№ 150
гр. Л., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА Административно
наказателно дело № 20204310200755 по описа за 2020 година
С наказателно постановление №1145 от 22.04.2020 година на д-р
Росен Стефанов Федерчев - Директор на Областна Дирекция по безопасност
на храните - гр. Л., на „П.Ц. – М.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
П. Т. ЦВ. с ЕГН ********** от град Л., на основание чл.48 ал.2 във вр. с ал.1
и чл.49 ал.2 от Закона за храните и чл.437 ал.2 във вр. с ал.1, чл.471а, ал.2 във
вр. с ал.1 и чл.472 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са
наложени наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
чл.20 ал.1 т.3 от Закона за храните глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.58 ал.2 от ЗВД.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
„П.Ц. – М.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П. Т. ЦВ. с ЕГН
********** от град Л., който чрез адвокат С.Т. го обжалва в срок и моли да
бъде отменено като незаконосъобразно, като молят да им бъдат присъдени
направените по делото разноски. Счита, че при съставянето на АУН и при
издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Материалният закон е неправилно приложен. Фактическата обстановка е
неправилно установена и не отговаря на действителното положение в
момента на проверката. Обжалваното НП е необосновано и наложените
имуществени санкции /макар и в минималния законов размер/ са явно
несправедливи. Отделно от това приема, че АНО неправилно е отказал
прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като реално осъществените факти, които
1
не са правилно отразени в АУАН и НП, сочат на маловажни случаи на
административни нарушения. Твърди, че е нарушен чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй
като НП е издадено на 22.04.2020 година, а е връчено почти четири месеца по-
късно, което пораждало съмнение за антидатирането му. Счита, че не е спазен
императивния срок по чл.52 ал.1 изр.1 от ЗАНН за произнасяне на АНО.
Заявява, че са нарушени текстовете на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като
фактическата обстановка по времзе на проверката е неправилно възприета и
неправилно отразена в АУАН и НП, а така също са неправилно посочени
законните разпоредби, които са нарушени, като излага съображения за това.
Неправилният отказ за приложението на чл.28 от ЗАНН приема за
самостоятелен порок на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител, като за него се явява адвокат Т., който моли НП да бъде
отменено изцяло. Поддържа всички аргументи за незаконосъобразност на
обжалваното НП, изложени в жалбата, като ги развива.
Ответникът – Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Л.,
редовно призован се представлява от главен юрисконсулт М. Сп., която моли
съда да постанови решение, с което да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки, в които излага подробни
доводи за това. Счита, че обстоятелствата по нарушението, описани в акта,
изцяло се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели,
присъствали на установяване на нарушенията. Моли съда да кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, които са последователни,
логични и непротиворечиви, кореспондиращи с приложените по делото
писмени доказателства. Моли съда да не дава вяра на показанията на
свидетелите М.П.Т. и Н.Ц.Н., тъй като те са в служебна зависимост от
жалбоподателя и имат личен интерес. Цитира законовите разпоредби и
европейските регламенти, относими към установените нарушения. Оспорва
възраженията на жалбоподателя и моли да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от
ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Цв. Ив. М., Тр. Л.. Л.., Ц. Д. Ц., Н.Т. С., Н.Ц.Н. и М.П.Т., както и
от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.08.2019 година свидетелката д-р Цв. Ив. М., в присъствието на
свидетелите Тр. Л.. Л.. и Ц. Д. Ц. съставила АУАН №3/18.12.2019г. против
„П.Ц. – М.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П. Т. ЦВ. с ЕГН
********** затова, че на 17.12.2019г е извършена проверка в обект – Смесен
магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки с топла точка, с
2
регистрационен номер *********, собственост на против „П.Ц. – М.“ ЕООД с
ЕИК *********, находящ се в град Л., Удостоверение за регистрация
№101/35035/17.12.2019г. Проверката била извършена от д-р Цв. Ив. М. –
главен инспектор „Контрол на храните“ при ОДБХ гр.Л., в присъствието на
Н. Ст. – инспектор ОД МВР Л.. По време на проверката били открити в
хладилно съоръжение на складовото помещение на обекта общо 6.58 кг храни
от животински произход, с изтекъл срок на годност, негодни за консумация,
предназначени за пускане на пазара както следва:
Кебапчета, Кооперация „Д.“, L 0612, използвай преди 14.12.2019г. –
4 опаковки по 0.420 кг – общо 1.68 кг;
Кюфтета, Кооперация „Д.“, L 0612, използвай преди 14.12.2019г. – 4
опаковки по 0.700 кг – общо 2.8 кг;
Селски кюфтета, „О С.“ L 289, използвай преди 21.10.2019г. – 3
опаковки по 0.700 кг – общо 2.1 кг.
По време на проверката били открити в хладилно съоръжение на
складовото помещение на обекта, храни без идентификационна маркировка за
обозначаване на техния произход, предназначени за пускане на пазара – пет
броя пилета, свински субпродукти и заготовки – общо 26 кг.
Управителят на фирма „П.Ц. – М.“ ЕООД, П. Т. ЦВ., била поканена
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, при
изготвяне на констативен протокол №********** от извършената проверка
на 17.12.2019г.
Прието е, че дружеството е нарушило чл.20 ал.1 т.3 от Закона за
храните /обн. ДВ 90/1999г. и изм. му/ и чл.58 ал.1 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност /обн. ДВ бр.87 от 1 ноември 2005г. и изм.
му/.
В акта е отбелязано, че нарушенията са извършени за първи път.
Управителят на дружеството не е вписал възражения по акта. Въз основа на
така съставения акт е издадено обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в АУАН по т.1 съответстват на установените факти и
действително посочените храни са се съхранявали в хладилно съоръжение
/хладилник/ в складовото помещение на обекта. Не бяха представени обаче
каквито и да било доказателства, че тези храни са били предназначени за
3
пускане на пазара. Самата актосъставителка заяви, че е направила извода, че
храните с изтекъл срок на годност са били предназначени за пазара, тъй като
нито хладилното съоръжение, нито самите храни са били обозначени като
негодни за консумация. Освен това „щом били в хладилното съоръжение на
обекта, значи били предназначени за пускане на пазара и за консумация“. В
същото време свидетелите Н. и Т. обясниха, че всички работещи в обекта са
знаели, че на най-горния рафт на хладилника в склада се оставяли храните с
изтекъл срок на годност и от там собственичката ги вземала и ги изнасяла от
обекта, а новополучените храни се зареждали директно в хладилните витрини
в търговската част на обекта, без да престояват в склада. С оглед изложеното,
съдът приема, че НП по т.1 е необосновано и недоказано, поради което следва
да бъде отменено.
Същото се отнася и до констатациите по т.2 от НП. Безспорно се
установи, че в друго хладилно съоръжение /фризер/ са били намерени пет
броя пилета, свински субпродукти и заготовки с общо тегло 26 килограма, за
които също е било прието, че са предназначени за пускане на пазара, които са
били без идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.
В съдебно заседание актосъставителката обясни, че тези храни са били в бели
пластмасови кофи и замръзнали, поради което не може да посочи със
сигурност какво е имало в тях, а само че било някакво месо. Установи се, че
търговският обект разполагал с топла точка, където се приготвяла храна, но в
деня на проверката не работела. От показанията на свидетелите Н. и Т. се
изясни, че продуктите за кухнята пристигали в големи опаковки и със
съответните етикети. Работничките в кухнята ги разопаковали, за да ги
подготвят за приготвяне, а етикетите съхранявали до продажбата на цялото
количество. В хода на съдебното следствие актосъставителката обясни, че
освен преките наблюдения по време на проверката, не са събирали други
доказателства и не са искали обяснения какво е намереното в пластмасовите
кофи и защо е там. При така събраните доказателства, съдът приема, че НП и
по т.2 е необосновано и недоказано, поради което следва да бъде отменено и в
тази му част.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
4
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните - гр. Л., с оглед
правомощията му по чл.472 ал.2 от ЗВМД.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че
обжалваното НП е антидатирано. Видно от приложените към АНП писмени
доказателства, НП е било изпратено на адреса на дружеството още на
27.04.2020 година с известие за доставяне, но е било върнато в ОДБХ на
05.06.2020 година като непотърсено.
При извършената проверка относно формалните изисквания на
ЗАНН, съдът констатира допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
В мотивите на НП е посочено, че дружеството е нарушило чл.58 ал.1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а в диспозитива е посочено,
че на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на „чл.58, ал.2 от ЗВД“, каквото нарушение въобще не е
описано. Съгласно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН в НП следва да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо да е
налице правно единство между текстовата и цифровата квалификация на
нарушението. При противоречие между тях съществено се накърнява правото
на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се
твърди, че е извършил. Нарушаване на правото на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение. Още повече, че в конкретния случай АНО при
налагане на наказанието е посочил, че същото е за извършено нарушение на
чл.58 ал.2 от ЗВД, която абревиатура не съответства на Закона за
ветеринарномедицинската дейност - ЗВМД.
Докато законът в чл.53 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде
наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно
нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
5
неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на наказателно
постановление, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл.57 ал.1
т.6, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1145 от
22.04.2020 година на д-р Росен Стефанов Федерчев - Директор на Областна
Дирекция по безопасност на храните - гр. Л., с което на „П.Ц. – М.“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от П. Т. ЦВ. с ЕГН ********** от град Л., на
основание чл.48 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.49 ал.2 от Закона за храните и чл.437
ал.2 във вр. с ал.1, чл.471а, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.472 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност са наложени наказания глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.20 ал.1 т.3 от Закона за храните глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.58 ал.2 от ЗВД като
НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – град Л.
6
да заплати на „П.Ц. – М.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П. Т.
ЦВ. с ЕГН ********** от град Л. сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред
Районен съд Л..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7