Решение по дело №468/2019 на Районен съд - Гълъбово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………………………10.04.2020 година…………..……..Град Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………десети март..………….………………...…….……..……..Година 2020              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Белослава Колева..………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 468..…по описа за…………...….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 523,93 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 97601/26.11.2016 г., за сумата от 28,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.12.2016 г. – 13.03.2017 г., за сумата от 188,50 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 148,21 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и за сумата от 136,16 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.01.2017 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответницата Р.Д.А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 356/2019 г., по описа на Гълъбовски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК били предявени настоящите обективно съединени установителни искове срещу Р.Д.А..

Ищецът сочи, че претендираните вземания произтичат от сключен между „С.К.“ ООД /кредитор/ и Р.Д.А., произтичащи от договор за паричен заем № 97601/26.11.2016 г.

В изпълнение на договора кредиторът предоставил на ответника потребителски кредит с размер 600,00 лв. и договорна лихва в размер на 37,56 лв., като с подписване на договора за заем заемателят удостоверил получаването на заемната сума.

Задължението на кредитополучателката било да върне заемната сума ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били в договора. Общата сума, която ответницата се задължила да върне била в размер на 637,56 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 15 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,50 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 05.12.2016 г., а последната била с падеж на 13.03.2017 г.

Ищецът изяснява, че съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на кредитора обезпечение на задълженията й по договора, а именно - поръчител физическо/и лице/а, което трябвало да представи на ищеца бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на ответника по договора, която да била валидна за целия срок на договора за заем, първа по ред ипотека, запис на заповед, залог върху движима вещ. Предвид обстоятелството, че ответницата не била представила на кредитора, нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същата била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 217,44 лв., за която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 14,50 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Така, общата погасителна вноска, която следвало да заплати ответницата била в размер на 57,00 лв., която включвала вноската по кредита и вноската по неустойката.

Отделно от това била начислена и неустойка за предсрочна изискуемост от 09.01.2017 г. – падежа на петата погасителна вноска, в размер на 148,21 лв. съгласно чл. 7, ал. 4 от договора, т.е. ищецът твърди, че кредиторът на 09.01.2017 г. обявил предсрочна изискуемост на договора за паричен заем.

Въпреки това ответницата не била заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищеца. Ищецът признава, че погасената сума била в общ размер на 113,94 лв.

Освен това страните били постигнали съгласие, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, ответницата да дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, като на това основание й било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 136,16 лв. за периода от 10.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 31.10.2017 г. между ищеца и „С.К.“ ООД било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., по силата на което вземането на „С.К.“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № 97601/26.11.2016 г.,  било прехвърлено на ищеца. Ищецът сочи, че в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.С.В.” ЕАД имала изрично пълномощно от „С.К.“ ООД. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответницата от „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/97601 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост. Ищцовото дружество изпрати второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/97601 от 16.08.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до постоянни адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратната разписка към товарителница № 68511004, писмото отново се е върнало в цялост, като получателят не е намерен на посочения адрес.

Към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия от страна на „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТГ/97601 от 16.08.2019 г, което д бъде връчено на ответницата. 

Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 523,93 лв. представляващи главница, 28,63 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 19.12.2016 г. до 13.03.2017 г., 188,50 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 19.12.2016 г. до 13.03.2017 г. 148,21 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 9.01.2017 г.; 136,16 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба. Заета е позиция за неоснователност на предявените искове с възражението, че длъжницата не е била уведомена за извършената цесия, тъй като писмата до нея са се върнали като непотърсени. Поради това не било налице валидно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, а това не можело да се приеме от особен представител. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

         В съдебното заседание особеният представител на ответницата адв. Б. заема становище за неоснователност на исковете, като отново сочи, че е особен представител и не може да извърши действията по приемането на цесията.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „С.К.“ ООД, като кредитодател, и ответницата Р.Д.А., като кредитополучател, е сключен на 26.11.2016 г. договор за потребителски кредит № 97601, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата. За безспорно е обявено и наличието на договор за цесия между „С.К.“ ООД и ищеца.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 97601/26.11.2016 г., сключен между „С.К.“ ООД и ответницата Р.Д.А., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 600,00 лв., с начин на усвояване в брой, с фиксиран годишен лихвен процент 40,08%, и начин на връщане: 15 седмични вноски, всяка от които по 42,50 лв., с краен срок на погасяване – 13.03.2017 г. В приложения към договора погасителен план са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 42,50 лв., като общият размер на уговорената договорната лихва възлиза на 37,56 лв. В тридневен срок от сключване на договора ответникът е следвало да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – запис на заповед, банкова гаранция или две физически лица поръчители отговарящи на определени изисквания, като е уредено при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в размер на 217,50 лв. върху заемната сума – 40 % от заемната сума /така чл. 8 от процесния договор/.

Представени са също по делото договор от 31.10.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „С.К.“ ООД и „А.С.В.“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 31.10.2017 г. към индивидуалния договор, вземането на „С.К.“ ООД, произтичащо от договор № 97601/26.11.2016 г. с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца. „С.К.“ ООД е упълномощило „А.С.В.“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно/. До ответника е било изпратено от „С.К.“ ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/97601 от 10.11.2017 г. за станалата продажба, за задължението на длъжника към дата 10.11.2017 г. и ответницата е била поканена да заплати сумата посочена в писмото до пет дни от получаване на писмото или да се свърже с цесионера. От известие за доставяне се установява, че писмото не е било доставено и е отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“. Било е изпратено второ по ред уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/97601 от 16.08.2019 г. и същото съдържание като предходното, но към дата 16.08.2019 г., което съгласно обратна разписка към товарителница също не е достигнало адресата, като е отбелязано, че „адресът е необитаем“ и „телефонният номер е грешен“.

Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит ответницата е изплатила сумата общо в размер на 113,94 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 1046/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „А.С.В.“ ЕАД срещу Р.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 523,93 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 97601/26.11.2016 г., за сумата от 28,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.12.2016 г. – 13.03.2017 г., за сумата от 188,50 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 148,21 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и за сумата от 136,16 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.01.2017 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, както и за разноските по заповедното производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжницата не е била открита на известните адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 „С.К.“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „С.К.“ ООД и ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски кредит № 97601/26.11.2016 г. и заемната сума е била предоставено на ответницата. Представеният по делото договор за паричен кредит, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „С.К.“ ООД и кредитополучателя – ответницата, по силата на което ответницата е получила сумата в размер на 600,00 лв. в брой и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва в общ размер на 37,56 лв., на 15 седмични вноски в размер на 42,50 лв. Представеният по делото погасителен план установява всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер. Ищецът признава, че ответницата е заплатила по договора за кредит сумата общо в размер на 113,94 лв.

По делото не е ангажирано нито едно доказателство за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита както твърди ищеца /съгласно реда разписан в чл. 10 от Общите условия/, дало му основание да начисли  и неустойка за предсрочна изискуемост, но не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 13.03.2017 г. /т.е. падежът на последната вноска е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция/.

След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „С.К.“ ООД и кредитополучателката – ответница и предоставяне на заемната сума в размер на 600,00 лв., преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на ответника.

Настоящият съд приема, че цесионерът не е уведомил надлежно длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както за настъпилата предсрочна изискуемост – поради неангажиране на нито едно доказателство в тази връзка, така и за извършената цесия, тъй като и двете известия за доставяне на изпратените до ответницата писма с уведомление за цесията се установява, че писмата не са били получени от длъжницата - от известие за доставяне се установява, че „пратката не е потърсена от получателя“, а от обратна разписка към товарителница е отбелязано, че „адресът е необитаем“ и „телефонният номер е грешен“.

Въпреки непредставянето на нито едно доказателство за обявяване на предсрочна изискуемост /което може да се отрази на дължимостта на неустойката за предсрочна изискуемост/ следва да се посочи т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК, в което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В случая крайния падеж на договора е настъпил на 13.03.2017 г.

Изложеното в предходния абзац обаче не важи досежно уведомяването за извършената цесия, като въпросът дали е възможно уведомяване за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение от 07.04.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1039/2020 г., решение от 11.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1311/2019 г.,  решение от 08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1246/2019 г., решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 480/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1302/2019 г., решение № 478/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1263/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд, по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 260/20.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд, по в.т.д. № 1068/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответника и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.

С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на „С.К.“ ООД спрямо ответницата Р.Д.А. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжницата, тъй като тя не е била уведомена, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „А.С.В.“ ООД.

Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му връчителят е установил, че ответницата не живее на регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в трудовото правоотношение. На ответницата е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответницата. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350 от 7.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжницата не е валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжницата по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжницата и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия /така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 64/2019 г./. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II т.о., както и актуалната практика на Старозагорски окръжен съд подробно описана по-горе в настоящото решение/. В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г./. В конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответника се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д. № 18/2019 г./.

Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.

С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С. и М.Д., обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Р.Д.А., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „А.С.В.“ ЕАД, следните суми: 523,93 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 97601/26.11.2016 г., за сумата от 28,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 19.12.2016 г. – 13.03.2017 г., за сумата от 188,50 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 148,21 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и за сумата от 136,16 лв. представляваща лихва за забава за периода 10.01.2017 г. – 03.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, които вземания произтичат от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 97601/26.11.2016 г. сключен между „С.К.“ ООД и Р.Д.А., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 221/27.06.2019 г. по ч.гр.д. № 356/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд, като неоснователни.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: