РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110208124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. К. срещу наказателно постановление
/НП/ №.................., издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, глоба
в размер на 20лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на
10лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като се
сочи, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Л., която пледира за отмяна на НП. Сочи, че
описаната фактическа обстановка не кореспондира с изложеното в НП. Иска
се присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 17.02.2023г. около 11.59 часа жалбоподателят К. управлявал в гр.
София по ул.”Б. Б.”, с посока на движение от бул.”Н. П.” към бул.”О. п.” лек
автомобил „А. А6” с ДК № .............. Св. М. и колегата му Н. били назначени
като автопатрул. Те спрели за проверка управлявания от жалбоподателя
автомобил на бул.”Бойчо Бойчев” пред автосервиз на
„Фолксваген”.Свидетелите извършили проверка в масивите на ОПП-СДВР и
чрез РСОД установили, че водачът управлява автомобила без да има
свидетелство за управление на МПС и никога не е притежавал такова.
Установили също така, че автомобилът не е бил представян за ГТП и няма
валиден такъв към момента на проверката.
Св. М. съставил АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1
от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което било прието и извършване на нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС.
Видно от заповед на министъра на вътрешните работи началник група
към О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП, а св. М. е оправомощен да издава актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля М., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява гореизложената фактическа обстановка, доколкото
между доказателствата не са налични противоречия, а показанията на
свидетеля кореспондират с констатациите в АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е своевременно подадена.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление в неговата цялост.
2
Както актът, така и наказателното постановление са съставени и
издадени от компетентни органи при спазване на законовите изисквания.
Посочено е качеството на свидетеля М. при съставянето на АУАН, а именно
очевидец. Посочени са и адресите на актосъставителя и свидетеля очевидец,
като съдът не намира за нужно да изследва дали тези адреси са домашните им
или други.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административните нарушения,
извършени от жалбоподателя. Нарушенията са точно и подробно описани.
Видно от приложения в оригинал АУАН по преписката той е
удостоверил с подписа си, че се е запознал с неговото съдържание и
възможността да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Видно от приложената справка по преписката към датата на
нарушението жалбоподателя не е разполагал със СУМПС и той никога не е
имал такова.
От субективна страна жалбоподател е съзнавал, че не разполага със
СУМПС, тъй като е бил наясно, че никога не е притежавал такова, тъй като
не му е било издавано.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 300
лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, с оглед характера и тежестта на
нарушението, поради което съдът не намира за нужно да го редуцира.
По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да
осигури провеждането на задължителен периодичен преглед за проверка на
3
техническата изправност на управлявания от него автомобил, каквото
задължение му въвежда чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В случая правно ирелевантно
е чия е собствеността върху автомобила, от значение е само, кой е
управлявал автомобила, а това безспорно е бил жалбоподателя.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано
чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Последният задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на автомобила на жалбоподателя е бил валиден до дата
предхождаща датата на проверката.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко
ги е целял.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 20
лева, наложена на нарушителя.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
Чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП определя, че „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. От показанията на св. М. и
доказателствата по делото категорично се установи извършването на
нарушението, но следва да бъде посочено, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство, като нарушението по чл. 100 ЗДвП е въведено едва с НП, а
липсва в АУАН. Недопустимо е това да се прави в последствие с докладна от
св. М., а да не е вписано в съдържанието на АУАН. Ето защо в тази му част
НП следва да бъде отменено.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП следва да
отменено в частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
потвърдено в останалата му част.
4
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това и изхода от
настоящето производство настоящият съд следва да осъди СДВР да заплати
на жалбоподателя Д. С. К. 233 лева/съобразно приобщения по делото договор
за правна защита и съдействие/, представляващи 1/3 от платеното
възнаграждение за един адвокат, както и 5 лева държавна такса по сметка на
СРС за служебно издаване на изпълнителен лист съобразно чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № .................г., издадено от
началник група отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на Д. С. К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Д. С. К. 233 лева,
представляващи 1/3 от платеното възнаграждение за един адвокат за
съдебното производство, както и да заплати по сметка на СРС 5 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6