№ 1425
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502221 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 22194/19.07.2022г., подадена от Р. С. Д.,
в качеството му на взискател, срещу постановление за разноски от
14.07.2022г. по изп. дело № 20218920402234 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, с район на действие Окръжен съд - Варна.
Жалбоподателят оспорва разпределените изцяло в негова тежест
разноски по изпълнителното дело. Счита, че същите следва да се възложат в
тежест на задълженото лице Даниел И. Г..
Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.
ЧСИ Христо Георгиев е депозирал мотиви, като намира жалбата за
недопустима, в евентуалност за неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от
ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изп. д. № 2234/2021г. е образувано по молба на Р. С. Д. срещу Д. И. Г.,
въз основа изпълнителен лист № 262931/26.04.2021г., издаден по влязло в
законна сила решение по гр.д. № 13042/2017 г. по описа на ВРС, с което е
разпределено ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.536.55, по КККР на гр. Варна, с адм. адрес гр. Варна,
1
район Приморски, местност Приморски парк „Салтанат", съставляващ дворно
място с площ 1347 кв.м., с номер на имота по предходен план 2122 и с
последен актуализиран адм. адрес гр. Варна, „Приморски парк 536", № 055,
на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Със заявление вх. № 08679 от 30.03.2022г. взискателят уведомява
съдебният изпълнител, че през лятото на 2021г. Д. Г. е направил геодезично
замерване и е оградил отреденото му за ползване място. Взискателят заявява,
че нямало покритие между дадената им скица по гр. дело № 1657/2019г. на
ВОС и резултата на терен след извършеното геодезично замерване. Във
воденото адм. дело № 506/2020г. било допуснато геодезично замерване с цел
уточняване местоположението на южната граница на имота. Г-н Д. е
приложил към заявлението си заключението на вещото лице по проведената
съдебно – техническа експертиза по административното дело, което, според
него, показвало как следва да се извърши разпределение на ползването в
случай, че ВОС е имал предвид разпределение с геодезично замерване.
Насрещната страна Д. И. Г. е депозирал молба вх. № 14056/12.05.2022г.,
в която твърди, че 14.04.2022г. е изпълнил доброволно решението за
разпределяне на ползването на недвижимия имот. Към молбата е приложен
протокол за трасиране на дял 1 от решението. Отправено е искане за
прекратяване на делото, което е оставено без уважение от съдебния
изпълнител.
От протокол от 13.05.2022г. е видно, че ЧСИ Георгиев е отказал да
извърши разпределение на недвижимия имот, поради несъответствия при
граничните междинни зони и спорното местоположение на т.2 от границата
съобразно заключението на вещото лице, назначено в изпълнителното
производство.
На 20.06.2022г. е депозирана молба от Радка Д.а - пълномощник на Р.
Д., с която е поискано да бъдат уведомени за дължимите такси и разноски по
делото.
На 14.07.2022г. е изготвено постановление за разноски, с което е
прието, че направените по изпълнителното дело такси и разноски, а именно:
по т.1 от ТТР към ЗЧСИ – 24 лв. с ДДС
по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ — 30,00 лева с ДДС за извършване на справки
за длъжника и неговото имущество /5 броя х 6.00 лева/;
по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - 60 лева с ДДС за изпращане по пощата на
призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/5 броя х 12.00 лева/;
по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ - 192 лева с ДДС за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от
жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление
на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК /8 брой х 24.00 лева/;
по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ - 240 лв. с ДДС за извършен въвод във
владение;
по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, дължими допълнителни такси в общ размер
на 112 лева, или общо 658 лева, като същите са възложени на взискателя
Р. Д., предвид факта, че изпълнителното действие – разпределяне
2
ползването на недвижим имот, не е осъществено.
С разпореждане от 17.10.2022г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението на взискателя за изменение на постанавлението за
разноски
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По допустимостта:
Нормата на чл.435 от ГПК лимитативно изброява, както подлежащите
на обжалване действия на съдебния изпълнител, така и техните пороци, които
могат да бъдат отстранявани по този ред и безспорно в нея липсва изрично
уредена хипотеза, която да легитимира взискателя да обжалва възложените в
негова тежест разноски. От това обаче не може да се направи извод за
неговата необжалваемост. В съдебната практика липсва спор, че
произнасянето на съдебния изпълнител по отношение на разноските, по
същество не представлява изпълнително действие, тъй като същото не е
насочено към осъществяването на притезанието по изпълнителното
основание, а ангажира отговорността на съответната страна за репариране на
направените от насрещната страна разходи по привеждане в изпълнение на
изпълнителния титул, съобразно нормата на чл. 79 от ГПК. Отговорността на
страните за разноски е регламентирана в Част I - Общи правила, гл. VIII - чл.
78 и сл., както и чл. 79 от ГПК, където е уредена изрично отговорността за
разноски и такси за изпълнението. Систематичното място на правната уредба
на отговорността за разноски дава основание на настоящия съдебен състав да
направи извод, че волята на законодателя при приемане на ГПК от 2007г. е
била отговорността за разноски да бъде уредена в общите правила на
процесуалния закон и тези правила да намерят приложение във всички етапи
от развитието на гражданския процес, вкл. в процеса за принудително
изпълнение като негов закономерен завършек. Аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че недоволна от разпределянето на разноските може да бъде
всяка от страните в изпълнителния процес, върху която същите са възложени.
Още повече, че изпълнението на решение по чл.32, ал.2 от ЗС е особен вид
изпълнително производство с участници съсобствениците на имота, които
имат качеството едновременно на взискател и на длъжник в изпълнителното
производство. По изложените съображения, съдът намира жалбата за
допустима.
По основателността:
Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В конкретния случай ЧСИ Георгиев е отказал да извърши
разпределение на недвижимия имот, поради несъответствия при граничните
междинни зони и спорното местоположение на т.2 от границата съобразно
3
заключението на вещото лице, назначено в изпълнителното производство.
Следователно, касае се за неприложен изпълнителен способ, поради което
отговорността за разноски следва да бъде понесена от взискателя.
Още повече, че в случая, най-късно към 30.03.2022г., Р. Д. е бил наясно
с невъзможността да бъде изпълнено решението на ВОС, но е продължил да
поддържа висящността на инициираното от него изпълнително производство.
В съдебната практика е прието, че решенията по чл.32, ал.2 от ЗС са
изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист,
макар и да нямат осъдителен диспозитив. Производството по чл.32, ал.2 от ЗС
не е исково, а е спорна съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението
на общата вещ. В него съдът не осъществява правораздаване и не решава
правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и
постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното
използване на общата вещ. Ето защо решението не се ползва със сила на
пресъдено нещо и въпросът за ползването на общата вещ може да бъде
пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ поставя изискване за събиране на
таксите по изпълнението да се изготвя сметка от частния съдебен изпълнител.
В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси
и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците
при неплащане. В конкретния случай по делото е изготвена на 19.07.2022г.
една сметка, в която са обективирани всички дължими обикновени такси по
точки 1, 3, 4, 5 и 22 от ТТР към ЗЧСИ, които съответстват на посоченото в
обжалваното постановление. Сметка за допълнителните разноски по чл.31 от
Тарифата не е издадена.
След запознаване с материалите по изпълнителното дело, съдът
констатира, че по делото са извършени множество справки, изготвяне и
връчване на уведомление и други действия от съдебния изпълнител, за които
се дължат определени по ТТРЗЧСИ такси, а именно:
1. по т.1 от ТТР към ЗЧСИ – за образуване на изпълнителното дело е
дължима сумата от 24 с ДДС.
2. по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ — за извършване на справки за длъжника и
неговото имущество: извършени са 2 справки в НБД и една справка за
имота в СВп - Варна, за които се дължи сумата от 18 лв. с ДДС.
Извършените справки в НОИ за осигурителните данни и за действащите
трудови договори на насрещната страна Д. Г. не са били необходими за
извършването на посочения изпълнителен способ, поради което не се
дължат от взискателя, т.е. за разликата над 18 лв. до 30 лв.
постановлението за разноски следва да бъде отменено;
3. по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - за изпращане по пощата на призовка, препис
от жалба, уведомление и книжа: изпратени са 2 броя, за които се дължи
сумата от 24 лв. с ДДС. За разликата над 24 лв. до 60 лв.
постановлението за разноски следва да бъде отменено;
4. по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ - за изготвяне и връчване от съдебния
4
изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК: извършени са повече от
посочените 8 броя, поради което се дължи сумата от 192 лв. с ДДС.
5. По т.22 от ТТР към ЗЧСИ - за въвеждане във владение на недвижим
имот: по делото не е извършено разпределение на ползването на
недвижимия имот, респ. въвод във владение, поради което
постановлението за разноски следва да бъде отменено за сумата от 240
лв. с ДДС;
6. по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ – допълнителни разноски за разходи: същите
не са конкретизирани по вид и стойност, нито са налице данни за
сторени такива. Дори и да са сторени, то същите са за сметка на
задълженото лице, когато за тях е издаден документ по Закона за
счетоводството /арг. от забележката към т.31 от Тарифата/, каквито
съдът не установи по делото. Ето защо, не са налице основания за
присъждане на разноски в този смисъл и в тази част постановлението
следва да се отмени за думата от 112 лв.
В обобщение следва да се отбележи, че по изпълнителното дело следва
да своевременно да се съставят справки за дължимите такси и разноски, в
които да се посочват документите, удостоверяващи дължимостта на таксите и
извършените разходи, които ЧСИ счита да са направени и това би улеснило
извършването на обективен съдебен контрол за законосъобразността на
разноските, определени от него в постановлението.
С оглед изложеното съдът приема, че подадената жалба е частично
основателна, като постановлението от 14.07.2022г. следва да се отмени в
посочените части, касаещи размера на дължимите от задълженото лице
разноски.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 22194/19.07.2022г. , подадена от Р. С. Д., в
качеството му на взискател, постановление за разноски от 14.07.2022г. на
ЧСИ Христо Георгиев по изп. дело № 20218920402234 в следните части:
1. по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ — за разликата над 18 лв. до 30 лв.;
2. по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - за разликата над 24 лв. до 60 лв.;
3. по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ - за сумата от 240 лв.;
4. по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ –за сумата от 112 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА постановление за разноски от 14.07.2022г. на ЧСИ
Христо Георгиев по изп. дело № 20218920402234 в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6