№ 10538
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110158230 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 28.01.2022г., на пътя гр. Банско – гр. Гоце Делчев, преди с.
Места, е реализирано ПТП с участието на л. а. „Фолксваген“ с рег. № ***********,
управляван от Н. М. Я., и л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № *************, собственост на
/фирма/ и управляван от Х. И. К.. Според ищеца ПТП е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на л. а. „Фолксваген“, който навлязъл в платното за
насрещно движение, в което се движил другия автомобил, като водачът на л. а. „Форд
Фиеста“ предприел спасителна маневра, като се отклонил от управлявания от него
автомобил вляво, но въпреки това настъпил удар. В резултат настъпили имуществени
увреждания по л. а. „Форд“. Към датата на произшествието увреденото МПС било
застраховано по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото дружество.
Била образувана застрахователна преписка, като бил извършен ремонт на автомобила от
доверен сервиз на стойност 7626,21лв. Към датата на събитието за другия автомобил имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника. Ищецът
твърди, че с изплащането на обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата, както и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, получена на
28.06.2022г., не му били заплатени дължимите суми.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
7641,21лв., от които 7626,21лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение и 15,00лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и 191,05лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 29.07.2022г.-26.10.2022г. ,
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП не е този, описан
от ищеца, като оспорва водачът на л. а. „Фолксваген“ да е проявил противоправно и виновно
поведение. Евентуално прави възражение за съпричиняване като твърди, че водачът на л. а.
„Форд“ навлязъл в лентата за движение на другия автомобил, с което нарушил норми от
ЗДвП. и създал предпоставки за настъпване на ПТП, като ударът бил непредотвратим за
водача на л. а. „Фолксваген“. Оспорва и размера на застрахователното обезщетение, като го
1
счита за силно завишен. Също така, автомобилът не следвало да бъде отремонтиран в
официалния сервиз. Посочва, че имало надписани ремонтно-възстановителни дейности,
както и че преди настъпване на ПТП автомобилът бил в лошо състояние и с повреди.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е
обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на 28.01.2022г.,
на пътя гр. Банско – гр. Гоце Делчев , преди с. Места, е настъпило ПТП с участието на л. а.
„Фолксваген“ с рег. № ***********, управляван от Н. М. Я., и л. а. „Форд Фиеста“ с рег. №
*************, собственост на /фирма/ и управляван от Х. И. К.; че за МПС „Форд“ е имало
сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в
периода на действието й, а уврежданията представляват покрит риск по нея; че МПС
„Фолскваген“ е бил застрахован към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение в размер от 7626,21лв. за отстраняване на повредите по МПС „Форд“; че на
27.06.2022г. ищецът е изпратил покана за плащане към ответника, получена на 28.06.2022г.
Спорните между страните обстоятелствата са относно точния механизъм на настъпване
на ПТП, кой водач е проявил протиоправно поведение и е станал причина за настъпването
му, както и относно размера на дължимото обезщетение. За изясняване на тези
обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и прието
експертно заключение.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между двамата
водачи. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е отбелязано, че
превозно средство „А“ (л. а. „Фолскваген голф“), управлявано от Н. М. Я., е навлязло в
лентата за насрещно движение. Съставена е скица в т. 13 от протокола. В. 10 е отбелязано,
2
че повредите по превозно средство А са в задната част, а по превозно средство Б в задна
дясна част. На 28.01.2022г. водачът на л. а. „Опел Фиест“ Х. К. е подал заявление пред
ищцовото дружество за извършване на ремонт на увредения му автомобил в официален
сервиз /фирма/. Посочил е, че при движение от Банско към Гоце Делчев, малко преди с.
Места, другият автомобил навлязъл в неговото платно за движение и се опитал да го избегне
наляво, но не успял и се ударили. Повредите били в дясно огледало, предна дясна врата,
задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна джанта. Застрахователят е възложил
отремонтирането на автомобила в /фирма/, като с приемо-предавателен протокол от
08.02.2022г. същият е предаден в сервиза. Издадените са 2бр. фактури от сервиза от
30.03.2022г. на обща стойност 7626,21лв., като с платежно нареждане от 06.04.2022г. сумата
е платена от застрахователя в полза на сервиза.
В показанията си свидетелят Я., която е участник в произшествието, посочва, че се
движила по път без предимство, подала десен мигач и се включила по пътя с предимство,
като червеният автомобил я връхлетял. И двата автомобила били ударени отзад, като
другият бил от дясната страна. Дошла полиция, която обаче им казала да си съставят
двустранен протокол. Заявява, че пътят, по който се движила, бил второстепенен и другият
автомобил се движил по главния път. Ударът настъпил в лентата за гр. Банско, в която се
движили и двата автомобила.
От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебна авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира, се установява, че водачът на л. а. „Фолскваген голф“ е
предприел включване по главния път в посока гр. Банско в района на с. Места, като при
включването си пресякъл траекторията на л. а. „Форд Фиеста“, чийто водач предприел
спасителна маневра и отклонение наляво, при което настъпило съприкосновение между
дясната част на л. а. „Форд Фиеста“ и задната част на л. а. “Фолскваген Голф“. Според
вещото лице, причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л. а. „Фолскваген
Голф“, който навлязъл в пътната лента на движещия се с предимство л. а. „Форд Фиеста“.
При горните обстоятелства, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради
проявено от водача на л. а. „Фолксваген Голф“ противоправно поведение, тъй като в
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. преди да предприеме маневрата по включване по път с
предимство, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В нарушение на това
изискване се е включил в движението по пътя с предимство без да изчака преминаващият
друг автомобил и е станал причина за настъпилото произшествие. С оглед на това е
извършил противоправно и виновно поведение, като ответното дружество носи
обезпечително – гаранционна отговорност за настъпилите от това поведение вреди, предвид
действащата към датата на ПТП застраховка „ГО на автомобилистите“.
Възражението на ответника за проявено от водача на л. а. „Форд“ противоправно
поведение, с което е допринесъл за настъпване на увреждането, е неоснователно.
Установява се от събраните доказателства, че водачът на л. а. „Форд Фиест“ е предприел
спасителна маневра, за да намали неблагоприятните последици от удара. Именно тази
маневра е наложила навлизането му в лентата за насрещно движение. По делото няма
доказателства да се е движил с несъобразена и над разрешената скорост, както и да е имал
възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
Експертното заключение е категорично, че водачът на л. а. „Фолксваген“ е имал възможност
да предотврати удара, ако бе изчакал преминаването на движещия се по пътя с предимство
л. а. „Форд“. Ето защо, не е налице съпричиняване.
Според заключението по САТЕ всички настъпили увреждания по л. а. „Форд“ се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертът посочва, че
стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 7202,27лв. Стойността, изчислена на база
методиката към Наредба № 24 за задължителното застраховане с коефицент на нови
оригинални части К=0,7 към датата на ПТП, възлиза на 4292,08лв. Стойността, изчислена на
3
база средни пазарни цени без включени цени на оторизиран сервиз пък възлиза на
6785,81лв. Според практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 165
от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно,
дължимото застрахователното обезщетение за възстановяване на сторените повреди следва
да бъде е резултат от изчисление разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП. Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество -
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Реалната възстановителна стойност
по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, до размера на която застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря, възлиза на средните пазарни цени на ремонта на
увредения лек автомобил. Не е налице задължение за собственика на увредения автомобил
или за застрахователя по застраховка „Каско“ да отстрани щетите с части от алтернативни
доставчици, вместо с оригинални такива за съответната марка, поради което стойността на
ремонта с части от алтернативни доставчици не е релевантна при определяне обема на
деликтната отговорност на виновния водач.
По изложените съображения, размерът на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде изчислено на база средни пазарни цени. В случая този размер на
обезщетението възлиза на 7202,27лв. съгласно експертното заключение. Към тази сума
следва да бъдат добавени и обичайните ликвидационни разноски, възлизащи на 15,00лв. или
общо 7217,27лв. До този размер предявеният иск за главното вземане се явява основателен и
доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 7641,21лв. подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 191,05лв. за периода 29.07.2022г.-
26.10.2022г. Видно от събраните писмени доказателства, ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответното дружество за възстановяване на платената сума в 30-дневен
срок от получаването на поканата, която е вречена на 28.06.2022г. Предвид че задължението
е парично, с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 29.07.2022г. Нейният размер върху дължимата сума
от 7202,27лв. за периода 29.07.2022г.-26.10.2022г. възлиза на сумата от 180,06лв., изчислен
на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на интернет калкулатор. Ето защо,
акцесорният иск се явява основателен до размер от 180,06лв. и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер от 191,05лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 355,65лв. за държавна такса, 350лв. депозит за
експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 150лв., предвид извършените процесуални действия и проведените открити
съдебни заседания. От общия размер на разноските – 855,65лв., съразмерно на уважената
част следва да му се присъдят 808,13лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 350лв. депозит за експертиза и 150лв.
депозит за свидетел и претендира юрк. възнаграждение от 100лв. От общия размер на
разноските – 600лв., съразмерно на отхвърлената част следва да му се присъдят 33,31лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
7217,27лв., от които 7202,27лв. регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 28.01.2022г. на пътя Банско – Гоце Делчев между л. а.
„Фокслваген“ с рег. № *********** и л. а. „Форд“ с рег. № *************, за което при
ищеца е образувана щета № *********, и 15,00лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.10.2022г. до окончателното плащане, и
180,06лв. мораторна лихва за периода 29.07.2022г.-26.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 7217,27лв. до пълния предявен от
7641,21лв. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 180,06лв. до
пълния предявен от 191,05лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, сумата от 808,13лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 33,31лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5