Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
28.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №14913 по описа на СГС за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на П. Н.С.
ЕГН ********** лично и като законен представител на ненавършилите пълнолетие
деца - Н. С.ив
Е. ЕГН ********** и А.С.Е. ЕГН **********
*** и Е.С.И. ЕГН ********** и С.А.И. ЕГН ********** ***, като
родители на починалия С. Е.С. всички чрез пълномощника си адв.М.Д.
от САК със съдебен адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника З. „А.Б.“ АД ЕИК ********със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор К. А.К.,
да заплати на ищците основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ следните суми: на П. Н.С.,
Н. С.ив Е. и А.С.Е. в размер на по 120 000лв. за всеки и на Е.С.И.
и
С.А.И.
в размер на по 50 000лв. за
всеки – представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на С. Е.С. при ПТП на 09.10.2014г.
в гр.София в района на жп прелез „Обеля“ по вина на М.С.И., управлявал лек
автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ с рег.№*******,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на
деянието – 09.10.2014г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
Първоначално исковата претенция е
била насочена срещу ответника З. „А.Б.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор К. А.К., на осн. чл.226 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД по вина на М.И.,
управлявал л.а. Сеат Толедо с рег.№******* и на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД срещу ответник ДП „Н.К.Ж.И.“ за обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на С. Е.С. по вина на П.С.П., служител на НКЖИ за осъждане на тези ответници да заплатят суми в размер на по 220 000лв.
за първите трима ищци и по 100 000лв. за последните двама.
С молба вх.№150893 от 10.11.2017г.
ищците чрез процесуалният им представител са конкретизирали, че претендират
срещу З. „А.Б.“ АД обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата от по 120 000лв. за ищците П. С.,
Н.Е. и А.Е. и по 50 000лв. за Е.И. и С.И., на осн.
чл.226 КЗ/отм./ и срещу ДП „НКЖИ“ на осн.чл.49 вр. чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на по 100 000лв. за първите трима ищци и по 70 000лв. за
вторите двама.
С Определение от 13.11.2017г. съдът
е разделил производството по гр.дело №12873/2017г. по описа на СГС на осн. чл.210 ал.2 ГПК като е оставил за разглеждане пред
себе си исковете на ищците с правно осн.чл.49 ЗЗД
срещу ДП „Н.К.Ж.И.“ и е спрял производството до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по нохд №3501/16г. на
СГС. Настоящото производство е било образувано под №14913/2017г. на СГС.
В исковата молба се твърди, че на
09.10.2014г. около 13.00ч. С. Е. *** с М.С.И. ***, последният шофирал лек
автомобил Сеат Толедо с рег.№*******. С. се возел на
предна дясна седалка. Около 14.00ч. се движели по ул.“Ефрем Чучков“
в района на №18 в посока кв.Обеля и за да стигнат до бул.Европа, водачът М.И.
следвало да премине през жп прелез „Обеля“, представляващ пресичане на пътя с
железопътната линия в междугарието – жп гара Волуяк и
жп гара София – км.5+375. Твърди се, че този жп прелез е съоръжен с ръчна
бариера с електрическо задвижване, звукова и светлинна шосейна сигнализация без
зависимости с осигурителната техника на гара Волуяк. Охранявал се от прелезопазач, който съгласно чл.347 ал.1 от Правила за
движение на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт имал връзка
със специален телефон със съседните гари, по който ръководел движение в съответната
гара, изпращащ влака, уведомявал с телефонограма най-малко три минути преди
заминаване на влака. Съгласно ал.2 на
същата разпоредба, прелезопазачът записвал
телефонограмата в дневника, потраял текста, спирал движението през прелеза и
спускал бариерите пет минути преди преминаване на влака. Съгласно ал.3, когато
дежурният ръководител движение не се обади на прелезопазача,
е длъжен преди изпращане на влака и преди отваряне на изходния светофар да
връчи писмено предупреждение за многократно подаване на сигнал „внимание“ и за
намаляване на скоростта на влака пред прелеза до 25км/ч с готовност за спиране
при видимо препятствие.
Твърди се, че когато М.И. наближил
прелеза по железопътния път се движел дизелов локомотив №55-078, собственост на
НКЖИ под номер на влак 10 997. Движението било осигурено от дежурния
ръководител движение първо лице П.П.. Твърдят се
нарушения на задълженията му да осигури безопасно движение на влака.
Според ищците водачът М.И. не е спазил
изискванията за безопасност на движението и е нарушил от своя страна
разпоредбите на чл.51 ал.1 и 4 и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и като е видял, че
бариерата не е спусната и няма светлинен или звуков сигнал на прелеза в 14.05ч.
продължил движението си, без да прояви внимание и да се огледа дали не идва или
дали не се чува влак по релсовия път и предприел пресичане на жп трасето. В
резултат последвал удар с движещия се локомотив
в предна дясна част на автомобила и влаченето му на 130м. от прелеза по
железопътния път. С. С. получил наранявания несъвместими с живота.
Ищците твърдят, че тежко преживяват загубата
на съпруг, баща и син. Били много близки, с планове за бъдещето, подкрепяли се,
разчитали един на друг. Твърдят, че са претърпели и търпят интензивни болки и
страдания от смъртта на С., животът им се преобърнал, потънали в грижи и скръб,
изолирали се от близки и приятели, затворили се в себе си.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползване на л.а.“Сеат Толедо“ с рег.№*******
по силата на застрахователна полица №01114000030456/01.01.2014г.
и валидна до 31.12.2014г. Твърди, че водачът на л.а М.И. не е нарушил правилата
на ЗДвП, поради което не е възникнала отговорността на застрахователя. Оспорва
се размера на претендираното обезщетение като
завишен.
По искане на ответника съдът с Определение от
08.03.2018г. е конституирал като трети лица помагачи на ответника П.С.П. *** и
ДП „НК Ж.И.“ гр.София, като е обосновал, че за ответника е налице правен
интерес от привличане на третите лица помагачи с оглед заявено намерение от
застрахователя за упражняване на регресни права.
Третите лица помагачи са депозирали становища
по делото, като са възразили срещу конституирането им с подробно изложени
съображения.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол №К-1049
за ПТП, станало на 09.10.2014г. около 14.00ч.
в гр.София на ул.“Ефрем Чучков“ в района на №18 между
локомотив и лек автомобил. Отразено е, че пътника в л.а. С. С. е починал на
място. Било е образувано ДП.
Представен е Обвинителен акт, внесен в съда от
СГП срещу П.С.П. за престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр.
чл.342 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че в качеството
си на работник по транспорта – ръководител движение „първо лице“ на жп гара
„Волуяк“ е нарушил правилата, визирани от Закона за железопътния транспорт и
движение на влаковете и маневрената работа и с бездействието си е причинил
смъртта на пътника от л.а. Сеат Толедо С. Е.С..
Представена е и приета като доказателство
присъда от 15.05.2018г. по нохд №3501/2016г. по описа
на СГС, с която съдът е признал за виновен П.С.П. по част от внесените
обвинения. Няма данни присъдата да е влязла в законна сила.
Не се оспорва от ответника наличието на
застрахователен договор за застраховка ГО на автомобилистите – застрахователна
полица №01114000030456, сключена за лек автомобил марка Сеат
Толедо с рег. №*******, сключена между З.А.Б. и собственика на автомобила Г.Н.Г..
По делото са събрани гласни доказателства по
искане и на двете страни.
Според показанията на разпитания свидетел С.И.А.
се установява, че на процесната дата присъствала на
жп катастрофа, при която видяла как един локомотив блъска лек автомобил на
прелез „Обеля“. Свидетелката твърди, че бариерата била спусната и тя била трета
кола, пред нея имало спрели два амтомобила. Минал
пътнически влак към Банкя, от който слезли хора, след което бариерата не се
вдигнала. Спрелите коли не тръгнали. Видяла, че от Банкя към София идва
локомотив без вагони и след 2-3 минути чула удар и скърцане по релсите. Според
свидетелката често преминавали автомобили и при спусната бариера, както станало
и в случая, покрай нея преминал автомобил с около 30-40км/ч., който автомобил
видяла, че влакът влачи. Описва, че бариерата стига до средата на платното,
което трябва да се мине през релсите и спокойно можело да премине автомобил.
Сочи, че има знак за бариера.
Свидетелката Й.А. работи като прелезопазач при ДП „НКЖИ“ и задължението й било да
осигурява преминаването на влаковете безпроблемно. Твърди, че тя отговаря за
бариерата – спуска я и я вдига. В деня на процесния
инцидент тя била на работа по график. Не видяла конкретно как е настъпил удара
между локомотива и леката кола, но е категорична, че не е имало спусната
бариера, когато локомотивът преминал. Не знаела, че ще премине локомотив, след
като преминал пътническия влак от София за Банкя. Твърди, че има предварителен график по който
преминават влаковете, предварително й се обаждат по телефона, дават й номера на
влака, по коя линия ще върви и в колко часа заминава. Но сочи, че за изолирани
машини и за товарни влакове няма график. Но независимо от това за всеки един
влак й се обаждат дежурните ръководители, които й дават номера на влака, тя
също дава номер, че е приела влака и е разбрала на колко часа замивана. Твърди,
че катастрофата е станала с изолиран локомотив, за който тя не знаела, че идва.
Не видяла удара, но чула силен трясък. Излязла извън помещението й и видяла, че
е спряла изолирана машина на около 300метра от прелеза посока София. Твърди, че
бариерата е била вдигната. Не отрича, че минавали автомобили при спуснати
бариери. Имало означения на място – звукова и светлинна сигнализация, когато е
спусната бариерата , а когато е вдигната имало табели с означения, че е прелез.
Свидетелят Д.П. твърди, че живее на 50м- от
жп прелеза на Обеля. Не видял как настъпва процесното
ПТП, но събралите се хора разбрал, че е станало произшествие. Не може да каже в
какво положение е била бариерата. Същата била къса и често минавали автомобили
при спусната бариера.
В показанията си свидетелят А.И. заявява, че
през 2014-2015г. работел в Локомотивно депо София като локомотивен машинист.
Спомня си, че е имало инцидент с локомотив 5578 и лек автомобил на прелез
Обеля. Твърди, че не са имали добра видимост към жп прелеза и не се виждала
бариерата. В един момент излязла една кола и се ударила в локомотива. Негови
задължения били да повтаря сигналите по пътя. Сигнализира преди всеки прелез.
Твърди, че жп прелез Обеля е охраняем с прелезопазач, с бариери, които са за градския транспорт. В
един момент видял, че таван на автомобил приближава прелеза и всичко станало за
секунди. Предприели маневра спиране, подал сигнал за екстремно спиране. Твърди,
че не е видял други автомобили да пресичат прелеза, защото ако били видели
такова нещо, щели да предположат, че има нередност. Според него прелеза бил
според сигнализацията обезопасен. Намирали се на около 50метра от прелеза.
Локомотивът ударил автомобила на прелеза. Локомотивът се движел с разрешена
скорост и нямало изискване при наближаване на прелеза да намаляват скоростта,
независимо, че е охраняем. Спрели екстремно поради
конфликтната точка с леката кола. Според свидетеля ударът е могъл да бъде
избегнат, ако водачът на автомобила е видял приближаващия локомотив и е спрял.
От показанията на свидетелите Б.К.и А.М.се
установява колко тежка и непреодолима е загубата за семейството след смъртта на
С. С.. Той бил изключителен човек, животът му бил посветен изцяло в грижа за
семейството и родителите си. Освен основната работа, имал и допълнително
такава, помагал на родителите си в отглеждането на домашни животни и в
земеделието. Смъртта на С. се отразила много тежко за всички. Съпругата му трудно
се справяла с домакинството и децата, които били на 12 и 14г. Наложило се
лятото да работят, за да се издържат. Дъщеря му била силно привързана към него,
нощно време ставала и сама ходела до гробищата и плачела неутешимо. Затворили
се в себе си, не излизали, не искали да общуват с никой. Наложило се на децата
да пораснат преждевременно.
От назначената комплексна съдебно-техническа
железопътна експертиза се установява, че мястото на осъществяване на пътния
инцидент е на железопътен прелез, разположен на открит железен път в района на
населено място, км 5+375 на железопътната линия между гарите София и Волуяк.
Прелезът е съоръжен с бариери с електрическо задвижване и ръчно управление.
Задвижващия механизъм на бариерите е монтиран в постройката на прелезопазача, бариерите са разположени на разстояние 8м.
от най-близката релса. Посочено е, че видимостта на локомотивния машинист към
прелеза в двете посоки е около 200метра. От двете страни на прелеза по железния
път на разстояние 400м. е монтиран прелезен светофар.
При преминаването му локомотивните машинисти подават звуков сигнал Внимание –
дълго изсвирване с локомотивната свирка. Отразено е, че техническите данни на прелеза,
представени в паспорта му отговарят на изискванията на Наредба №4 за
железопътните прелези. В заключение, според вещите лица, при спазване на
изискванията на Закона за движение по пътищата от страна на водача на л.а. Сеат Толедо, ударът би бил избегнат. Ударът е реализиран
върху жп прелез, на км 5+375 от жп участък гара София – Волуяк между влак
№10997 в състав дизелов локомотив 55-078.0 и лек автомобил Сеат
модел Толедо с ДК №*******. Посочено е, че причината за удара е неспазване на
изискванията за безопасност на движението по чл.51 ал.1 и 4 и чл.53 ал.1 и ал.2
от ЗДвП – преди да премине през жп прелез всеки участник в движението е длъжен,
независимо от състоянието на бариерите и на светлинната и звукова сигнализация
да се убеди, че към прелеза не приближава релсово превозно средство и че
преминаването през прелеза е безопасно. Според експертизата локомотивния
машинист не е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия
автомобил. От друга страна водачът на л.а. при спазване на правилата за
движение по пътищата е щял да избегне удара. Експертите не са категорични в
какво положение са били бариерните греди с оглед противоречивите данни по
делото.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ
за обезщетение, от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника.
Не се спори между страните, че ответникът е
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач М.И.. Приложим е КЗ
/отм./ и законната лихва се дължи от датата на ПТП, каквато е уредбата и съдебната
практика по КЗ /отм./.
По
делото е установено от комплексната съдебно техническа експертиза и се приема
от съда, че М.И. виновно е нарушила чл.51 ал.1 и 4 и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗДвП като
е следвало при преминаване през жп прелез Обеля, независимо от състоянието на
бариерите и на светлинната и звукова сигнализация да се убеди, че към прелеза
не приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е
безопасно, за да избегне удара с процесния локомотив.
При доказан ФС на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по
чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета
и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на С. С., съпруг
и баща на първите трима ищци и син на последните двама, те са преживели скръб,
която не е преодоляна и до момента. От показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира изцяло като основани на непосредствени
впечатления, се установява, че ищците са били изключително близки със С.,
разчитали са на него морално и финансово, помагали си взаимно, той бил тяхна
осезаема подкрепа. Внезапната загуба за тях
е била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са преодолени и
към момента.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от гледна
точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на своя съпруг родител и син ищците са загубили
внезапно човек със значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и
възможността да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече
невъзможна. Установи се, че трудно превъзмогва мъката си.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират в пълния претендиран размер на сумата от по 120 000лева за съпругата
и децата и по 50 000лв. за родителите, който размер съответства на
критерия за справедливо обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. Безспорно
емоционалната свързаност с починалия родител съпруг и син не е прекъсната и
страданията им продължават.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта – 09.10.2014г.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 18 400лв.,
платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на 302,40лв.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.М.Д. от САК ответника следва да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 10 730лв./десет хиляди
седемстотин и тридесет/.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.Б.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния Директор К. А.К., да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ следните суми: на П. Н.С. ЕГН ********** лично и като законен представител на
малолетната си дъщеря - А.С.Е. ЕГН **********
и на непълнолетния й син Н. С.ив Е. ЕГН ********** суми в размер на по 120 000лв./сто
и двадесет хиляди/ за всеки /или общо в размер на 360 000лв./ и на Е.С.И. ЕГН ********** и С.А.И. ЕГН ********** суми в размер на
по 50 000лв./петдесет хиляди/ за всеки / или общо 100 000лв./ –
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на С. Е.С. при ПТП на
09.10.2014г. в гр.София в района на жп прелез „Обеля“ по вина на М.С.И.,
управлявал лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“
с рег.№*******, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
извършване на деянието – 09.10.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК З. „А.Б.“ АД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор К.
А.К., да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд в размер на 18 400лв./осемнадесет хиляди и
четиристотин/, платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на
302,40лв./триста и два лева и 40ст./.
ОСЪЖДА З.
„А.Б.“ АД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния Директор К. А.К., да заплати да заплати на осн.
чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адв.
М.Д.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 10 730лв./десет хиляди седемстотин
и тридесет/.
Решението е постановено с участието на трети
лица помагачи на ответника П.С.П. ЕГН ********** и ДП „НК Ж.И.“ гр.София.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: