РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание
на единадесети октомври две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря К.Г. разгледа докладваното от съдията гр. дело N 662 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищците Х.М.С., М.М.М.,
Д.М.А. и Д. М.А./с
допусната в съдебно заседание поправка на собствено име/ чрез адвокат
пълномощник твърдят, че са наследници на М. Х. А./М. Х. А./, техен баща и бивш
съпруг на Д. М. А., който преди да почине на 02.01.1993г. построил и станал
собственик на двуетажна къща от 62 кв.м. въз основа на дадено му на 21.06.1962г.
строително разрешение N
119, построена в поземлен
имот N
88, представляващ дворно място от 328 кв.м., за което са отредени парцел 3 и
парцел 4, в съсобственост с имот с пл.сн. N 89, кв.11 по ЗРП на с.Крайно село,
общ.Кърджали.Твърдят, че баща им разполагал с нотариален акт за имота, но след отправено
искане, такъв не им бил предоставен, и установили, че на 17.03.2000г.
ответникът се снабдила с нотариален акт за собственост по давност на техния
наследствен имот, в който те до заминаването им
през 1989г. за Република Турция
живеели, а след това имотът се поддържал от ищците Д.М. и Д. М.А..Ищците
твърдят, че впоследствие разбрали, че през 1997г. в имота им се настанила
ответникът-дъщеря на И. Т., който бил брат на тяхната майка, както и, че
ответникът живяла няколко години в имота, тъй като през 2000г. децата й
предизвикали пожар, при който изгоряла построената от баща им двуетажна къща, и
сега в имота налична била само пристройка с бетонна плоча, чиято собственост
също претендират така както и на целия имот с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че те са собственици на имота, на основание
давностно владение и наследство на имот с пл.сн. N 88 в кв.11, представляващ дворно
място от 328 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 62 кв.м., и се осъди ответника да им предаде владението на
имота, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК се отмени издадения в полза на
ответника нотариален акт за собственост на давностно владение.В съдебно
заседание ищците чрез адвокат пълномощник поддържат иска за собственост,
конкретизират имота, който претендират като имот с пл.сн. N 88 в кв.11, и сочат, че находящата се
в имота двуетажна сграда с дървена конструкция-гредоред изгоряла при описания в
исковата молба пожар, и понастоящем налични били само външните стени на
сградата.Уточняват, че през 1989г. се изселили в Република Турция заедно с наследодателите
им, и претендират собственост на имота
по давностно владение от 1990г. до 2000г., тъй като имотът бил посещаван от
ищците/без първата/ с претенции за имота към ответника поради настаняването й в
същия заедно с децата си през периода 1990-1994г.
Ответникът Н. И. Т./ с допусната в
съдебно заседание поправка на имената й в исковата молба Н.И.А./ с отговора на
исковата молба чрез адвокат пълномощник оспорва иска при твърдение, че имотът
бил общ на баба й, която била баба и на ищците, и която приживе поделила имота
на две равни части, половината на майката на ищците и половината на бащата на
ответника.Не отрича, че в имота родителите на ищците са изградили постройка, но
твърди, че същите никога не са имали нотариален акт за имота, не са го
декларирали и не са заплащали данъци за него.Твърди, че през 1989г. ищците се
изселили в РТурция и продали имота на нейните родители, без сделката да е оформена
в изискуемата от закона форма, от когато ответникът и семейството й владее
имота повече от десет години, поради което и на основание обстоятелствена
проверка ответникът се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно
владение.Твърди, че осъществява непрекъснато и необезпокоявано владение, което
е известно на ищците, в т.ч. ищецът М.М.М. била участник в производството по
снабдяване с нотариален акт за собственост по давностно владение, и моли за
отхвърляне на иска.В съдебно заседание чрез адвокат пълномощник поддържа
възраженията срещу иска.
И двете страни претендират разноски.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Предявен е иск за собственост за поземлен
имот с пл.сн. N
88 в кв.11 по ЗРП на с.Крайно село, общ.Кърджали, обл.Кърджали, с площ 328
кв.м., ведно с построена в имота двуетажна сграда със застроена площ 62 кв.м.,
за който имот от ищците е представена Скица N КР-СС-281/20.06.2016г., изд. от Техническа
служба на Община Кърджали, по която границите на имота са: север –път, запад-имот пл.сн. N 87, юг-имот с пл.сн.N 85 и изток-имот пл.сн. N 89.Съдът не следва да се произнася по
заявеното от ищците в съдебно заседание право на собственост на пристройка към
процесната двуетажна сграда, както защото пристройката не е самостоятелна
сграда, а принадлежност към основната сграда, така и защото същата не е
индивидуализирана от ищците, в т.ч. иск за същата не е предявен надлежно по
правилата на ГПК.
Съгласно удостоверение за наследници
изх. N
33/16.05.2016г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. N 133/ 09.12.2015г., издадени от
км.с.Крайно село, общ.Кърджали, ищците са наследници на М. Х. А./М. Х. А./, роден
на ***г., починал на 02.01.1993г., и оставил за свои наследници по закон
четирите си деца-ищците и съпругата си Д. М. А., починала след него на
13.05.1993г.Приживе бащата на ищците получил от ГНС-Кърджали, Отдел
„Благоустройство и ДТК“ разрешение N 119/21.06.1992г. за строеж на жилищна
сграда от 62 кв.м. върху собствено място в с.Крайно село съгласно одобрен план
и дадена строителна линия по строителен протокол от 04.09.1962г..По делото не
се спори и съдът призна за безспорно между страните с доклада по чл.146 от ГПК,
допълнен във второто съдебно заседание, че в процесния имот, въз основа на посочените
строителни книжа, родителите на ищците построили жилищна сграда със застроена
площ от 62 кв.м.
От гласните доказателства се
установява, че жилищната сграда била построена през 1962-1963г. и в същата
ищците и техните родители живеели постоянно до 1989г., след което се изселили в
Република Турция.След около две години/1991-1992г./ ответникът Н. Т./с
българско име Н.А./ се омъжила и заживяла в къщата на ищците, след което две
години била в Германия, там се родили
децата й, през което време никой не живял в къщата, след което отново
живяла в къщата 5-6 години и тъй къщата изгоряла/при пожар, твърдян и в
исковата молба/, ответникът се преместила да живее в бащината си къща в същото
село, като в двора на изгорялата къща, имало пристройка от стая и коридор,
изградена от бащата на ищците, която ответникът стегнала, и отново се настанила
да живее в имота за около една година.В имота освен ответникът, влизали брат й Ю.,
както и майка й, която сеела нещо в двора. След изселването на ищците през
1989г., имотът на два –три пъти се посещавал от ищеца Д.А., но той влизал само
в двора, тъй като ответникът живеела там и не го допускала в имота, по която
причина между двамата имало спорове.Преди 4-5 години ищецът Д.А. поискал ответникът
Н. Т. да му даде две стаи/според св.Х.Д./ или да строи в имота/според св.А. Х./,
в които да живее, но последната не му разрешила.Според св.А. Х. три месеца след
изселването през 1989г. ищецът М.М. се върнала в България –тогава още
ответникът Н. не живеела в имота, но се грижела за къщата, и не допуснала М. в
нея, тъй като ищците я оставили да живее в нея.Според този свидетел бащата на
ищците купил имота от човек на име В., и в него имало плевня, след което построил къщата, но никога в имота не
била живяла майка му, както и майката на неговата съпруга Д.-Е. А.. Понастоящем
и от около 5-6 години имотът бил напълно изоставен, тъй като Н. живеела в
Австрия.От показанията на св. Г.М. се установява, че през 1995г. майката на
ответника й искала пари, за да купи къщата от родителите на ищците, и тя й дала
1000 лв., но не знае на кого са дадени парите, но след като купили къщата-Н. и
майка й я почерпили, а парите й върнала Н., след като работила в
Австрия.Закупуването на къщата се установява/частично поради противоречия/ и от
показанията на св.Х.И., от която за покупката на къщата искали 100 лв., но тя
нямала и не дала, но знае, че ищците продали къщата на Ю./или на майка му/,
който е брат на ответника Н., която ползвала имота от 1989г., но сега и от
около 2-3 години ищците се опитвали да си вземат къщата обратно.
През 2000г. ответникът с български
имена Н.И.А. е призната за собственик по давностно владение на дворно място с площ 328 кв.м., представляващо
имот с пл.сн. N
88, за който се отрежда
парцел III
и парцел IV
в съсобственост с имот пл.сн. N
89, кв.11 по ЗРП на с.Крайно село, общ.Кърджали, при граници: север-общинско
място с пл.сн. 90, изток-имот с пл.сн. N 89, запад –имот с пл.сн. N 87, юг-имот с пл.сн. N 89, с Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност с N 46/15.03.2000г., том I, рег. N 747, дело N 94/2000г. на нотариус К.Д. с N 020 на НК, с район на действие
РС-Кърджали.От Протокол N
8 за разпит на свидетели по нот.дело N 94/2000г. за издаване на нотариалния акт, съставен от
нотариус К.Д., се установява, че преди последният да състави Постановление N 8/15.03.2000г., с което да признае
ответника за собственик на имота, е разпитал трима свидетели, двама от които
ищецът М.М.М. и съпругът й А.Ш.М., които заявили пред нотариуса, че мястото е
купено от родителите на молителката, която го владее повече от 20 години, без
някой да е имал претенции към имота.С оглед на тези изявления на посочения ищец
и съпруга й, съдът не кредитира показанията на последния като свидетел по
делото, че през 2000г. са били при нотариус, за да обявят, че мястото е тяхно,
и конкретно на М./ищец и съпруга на св.А.М./, но кредитира същите в частта им,
че след 1990г. не са се грижели за имота, тъй като съответстват на останалите
доказателства по делото.
Доказано е по делото, че бащата на
ищците е „закупил“ имота от трето на делото лице с договор, който не е сключен в надлежната съгласно
закона нотариална форма/при липса на доказателства за това/ и е построил в
имота въз основа на надлежни строителни книжа двуетажна жилищна сграда от 62
кв.м., опожарена по време на владение на имота от ответника, установено след
изселването на ищците и техните родители през 1989г. в Република Турция, както
и, че след смъртта на баща им през 1993г., както и на майка им през същата
година, същите са станали собственици по наследство на построената в имота
сграда, владението на която, както и на имота им е отнето от ответника от
1990г. и понастоящем, тъй като същата не допускала в имота никой от ищците при
завръщането им в него, в т.ч. не позволила да извършат фактически и правни действия
в имота-да го ползват или застрояват.Твърдението на ищците за самонастаняване
на ответника в имота се опровергава от гласните доказателства по делото относно
закупуването на имота с неформален устен договор от майката на ответника, което
житейски оправдава и свидетелстването пред нотариус от ищеца М.М. и съпруга
й-св.А.М. за изтекла в полза на ответника дълга давност, обосноваваща
снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на
имота от надлежен орган-нотариус, разполагащ с места компетентност да извърши
това.
При това не се установяват твърденията
на ответника за извършена подялба на имота приживе от баба й Е. А. между нейните
деца- майката на ищците Д. М. А. и бащата на ответника.
Ищците са владеели имота до 1989г.,
след което са допуснали в имота ответника, завладяла и осъществявала до
предявяването на иска спокойно и непрекъснато владение, при което е станала съгласно чл.79, ал.1 от ЗС собственик
на имота въз основа на недобросъвестно давностно владение продължило повече от
10 години, за което свидетелстват гласните доказателства, ангажирани и от двете
страни по делото. От последните се установява не само, че ответникът е упражнявала
фактическа власт върху имота, но и че явно, чрез конкретни действия е демонстрирала намерението си да бъде негов собственик,
противопоставяйки се на претенциите на ищците, в т.ч. като не ги е допускала в
имота. От друга страна ищците не доказват, че са владеели имота след 1989 г., в
т.ч. и до издаването на нотариалния акт за собственост по давностно владение в
полза на ответника, както и до предявяване на настоящия иск за собственост.
Владението основано на неформален
договор за продажба, продължило необезпокоявано повече от 10 –години, в случая
от началото на 90-те години и досега, легитимира ответника като собственик на
имота, тъй като споровете с ищците и претенциите им към имота не са довели до
прекъсване и/или загубване на упражняваното от ответника владение.И обратно,
дори ако владението не се основава на неформален договор за продажба, щом недобросъвестният
владелец, позоваващ се на продължило 10–годишно давностно владение, установи
същото по несъмнен начин, съдът е длъжен да зачете последиците на владението и
да приеме, че същият е станал собственик на имота съгласно чл.68, ал.1, вр.
чл.69, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, в резултат на което ищците са загубили правото на
собственост върху имота.
Нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1
от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти, но при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение реда на
чл.193 от ГПК/ТР 11/2012, ОСГК на ВКС/.
В
случая ищците съобразно правилата на доказателствената тежест не доказват, че
към предявяване на иска са собственици на имота по наследство и давностно
владение, и съответно не установяват несъществуването на признатото от
нотариуса право на собственост на имота на ответника и не оборват легитимиращото
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, което
обуславя отхвърляне на предявения от ищците срещу ответника ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС, с възлагане на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците
на направените по делото разноски от ответника в размер на 630 лв., от които
600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 30 лв. депозит за
призоваване на свидетели.При този изход на делото, нотариалният акт, издаден в
полза на ответника, не подлежи на отмяна, по арг. от чл.537, ал.2 от ГПК
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.С. с ЕГН **********,***,
М.М.М. с ЕГН **********,***, Д.М.А. с ЕГН **********,*** и Д. М.А. с ЕГН **********,***
срещу Н. И. Т. с ЕГН **********,*** иск по чл.108 от ЗС, основан на наследство
и давностно владение, за признаване за установено на право на собственост и
предаване владението на поземлен имот с пл.сн. N 88, представляващ дворно място от 328
кв.м, кв.11 по ЗРП на с.Крайно село, общ.Кърджали., ведно с построена в имота
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., при граници на имота по
скица-лист 37 от делото: север –път,
запад-имот пл.сн. N
87, юг-имот с пл.сн.N
85 и изток-имот пл.сн. N
89.
ОСЪЖДА Х.М.С. с ЕГН **********,***, М.М.М. с
ЕГН **********,***, Д.М.А. с ЕГН **********,*** и Д. М.А. с ЕГН **********,***
да заплатят на Н. И. Т. с ЕГН **********,*** сумата 630 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.