Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1351 13.04.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Десислава
Кръстева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16489 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД, както и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че е приобретател на вземане срещу ответницата, прехвърлено с договор за цесия.
Самото вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между нея и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на 02.01.2013г. Поддържа се по-нататък, че е издадена
заповед по чл.410 ГПК срещу ответницата за сумите: 861,26 лева главница, 284,86
лева договорна лихва, 27,00 - такса разходи и 513,16 лв. лихва за забава.
Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде
установено съществуването на вземането.
Чрез особения си представител ответницата В.И.В. отрича
съществуването на задължение в такъв размер и оспорва размера на вземанията.
Освен това се навеждат доводи за неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй като не е представен на погасителен план към договора. Прави се и
възражение, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите
нрави, тъй като надминава три пъти размера на законната лихва, поради което
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна. Освен това се излага и довод, че
начислените разходи за събиране на вземането съставляват клауза, която цели
заобикаляне на чл.33 ЗПК, което я прави нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от
представените доказателства, че на 02.01.2013г. ответницата сключила с
дружеството „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за заем с №.., по който ѝ
била отпусната сумата 1300 лева, при годишен процент на разходите 422,13% и
фиксиран лихвен процент от 174,60% /
лист 4/. Сумата следвало да бъде
върната на десет погасителни вноски, считано от 01.02.2013г. до 01.12.2013г.,
всяка от които по 254,60 лв. Предвидено било, че плащането ще стане в дома на
заемополучателя. Уговорено било също, че при забава в плащането на погасителни
вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден
– чл.8, ал.5 от договора. Според чл.8, ал.2 от договора, в случай че заемателят
забави плащането на погасителни вноски с повече от 30 дни, същият дължи
заплащане на сумата 9 лв. разходи за събиране на просрочените вземания. Тези
разходи се начислявали за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителни вноски, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като общият размер на разноските не може да надвишава 45 лв. – чл. 8, ал.3 от
договора /лист 5/.
На 16.11.2010г. между
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ООД бил сключен рамков договор за продажба на вземания, по силата на който
вземането по договора за заем сключен с ответницата, било прехвърлено / лист 7 -12/.
Установява се, че на 03.05.2018г. дружеството ищец
подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъдат заплатени следните суми: 861,26 лева - главница; 284,86 лева – договорна
лихва от 01.07.2013г. до 29.10.2013г.; 27 лв. – такса разходи за събиране на
просрочени погасителни вноски; 513,16 лв. – обезщетение за забава за периода от
02.07.2013г. до 02.05.2018г., както и законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 03.05.2018г. до окончателното заплащане. По заявлението било
образувано приложеното ч.гр.д. №7172/2018г. и издадена заповед за изпълнение.
Според първоначалното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза остатъчното задължение по договора за кредит към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК е както следва: 816,26 лв. главница, 284,86 лв.- договорна лихва; 27 лв. такса разходи за събиране; и
513,16 лв. обезщетение за забава / лист 86/.
Установява се от допълнителното заключение на
експертизата, че след датата на подаване на заявлението за по чл.410 ГПК, са
извършени вноски общо за 850 лева, с които са погасени, както следва: 284,86
лв. договорна лихва; 350 лв. обезщетение за забава и 215,14 лв. главница. Така
към 30.09.2019г. вземането е в размери, както следва: 646,12 лв. главница; 27
лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания; 163,16 лв. обезщетение за
забава за периода 02.07.2013г. -03.05.2018г. Вземането за договорна лихва е
изцяло погасено с извършените междувременно плащания / лист 89/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е, че между
ответницата и дружеството цедент „Изи Асет Мениджмънт“АД е възникнало
правоотношение по договор за кредит, като уговорената по него сума е била усвоена.
Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по
чл.4 ЗПК.
С получаването на
сумата за ответницата е възникнало задължение да заплаща, отделните вноски за
главница, възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава, доколкото
настъпването на последната не се оспорва. Извод в това отношение може да се
извлече от обстоятелството, че погасителните вноски са продължили и след издаване
на заповедта за изпълнение.
Неоснователен е
доводът на особения представител за несъответствие на договора за кредит с
чл.11, ал.11 от ЗПК. Според тази норма договорът следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая тази информация е налична в чл.3 от договора - посочен е
размерът на фиксираните вноски, техният брой, както и началната дата от която
се дължи първото плащане. Ето защо изискването на закона е спазено.
Неоснователен е и
доводът за нищожност на клаузата определяща размера на договорната лихва. Съдът
счита, че размерът на възнаградителната лихва по договорите за заем не е
нормативно ограничен, поради което следва спрямо него да се прилага принципа на свобода на
договарянето по чл.9 ЗЗД. Заемополучателят
е бил предварително наясно с цената, която трябва да заплати за ползване на
сумата.
Основателен е доводът на особения представител за
недължимост на начислената по договора сума от 27 лв. претендирана като разходи
за събиране на просрочени вземания. Съобразно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква от кредитополучателя заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
дейностите визирани в чл.8 ал.2 и 3 са свързани
с управлението на кредита и
попадат под действието на тази забрана. Следва да се има предвид, че такси, по
аргумент от чл. 10а, ал.1 от ЗПК се дължат за допълнителни услуги,
докато действията на кредитополучателя по обезпечаване на събирането на
кредита, включително и по извънсъдебен ред, е грижа за удовлетворяване на
интереса на кредитора, а не дейност по предоставяне на допълнителни ползи за
кредитополучателя.
Извън това, относно тези разпоредби следва да се има
предвид, че според чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес
с оглед целта на закона - да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че отговорността за
разноски въведена с разпоредбата на чл.22 ал.4 и 5 от договора представлява по
съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за
покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези
плащания като разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи
ограничението на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита
неустойка за забава. За това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по
събиране на закъснелите вноски, може да се съди от обстоятелството, че
плащанията по тях са уговорени предварително, като абсолютни суми и в
предварително определени предели. Поради това, начина по който са определени в
клаузата сочи на това, че са установени с цел да се избегне ограничението на
закона свързано с размера на дължимото при забава обезщетение.
Предвид изложеното и
при съобразяване на извършените, след подаване на заявлението по чл.410 ГПК
плащания съдът намира, че предявеният иск за вземането е частично основателен за
следните суми: 646,12 лв. главница и 163,16 лв. обезщетение за забава за
периода 02.07.2013г. -03.05.2018г. В този размер той следва да се уважи, а за
останалата част да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Страната ищец е била
представлявана от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
както следва 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така
съобразно направените разноски за държавна такса и пропорционално уважената
част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 41лв. за заповедното и
351,46 лв. за исковото производство. Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против В.И.В. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 646,12 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и 12 ст./ главница по договор за паричен заем №.. от 02.01.2013г.,
сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД; 163,16лв. /сто шестдесет и
три лева и 16ст./ – обезщетение за забава за периода от 02.07.2013г. до 03.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до
окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 5316 от 08.06.2018г.
по ч.гр.д.№7172/2018г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера от уважените до претендираните
861,26 лв. – главница и 513,16 лв. – обезщетение за забава, както и исковете за
сумите 284,86 лв. – договорна лихва за времето от 01.07.2013г. до 29.10.2013г.
и 27 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.И. В. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 351,46 лв. /триста петдесет и
един лева и 46ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство,
както и 41лв./четиридесет и един лева/ - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№7172/2018г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП