Определение по дело №742/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1481
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20213100500742
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1481
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500742 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от М. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.
„Топола Хисар“, № 28, ет. 6, ап. 17, чрез адв. Д.П., против определение №
262449/23.10.2020г. по гр.д. № 2596/2019 г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена
молбата й за допълване на определение №3553/04.03.2020 г. в частта за разноските, на осн.
чл. 248 от ГПК.
Счита, че ВРС неправилно е стигнал до извода, че М. П. К. не е страна в
производството. Излага, че в изготвен списък на лица по делото е вписана като ответник и й
е изпратено съобщението по чл. 131 от ГПК, ведно с искова и уточняващата молба, което
било причина да възприеме, че е призована да участва в производството, съответно че е
страна по делото, поради което и е депозирала отговор на исковата молба, към който е
приложила пълномощно за адв. Петрова и договор да правна защита и съдействие.
Иска се от въззивния състав да бъде отменено обжалваното определение, като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено определение, с което
претенцията й за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски
хонорар в размер от 500 лв., да бъде уважена.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от П. В. П. и П. И. П..
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, насочена е срещу акт на съда,
който подлежи на обжалване и изхожда от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
1
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по повод предявен
иск от П. В. П. и П. И. П., чрез адв. А.А. срещу Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева
Филчева, Светлана Кирова Петрова, Петър А. Петров, Марийка Петрова Чукова, М. П. К. и
Живка Йорданова Цветанова.
Първоначално този иск е бил предявен като инцидентен установителен иск в
производството по гр.д. № 4689/2018 г. на 26-ти състав на ВРС, но с определение №
2184/14.02.2019 г. е отказано приемането му за съвместно разглеждане и е разпоредено да
се докладва за образуване в отделно производство, по което е било образувано и гр.д. №
2596/2019г. на 26-ти състав на ВРС.
С разпореждане № 2669/21.01.2019 г. ВРС е оставил без движение производството по
предявения инцидентен установителен иск и е дал указания на ищците да отстранят
констатирани нередовности.
С уточнителна молба от 04.02.2019 г.ищците П. В. П. и П. И. П. са уточнили, че
насочват иска си срещу Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева Филчева, Светлана
Кирова Петрова, Петър А. Петров и Марийка Петрова Чушкова. Първоначално посочените в
исковата молба като ответници М. П. К. и Живка Йорданова Цветанова не са сред тези,
посочени като такива в уточняващата молба .
С разпореждане №17627/22.04.2019 г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията към нея, както и от уточняващата молба на ответните
страни без да ги е посочил поименно.
Видно от списъка на лица за призоваване /л. 33 от делото на ВРС/ разпореждането по
чл. 131 от ГПК е изпратено на ответниците по първоначалната искова молба, без
съобразяване на посочените като ответници лица в уточняващата молба.
На 23.05.2019 г. е депозиран отговор на искова молба от М. П. К. и Марийка Петрова
Чушкова, чрез адв. Д.П., към който е приложен договор за правна защита и съдействие
№072/08.05.2019 г., с който е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв.
С Определение №3553/04.03.2020 г. ВРС е прекратил производството по делото, на
основание чл. 130 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 21620/13.03.2020г. от М. П. К. и Марийка Петрова Чушкова,
с искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, на осн. чл.
248 от ГПК, посредством присъждане на сторените разноски, като е представен договор за
правна защита и съдейдстдвие и списък по чл. 80 от ГПК, , видно от който, молителките са
заплатили адвокатско възнаграждение от 1000.00лв.
С определение № 7607/17.06.2020г. съдът е уважил молбата на Марийка Петрова
2
Чушкова, като е допълнено определение № 3553/04.03.2020г. и П. В. П. и П. И. П. са
осъдени да й заплатят сумата от 500.00лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, но е оставил без разглеждане молбата на М. П. К., по
съображения, че не е страна по делото.
С определение № 2457/17.08.2020г. по ч.г.д. № 2011/2020г. на ВОС-ГО е отменено
определение № 7606/17.06.2020г. по гр.д. 2596/2019г. на 26-ти състав на ВРС, в частта, в
която е оставена без разглеждане молбата на М. П. К. за допълване на определение №
3553/04.03.2020г. в частта за разноските и делото е върнато на ВРС за произнасяне по
съществото на искането.
ВРС е постановил обжалвания акт-определение № 262449/23.10.2020г., с което е
оставил без уважение молбата на М. П. К. с правно осн. чл. 248 от ГПК.
В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес
са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния
спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната
легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора.
Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната
легитимация на ответника. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира,
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.
В настоящия казус, при служебната си проверка, съдът е констатирал нередовна
искова молба, поради което е изпълнил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като целта е
привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127,
т.1, т.2, т.3 и т.6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът
отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването
на правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса.
Последвала е уточнителна молба, с която ищците П. В. П. и П. И. П. са посочили
материално легитимираните да отговарят по предявения иск ответници, а именно: Орлин
Иванов Филчев, Валентина Желева Филчева, Светлана Кирова Петрова, Петър А. Петров и
Марийка Петрова Чукова.
Незаконосъобразно, по грешка е изпратен от деловодителя на състава и връчен
препис от исковата молба с приложенията на жалбоподателката Мая Петрова К., но към нея
е била приложена и уточнителната такава, от която е видно, че същата не попада в кръга на
ответниците. Като подлежаща на вписване, исковата молба е била вписана в Сл.по
вписванията-Варна, но е вписана и уточняващата молба, с която ищците са посочили кои са
лицата, които следва да отговарят по иска им и видно, М. П. К. не е сред тях.
Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
3
съдът е решил делото. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда възможността на ответника
да иска присъждане на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил
такива във връзка с организиране на защитата си. Настоящият състав приема, че М. П. К. не
е била конституирана като страна по делото, същата няма определеното процесуално
качество на ответник в производството, поради което и не са налице основанията за
ангажиране отговорността на насрещната страна- ищците по делото, по реда на чл. 78, ал. 4
от ГПК. Погрешното връчване на книжата по делото на М. П. К. не я прави страна, след като
не е посочена от ищците като такава. Не следва и да бъде възлагана в тежест на последните
отговорността за разноските, направени от нея.
Частната жалба е неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение, последното
следва да бъде потвърдено. Не се следва присъждане на разноски в това производство,
доколкото то няма самостоятелен характер.
Воден от горното , съдът







ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262449/23.10.2020 г. по гр.д. № 2596/2019 г. на
26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена подадената от М. П. К., ЕГН **********, молба
за допълване на определение № 3553/04.03.2020г. по гр.д. № 2596/2019г. на 26-ти състав на
ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5