МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 25.02.2015г. ПО НОХД № 1426 / 2014 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна
прокуратура е
предявила обвинение и внесла ОА срещу В.С.М., ЕГН:********** за деяние наказуемо по чл.343,
ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 24.09.2013г.
на магистрала „Хемус” в посока от гр.Шумен към
гр.Варна, при управление на МПС -т.а. Мерцедес 307 Д с рег.№ Т 46 14 АТ,
нарушил правилата за движение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП:
Чл.20 (Изм.- ДВ,
бр.43 от 2002г.) (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
и по непрадпазливост причинил
смъртта на М.М. А., ЕГН: **********.
Делото е разгледано и решено при процедура по чл.371, т.2 и сл. от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП счита делото за изяснено от фактическа и правна страна с
оглед направеното самопризнание на подсъдимия по реда на
чл.371, т.3 от НПК и доказателствата събрани в хода досъдебното производство,
от които по безспорен начин се установява извършеното деяние и неговото
авторство, както и отношението на подсъдимия към обществено опасните последици
на деянието си.
Изразява
становище за налагане на наказание малко над минимума от две години с оглед
обстоятелствата по делото- липса на фрапантно или флагрантно нарушение на ЗДвП
и чистото съдебно минало, което наказание да бъде редуцирано на осн.чл.58а от НК и в този си вид да постигне целите на
чл.36 от НК. При наличието на условията за условно осъждане, не се
противопоставя за приложението на този институт. В тази насока моли съдът да
вземе решение при постановяването на присъдата.
По отношение на акцесорното
наказание „Лишаване от право да се управлява МПС”, прокурора предлага същото да
бъде наложено с еднакъв срок с този на гланото
наказание.
Защитата в лицето на адв. Р.М. ***, в съдебно заседание не оспорва фактите изложени в ОА. Изразява становище за
наличието на основание за приложение на чл.58а, ал.4 от НК, водещо като последица и приложението на чл.55 от НК.
Изтъква като смекчаващи вината обстоятелства правомерното движение на подзащитния по време на извръшване
на деянието, чистото съдебно минало, направените в досъдебното и съдебното
производство самопризнания. Сочи за
изключително смекчаващо обстоятелство неправомерното движение по
магистралата от страна на пострадалия пешеходец.
Пледира при определяне на наказанието на подзащитния
й, съдът да приложи именно визираната разпоредба и да наложи наказание под
минимума, което да намали с 1/3 и да приложи института на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на изтърпяването му. За допълнително предвиденото наказание моли,
същото да е със срока на лишаването от свобода.
В последната
си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установени следните факти, така както са изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият В.С.М. от 2011г. притежавал свидетелство за управление на МПС,
категория „В”.
На 24.09.2013г. около 05.50ч. той тръгнал сам от гр.Търговище в посока
гр.Варна, като управлявал товарен автомобил „Мерцедес 307Д” с рег.№ Т 4614 АТ,
собственост на „Б.Г.” ЕООД гр.П..
Около 07.00ч. на същата дата се движел в прав участък по автомагистрала
„Хемус” в близост до пътен възел с.Невша, обл.Варна.
Пътното платно в посока гр.Варна било с две ленти за движение, разделени по
между си с бяла прекъсната линия. Най- вдясно по-посоката на движение се
намирала лента за принудително спиране отделена от другите ленти с бяла
непрекъсната линия. В дясно от тази лента по посока на движението се намирал
затревен банкет с ширина около 2,30 метра, като след него следвал отводнителен
канал. Пътното платно на автомагистралата било сухо с едрозърнест асфалт без
неравности.
Управляваният от подсъдимия М. товарен автомобил се движил в дясна лента по
посока на движението със скорост от 76 км/ ч.
Приближавайки 371 км от магистралата, подсъдимия заспал на волана и изгубил
контрол върху превозното средство. Последното излязло вдясно от пътното платно,
продължило движението си като дясната страна навлязла в банкета, а левите гуми
останали на магистралата. При навлизане на банкета, с предна дясна част на
автомобила подсъдимия ударил в гръб движещия се в същата посока пешеходец М.М. А.. В следствие на удара, А. счупил с тялото си
предно стъкло на товарния автомобил и
пластмасовата решетка на двигателя. За известно време се задържал за него, в
последствие под въздействието на силата на тежестта паднал и се претърколил в
отводнителния канал.
Товарният автомобил продължил движението си направо, след това се ударил в мантинелата, намираща се в дясно от пътното платно, после
отново се върнал на пътното платно и окончателно спрял в лявата пътна лента за
движение, косо разположена в посока гр.Варна.
В следствие на удара М. А. получил травматични увреждания несъвместими с
живота и починал.
От разследващ полицай при Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Варна бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който било иззето като веществено доказателство
част от предното стъкло с петна от червеникаво -кафяво вещество, иззета под
предна дясна чистачка на т.а Мерцедес с рег.№ Т 4614 АТ.
От заключението на изготвената СМЕ на веществени доказателства № 21/
21.03.2014г. се установява, че по иззетата част от предното
стъкло се доказва наличието на кръв.
Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилирането, кръвта, иззета от предното стъкло
на товарния автомобил съвпада напълно с генотипизираните
локуси с ДНК профила на М.М.
А.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал/кръв /
е оставен от някой друг индивид, освен М.М. А. е 1 на
148 870 000 000 000.
Съгласно заключението на СМЕ причината за смъртта на М.М.
А. е тежка, несъвместима с живота травма на ниво на основа на черепа-
първи шиен прешлен с прекъсване на ниво
продълговат- гръбначен мозък. Облагоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртния изход е имала и тежка
коремна травма- разкъсване на черния дроб, слезка и
бъбреци, пълното разкъсване на гръбначния стълб на ниво 12 граден –1 поясен прешлен. Описаните травматични увреждания са в
резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна
сила в областта на главата, гръдния кош, пояса, таза и долните крайници в
посока отзад напред с последващо падане и удар в подлежащата настилка. Налице е
причинно- следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
В пробите на кръв и гръбначномозъчна течност на А. не е установено
наличието на етилов алкохол.
Не е установено наличието на алкохол и в кръвта на подсъдимия М., видно от
изготвената съдебно- хичическа експертиза.
От заключението на изготвените автотехнически
експертизи се установява, че скоростта на движение на МПС –т.а „Мерцедес 307Д” с
рег. № Т 4614 АТ към момента на удара е била в рамките на 76,1 км./ч. От автотехническа гледна точка, като причина за възникване на
произшествието, може да се посочи , не оказване на непрекъснат контрол над
управлението на товарния автомобил от страна на подсъдимия, вследствие на което
автомбила е излязал вдясно
от пътното платно и ударил движещия се в същата посока на около един метър
вляво от дясната граница на пътното платно, пешеходец А..
Не са съществували пречки от техническо естество, които да попречат на
водача на т.а Мерцедес с рег.№ В 4614 АТ да забележи наличието на пешеходеца
вдясно от дясната граница на пътното платно, от разстояние, което е не по-малко от разстоянието, което му
е небходимо да спре от момента на възприемане на
опасността до момента на окончателното си спиране-т.нар.”опасна зона” и чрез конктрол на органите за управление на автомобила да не
допуска пешеходеца да се окаже в коридора му за движение, както и да спре
управляваното от него МПС и да избегне настъпването на съмртта.
Травматичните увреждания по трупа на пострадалия, отговарят на механизма на
ПТП и деформациите по автомобила.
Гореизложената фактическата
обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал,
приобщен по реда на чл. 283 от НПК- протокол за оглед на меспроизшествие,
фотоалбум и скица към него, съдебно-медицинска експертиза от оглед и аутопсия
на трупа на А., комплексна съдебно–автотехническа и
медицинска експертиза и допълнителто автотехническа експертиза, съдебно- медицински експертизи на
веществени доказателства, съдебно-дактилоскопна
експертиза, съдебно-химическа експертиза, съдебно- медцинска
експертиза по метода на ДНК профилиране, копие на АУАН, справка за нарушения по
ЗДвП, свидетелство за съдимост, показанията на свидетелите С.А., К.К., И.М., С.Н.,С.М. и др., както и от направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Доказателствата по
делото–установени от гласни, веществени и
писмени доказателствени средства, надлежно събрани и проверени в хода на
досъдебното производство установяват по несъмнен начин фактите, които са
очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия М., като се подкрепят и
допълват.
Съдът прие, че в
събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед установените фактически положения, съдът направи и следните правни
изводи като прецени, че подсъдимия В.С.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на пррестъплението, съставомерно по чл.343, ал.1, б.”В”,вр.чл.342,
ал.1 от НК и го призна за ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2013г. на
магистрала „Хемус” в посока от гр.Шумен към гр.Варна при управление на МПС на
т.а „Мерцедес 307 Д” с рег.№ Т4614 АТ, нарушил правилата за движение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните
средства, които управляват и по непредпазливост причинил смърттта
на М.М. А., ЕГН: **********.
Обект на престъплението са обществените отношения
гарантиращи спазването на правилата за движение по пътищата, установени в
специалния закон и осигуряващи по
този начин безопасността на транспорта, изразяваща се в опазване живота и здравето
на гражданите и не допускане причиняването на имуществени вреди.
От обективна страна подс. М. е осъществил състава на
престъплението като при управление на МПС причинил по непредпазливост смъртта
на М.М. А..
Налице
е съставомерния престъпен резултат–причиняване
смъртта на А., в следствие на причинените от ПТП многобройни травматични
увреждания, несъвместими с човешкия живот.
От СМЕ се установява,
че причина за смъртта на С. Д. е тежката несъвместима с живота травма на ниво на основа на
черепа – първи шиен прешлен- счупване с пълно
прекъсване на ниво продълговат мозък – гръбначен мозък ,
Облагоприятстващо
значение за бързото настъпване на смъртния изход е имала и тежката коремна
травма – разскъване на черен дроб, слезка и бъбреци, пълното разкъсване на гръбначния стълб на
ниво 12 гръден – поясен прешлен. При такива тежки
травматични увреждания винаги настъпва смърт. Налице е пряка
причинна-следствена връзка между тях и настъпилата смърт.
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия-заспиването му на волана, след като е привел в движение МПС и
нарушаването на правилата на ЗДвП, предизвиканото ПТП и причинените на
пострадалия А. несъвместими с живота трамватични
увреждания.
Причинно-следствената
връзка се установява от събраните по делото доказателства и най-вече от
изготвените съдебно-медицинска експертиза
от оглед и аутопсия на трупа на А., комплексна съдебно–автотехническа и медицинска експертиза и допълнителто автотехническа експертиза, съдебно- медицински експертизи
на веществени доказателства и съдебно- медцинска експертиза по метода на
ДНК профилиране.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо и неосъждано
лице. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина- небрежност. Подсъдимия
не е предвиждал настъпването на обществените опасни последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди.
Причини
и условия за извършване на престъплението-преумората на подсъдимия, довела до заспиването му по време на управление на
МПС.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подс.В.М., съдът като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
установи следното:
Инкриминираното деяния разкрива висока степен на обществена опасност с оглед характера на засегнатите
отношения и настъпилите
от него тежки последици-смъртта на М. А.. Обществената опасност на подсъдимия М. е ниска. Същият не е осъждан, до инкриминараната дата не е извършвал нарушения на ЗДв.П и не се е проявявал като недесциплиниран
водач. Към момента на извършване на деянието е бил 22 годишен с близо двегодишен
стаж като водач на МПС.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало, липсата
на нарушение на ЗДвП, сравнително младата му възраст и изразеното от него
съжаление и критичност към стореното.
Съдът взе предвид като такова обстоятелство и факта на
нарушение на самия пострадал /по чл.55, ал.1 от ЗДвП/ досежно
движението му като пешеходец по магистралата при обективна липса на извинителни
основания за това, което обаче по своето същество не е изключително
обстоятелство, тъй като то не е оказало някакво въздействие върху подсъдимия, в
резултат на което той виновно да наруши правилата за движение. Това е така,
защото с виновното си поведение подсъдимия е могъл да причини смърт и телесни
увреждания и на други лица, както и да причини имуществени вреди на други МПС,
които са участали в движението по магистралата по
същото време. Отегчаващи обстоятелства съдът не установи.
Съобразно горното, при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намери, че са налице условията на чл.58а, ал.4 от НК и
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” под минималния предивиден
размер от 3 години, а именно, „Лишаване от свобда” в
размер на една година и шест месеца.
При наличието на законови основания-подсъдимия не е бил
осъждан преди това на лишаване от свобода, наложеното му наказание е под три
години и поради това, че за постигане целите на генералната и специалната
превенция не е необходимо той да изтърпи наказанието в пенетенциарно
заведение, съдът отложи изпълнението му с минимално предвидения изпитателен
срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК
На основание чл.343г от НК, съдът
наложи на подс.М. наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от една година и шест месеца.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото- косми от предно счупено стъкло на т.а. „ Мерцедес 370
Д” с рег.№ Т 4614 АТ, част от предно стъкло, иззето под дясната чистачка на
същия автомобил и косми от теменната част на главата на трупа на М.М. А., да се унищожат.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подс.М. да заплати направените по делото
разноски в размер на 1424,88 лева в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.Варна.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: