РЕШЕНИЕ
№ 4086
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330103487 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД срещу Р. С. И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за
обект, находящ се в гр. *********** Твърди, че за процесните периоди имал
задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в общ размер на 932,37 лева и обезщетение за
забава в размер на 117,89 лева, които не били заплатени. За посочените суми
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да
бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение
за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. С
молба, постъпила в съда на 21.09.2022г- ответницата оспорва предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
1
Производството е започнато с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 16876/2021 г. на ПРС.
В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните вземания и за разноските. Заповедта е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което съд е указал на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Според чл. 11, ал. 7
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са
уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид приетата нормативна
уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се
изисква.
Съобразно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект,
той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги,
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - П..
От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че
имотът е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под
наем на ответника. Били са сключени три последователни договора за наем
2
(от 31.03.2004 г. , 10.11.2005 г. и от 16.12.2014 г.), като съгласно подписния
договор за наем ответницата е поела задължение за заплащане на
консумативните разноски за жилището, вкл. ВиК. Ето защо, тя е имала
качеството „потребител”, поради което за нея е възникнало и съществува
задължение за плащане на потребената и отведена вода, ползвана в наетия
имота.
През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от
ответника и неговото семейство, състоящо се от общо 5 човека, видно от
представените от ОП „Жилфонд“ протокол-опис (от16.12.2014 г.,
31.03.2004г., 31.03.2004г.), подписани от ответницата.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна
собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки
потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е
визирано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Общите условия на ищцовото дружество също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно,
че начисляването и извършвано служебно – по 10 куб. на месец. От ОП
„Жилфонд“ е представен опис на жилището, към договора за наем от 2014г.,
в който е отразено наличието на един водомер в банята и един водомер в
тоалетната. При така събраните доказателства съдът намира, че в жилището
не е липсвало измервателно устройство, с оглед на което месечните
количества не са определени надлежно и правилно.
При липса на измервателно устройство, какъвто не е настоящият
случай, количествата потребена вода се определят по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1
от действащите ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като на всяко тримесечение
количеството вода се завишава с 1 куб.м. (ал. 10). Видно от карнетите,
служебните начислявания са правени по 10 куб. на месец.
3
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая не са били налице
предпоставките за прилагане на клаузата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите
Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задължението на
ответника за процесния период.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са недоказани
по основание и размер.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора на ищеца не се
следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: бул.
„************установителни искове по чл. 422 ГПК против Р. С. И., ЕГН
********** за признаване за установено дължимостта на следните суми:
932,37 лева главница, представляваща неплатена сума за доставена питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ************ за периода
15.05.2018г. – 12.10.2021г. и 117,89 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 31.07.2018г. – 30.09.2021г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 27.10.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. №
16876/2021 г. на ПРС, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________________/п/_______
4