О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 11.12.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 439 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.73, ал.4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище и
адрес на управление
***, ЕИК ...., представлявано от управителя Ж.Г.П., против Решение от
05.11.2020г. за определяне на финансова корекция, издадено от Ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“. С
обжалваното решение на бенефициента „ВиК – Шумен“ ООД на основание чл.70, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗУСЕСИФ и т.10, б. „б“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция в размер
на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за
допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020г. разходи, представляващи средства
от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ от стойността на сключения договор
№ ДОП-16/18.09.2020г. с изпълнител ДЗЗД „Кристална вода“ на стойност
20999999,37 лева без ДДС.
Оспорващият твърди, че решението
е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с административно
производствените правила, предвидени в АПК, ЗУСЕСИФ и ЗОП, при липса на
материално правни основания и неспазване на материалния закон, както и поради
несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е налице нарушение на чл.2,
ал.2 от ЗОП, доколкото поставеното изискване към участниците в процедурата
относно притежаването на легализирана диплома за конкретна специалност е
нормативно установено. В тази насока сочи, че както придобитото образование по
специалността „геодезия“ в чуждестранно висше училище се признава в РБългария
ако отговаря на утвърдените от Министерския съвет държавни изисквания по чл.9,
ал.3, т.9 от Закона за висшето образование, така съгласно чл.10, ал.2, т.4 от
ЗВО Министерството на образованието и науката организира признаването и
легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина, а съгласно чл.9,
ал.3, т.9 от ЗВО Министерският съвет е овластен да утвърждава държавните
изисквания за признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши
училища. Предвид наличието на горепосоченото нормативно изискване, не е налице
нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, както неправилно е приел административният
орган.
В жалбата са изложени и аргументи
досежно липса на два от съставомерните елементи на понятието „нередност“, а
именно „вреда“ и „нарушение“. Изложени са доводи за липса на мотиви за нанесена
финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС, в пряка
и непосредствена причинно – следствена връзка с нарушението.
Оспорващият изразява несъгласие и
с основата, върху която е изчислена административната мярка, както и с
определения размер на санкцията.
Въз основа на изложените
аргументи в жалбата, както и след извършване на цялостна проверка на атакувания
акт, дружеството моли за отмяна на решението за налагане на финансова корекция.
При проверка редовността на
оспорването съдът е констатирал нередовности, поради което с определение от 02.12.2020г.
е оставил жалбата без движение с указания за тяхното отстраняване.
В унисон с дадените указания, с
придружително писмо рег.№ ДА-01-3099/09.12.2020г. оспорващият представя вноска
бележка за платена държавна такса, както и писмени доказателства, относими към
предмета на спора, с което нередовностите са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище и
адрес на управление
***, ЕИК ...., представлявано от управителя Ж.Г.П. и ответник Главен директор на
Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ в качеството на Ръководител на Управляващ
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на
чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в подкрепа
на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалваното решение.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган,
при спазване на процедурата и при наличие на посоченото в него материално
правно основание, а именно - че
възложителят е допуснал нарушение на правилата на ЗОП, което съставлява „нередност“
по смисъла на чл.2, §36 от Регламенти №1303/2013г., за което същият следва да
понесе финансова санкция в размер, определен с обжалваното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство както следва:
оспорващ – В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище и
адрес на управление
***, ЕИК ...., представлявано от управителя Ж.Г.П.;
ответник – Главен директор на Главна
дирекция „Оперативна програма околна среда“ в качеството на Ръководител на Управляващ
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“.
Насрочва АД № 439/2020г. по описа на ШАдмС за 20.01.2021г. от 10.00 часа, за която
дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в
подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалваното решение.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на
посоченото в него материално правно основание, а именно - че възложителят е
допуснал нарушение на правилата на ЗОП, което съставлява „нередност“ по смисъла
на чл.2, §36 от Регламенти №1303/2013г., за което същият следва да понесе финансова
санкция в размер, определен с обжалваното решение.
Указва на ответната страна, че следва да ангажира
доказателства относно изложените в оспорвания акт фактически и правни
основания.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
да представят нови доказателства.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: