О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТК, VІ-13 състав в закрито заседание на 12.10.2022 г. в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 615 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 374 ГПК.
Съдът констатира, че ответникът У.Е.Ф. е уведомен за предявения срещу него иск посредством съдебна поръчка на 23.09.2021 г. От данните по делото, а и при служебна справка в деловодната система не се установява в указания срок да е постъпил отговор.
Нормата на член 20 от Луганска конвенция за подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и търговското право (Конвенцията) ангажира съда, сезиран с иск срещу ответник с местожителство в друга договаряща държава да откаже да разгледа спора, когато ответникът не се яви и не е налице предписано от Конвенцията изключение от правилото. Ищецът обосновава компетентността на българския съд с предвиденото от чл. 5 параграф 1 изключение – местоизпълнение на задължението. Видно от текста на Конвенцията приложението на това изключение предпоставя договор като източник на правоотношението, обосноваващо и предявения иск. Конвенцията не дефинира изрично съдържанието на това понятие, но множество хипотези свързват понятието с участието на две страни, подчертаващо типичния за договора двустранен характер на сделката. Исковата претенция се основава на едностранна сделка – запис на заповед. Всички изключения от принципа произтичат от специфики в правоотношението, на което се основава предявената претенция. Налага се извод, че изключение е предвидено за договорно установено правоотношение без оглед съдържанието на предявеното притезание. Предявеният иск не се извлича от договор, а от едностранно поето задължение. Това предполага разширително тъклуване на нормата и игнориране на съществен елемент от нейния състав – характера на правоотношението. Тези съображения не са обсъдени в приложената към обосновката практика на българските съдилища. Настоящият състав приема, че при изрично указаната изключителност на предписаните в Конвенцията основания за дерогиране на принципа, такъв тълкувателен прийом е недопустим,
В случая данните навеждат на извод, че ответникът живее в Швейцария. След като не се явява пред българския съд, а по изложените съображения не е налице никое от изрично предписаните изключения, приложение следва да намери принципът, прогласен от чл. 2 параграф 1. Следователно, българският съд не е компетентен да разгледа предявения иск срещу ответник с местоживеене в друга договаряща държава.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл. 20 от Луганска конвенция за
подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското
и търговското право, че не е компетентен да
разгледа предявения иск за изпълнение на задължение по запис на заповед срещу
ответник с местоживеене в Република Швейцария.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
Съдия: