Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/24.04.2020г..,гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при
участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №40 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №174 постановено на 28.10.2019г. по гр.дело
№ 581 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.,на основание чл.422,ал. от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и във вр. с чл.9 от ЗПК е прието за установено по
отношение на П.И.Д.,с ЕГН ********** и С.Ж.Д. ,с ЕГН ********** ,двамата от гр.П.,
ул.“М.“№**, че дължат солидарно на „Л.К. - П.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление на дейността : гр.П., ул.“Е.“№* сумата от 1000 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителки паричен кредит № 300971 от 17.05.2018г.
сключен между тях, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба- 25.06.2019г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на
същата,като за разлика над 1000 лв. до предявения размер от 1232 лв.,
искът е отхвърлен като неоснователен,за които суми е издадена Заповед № 314 от
26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 478/2019 г. по
описа на Районен съд- П..Искът за установяване дължимост на сумата в размер на 1250 лв.- неустойка по договор за потребителки паричен кредит № 300971 от 17.05.2018г. сключен
между страните, за която сума е издадена Заповед
№ 314 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 478/2019 г. по описа
на Районен съд- П. е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
От съдържанието на
въззивната жалба, подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК може да се направи
извод,че ищецът в първоинстанционното производство „Л.К.“П. чрез пълномощника
си –адв.Ч. обжалва решението в отхвърлителната част/ за тази част от решението
има и правен интерес от обжалване/. Предвид изложените съображения за порочност
на решението, предметът на въззивната проверка е решението, в частта ,с която
претенцията за неустойка е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят
твърди,че при постановяване на решението първоинстанционният съд е демонстрирал
явно пристрастие и предрешаване на спора,мотивите били неясни,съдът не е оказал
съдействие на страната за изясняване на правния спор,изводите на съда за
противоречие на уговорената неустойка с добрите нрави били погрешни. Искането е
решението в обжалваната част да бъде отменено, а въззивната инстанция приеме
исковата претенция за основателна.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба,в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Посочено е ,че ищецът с исковата молба е претендирал само главница, законната
лихва и неустойка,но не и обезщетение за забава. Възнаградителна лихва не е
претендирана за да бъде присъждана. На следващо място се сочи,че изводите на
съда за нищожност на клаузата за неустойка са правилни и правилно претенцията е
отхвърлена като неоснователна. Искането е решението в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Жалбата е
депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от
закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради
което е допустима.
При извършената
проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на разглеждане във въззивното производство е
претенцията с правно основание чл.92 от ЗЗД предявена по реда на чл.422 от ГПК.
Относимите факти и обстоятелства са следните:
На 15.05.2018г. между страните в процеса е сключен
договор за потребителски паричен кредит № 300971 ,въз основа на който ответниците
са получили кредит в размер на 1 500,00 лева. Уговорен е срок на кредита
от 17.05.2018г. до 12.05.2019г. и начин на връщане: месечни погасителни
вноски-12 бр., на стойност 154 лева. Посочена е общо дължимата сума в размер на
1848 лева, лихвения процент на акредита-23,20% и годишния процент на разходите
-48,77 %.
В т.4 ,ХV от
Общите условия е посочено: „ При забава на вноска до два дни от датата на
падежа съгласно погасителния план ,длъжникът не дължи неустойка за това
просрочие. При неплащане на вноска след
втория ден от датата на падежа,длъжникът дължи неустойка за целия срок
на просрочието в размер на пет лева за всеки просрочен ден.“
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява,че усвоената по договора е сума в
размер на 1 500,00 лева, общото задължение по договора ,включващо главница
и договорна лихва е 1848,00 лева. Длъжниците са погасили общо сумата в размер
на 616,00 лева,като остават дължими осем погасителни вноски- от 5 до 12
съобразно погасителния план в размер на 1232,00 лева.
Вещото лице е
посочило,че последното плащане по договора е направено на 26.09.2018г., и от
този момент е преустановено. Периодът на изчисляване на неустойката по договора
,считано от датата на просрочието на 5-тата погасителна вноска -15.10.2018г. до
25.06.2019г.-датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК е общо 254
дни. Размерът на неустойката ,изчислен съобразно начина посочен в ОУ е 1270,00
лева.
Вещото лице
посочва,че законната лихва,изчислена върху сумата в размер на 1232,00 лева за периода
на просрочието 15.10.2018г. до 25.06.2019г е в размер на 86,92 лева.Петорния
размер на така изчислената законна лихва е 434,60 лева,а неустойката по
Договора в размер на 1270,00 лева превишава над три пъти петорния размер на
законната лихва върху главницата за периода на проосрочието.
При така
установеното от фактическа страна, в мотивите на обжалваното решение, досежно
претенция по чл.92 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел следното: Въпреки изрично
дадените указания с определението, с което е изготвен проекто-докладът, да се
ангажират доказателства,които да обосноват договарянето на общия размер на
начислената неустойка, която надвишава пет пъти законната лихва,такива
не са събрани. Съдът е приел,че този факт сам по себе си е основание да се приеме,
че принципът на добрите нрави е нарушен, като уговорките за заплащане на
посочената неустойка са в противоречие на принципа за добрите нрави.
Съдът е приел,че
законната лихва цели обезщететяване на вредите възникнали за кредитодателя при
забава плащане от кредитополучателя, в този смисъл и размерът на неустойката
следва да се съпостави със законната лихва, доколкото един от критериите за
извършване на преценка наличие, респ. липса нарушаване на добрите нрави е
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като в конкретния случай размерът на
начислената неустойка надвишава дори и дължимата по договора главница. Ето защо,първоинстанционният
съд е приел,че искът по чл.92 от ЗЗД е неоснователен,тъй като неустойката е
нищожна.
Правните изводи на
първоинстанционния съд са правилни.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна
и обезщетителна. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че
като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която
макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по
чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.
Тази наказателна функция несъмнено намира приложение
тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди,
но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с
императивните норми на закона и на добрите нрави – морална категория,
съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.Именно последните не
допускат и използването на договорната неустойка, като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е
предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването
и за нищожна.
В този смисъл са и
задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС
съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.Преценявайки начина на уговорената между страните неустойка за
забава към момента на сключване на процесния договор 17.05.2018г. – по пет лева
за всеки просрочен ден за целия срок на просрочието, без краен предел на срока
и размера до който може да нараства, правилно първоинстанционният съд е счел,че
сам по себе си този начин не обуславя нищожността и, тъй като е поставен в
зависимост от волята и отговорността на неизправния длъжник и е в съгласие с
призната на съконтрахентите договорна свобода по чл.9 ЗЗД, вкл. да придадат
превес на санкционната функция на неустоечната клауза.
В съответствие с чл.92,ал.1 от ЗЗД обаче,правилно първоинстанционният
съд е взел предвид вида и размера на задължението, което тази неустойка
обезпечава, съотношението между размера на същата и очакваните за кредитора
евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение.
Видно от заключението на
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза дължимата неустойка за забава,
уговорена в т.4,ХV надхвърля с над три пъти петорния размер на законната лихва върху
главницата за периода на проосрочието, с която законна лихва се
съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на
длъжника.Ето защо и според настоящият съдебен състав, в този си размер,
уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели
– да обезпечи изпълнението на поетото задължение и да обезщети кредитора за
вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от
съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по
договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност
за несправедливо обогатяване на кредитора.Изложеното позволява да се обобщи, че
договорената с т.4,ХV от Общите условия неустойка не съответства на основния
принцип за добросъвестност и справедливост в търговските правоотношения и като
накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Нищожността на неустоечната
клауза изключва в полза на ищеца да е възникнало право на вземане от неустойка
за забава в размер на претендираната сума, поради което и правилно исковата
претенция е отхвърлена като неоснователна.
Несъстоятелни са изложените
твърдения във въззивната жалба за пристрастие на съда. Видно от данните по
делото, отвод на съдията –докладчик с конкретни доводи да пристрастие не е
искан. Несъстоятелно е и възражението,че съдът не е
оказал съдействие на страната за изясняване на правния спор. Видно от
Определение № 431 от 18.09.2019г. по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд
изрично е указал на страните,че ще се произнесе по валидността на клаузите на договора
,и изрично е указал на ищеца кои юридически факти, следва да бъдат установени
от него в процеса.
Решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
С определение №559
постановено на 04.12.2019г.в производството по чл.248 от ГПК
първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на ищеца с искане за
изменение на поставеното решение в частта за разноските направени в заповедното
производство/ приемайки,че за тях не е представен списък/. Съображенията на
съда са правилни. В представения от страната списък за разноски по смисъла на
чл.80 от ГПК не са включени претендираните с молбата по чл.248 от ГПК разноски
,направени в заповедното производство и отнасящи се за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ето защо правилно първоинстационният съд е приел,че молбата за
изменение на поставеното решение в частта за разноските е процесуално
недопустима,поради липсата на абсолютна процесуална предпоставки за упражняване
на правото, доколкото посочените разноски не са включени в представения списък
по чл.80 от ГПК.
Определението като
правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски във
въззивното производство не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174 постановено на 28.10.2019г. по гр.дело №
581 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г.,в частта, с която предявения
по реда на чл.422 от ГПК иск от „Л.К. - П.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление на дейността : гр.П., ул.“Е.“№* против П.И.Д.,с ЕГН ********** и С.Ж.Д. ,с ЕГН **********
,двамата от гр.П., ул.“М.“№**, иск по чл. 92,ал.1 от ЗЗД –за приемане за
установено ,че дължат сумата в размер на 1250 лв.
представляваща неустойка по договор за
потребителки паричен кредит № 300971 от 17.05.2018г. сключен
между страните, за която сума е издадена Заповед
№ 314 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 478/2019 г. по описа
на Районен съд- П. ,е отхвърлен като неоснователен.
Решението,поради
необжалването му в останалата част е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №559
постановено на 04.12.2019г. по гр.дело №
581 по описа на Панагюрския районен съд за 2019г. по реда на чл.248 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: членове: 1.
2.