове,
а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените
по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – Г.Х.,
И.Г. и П.Б.. Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ.
бездействия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за
обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с
останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на
тримата свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, а и самият
жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място са били
открити от митническите служители в естествена кухина на автомобила му и в джоба
на горната му дреха общо 19 хиляди евро, за които не е подадена надлежна
декларация.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения
седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административно
наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, поради
следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е
5
определена санкцията.
Съдът счита, че в конкретния случай са били спазени императивните изисквания
на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и
съставянето на акта за това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на
нарушителя. Видно от показанията на свидетелите Х., Г. и Б., в хода на извършваната
проверка, последвалото съставяне на АУАН и др. документи, свързани с тази проверка,
не е присъствал преводач, който да извършва превод на немски език, какъвто
жалбоподателят владее предвид обстоятелството, че живее във ФРГ и документът му
за самоличност е издаден от тази държава, но свидетелите заявиха, че Г.Х. е започнал
разговор с водача на автомобила първоначално на турски език, като го е запитал има
ли стоки и валута за деклариране, при което е получил отрицателен отговор. След това
свид. Х. е установил, че един от пътниците /„по-младото момче“/ владее английски
език и е продължил да осъществява комуникация с този пътник и чрез него и с
жалбоподателя именно на английски език и така е бил предявен и съответно преведен и
съставеният АУАН. Съгласно чл.1, ал.3 на Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от
съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, Директивата се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд, като не предвижда осъществяване на
превод в административно-наказателното или в друго сходно предхождащо
производство.
Директива 2010/64/ЕС не съдържа легална дефиниция на понятието „леки
нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е посочено, че „Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива”, в т.ч.
и осигуряване на нарочен преводач за всяко проверявано лице. В тази връзка при
настоящия казус дори и при липса на превод не може да се приеме, че правата на
лицето са били нарушени до степен, даваща абсолютно основание за отмяна на
издаденото НП и наложеното наказание.
Освен това Закона допуска и довеждането на информацията до знанието на
нарушителя да бъде не само на родния му език, но и на друг разбиран от него.
В случая, с ОМ. С. Ш. е бил осъществен контакт на разбираем за него език,
поради което му е станало ясно какво нарушение е извършил, което безспорно се
установява от обстоятелството, че е подписал съставените протокол за извършена
6
митническа проверка, протокол за личен преглед, разписка за задържане и АУАН, без
възражения.
Узнаването на фактите и обстоятелствата от страна на лицето във връзка с
извършеното нарушение несъмнено се установява от една страна от показанията на
свидетелите Г.Х., И.Г. и П.Б., че е била осъществена комуникация по повод на
извършваната проверка на английски език чрез трето лице – пътник в автомобила,
управляван от жалбоподателя, а от друга страна и от предприетите от последния
действия по упълномощаването на 14.12.2020г. на адвокат и впоследствие обжалване
на наказателното постановление. Ето защо съдът не възприема становището на
жалбоподателя, чрез неговия защитник, че ОМ. С. Ш. не е разбрал за какво нарушение
му се съставя АУАН.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.11а, ал.1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.
за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по
чл.10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата задължително попълват и представят
пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1 – при пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или
друга валута през границата на страната за или от трета страна.
От показанията на разпитаните свидетели Г.Х. и И.Г. /очевидци на
нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и
НП дата – 02.11.2020г. при излизане за трета страна – от Република България за
Република Турция пренасял чуждестранна валута в размер на общо 19000 евро, от
които 10000 евро били поставени в бял плик в естествена кухина, до която се достига
след демонтиране на пластмасов капак, намиращ се под шофьорската седалка, а 9000
евро – в джоба на връхната му дреха, без да е изпълнил задължението си за писменото
й деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна
митническа декларация по образец.
Горното е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 г. на ЕП,
7
според който всяко физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е процесният
случай/ от Общността и носи пари в брой на стойност 10000 EUR или повече, е
задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка,
през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е изнасял валута над законоустановения
размер, освободен от митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни
валутна митническа декларация. С бездействието си ОМ. С. Ш. е нарушил посочените
разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му
отговорност.
Съдът приема, че жалбоподателят ОМ. С. Ш. е бил наясно с действащия в
страната ни валутен режим и с митническите изисквания към влизащите, респ.
излизащите от страната лица, с оглед публичното им оповестяване – обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на ГКПП Лесово /предшестващи извършения митнически
контрол от служителите на МП Лесово/, но въпреки това не е декларирал пренасяните
от него парични средства над 10000 евро пред митническите органи, поради което
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл, като без значение за съставомерността на адм.деяние е за
каква нужда е била пренасяна чуждестранната валута, както и какъв е произхода на
паричните средства и чия собственост са същите. В този смисъл съдът не възприема
възражението на проц. представител на жалбоподателят, че откритите вътре в
автомобила парични средства от 10000 евро били на единият от пътниците в МПС. От
една страна, видно от показанията на свид. Х. и Г., пътникът е заявил това
обстоятелство едва когато са били предприети действия по съставяне на АУАН против
ОМ. С. Ш., който е собственик на автомобила, където са открити тези парични
средства и са били предварително поставени в естествена кухина под седалката на
водача на МПС, до която се достига след демонтиране на пластмасов капак. Като
собственик на автомобила ОМ. С. Ш. е бил длъжен да провери същия и да установи
има ли в него вещи, забранени за пренасяне или такива, които подлежат на
деклариране. На второ място, както се посочи по-горе, чия собственост са откритите
пари, не е от значение в случая, щом никой не е заявил своевременно, че пренася
парични средства в допустимия без деклариране размер.
На следващо място съдът не възприема твърдението на жалбоподателя, че
атакуваното НП следва да се отмени, тъй като в обстоятелствената част на същото е
записано, че под шофьорската седалка са открити укрити 10000 евро, което нарушение
би следвало да се санкционира не по чл. 18, ал.2, а по ал.3 на същият текст от ВЗ.
8
Съгласно т.21 от пар.1 от ДР на ВЗ „укрит“ е предметът, който не е намерен на
обичайните места, или който е укрит по специален начин - с особено умение, или
който е укрит със специални технически средства. В случая, част от откритите парични
средства – 9000 евро са били в джоба на връхната дреха на жалбоподателя, а
останалите 10000 евро са били поставени в естествена кухина на автомобила, а не в
нарочно изработен тайник, поради което АНО е приел, че следва да се приложи по-
благоприятната разпоредба на чл. 18, ал.2, а не тази на чл. 18, ал.3 от ВЗ, която
предвижда по-висок размер на санкцията, като съдът приема, че това не е нарушение,
водещо до отмяна на НП.
В случая съдът счита, че извършеното нарушение не представлява престъпление
по смисъла на НК.
Действащата към момента на извършване на нарушението санкционна норма на
чл. 18, ал. 2 от ВЗ предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 или по чл. 14а, ал.1 от ВЗ, както и на нормативните
актове по неговото прилагане, наказание глоба за ФЛ в размер една пета от стойността
на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях, ако деянието не съставлява престъпление. С атакуваното
Наказателно постановление на жалбоподателя ОМ. С. Ш. е наложена глоба в размер от
3800.00 лева, което е по-малко от предвиденото в закона. Очевидно е изчислена една
пета от 19000 евро /3800 евро/, но след това сумата не е била преизчислена в лева, в
който случай санкцията би била двойно по-голяма. Определянето на размера на
санкцията неправилно, но в почти два пъти по-нисък размер, е по-благоприятно за
нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание
глоба в посоченият размер от 3800.00 лева и следва да бъде потвърдено в тази част /по
т.1/.
Правилно с атакуваното НП в т. 2 от същото е постановено задържаните
парични средства – 19000 евро да бъдат върнати на ОМ. С. Ш..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от
ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията
си с издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение.
Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения
към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина.
Независимо, че от нарушението на ОМ. С. Ш. не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за
първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
9
отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не се
отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав
приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно - наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият
орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт К.
искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В
случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение
и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63, ал.3 от
ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне
и присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във
връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимите разноски да бъдат определени в размер на 100.00лева.
Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН, жалбоподателят ОМ. С. Ш. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЕРС
сумата от 27.06 лева, направените по делото разноски за пътни разноски за явяване на
свидетел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 3971/21.01.2021г., издадено от Д.А.С. –и.д. Началник на Отдел „МРР
Южна морска“, ГДММР в ЦМУ към Агенция „Митници“, с което на ОМ. С. Ш.,
живущ във Федерална Република **********със съдебен адрес в гр. Велико Търново,
ул. ***, адв. В.Д., на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/,
във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 3800.00 лева и е постановено задържаните парични
10
средства - 19000.00 евро с левова равностойност 37160.77 лева да бъдат върнати на
ОМ. С. Ш..
ОСЪЖДА жалбоподателят ОМ. С. Ш., живущ във Федерална Република
**********със съдебен адрес в гр. Велико Търново, ул. ***, адв. В.Д. , да заплати на
Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“ направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА
жалбоподателя ОМ. С. Ш., живущ във Федерална Република **********със съдебен
адрес в гр. Велико Търново, ул. ***, адв. В.Д., да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в
размер на 27.06 лева /двадесет и седем лева и шест стотинки/, както и 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка
на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11