Определение по дело №2633/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3029
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20203100502633
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 302928.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502633 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 45739/1007.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2503/22.06.2020г.
по гр.д. № 17797/2019г. на ВРС, 51св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на
Петко Илиев Петков, ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. Бреза, №4а, ап.13 сумата от
общо 1450,95 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 10.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 154,57 лв. (сто петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за период от 01.07.2017г. до
09.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово праоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
1
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 299.71лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/138.89лв. и 160.82 лв./ и обезщетение за забава в размер на 43.98 лева /сбор от дължима за
първо и второ тримесечие на 2018г. - 22.26лв. и 21.72 лв./ съгласно заключението на вещото
лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 45739/1007.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2503/22.06.2020г.
по гр.д. № 17797/2019г. на ВРС, 51св.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 18.01.2021г.
от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2