Решение по дело №27/2025 на Административен съд - Силистра

С Решение № 547/29.08.2024г., постановено по адм.дело №1520/2023 г., Силистренският районен съд е отхвърлил оспорването на Заповед №РД 04-400-11/29.08.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра, издадена на основание чл.34, ал.1, във връзка с ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от „ЕКОПРОДУКТ“ ЕООД неправомерно ползван имот, с идентификатор: ***, намиращ се в землището на [населено място], включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 6.900 декара.

Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба от “ЕКОПРОДУКТ“ ООД, чрез адв. И. А., с която се моли за отмяна на обжалваното решение и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за отмяна и на процесната пред СРС заповед.

Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил доказателствата от административната преписка, нито представените допълнително такива в процеса, а се е ограничил при формиране на изводите си, до двете проверки, назначени от ответния орган, приключили с протоколи, които счел, че го обвързвали с доказателствената си сила,съгласно чл.171 ал.1 АПК.

Вземайки аргумент от чл. 179 ГПК твърди, че като официални документи, протоколите са доказателство единствено за това, че държавният имот е бил засят с едногодишна полска култура (според Протокол от 28.08.2023г.), но не и кой е извършил обработките. Ето защо намира за необосновани изводите на СРС, а при липса на доказателства за лицето, което е обработвало имота от ДПФ през стопанската 2022/2023 г., счита, че процесната пред районния съд заповед, подлежи на отмяна, в какъвто смисъл настоява да се произнесе касационната инстанция.

Освен това поддържа, че съдът не е очертал фактическата обстановка преди да формира решаващите си съображения, което сочи на твърдение за необоснованост - касационни основания по чл. 209 т.3 пр.2 и 3 АПК. Твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед държавният имот е бил на разположение на ответния орган, който е можел да се разпорежда с него безусловно, поради което разпореденото му изземване от касатора е без предмет. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра, поддържа заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че делото следва да бъде върнато отново на Районен съд гр. Силистра, тъй като намира че е налице пълна липса на мотиви от съдията-докладчик.

Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 34 ал.2 и ал.8 ЗСПЗЗ.Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора, становищата на страните и доказателствата по делото, прие: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в обсега на регулацията от чл. 209, т. 3 АПК, се свеждат главно до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е релевирано (неконкретизирано) и оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът бил обсъдил (преценил неправилно) само част от доказателствената съвкупност по делото, без да спомене дори в съдебния си акт други, изрично допуснати в процеса доказателства, което предопределило неверния му краен извод за установеност на базовата предпоставка от чл.34 ал.1,вр. с ал.8 ЗСПЗЗ, свързана с неправомерно ползване на земи от ДПФ от касатора. В контекста на релевираната необоснованост на съдебния акт се твърди,че фактическите изводи относно централния спорен въпрос- ползван ли е държавният имот с идентификатор: *** в обем от 6.900 дка в землището на [населено място], без правно основание от „ЕКОПРОДУКТ“ ООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила, тъй като обработването на съседни имоти не доказва ползването и на държавния земеделски имот. Нещо повече счита се, че съдът изобщо не е очертал фактическата обстановка по делото. Ето защо, проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и съгласно чл.218 ал.2 АПК.

Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г., изм.ДВ,бр.58/17г.), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон, до което се е стигнало поради опороченост на съдебно-административното производство в заключителната му фаза, довела до необоснованост на крайните решаващи изводи на СРС.Това е така, защото: Районният съд не е установил правнозначимите факти по делото, което препятства касационната проверка за приложението на материалния закон. Последната, съгласно чл. 220 от АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания, каквито няма формирани по релевантни факти в процеса.

Предмет на оспорване пред районния съд е била Заповед №РД 04-400-11/29.08.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол от 22.05.2023г. на комисия, определена със Заповед № РД 07-19/10.05.2023г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област гр.Силистра, вкл. община [населено място], е наредено да се изземе имот от ДПФ,находящ се в землището на [населено място], с идентификатор: ***, от който обработваемата площ е 6.900 дка,ползван без правно основание от „ЕКОПРОДУКТ“ ООД. По т. 2 от заповедта е предоставена възможност на нейния адресат, в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл. 34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 828.00 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта.

С процесното пред настоящия съд решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ и при спазване на изискуемата писмена форма. Счел е, че административният орган е спазил предвидените в АПК процедури, като е съобразил съдържанието на постановения от него акт с материалния закон и неговата цел. По отношение на първите два критерия (чл. 146, т. 1 - т. 2 АПК) са изложени правилни мотиви, което обаче не е достатъчно за извод за съответствие на съдебния акт със закона, в контекста на задължителната проверка от чл. 168, ал. 1 АПК, каквато е дължал районният съд.

Настоящият състав намира за основателно оплакването на касатора за липса на мотиви в процесното решение по основния предмет на доказване в производството пред СРС,в какъвто смисъл е и заключението на участващия в касационния процес прокурор. Видно от Протокол от съдебно заседание (единствено по делото), проведено на 20.06.2024г. е, че освен съдържащите се в административната преписка доказателства, са приети и представени допълнително такива от ответния орган, ведно с писмената му защита. Нито едно от тях, обаче не е обсъдено в решението на съда, нито са намерили отговор повдигнатите възражения от страните в писмените им становища по делото .

Съгласно чл.172а, ал.2 АПК съдът следва да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, което в случая не е спазено. В обжалваното решение липсват фактически установявания. Не са посочени обстоятелствата, които съдът е приел за доказани въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Нещо повече последните,в основната си част, изобщо не са били подложени на анализ, а още по-малко в тяхната взаимна връзка с останалата доказателствена съвкупност и по вътрешно убеждение на съда. Последното, всъщност не е ясно как е формирано и на каква доказателствена основа почива. Съгласно т.1 на Решение № 7 / 30.06.2020 г. на Конституционния съд, постановено по к.д.№11/2019г., разпоредбата на чл.121 ал.4 от КРБ изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му, което в случая не е спазено, а мотивираността на актове от процесния вид, е издигната на нивото на конституционно изискване, което прави нарушаването му особено съществено.

Пропуските при установяване на правнозначимите факти и тяхната релевантност към материалните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на процесната пред СРС заповед, са довели до необоснованост на обжалваното решение. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила в контекста на разпоредбата на чл.172а ал.2 от АПК е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на крайния си акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички възражения и доводи на страните.

Разгледани в този ракурс извършените процесуални действия от СРС - проверка за допустимостта на образуваното съдебно дело; конституиране на страните в производството; изпълнение на задължението от чл.163 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, независимо от определената доказателствена тежест в административно-съдебния процес с чл.170 ал.1 АПК, сочат на неспазване на правилата от АПК, довели до разглеждане на повдигнатия административен спор като исково производство, водещо до установяване, по хипотеза, на формалната истина. Независимо, че са дадени указания на ответния орган, че следва да установи, ползването на имота от ДПФ именно от оспорващото дружество, за което ответникът е положил усилия, които обаче са останали извън оценъчната дейност на съда. Не само не е обсъдил, съдът дори не е споменал в крайния си акт, приетите от него доказателства, представени от процесуалния представител на органа, за това, че съседните на държавния земеделски имот парцели са обработвани от касатора, били са засети със същата едногодишна култура, подложени на очевидно еднакви обработки и, че до имота от ДПФ няма осигурен пътен достъп. Изложеното сочи, че съдебно-административното производството се е развило в противоречие с базовите принципи от АПК:- чл.7 за истинност на фактите, предопределящ задължение на сезираните юрисдикции да установят действителните факти по случая; - чл.9 за служебно начало в административното правосъдие; както и - чл.4 ал. 3 за законност, препятстваща възможността субектите в административния процес да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Ето защо, оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар и неконкретизирано, доколкото е относимо към цялостната процесуална дейност на съда и особено към завършващата я част - постановяването на съдебния акт съгласно регулацията от чл.172 и чл.172а АПК, следва да бъде разгледано от касационния състав в ракурса на заявеното оплакване за необоснованост на оспореното решение.

Обременен с горните пороци съдебният процес е приключил в две открити заседания. В нарушение на чл.172а ал.2 АПК, СРС не е изложил мотиви относно становището на дружеството жалбоподател развити в сегмента на централния спорен въпрос - кой субект е ползвал без правно основание имота от ДПФ.По останалите факти с правно значение не е съществувал спор, макар че съдът правилно ги е подложил на проверка, с оглед изискването от чл.168 ал.1 АПК- относно компетентността на издателя на оспорената заповед и спазването на нормативните изисквания за нейната форма.

Спор не е бил повдигнат и относно останалите съставомерни факти, извън посочения по-горе, от фактическия състав на чл. 34 ал.1 ЗСПЗЗ - ползване на имот, включен в ДПФ, от лице, което няма правно основание за това. Спорът е бил съсредоточен единствено върху това - кое лице е ползвало имота през стопанската 2022/2023г., като оспорващото дружество е твърдяло, че не е то, а на административния орган, съдът макар и да е дал указания,че следва да представи доказателства в подкрепа на разпореденото изземване на държавния земеделски имот от жалбоподателя, такива са били ангажирани, но останали извън обсега на решаващата дейност на съда при формиране на крайните му изводи.

Допуснатите от СРС нарушения на съдопроизводствените правила в обема и по начина очертан по-горе, са съществени, защото препятстват обосноваността на постановения от него акт, както и касационната проверка относно приложението на материалния закон, за което настоящият състав следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. Последното налага при новото разглеждане на делото, в условията на чл.226 АПК и, съблюдавайки стриктно изискването от чл.163 ал.3 АПК, съдът да даде конкретни указания на страните по спорния предмет. Със същото (разпореждане) следва да определи предмета на съдебния контрол; да детерминира спорните факти и задължително, в изпълнение на правилото от чл.170 ал.3 АПК, да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства и чия е доказателствената тежест за установяването им. В противен случай, принципът от чл.7 АПК за истинност на фактите, би бил отново накърнен.За неговото задължително спазване обаче, е регламентиран другият базов принцип от чл.9 ал.3 АПК - за служебното начало в административното правосъдие. Без последното, развивайки състезателен процес по правилата само на ГПК, установяването на действителните факти по делото е поставено в тежък риск, което е недопустимо с оглед разума и основните начала на АПК.

Относно заявеното искане за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция, в хипотезата на чл.226 ал.3 АПК, следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото.

Наличието на касационни основания по чл.209 т.3, пр.1, 2 и 3 АПК, във връзка с чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК, обуславя приложението на чл.222 ал.2 т.1 АПК, съгласно който след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Обобщавайки изложеното, настоящият състав на Административния съд гр.Силистра приема, че обжалваното решение е засегнато от порок, представляващ касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 АПК, воден от което и на основание чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК и чл.222 ал.2 т.1 от АПК,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 547 от 29.08.2024 г., постановено по адм.дело № 1520 по описа на Силистренския районен съд за 2023 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.