Определение по дело №690/2019 на Окръжен съд - Варна

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ………………            Година  2019г.                Град Варна

Варненският окръжен съд                       Наказателно отделение

На осемнадесети юни         Година две хиляди и деветнадесета 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА                                             

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                    РУМЯНА ПЕТРОВА                                                                                                                            

  като разгледа  ВЧНД №690 по описа на ВОС за 2019 година, докладвано от съдия Ст.Савов,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.270 от НПК образувано по жалба на подсъдимата М.И.Ц., чрез адв. K.A.АК София против протоколно определение от 13.05.2019г., постановено по НОХД №2164/2017г. по описа на РС Варна , с което на основание чл.270 от НПК е  оставена без уважение молбата на подсъдимата Ц. за промяна на  мярката й за неотклонение от ,,Задържане под стража,, в по лека.

            В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението на съда, като се излагат  доводи, че така определената мярка за неотклонение спрямо подсъдимата е прекалено тежка , като по делото липсват доказателства относно наличието на опасност същата да се укрие или да извърши ново престъпление. Излага се, че постановената осъдителна ефективна  присъда не следва да бъде предпоставка за задържането на подсъдимата.  Моли се спрямо подсъдимата да бъде определена по лека мярка за неотклонение, като се вземат предвид нейното здравословно състояние, както и здравословото състояние на родителите й.

        Настоящият състав на съда, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените искания в жалбата, намира за установено следното:

       Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, като по същество същата е неоснователна. 

        Първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение искането за измененеие на определената спрямо подсъдимата мярката за неотклонение, като е приел, че не са налице предпоставки за промяна на така определната мярка за неотклонениеи ,,Задържане под стража,, в по лека такава.

          В постановеният акт са посочени мотиви и съображения за това становище на съда, както и е посочено, че съдебния състав не намира промяна в обстоятелствата при които е била взета мярката за неотклонение след постановяване на осъдителната ефективна пет годишна присъда спрямо подсъдимата Ц..

       При произнасяне по чл.309 от НПК / когато е взета най тежката мярка за неотклонение спрямо подсъдимата/ законодателя е предвидил  възможност при постановяване на наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно, както и при налагане на наказание 10 години и повече лишаване от свобода, съдът, постановил присъдата да измени мярката за неотклонение  в по-тежка или да вземе за първи път такава. В първия случай следва да има съществува реална опасност подсъдимия и да се укрие.

         В случая съдът е приел, че съществува такава опасност, което се споделя и от настояйщия съдебен състав, тъй като факта на постановяването на ефективна пет годишна присъда е довело до промяна на обстоятелствата спрямо подсъдимата и в тази връзка съгласно установената съдебна европейска практика -,,строгостта на очакваното наказание е прието за релевантно основание за продължаващо задържане преди постановяване на съдебния акт, т.е. още по-голямо е основанието наложено вече наказание лишаване от свобода в значителен размер /в случая от пет години/ да мотивира опасността от укриване на подсъдимия т.е. предпоставките за задържане на подсъдимата в конкретният случай са налице.

        В тази връзка е налице и различна практика на ЕС   според която  лицата, които до осъждането са били на свобода  се задържат в очакване на обжалването на съдебния акт, като се приема, че  това не е нарушение на презумпция за невиновност.

      Отделно от това при преценка на адекватната на мярката за неотклонение следва да се има предвид и възможността за  нормалното  протичане на делото във въззивната инстанция, което е свързано със защитими права и на самата подсъдима – делото да се разгледа в разумни срокове по смисъла на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.

      Навеждат се е доводи за здравословно състояние на подсъдимата и по- конкретно наличието на диабет, както и влошено здравословно състояние на родителите й.

      В тази връзка районния съд е изложил аргументи, които се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

      В заключение следва да бъде отбелязано, че целта на мярката за  неотклонение е да действа във всички етапи на наказателното производство , като нейната тежест се преценява във всеки един конкретен случай, а в настоящия правилната мярка за неотклонение спрямо подсъдимата Ц. е именно ,,Задържане под стража,,.

           С оглед на гореизложеното,  Варненският окръжен съд 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.05.2019г., постановено по НОХД №2164/2017г. по описа на РС Варна , с което на основание чл.270 от НПК е  оставена без уважение молбата на подсъдимата М.И.  Ц. за промяна на  мярката й за неотклонение  от ,,Задържане под стража,, в по лека

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2