Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на десети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №4166/2019год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 241, ал. 6 от ТЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Р.Р.Г. излага в исковата молба, че в периода от м. 11.2006г. до
31.10.2015г. бил изпълнителен директор на ответното дружество по силата на
договор за възлагане на управлението от 17.11.2006г. и две допълнителни споразумения към него от
17.11.2006г. и 13.04.2011г., които определят допълнителното му възнаграждение,
формирано от сумата представляваща 1% върху брутния годишен премиен приход,
намалена с отстъпената премия на презастрахователи и възстановени обезщетения
от презастрахователи и с приходи от застраховки на свързани лица, съгласно
завереният финансов отчет. В договора са посочени етапите за изплащане на
възнаграждението, а именно 70% в десетдневен срок след изтичане на месеца, следващ
отчетното тримесечие и 30% в срок от 10 дни след датата на ОС, на което е приет
финансовия отчет на дружеството. За процесния период му е изплатена сума в
размер на 836 741,16лева и след проведено ОС на 05.08.2016г., на което е приет
годишния финансов отчет на дружеството, ответникът му дължи 333 930,55лева.
Твърди, че за 2015г. е реализиран положителен финансов резултат от ответника и
са налице предпоставките за плащане на процесното възнаграждение.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени искове за постановяване
на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 333
930,55лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение по договор
за възлагане на управлението от 17.11.2006г. и допълнителни споразумения към
него от 17.11.2006г. и 13.04.2011г. , както и сумата от 120 444,88лева лихва за забава за периода от 16.08.2015г. до
датата на исковата молба, ведно със законна законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД"А." в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на посочените в исковата
молба договор за възлагане на управлението и два анекса към него. Твърди, че на 05.08.2016г. е проведено Общо
събрание на акционерите на ответното дружество за одобряване на ГФО за 2015г.,
на което е взето решение по т.11 от
дневния ред да не се освобождават от отговорност членовете на УС на дружеството,
включително и ищеца поради извършваща се ревизия на дружеството. Твърди, че
чл.12, ал.2 от Договора от 17.11.2016г. предвижда допълнителното възнаграждение
да е един от елементите от възнаграждението за управление, което се дължи за
осъществяване в пълен на правомощията по чл.1 от договора. Счита, че
задължението за плащане на допълнително възнаграждение е обусловено от
изпълнение на посочените правомощия с грижа на добър търговец, в интерес на
дружеството и неговите акционери, при неизпълнение на които не може да се претендира
допълнително възнаграждение. Излага
твърдения за това, че дори и да се дължи допълнително възнаграждение, то следва
да се прихване с насрещното вземане на
ответника за обезщетяване на вредите, причинени от изпълнителния директор. От
действията и бездействието на ищеца при управление на ответното дружество в
периода, в който е бил изпълнителен директор, настъпили вреди в размер на 937 156лева, представляващи
сбор от платените от дружеството обезщетения по 23 презастрахователни договора,
които се отличават от останалите с
високия процент на застрахователния риск, представляват застраховане в напълно
непознати за дружеството области като космически изследвания или са сключени с
партньори от държави като Северна Корея, в които дружеството няма и не би могло
да има присъствие на пазара. Твърди, че дружеството нямало икономическа
изгода от сключване на посочените договори, тъй като приходите от
застрахователни премии не съответстват на
степента на поетия риск, което се потвърждава от платените високи
застрахователни обезщетения. В резултат от посочените договори е увеличена
брутната застрахователна премия, а от там и допълнителното възнаграждение на
изпълнителния директор. При сключването на тези договори ищецът не е изпълнил задълженията
си по чл. 1 от договора за възлагане на управление да полага грижа на добър
търговец и не е направил необходимия анализ и преценка на риска от сключването
им.
Предвид изложеното е направено възражение за прихващане за сумата от 937 156,00лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди от сключването на 23 застрахователни договора, с
процесното вземане на ищеца за допълнително възнаграждение по договора за
възлагане на управление и анексите към него.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за прихващане, тъй
като за исковия период ответното
дружеството е с положителен финансов резултат в размер на 9 900 00лева, отразен
в ГФО. Твърди, че срещу него не е предявен иск по чл.240а от ТЗ, с който да му
се потърси отговорност от дружеството за причинените вреди. Счита, че не са
причинени вреди на дружеството в резултат от сключените 23 договора, тъй като
такива са сключвани и преди 2014г., поради което е невярно твърдението, че са
свързани с напълно непознати за ответника области. Счита, че от представените с
писмения отговор доказателства-3 броя платежни нареждания е видно, че общата сума на събраните застрахователни
премии е 712 605лева, а платените обезщетения са в размер на 419 142лева, поради което следва извод, че дружеството е
на печалба по договорите, във връзка с които са представени платежните
нареждания. Твърди, че ответното дружество има за предмет на дейност
застраховане и презастраховане, поради което не може да му се вмени във вина
настъпването на застрахователни събития, които са свързани с неговата дейност,
още повече, че дружеството е с положителен финансов резултат. Твърди, че в
договора за управление не е предвидено намаляване на възнаграждението при
настъпили застрахователни събития, както и че възражението за прихващане е
неоснователно, тъй като вземането не е ликвидно и изискуемо, доколкото не е
предявен иск по чл.240а от ТЗ.
В допълнителен писмен отговор ответникът оспорва изложеното в
допълнителната искова молба като счита за допустимо предявяване на вземането по
чл.240, ал.2 от ТЗ като възражение при наличие на висящ спор между страните.
Твърди, че отговорността на изпълнителния директор е за причинени вреди, а не
за това, че дружеството е на загуба,
поради което не може да се прави извод за липса на вина на управителя, когато дружеството е с
положителен финансов резултат. Счита, че дори и в договора да няма изрична
разпоредба, която да отчита настъпилите застрахователни събития при определяне
размера на възнаграждението, резултатът от работата на изпълнителния директор се определя
индиректно от броя на настъпилите застрахователни събития.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 29.10.2019г. е прието за безспорно
обстоятелството, че за периода от м.11.2006г. до 31.10.2015г. ищецът е бил
изпълнителен директор на ответното дружество. От съдържанието на приложените
към исковата молба договор за възлагане на управление и анекси към него се
установяват правата и задълженията на ищеца, като изпълнителен директор, и
условията при които се определя и заплаща допълнително възнаграждение.
В чл.12 от договора за управление е предвиден общо
начинът на формиране на възнаграждението на Изпълнителния директор на
дружеството, като в ал.3 е предвидено размерът
му, начинът на неговото плащане и
сроковете за преразглеждане да се уговорят в допълнително споразумение между
страните.
В допълнително споразумение към договора от същата
дата е предвидено заплащане на месечно възнаграждение във фиксиран размер, като
в §2 е предвидено плащане на допълнителна сума в размер на 1% от брутния
годишен премиен приход. С допълнително споразумение от 13.04.2011г. страните се
съгласили да се отмени параграф 2 от
предходното споразумение, което да се замени с текст, предвиждащ изплащане на
допълнителна брутна сума в размер на 1%
върху брутната застрахователна премия за отчетния период , намалени със
следните суми :
1. разликата между отстъпената премия на
презастрахователи, получени комисионни от презастрахователи и възстановени
обезщетения от презастрахователи и 2. приходи от застраховки на свързани лица,
съгласно заверения финансов отчет на дружеството.
В ал.2 на §1 от споразумението е предвидено, че
възнаграждението се изплаща в срок до десет дни след изтичане на месеца,
следващ отчетното тримесечие, 70% от възнаграждението по ал.1 за съответното
тримесечие, като по б."б" се приспада провизионен размер от 6% и в
срок от 10 дни след датата на общото събрание, на което е приет заверения
финансов отчет на дружеството, се изплаща разликата до дължимото по ал.1
възнаграждение за годината.
Представено е извлечение от протокола за проведено
общо събрание на ответното дружество на 05.08.2016г., на което е одобрен годишния консолидиран финансов
отчет за 2015г. На същото събрание е констатирано, че печалбата на дружеството,
след приспадане на дължимите данъци, е в размер на 9 989 481,80лева, като е прието с тази
печалба да бъде покрит отрицателния финансов резултат за 2014г.
С писмения отговор са представени сертификати за презастраховане, три преписки
по образувани щети.
Представен е в цялост протокол за проведено ОС
на 05.08.2016г. на ответното дружество,
на което е приет годишния финансов отчет за 2015г., взето е решение за разпределение
на печалбата от 9 989 481,80лева. Отложено е вземането на решение за
освобождаване от отговорност членовете на управителния съвет на дружеството,
поради извършваща се ревизия, но не са представени доказателства за резултатите
от нея.
От протокол №6/05.11.2015г. от заседание на надзорния
съвет на ответното дружество и протокол
№53П от 056.11.2015г. на управителния му съвет се установява, че ищецът е
освободен като член на управителния съвет и изпълнителен директор на
дружеството.
Приета е комплексна съдебно-счетоводна и икономическа
експертиза, изготвена от вещите лица И. и Г., които са дали следните отговори
на поставените въпроси:
1. Средната брутна застрахователна премия на З.
"А."АД за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. е в размер на 169 904 840лева;
2. Общите данни за застрахователния портфейл за
периода от 01.01. до края на м.10.2015г.
е 41 494 513,51лева;
3. Изплатените комисионни за презастрахователи към
ответника за периода от 01.01.2015г. до 30.09.2015г. са размер от 1 342
759,73лева;
4. Общият размер на изплатените обезщетения за
процесния период е 97 299 884лева, от които полученото обезщетение от
презастрахователи е в размер на 3 965 530,91лева;
5. Според представена от ответника справка приходите
от застраховки от свързани лица за същия период са 6 034 827,97лева;
6. Дължимото на ищеца възнаграждение, съгласно
правилата за изчисление, посочени в т.2 и т.3 от исковата молба за периода от 01.01.2015г.
до 31.10.2015г. е в размер на 1% от получената разлика или 1 170 671,72лева;
7. След приспадане на полученото от ищеца
възнаграждение от горепосочената сума се получава разлика от 333 930,55лева,
дължимо възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2015г.;
8.Законната лихва за периода от 16.08.2015г. до
26.03.2019г. върху сумата от 333 930,55лева е в размер на 120 444,88лева;
9. От ГФО за дейността на ответното дружество за
2015г. е направен извод, че е на печалба в размер на 9 988 000лева;
10. Брутният технически резултат от частта активно
застраховане е положителен и е размер на 455 706лева, а финансовия ефект от
пасивното презастраховане е положителен и е в размер на 7 436 736лева;
11. Брутният премиен приход за 2015г. е в размер на
245 068 000лева, за 2014г. е 226 745 000лева;
12. От
доклад на Директор Презастраховане от
14.11.2016г. вещите лица констатират, че дружеството има следните приходи и
разходи по щета№100-16-4808-000005: 141 142,45евро сума за плащане по
пропорционален квотен презастрахователен договор, 4745,95 евро платена премия
от клиента по пропорционален квотен презастрахователен договор, 126 604,78евро,
сума която ще бъде възстановена на дружеството въз основа на букетен
презастрахователен договор. От посочените констатации е направен извод , че
действителната щета на дружеството по тази щета е в размер на 9 791,72 евро;
13. След анализ на писмените доказателства, приложени
към писмения отговор, съдържащи данни за 23 презастрахователни договора, вещите
лица приемат, че същите не се отличават
от обичайните застраховки. Направен е извод, че активното презастраховане, в
което попадат, сумарно не е на загуба
през повечето от петте години, тъй като същото е на загуба само през 2013г., а
през останалите 4 години -2010,2011,
2014 и 2015г. е с положителен резултат;
14. След
анализ на данни, обективирани в таблица 6 на стр.13 от актюерския доклад за 2015г. и коментарите на
стр.14 от същия, вещите лица правят заключение, че степента на риск, който е
поемало дружеството не се отличава от обичайната степен на риска, която е
поемана от дружеството през предходните години, като за 2015г. е налице
положителен резултат от активното презастраховане;
15. След анализ на събраните по делото
доказателства и данните за платени обезщетения, както и
актюерския доклад от 2015г., е направен извод, че застрахователните
обезщетения, платени по процесните застрахователни договори са 29,04%, който е
под обичайния размер на изплатените обезщетения за масовите застраховки;
16. От
събраните по делото доказателства е установено, че за процесните 23 договора
начислената и събрана премия за периода
от 2014 -2015г. е в общ размер от 1 429
747,90лева, с които възнаграждението на ищеца се е увеличило с 1% от
начислените и платени премии или с 14 297,48лева;
17. При изваждане на ефектът от сключените 23
презастрахователни договора от баланса на ответника към съответните години финансовият
резултат на дружеството ще бъде по-малък от отчетената печалба за 2015г., която
е в размер на 9 956 000лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.241, ал.6 от ТЗ отношенията между
дружеството и изпълнителен член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез
председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член. Ако
дружеството не изпълни задължение по договора за възлагане на управлението, изпълнителният
директор може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забава на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД. Следователно предпоставките за уважаването на предявения
главен иск са наличие на валиден договор за възлагане на управлението и не
изпълнение на задължения по този договор от страна на ответника за плащане на
възнаграждение в размер и в срок, съобразно договореното.
Между страните е безспорно, че в периода от
м.11.2006г. до 31.10.2015г. ищецът е бил изпълнителен директор на ответното
дружество, въз основа на сключен договор за възлагане на управлението от
17.11.2006г. и допълнителни споразумения към него от 17.11.2006г. и
13.04.2011г. Установява се, че в
допълнителното споразумение от 13.04.2011г. се съдържат последните и актуални
параметри, въз основа на които се определя възнаграждението на изпълнителния директор.
Ответникът не оспорва съдържанието на това допълнително споразумение, в което
детайлно са уредени начинът и срока за плащане на допълнително възнаграждение,
като съдът приема, че същите се основават на обективни критерии и се обуславят
от финансовите резултати на дружеството, изразяващи се в изплащане на
допълнителна брутна сума в размер на 1%
върху брутната застрахователна премия за отчетния период, намалени с разликата
между отстъпената премия на презастрахователи, получени комисионни от
презастрахователи и възстановени обезщетения от презастрахователи и приходи от
застраховки на свързани лица, съгласно заверения финансов отчет на дружеството.
Според заключението на приетата комплексна счетоводно-икономическа
експертиза, която взема предвид събраните по делото доказателства и достъпните
чрез търговския регистър годишни финансови отчети, дължимото на ищеца
възнаграждение, съгласно правилата за изчисление, посочени в допълнителното
споразумение и съобразно установените финансови резултати на ответното
дружество, е в размер на 1 170
671,72лева. След приспадане на полученото възнаграждение разликата е 333
930,55лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до
31.10.2015г., изчислено съобразно параметрите, посочени в допълнителното
споразумение. От съдържанието му следва,че водещи за неговото определяне са
финансовите резултати, отразени в приетия ГФО.
Посоченото възнаграждение се дължи в случай, че
ищецът като изпълнителен директор на ответното дружество е изпълнил задълженията
си по договора, в който случай би имал право да претендира изпълнение на
задълженията от насрещната страна. Ответникът възразява, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора да управлява дружеството с грижа на добър търговец
и в интерес на дружеството и неговите
акционери, каквото задължение е поел с подписване на договора за управление, в
който се съдържа клаузата на чл.1, ал.2 , предвиждаща това задължение. Ищецът е
бил изпълнителен директор на ответното
дружество и е имал задължение,
произтичащо както от договора, така и от разпоредбите на закона-чл.237, ал.2 от ТЗ, да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на
дружеството и на всички акционери. В настоящото производство не са ангажирани
доказателства, от които да се установи неизпълнение на посочените задължения от
страна на ищеца.
На първо място е безспорно и от представения
от двете страни протокол за проведено общо събрание на ответното дружество се
установява, че е приет годишният му финансов отчет за 2015г., както и че същото
е било на печалба от 9 989 481.80лева, от което не следва извод за неизпълнение
на задълженията от страна на ответника.
На следващо място не се установява
при сключването на описаните и приложени към писмения отговор 23 договора за
презастраховане да е настъпила вреда за дружеството. Напротив, според вещите
лица ефектът от сключването на тези договори, като се вземе предвид размерът на
получените застрахователни премии и платените във връзка с тях обезщетения, е
положителен финансов резултат, както и
увеличаване печалбата на дружеството за 2015г.
Не се установява спорните 23
договора за презастраховане да са сключени с користна цел от ищеца, за да
увеличат размера на неговото възнаграждение за сметка на печалбата на
дружеството, тъй като събраната застрахователна премия от тези договори е в
размер на 1 429 747,90лева, а възнаграждението
на ищеца се е увеличило с 1% или 14 297,48лева. Следователно ищецът е действал
с грижа на добър търговец при сключване на спорните 23 презастрахователни договора,
тъй като това е довело до увеличаване печалбата на дружеството, а възнаграждението
се определя съобразно договореното между страните.
Горните изводи се основават на заключението на вещите лица по комплексната
счетоводно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като намира
възраженията на ответника за необоснованост на същата за неоснователни. Този
извод се налага поради факта, че вещите лица
отговарят на поставените въпроси на база събраните и неоспорени от страните
доказателства, както и вземат предвид счетоводни документи, отразяващи финансовото
състояние на дружеството, като изводите направени от вещите лица са резултат от
математически изчисления на база документи, които са издадени и одобрени от
органите на ответното дружество и въз основа на които е формиран годишният му финансов
отчет. Вещите лица работят изцяло по данни, предоставени от ответното дружество
и на база специалните си знания правят съответни изчисления, вземайки предвид одобрените
от страните обективни критерии за определяне размера на дължимото
възнаграждение на изпълнителния директор. Следва да се има предвид, че в
допълнителното споразумение от 13.04.2011г. е предвидено, че при определяне на
допълнителното възнаграждение на база заложените критерии следва да се вземе
предвид единствено заверения финансов отчет на дружеството. Поради изложеното експертизата изцяло следва да се
кредитира и въз основа на нея следва да се направят изводи за размера на
дължимото на ищеца възнаграждение.
От протокола за проведено ОС от
05.08.2016г., представен в цялост от ответника, е взето решение да се отложи
освобождаването от отговорност на членовете на управителния съвет поради
извършвана ревизия, но по делото няма данни за изхода от тази ревизия, поради
което не могат да се правят изводи за неизпълнение на задължения от страна на
ищеца поради отразяването на това
обстоятелство в протокола, както и липсата на решение за освобождаването му от
отговорност като изпълнителен директор на дружеството.
Не на последно място, по делото не е
спорно, че ответното дружество е платило на ищеца възнаграждение по договора за
управление за 2015г., което представлява признание на неизгоден факт, а именно
наличието на регламентираните в договора предпоставки за плащане на такова,
като е налице спор относно пълния му размер с оглед финансовите резултати на
дружество, което е допълнителен аргумент за основателност на предявения иск. Относно
размера на дължимата сума, както е посочено по-горе, съдът взема предвид
заключението на вещите лица и приема за установено, че дължимото на ищеца
възнаграждение, изчислено съобразно финансовите резултати на дружеството,
формулата за неговото определяне, посочена в допълнително то споразумение от
13.04.2011г., е в посочените от вещите лица размери, като след приспадане на
вече платеното остават дължими 333 930,55лева. Предвид изложеното предявеният
главен иск за присъждане на възнаграждение на ищеца по договора за управление е
основателен.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД следва да се взема предвид съдържанието на §1, ал.2 от
допълнителното споразумение от 13.04.2011г., в който е предвидено, че в срок от
10 дни след датата на ОС, на което е приет заверения финансов отчет,
дружеството изплаща на изпълнителния директор разликата до дължимото
възнаграждение за годината, като се приспаднат плащанията, уговорени в. б."а"
на същата алинея.
От неоспорените писмени доказателства
се установява, че ГФО за 2015г. е приет от ОС на ответното дружество на
05.08.2016г., поради което вземането за допълнително възнаграждение на ищеца е
изискуемо след изтичане на 10 дни от тази дата или от 16.08.2016г., съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 предложение 1 от ЗЗД. Не е спорно, че към дата на исковата
молба възнаграждението не е платено, поради което ответникът дължи лихва за забава
върху горепосочената главница за периода от 16.08.2015г. до 26.03.2019г. в размер, посочен от вещите лица
по приетата експертиза, а именно 120 444,88лева.
По възражението за прихващане на
процесните по главните искове вземания със задължението на ищеца да плати на
ответното дружество обезщетение за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение
на задължението му по чл.1, ал.2 от договора за възлагане на управление, в
размер на 937 156лева, което намира
своето основание в чл.240, ал.2 от ТЗ, съдът приема следното:
Съгласно посочената разпоредба
членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили
виновно на дружеството. За да са налице основанията за търсене на имуществена
отговорност от изпълнителния директор е необходимо да е налице действие или
бездействие, с което той нарушава задължение, което произтича от договора му за
управление; вреда - претърпяна имуществена загуба или пропусната полза;
причинна връзка между вредата и поведението на ответника; вина на ответника - умисъл
или небрежност, изразяващи се освен в лош финансов резултат - финансова загуба,
и в установяване на недобросъвестно поведение, обосновано с конкретни нарушения
на правилата за стопанска дейност на дружеството.
Доказателства за такова поведение на
ищеца не са ангажирани. Напротив, по делото се установи, че дружеството е на
печалба, констатирана от ОС при приемане на ГФО. Установи се, че спорните 23
договора за презастраховане, във връзка с които е предявено настоящото
възражение, са сключени в рамките на предмета на дейност на дружеството, финансовите
отчети показват, че платените по тези договори обезщетения са под обичайния
размер на изплатените обезщетения за масовите застраховки, сключването на тези
договори е увеличило печалбата на дружеството. Не са ангажирани доказателства за резултатите
от извършващата се ревизия на дружеството, послужила като основание да се
отложи освобождаването от отговорност на членовете на управителния съвет.
С оглед изложеното не се установява
ответникът, като изпълнителен директор на ответното дружество, да е извършил
действие или да е бездействал, с което да е нарушил задълженията си, произтичащи
от договора му за управление, поради което не следва да се обсъждат останалите
елементи от фактическия състав на чл.240, ал.2 от ТЗ и събраните във връзка с
тях доказателства. Предвид изложеното възражението за прихващане е неоснователно
и не са налице предпоставките за отхвърляне на предявените искове поради
наличие на основание за прихващане с ликвидно и изискуемо вземане на ответника,
поради което исковете следва да бъдат уважени до пълните им предявени размери.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски в размер на 29 775,02лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.А."АД с
ЕИК *******да заплати на Р.Р.Г. с ЕГН********** на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл. 241, ал.6 от ТЗ сумата от 333 930, 55лева,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение по договор за възлагане
на управлението от 17.11.2006г. и допълнителни споразумения към него от
17.11.2006г. и 13.04.2011г., ведно със законна
законната лихва от 26.03.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 120 444,88лева лихва за забава за периода от 16.08.2015г. до 26.03.2019г.,
както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 29 775,02лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :