Мотиви към присъда № 98/ 08.03.2012
год. постановена по НОХД № 768/ 11 год. на РС- Димитровград.
1. Против С.В.Я., род. на *** ***, б.гр., неизвестно местонахождение, женен,
средно образование, ЕГН – **********, осъждан
е повдигнато обвинение в това, че
на 21.04.2003 год. в гр. Димитровград, след като се сговорил предварително с И.А.И.
и О.С.К. за извършването `и, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил подържал
заблуждение у Б.В.Н. и Е. Д. Л. и с това
причинил на „ Роз Тур” ЕООД- Перник имотна вреда в размер на 7 100.00 лв.
-престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ – г-н Палхутев пледира за доказаност на
обвинението. Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 2 години и половина, което да
се търпи ефективно, както и привеждане в изпълнение на предходна присъда по
реда на чл. 68 ал.1 от НК.
3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Г. пледира виновен за подзащитния
си, предлага налагане на минимално наказание.
4. ПОДСЪДИМИЯТ- С.В.Я. не е
намерен на посочените от него адреси, включително и след щателното му издирване.
Производството по делото протече в негово
отсъствие.
Съдът намира :
По фактите.
5. В началото на месец април
2003 г. св. И., св.
К. и подс. Я.
решили да
си набавят парични средства чрез извършване на измама. Същите живеят
в гр. Лом, като научили,
че мина "Маришки басейн" ЕООД /в ликвидация/ гр. Димитровград разпродава свое имущество, сред което и различни по вид и модел
трансформатори. Същевременно Я. знаел,
че фирма "Роз тур" ЕООД гр. Перник се занимава с търговия на електроматериали
и рециклиране на маслени трансформатори. Я.
се свързал
по телефона със св. Б.Н. - управител на фирмата,
и му предложил да му продаде
25 трансформатора за сумата от 50 000 лв. След като свидетелят
проявил интерес към отправената му оферта, св.
И., св. К. ***. При проведения разговор св. И. и Я. обяснили на св.
Н., че трансформаторите
се намират в село до гр.
Димитровград и те само ще посредничат при сключване на
сделката, за което той трябва
да им плати
комисионна. Св. Н. проявил
интерес към закупуването на част от трансформаторите,
като св. И. и Я. обещали да
му се обадят
в най-скоро време, за да му
кажат параметрите.
6. На 18.04.2003 г. св. И., св. К. ***, където се срещнали с ликвидатора
на мина "Маришки басейн" ЕООД /в ликвидация/ - св. К.. Обяснили му,
че искат да закупят част
от предлаганите за продажба трансформатори,
собственост на мината, като поискали
първо да ги огледат и ако
им харесат обещали да дойдат
след няколко дни за да
ги закупят. Св. К. се обадил по
телефона на охраната на мината
и наредил тримата да бъдат допуснати
в района й, за да направят оглед
на трансформаторите.
След като тримата влезли
в мината и огледали трансформаторите, Я. се обадил по телефона
на св. Н. и му продиктувал
техните характеристики. Последният ги одобрил
и казал, че е
стр.2 мотиви по НОХД № 768/ 11
ДРС
съгласен да закупи 7 бр. от тях, като
се договорили да заплати на
фирмата продавач сумата от 5 820 лв., а на посредниците
по сделката - 1 280 лв., или общо
7 100 лв. Разбрали се още сделката и вземането на трансформаторите да стане на
21.04.2003 г. като срещата между св. Н. и св. И.,
св. К. и Я. трябвало да се състои
на бензиностанция край гр. Чирпан.
7. Същия ден
св. И. и св. К. отишли до
хотела на фирма "Траконс комерс" ЕООД - бивше общежитие на фирма
"Заводски строежи"
гр. Димитровград, регистрирали се
при св. К. и наели за
три дни стая
№813, като платили сумата от 72 лв.
На следващия ден св.
И. и Я. поискали да наемат за
ползване офис в същия хотел. Те се свързали със св.
А. - управител на хотела, като той
им предложил и те наели за
офис стая №205, като във връзка
с наемането бил сключен договор между св. А. и
Я., който заявил, че е представител на фирма "Ролекс-7"
ЕООД гр. София.
8. На 21.04.2003 г. св.
Н. потеглил с лек автомобил и два камиона с работници
от фирмата си на срещата
край гр. Чирпан. Заедно с него пътувала
и св. Е.Л..*** те се срещнали със св.
И. и Я.. Всички отишли до мина "Меричлери" гр. Меричлери. Св. И. и
Я. отишли при
пазача - св. Д. и му казали,
че идват да огледат трансформаторите
в мината, за което имали разрешение
от ликвидатора К.. Св. Д. се обадил по
телефона на последния и след като той му
разрешил пуснал св. И., Я. и св. Н. в района на
мината. След като огледал предложените му 7 бр. трансформатори,
св. Н. ги
одобрил и заявил, че ще ги
закупи. Тогава св. И. предложил да отидат до управлението
на мина "Маришки басейн' ЕООД в гр. Димитровград, където да заплати на директора
на мината уговорената сума. Всички отишли до гр.
Димитровград, като св.
И. посочил хотела на фирма
"Траконс комерс" ЕООД
и заявил, че там е кабинета на директора на
мината. Пред хотела св.
И. поискал с директора да се
срещне единствено св. Л., като
обяснил, че се притеснява св.
Н. да не
откаже да заплати комисионната на посредниците, ако плати трансформаторите
директно на продавача. Св. Н. се съгласил,
дал сумата от 7 100 лв. на св. Л.,
които пари били на фирмата,
и отишъл в близкото заведение, за да
я изчака. След като взела парите св. Л. влезнала със
св. И. и Я. в хотела.
Двамата завели свидетелката до стая №205, която
преди това били наели за
офис, и влезнали вътре. В офиса
ги посрещнал св. К., който
бил представен от св. И. за директор па мината. Св. Л. извадила
сумата от 5 820 лв. за
закупуването на 7 бр. трансформатори,
и му я предала. Св. К. прибрал парите в чекмедже на бюрото
си, след което написал фактура
за продадените трансформатори и получената сума. Веднага след като получила фактурата св. Л. излязла
навън заедно със св. И. и
му дала сумата
от 1 280 лв., представляваща комисионна за посредничеството при извършената сделка. След това свидетелката
отишла в заведението, където я чакал св. Н., казала
му, че е платила трансформаторите и показала издадената й фактура. Св. Н. веднага установил,
че фактурата е попълнена неправилно, а за издател на
същата е посочена нехознатата му фирма "Дивакомерс" ЕООД
гр. София. Наред с това липсвал и касов бон за платените
при сключване на сделката 5 820 лв. Св.
стр.3 мотиви по НОХД № 768/ 11
ДРС
Н. се свързал по телефона
с Я. и поискал
да получи касов бон за
платените пари. Я. заявил,
че отива при директора за
да вземе такъв, като междувременно Я. и св. К. и И. си тръгнали от града
и си разделили получените пари. Св. Н. и св. Л. отишли до кабинета на
директора, но установили, че той е заключен, като от служителката
на рецепцията разбрали, че управлението
на мина "Маришки басейн" ЕООД /в ликвидация/ не се намира в тази
сграда, а офиса на стая №205 е бил временно нает
от друга фирма на 19.04.2003 г. Тогава двамата свидетели установили, че са измамени
и подали сигнал в РУП - Димировград за случилото се.
9. Спрямо св. И. и св. К. за извършеното
от тях престъпление
наказателното производство
е приключило, като с Определение №334/17.07.2009 г. по
НОХД №332/2008 г. по описа на PC -
Димитровград е било одобрено сключено между РП - Димитровград и защитниците на подсъдимите И. и К. споразумение,
като същите са били осъдени
съответно на 10 месеца и на 6 месена
"лишаване от свобода".
10. Я. е бил осъждан до постановяване на настоящата присъда както
следва: по НОХД№ 58/92 год. на РС- Лом, за престъпление по чл. 195 от НК-
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца, присъдата в сила
от 18.02.93 год., наказанието- изтърпяно на 31.08.1995 год.; по НОХД№ 217/ 99
год. на РС- Лом за престъпление, извършено на 22.11.99 год.,
с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което
е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 4 години; по НОХД№ 236/01
год. на РС- Лом- глоба в размер на 350 лв., деянието извършено на 06.10.98 год.
и определение в сила от 19.03.02 год.; по НОХД№ 291/04 год. на РС- Монтана, за деяние, извършено през 2001 год. – глоба в размер на 2 500 лв.,
определение в сила от 19.10.04 год. и по НОХД№ 416/ 04 год. на РС- Лом, за
престъпление, извършено на 19.03.1997 год. с наложено му наказание – лишаване
от свобода за срок от 1 година – ефективно , присъдата в сила от 08.07.2006
год.
11. Горната фактическа обстановка
се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, определение по
НОХД№332/08 год. на ДРС от 17.07.2009 год.; фактура №3335/21.04.2003 г..; протокол за доброволно
предаване; графологическа експертиза; справка за
съдимост, които са еднопосочни и непротиворечиви- поради и което – кредитирани
от съда.
По правната страна на обвинението.
12. Несъмнено по делото се
установи, че на 21.04.2003 год. в гр. Димитровград, след като се сговорил
предварително с И.А.И. и О.С.К. за извършването `и, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и подържал
заблуждение у Б.В.Н. и Е. Д. Л. и с това
причинил на „ Роз Тур” ЕООД- Перник имотна вреда в размер на 7 100.00 лв.
-престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. от НК.
13. Св. Н. е
мотивиран от измамливи действия- обаждане по телефон, проведени преговори,
срещи с подсъдимият и И.А.
стр.4 мотиви по НОХД № 768/ 11
ДРС
И. и О.С.К., създаване на невярна представа за
действителното фактическо състояние на нещата. Така в тази посока освен офериране на чужда
стока, подсъдимият с помощта на останалите двама съизвършители
наемат офис, представят един от тях за изпълнителен директор на мина "Маришки басейн" ЕООД /в ликвидация/, отвеждат Н. на место ,да се
убеди в това, показват му трансформаторите, влизат и излизат от обекта където
те се намират.
14. Безспорно се установи още, че
заблуждават по сходен начин и живеещата на семейни начала с Н. св. Л., от която
вземат и процесната сума от 7 100.00 лв.
15. Вземайки парите, на практика
те излизат от патримониума на „ Роз
Тур” ЕООД- Перник и дружеството обеднява.
Същото е по повод изпълнителното деяние,
уточнено по- горе, против нейното действително желание, в следствие на
заблуждението, в което е въведена. Налице са имотни вреди за И. в размер на 7
100 лв.
16. Несъмнено парите са получени с цел да набави подсъдимият за себе си имотна облага.
17. В изпълнителното деяние
участват И.А.И. и О.С.К., които активно
участват във възбуждането и подържане на заблуждение.
18. Общият извод е, че подсъдимият е извършител на деянието от
обективна страна, а от субективна
действа при условията на пряк и съвместен умисъл с посочените И.А.И. и О.С.К.,
за които е налице влязло в сила определение по НОХД№332/08 год. на ДРС от
17.07.2009 год., с което са признати за виновни в извършване на същото деяние .
За наказанието.
19. Съдът намира, че не са налице
общите и специални основания подсъдимият да бъде освободен от наказание, той
следва да носи отговорност по смисъла на НК за извършеното от него престъпление.
20. Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство не малкият срок от извършване на деянието и
постановяване на настоящата присъда, макар и по обективни причини/ укриване на
подсъдимият/, както и репариране на вредите. Като
отегчаващи прие престъпната упоритост на подсъдимият при извършване на деянието,
сложните действия, добре планирани и осъществени по въвеждане и подържане на
измамата , не малката стойност на вредта, косвените
последици от нея- разходите, които жертвата е направила в тази връзка- по
превоз на камиони , заплати на персонал, загубено време и т.нт.В тази
връзка намери , че наказанието трябва да се определи при баланс между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид по- голямата
тежест в качествено отношение на първите- и количественото превъзходство на
вторите.
21. По отношение на конкретния
размер, съдът взе предвид обстоятелството, че обществото проявява силна
нетърпимост към подобен род престъпления, които зачестиха в последните години.
Сравнително ниски
стр.5 мотиви по НОХД № 768/ 11
ДРС
наказания не биха могли да изпълнят ролята си. В случая
трябва да се отчете и лошото съдебно минало на подсъдимият. Така съдът отмери наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/
години.
22. Налице са основанията на чл.
25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК между наказанието ,
наложено по настоящото дело и това , наложено му по НОХД№ 416/ 2004 год. на РС-
Лом, поради което съдът определи едно общо такова в размер на по – тежкото от
тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ години.
23. Не е възможно наказанието да
се отложи , предвид неприложимостта на чл. 66 ал.1 от НК. То трябва да бъде
изтърпяно ефективно, а предвид и рецидивността- при
първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
24. Към това наказание съдът
присъедини на основание чл. 23 ал.3 от НК и наказанието ГЛОБА в размер на
2 500.00/ две хиляди и петстотин/ лева, наложено на подсъдимият по
НОХД№291/04 год. на РС- Монтана.
25. Тъй като престъплението е
извършено в изпитателен срок на отложено наказание, съдът приведе в изпълнение
наложеното по НОХД№ 217/99 год. на РС- Лом на подсъдимият наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 1/ една/ година и 6/ шест/ месеца, което да изтърпи
ефективно, изцяло и преди изтърпяване на определеното по настоящата присъда
общо наказание при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип.
Мотивиран така , съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
