О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 157 Година, 2017
Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……....……… граждански състав …………………………..
на седми февруари …….…………..….….……..
Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели: ……………………..…………
Секретар
………………………………………………………………………………….………
Прокурор
…………………………………………………………………………….……………
като разгледа
докладваното от …….....…… Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ………..
289 ....…. по описа за ………. 2016…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на „Общинска банка“АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“,
ул.„Врабча“№6, представлявано от Сашо Петров Чакалски и Николай Михайлов Колев
чрез процесуалния му пълномощник против Д.И.Ш., ЕГН ********** *** и С.Н.Н.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответниците като поръчители по
договор за поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012 година дължат на ответното
дружество сума в общ размер на 677210.51 евро, съгласно заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.12.2014 година,
издадена по частно гражд. дело № 1398/2014 година по описа на Районен съд -
Царево, от която сума в размер на 624140.31 лева - главница по договор за
банков кредит № ОК-117-Б07/11.10.2007 година; 24792.25 евро - договорна
възнаградителна лихва върху редовна главница, съгласно чл.3 ал.1 от договора за
кредит за периода 22.04.2014 година до 29.08.2014 година, включително; 24306.80
евро - договорна лихва за забава върху просрочена главница, съгласно чл.4 ал.3
от договора за кредит за периода от 20.10.2014 година до 19.11.2014 година, включително;
364.08 евро - текуща просрочена договорна лихва за забава върху просрочена
главница, съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода от 20.11.2014 година
до 20.11.2014 година, включително; 1705.11 евро - неустойки по чл.4 ал.4 т.2 от
договора за кредит за периода от 20.08.2014 година до 20.11.2014 година,
включително; 1901.96 евро - такса за предоговаряне на условията по кредита, ведно
със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата 21.11.2014 година
до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и
заплащането на сторените от нея в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че по силата на договор за банков кредит № ОК-117-Б07
от 11.10.2007 година и сключените към него анекси №№1 до 14, включително от 06.06.2008
година, 13.07.2009 година, 09.09.2009 година, 10.11.2009 година, 19.08.2010 година,
02.05.2011 година, 29.09.2011 година, 25.09.2012 година, 13.11.2012 година,
22.04.2013 година, 29.11.2013 година, 30.04.2014 година, 06.11.2014 година и
18.03.2015 година същата е предоставила на „Бул Травел Турс“ООД банков кредит в
размер на 1500000 евро с краен срок на издължаване 30.09.2008 година,
впоследствие удължен до 30.08.2014 година, предназначен за оборотни средства и
изцяло усвоен.
Дружеството-кредитополучател
е изпаднало в забава, считано от 30.08.2014 година, когато кредитът е падежирал
и от тази дата вземането на банката срещу него и поръчителя е станало ликвидно
и изискуемо. Дължимата сума не е заплатена на ищеца и към към настоящия момент.
По
силата на договори за поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012 година ответниците
са се задължили да отговарят пред ищеца за изпълнението на задълженията на кредитополучателя
„Бул Травел Турс“ООД по посочения и коментиран по-горе договор за банков кредит
и всички анекси към него в качеството си на поръчители.
Именно
поради това на 19.12.2014 година банката подала заявление до Районен Съд -
Царево за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
т.2 от ГПК срещу тях в качеството им на поръчители по процесния договор за
банков кредит и всички анекси към него за заявените с настоящата искова молба
суми. В нейна полза и по образуваното пред този съд частно гражданско дело е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 22.12.2014 година, като е било допуснато и незабавно
изпълнение срещу ответниците. Последните са депозирали възражение против
същата, за което обстоятелство банката е била уведомена чрез съобщение от
Районен съд - Царево, получено от нея на 20.05.2016 година, ведно с указание за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на
издадената заповед за незабавно изпълнение, в едномесечен срок.
На
21.11.2014 година ищецът подал до Районен съд - Царево заявление, съдържащо
искане по реда на чл.417 ал.2 от ГПК в негова полза да бъде издаден изпълнителен
лист и заповед за незабавно изпълнение срещу „Бул Травел Турс“ ООД -
кредитополучател, „Лозенец Хоум 3”ЕООД - солидарен длъжник и поръчителите
Красимир Ганчев Лазаров, Д.И.Ш. и С.Н.Н.. С разпореждане от 24.11.2014 година
по частно гражд. дело №1370/2014 година сезираният съд разпоредил издаването на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК само
по отношение на „Бул Травел Турс“ООД - кредитополучател и „Лозенец Хоум 3“ЕООД
- солидарен длъжник.
Ищецът
твърди, че са налице предпоставките на чл.147 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на поръчителите - ответниците по делото Д.И.Ш. и С.Н.Н.. Съгласно
същата, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съобразно
постигнатите договорености, намерили изражение в анекс №12 към процесния договор
за банков кредит, падежа на задълженията настъпва на 30.08.2014 година. Той е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд -
Царево срещу кредитополучателя по кредита „Бул Травел Турс“ООД и солидарния
длъжник „Лозенец Хоум 3“ЕООД на 21.11.2014 година, като с това действие е
обективирал намерението си за предприемане на изпълнителни действия срещу
задължените по кредита дружества. Срещу поръчителите по договора за кредит,
банката е подала заявление на 19.12.2014 година, което отново е в рамките на
шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Ответниците,
на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в
указания от закона и съда срок са депозирали писмен отговор. В същия е
посочено, че предявените против тях искови претенции са недопустими, което
обстоятелство обуславя и прекратяване на производството по делото. Това
възражение е обосновано с липсата на правен интерес от страна на ищеца от тях.
Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният установителен иск е недопустим. Тъй като искът по чл.422 от ГПК се явява специален установителен, то е необходимо наличието и на
допълнителни специални предпоставки за допустимостта му, включващи
положителното установяване на издаване на заповед за изпълнение, подадено в
законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК и спазване на едномесечния срок по чл.415 от ГПК за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. В конкретния
случай ищецът основава исковете си на обезсилени заповеди за изпълнение срещу двамата
ответника, издадени на 22.12.2014 година по частно гражд. дело № 1398/2014 година
по описа на Районен съд - Царево, съответно на 24.11.2014 година по частно гражд.
дело № 1370/2014 година по описа на същия съд. Недопустимо е, се изтъква от
тях, след като е извършена проверка за оспорването на едно вземане в
заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по
чл.422 от ГПК между същите страни относно същото вземане. Освен това, определение
№1703 от 10.08.2016 година на Бургаския окръжен съд по частно гражд. дело №
955/2016 година, по което частната жалба на ответниците е била уважена има
преграждаща сила относно развитие на спора занапред и същевременно прекратяваща
сила относно образуваното изпълнително производство.
Тъй
като съществуването на вземането по установителния иск по чл.422 от ГПК се
установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, към който момент се счита предявен и самия иск, а това право вече е
било упражнено от ищеца с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и образуваните тогава частно гражд. дело №1370/ 2014 година и частно
гражд. дело № 1398/ 2014 година, и двете по описа на Районен съд - Царево, то с
настоящият иск същият за втори път установява едно и също вземане, което е
недопустимо.
Твърди
се от тях, че падежът на задълженията по процесния кредит е преди посочените от
ищеца дати, поради което и в съответствие с чл.147 от ЗЗД правото на банката
спрямо ответниците в качеството им на поръчители е погасено. Сочат също така,
че е нарушена цитираната разпоредба. Съобразно същата, за да запази кредиторът
правата си срещу ответниците като гаранти-съдлъжници е следвало да предяви
правата си в рамките на шест месеца, считано от 22.03.2014 година. На
22.02.2014 година е било направено последното плащане по кредита, а съгласно
договора за кредит чл.8 ал.1 т.1, при допуснато просрочие на една вноска или/и
на начислена лихва, кредитът става предсрочно изискуем. От това следва, че кредитът
е станал изискуем на 22.03.2014 година. Кредиторът е предявил правата си едва
на 21.11.2014 година, т.е. след изтичане на шестмесечния срок. Следователно, същият
е изгубил правата си по отношение на поръчителите и следва да търси изпълнение
от „Бул травел тур“ООД и „Лозенец Хоум 3“ЕООД. Заключават по горните доводи, че
правото на иск на кредитора по отношение на ответниците е погасено по давност.
Наред с
всичко така казано сочат, че процесният договор за банков кредит е подписан от
Красимир Ганчев Лазаров като представител на „Бул Травел Typс” ООД, като същия
не е страна по настоящото производство. Освен това, не е ясно на какво
основание „Бул Травел Typс“ООД е взело решение за поемане на кредита - липсва
описан номер на протокол от Общо събрание на съдружниците, с което да е взето
решение за вземане на кредит, т.е липсва протокол от Общо събрание на това дружество
с подписи на всички съдружници. Липсва, също така, дата от протоколно решение
на Кредитния съвет на ищеца. В чл.2 ал.3 от същия договор е посочено, че
крайния срок за усвояване на кредита е 30.12.2007 година и след неговото
изтичане ангажимента на банката за предоставяне на неусвоените суми по кредита
се погасява. Оспорват и размера на лихвата, като твърдят, че не е ясно откога и
върху каква главница се търси.
Ищцовата
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова
молба, представила е писмени доказателства, направила е и други искания. С нея
е предприето изменение на исковете чрез преминаване от установителен иск в
осъдителен такъв за осъждане на ответниците в качеството им на поръчители да
заплатят на банката сумата от 677210.51 евро, дължима на основание договор за
банков кредит № ОК 117 Б07/11.10.2007 година и анексите към него.
При
условията на евентуалност спрямо заявеното изменение от ищеца са изложени
допълнителни съображения относно въведените от ответната страна твърдения за
липса на правен интерес при него от заявените с исковата молба установителни претенции.
В тази
връзка се изтъква, че последващата отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение и обезсилването на издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, постановени след подаването на възражения от
длъжниците и предявяването на искове срещу тях, не могат да обусловят липсата
на правен интерес за банката от установяване на вземането и, след като същото е
било оспорено пред съда. Незабавното изпълнение е предпоставка само за
предприемането на принудително изпълнение спрямо длъжника, тъй като издадената
срещу него заповед за изпълнение има изпълнителна сила от деня на издаването и.
Разпореждането за незабавно изпълнение, обаче подлежи на самостоятелен съдебен
контрол и именно поради това, неговата отмяна не води автоматично и до отмяна
на заповедта за изпълнение, която представлява самото изпълнително основание.
Заповедта остава да съществува, независимо от отмененото разпореждане за
незабавно изпълнение, като действието и се стабилизира с влизане в сила на
решението, с което окончателно се признава вземането на кредитора /по основание
и размер/ по отношение на длъжника, възразил срещу това вземане. В този смисъл
релевираното от ответниците твърдение, че определение №1703 от 10.08.2016 година
на Бургаския окръжен съд има преграждаща сила относно развитието на спора пред
съда и е пречка за предявяването на положителния установителен иск от страна на
банката е напълно неоснователно и не намира опора в закона.
Неоснователно
е счетено и твърдението, че отговорността на ответниците като поръчители е
преклудирана на основание чл.147 от ЗЗД. Съгласно предвиденото в ал.1 изр.1-во
на посочената разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Поради неплащане на задълженията по процесния договор за кредит банката
е поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу кредитополучателя „Бул Травел Турс“ООД и другите задължени лица, като е
подала заявление до съда на 21.11.2014 година в рамките на шестмесечния срок от
падежа на задължението, настъпил на 30.08.2014 година. Срещу ответниците, които
са поръчители по кредитната сделка, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 19.12.2014 година, което отново е
в рамките на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Може, поради това, да се заключи, че банката
е предприела действия за принудително събиране на просрочените задължения по
договора за кредит, като е сезирала съда много преди изтичане на дадения от
закона шестмесечен срок. Аргументите на ответниците, че кредитът е станал
изискуем на 22.03.2014 година са напълно неоснователни
На
ответниците е бил изпратен препис от допълнителната искова молба и приложенията
към нея, като същевременно и е било указано, че в срока по чл.373 ал.1 от ГПК
може да предприеме действията, посочени в същата. Същите са депозирали
допълнителен отговор, в който отново е заявено становище за недопустимост,
съответно неоснователност на исковете. Сочи се, че ако бъде допуснато
поисканото от ищеца изменение на предявените от него искове, то в резултат на
същото ще бъде постановено решение, което се ползва както със сила на пресъдено
нещо, така и с изпълнителна сила. В случай, че осъдителните искове бъдат уважени, ищецът отново ще се снабди с
изпълнителен лист срещу ответниците. Такъв изпълнителен лист е притежавал преди
започването на настоящия процес и същият е обезсилен поради това, че същият
няма годно изпълнително основание.
Така
предявените осъдителни искове са за неизискуемо притезание. Този, който няма
право да иска доброволно изпълнение, очевидно няма право да иска и принудително
изпълнение, а към ответниците в случая са насочени осъдителни искове. Формираната
задължителна практика на ВКС отрича допустимостта на осъдителен иск за парично
вземане, за което е вече проведено успешно заповедно производство и е издадена
заповед за изпълнение. В случая липсват доказателства издадената спрямо
основния длъжник „Бул травел турс”ООД в полза на ищеца заповед за изпълнение да
е обезсилена по искане на дружеството или поради наличие на предпоставките на чл.415
ап.2 от ГПК, с оглед на което предявените по реда на чл.214 от ГПК осъдителени
искове за вземането, предмет на заповедта са недопустими, тъй като се търси
осъждане втори път за едно и също нещо, което е недопустимо с оглед на
принципите на неоснователното обогатяване.
Освен
това твърди, че по аргумент от разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК ищецът не
може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново
спорно правоотношение, предявявайки срещу същите ответници изцяло нов иск с
основание и петитум, различни от тези на предявения с исковата молба
първоначален иск. Предявяването на нов иск по почин на ищеца в хода на висящия
исков процес е възможно и допустимо само в хипотезата на инцидентен
установителен иск, уреден в чл.212 от ГПК. В настоящия случай е предприето
изменение на иска не само чрез преминаване от установителен към осъдителен иск
с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение, а и чрез изменение на
правопораждащите спорното право факти, т.е. основанието на иска.
Ответниците
твърдят, освен това, че до тях не е достигнало отправено по надлежния ред
волеизявление на банката да направи кредита изискуем предсрочно. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане кредитът става предсрочно
изискуем и без да се уведомява длъжникът, като кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
Оспорено
и въведеното твърдение на ищеца, че същият в качеството си на кредитор е
предявил иск срещу длъжника „Бул травел турс“ООД в течение на шест месеца,
както и че кредитът е станал изискуем на датата, посочена от него и че същият не
е изгубил притезанието си спрямо ответниците.
Според
становището на ответниците, заявено с допълнителния отговор, предявените искове
са неоснователни и поради това, че ищецът е започнал да се удовлетворява от
учредената в негова полза договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост
на „Бул травел турс“ООД. До момента са били насрочени и проведени два търга за
продажба на ипотекирани самостоятелни обекти, предмет на договорната ипотека.
От така предприетото изпълнително действие става ясно, че за ищеца липсва
правен интерес от осъдителен иск срещу поръчителите, тъй като е налице
достатъчно имущество, от което да се удовлетвори, а освен това същият вече е в
процес на удовлетворяване на своето притезание. Видно от протокола от Общо
събрание на „Бул травел турс”ООД от 17.09.2007 година, в полза на банката е била
учредена договорна ипотека върху голям брой жилищни и търговски обекти,
собственост на дружеството. По независима пазарна оценка тяхната стойност
многократно надхвърля стойността на претендираната в настоящото производство
сума.
Също
така, в полза на банката е бил издадена запис на заповед от тогавашния управител
на дружеството Красимир Лазаров Ганчев, който като физическо лице също е бил
поръчител във връзка с изпълнението на задължението за връщане на търсената от
ищеца в настоящия процес сума, но в резултат на постановен съдебен акт отговорността
му като такъв е отпаднала на 19.06.2015 година, видно от справка в търговския
регистър.
Освен
това, банката-ищец по настоящото производство черпи правата си от протокол от Общо
събрание на съдружниците на „ Бул травел турс“ООД, от съдържанието на който не
явства ответниците С.Н.Н. и Д.И.Ш. да са дали съгласие за поръчителство по процесния
кредит. Наред с това този протоколът е подписан от лице без представителна
власт и без да е вече съдружник в „Бул травел турс“ООД, а именно Таня Радкова
Костуркова.
Съдът
намира, че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано
настоящото производство с правно основание чл.415 ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по
същество. В тази връзка следва да се отбележи, че направените от ответниците
възражения за недопустимост на предявените искове са неоснователни. С
постановеното по частно гражданско дело №955/2016 година по описа на Бургаския
окръжен съд е отменено само разпореждането за допуснатото незабавно изпълнение
и е обезсилен издадения изпълнителен лист, но не е засегната валидността на
издадената заповед за изпълнение. Именно така постановеното обезсилване на
издадения изпълнителен лист, произтичащо от отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение се твърди от ответниците да рефлектира върху правния
интерес от предявяване на установителния иск за вземането, предмет на
издадената заповед. Действително, соченото обезсилване не се оспорва от
банката, като последната именно в тази връзка е направила искане да бъде
допуснато изменение на предявените искове от установителни в осъдителни такива
с предмет осъждане на ответниците да и заплатят сумите по процесната заповед за
изпълнение. При действието на чл.290 от ГПК е формирана задължителна практика на ВКС,
отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е
проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение,
която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл.415 ал.2 от ГПК или по искане на заявителя-кредитор, тъй
като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна
единствено чрез уредения в чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск. Отмяната на
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта по чл.417 от ГПК не води до отпадане на правния интерес от
водене на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК, доколкото не засяга самата заповед за
изпълнение, която не подлежи на обжалване извън частта за разноските. По делото
няма данни издадената в полза на банката заповед за изпълнение да е обезсилена
по нейно искане или поради наличие на предпоставките на чл.415 ал.2 от ГПК. Поради отсъствие на предвидена в закона
възможност за обжалване на заповедта за изпълнение извън частта за разноските,
диспозитивът на определението по посоченото и цитирано по-горе частно
гражданско дело на Бургаския окръжен
съд, с което по повод частна жалба по чл.419 ГПК е постановена отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист въз основа на отмененото
разпореждане за незабавно изпълнение не рефлектира върху съществуването на
заповедта и не води до отпадане на правния интерес от провеждане на предявените
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, нито поражда правен
интерес от водене на осъдителни искове относно заявеното в заповедното
производство /така и в решение №66 от 08.07.2014 година на ВКС по търг. дело
№1766/2013 година, II т. о. и други решения, представляващи задължителна
практика по чл.290 от ГПК, посочени и в него/.
От така казаното
следва на първо място, че са налице изискуемите от закона процесуални предпоставки
и в частност издадена е била по искане на ищеца заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК. В срока, указан от закона ответниците са направили възражения против
така издадената заповед, във връзка с което на ищеца е било указано от районния
съд, че може да предяви иск в посочения в разпореждането срок, както и
последиците от евентуално неизпълнение. В този едномесечен срок ищецът е
предявил установителните претенции, предмет на настоящото търговско дело. Следва
да се посочи и това, че предявените от ищеца
и поддържани от него претенции са ясни, както и ясно е формулирано отправеното
към съда искане и са изложени ясни и конкретни факти, с които същото е
обосновано. Това именно е мотивирало съда да квалифицира същите като такива с
посоченото по-горе правно основание и посочи на страните, че е сезиран с иск
именно с това правно основание. Ясното изложение на фактите, както бе посочено
по-горе, дадената от съда правна квалификация очертават спорните по делото
факти. Всичко така казано мотивира съда да приеме, че исковете са допустими. На
второ място изложеното по-горе, при съобразяване и на разясненията, дадени с
т.11б от ТР №4 от 18.06.2014 година по тълк. дело №4/2013 година на ВКС, ОСГТК
налага извода за неоснователност на искането за допускане на заявеното с
допълнителната искова молба изменение на исковете чрез преминаване от
установителни такива в осъдителни поради недопустимост на същото. Като такова
същото следва да бъде оставено без уважение.
Съдът
намира за неоснователни и другите направени от ответниците възражения за
недопустимост на предявените искове. Безспорно е, че наличието на издадена
заповед за изпълнение в полза на банката против двете търговски дружества не
лишава ищеца от правен интерес от настоящите, нито пък сочи на недопустимост на
процеса, тъй като с тях се иска установяването за втори път на едно и също
вземане. Това е така, тъй като по силата на закона длъжникът и поръчителят
носят солидарна отговорност към кредитора за изпълнение на задълженията. Дали,
обаче същият ще реализира тази тяхна отговорност заедно, в едно производство и
то именно при условията на тяхното солидарно осъждане е въпрос на негова лична
субективна преценка за начина на упражняване на предоставени му от закона
права. Установяване задължението и предприемането на съответни изпълнителни
действия в резултат на образувано по редовен изпълнителен титул срещу длъжника
изпълнително производство не го лишава от възможността да стори това и срещу
поръчителите в друго, отделно и нарочно производство, включително като
настоящото. В резултат на едно постановено в негова полза евентуално
положително съдебно решение по настоящото дело той не би се обогатил
неоснователно, тъй като от закона е призната възможността за зачитане на
погасяванията в съответния изпълнителен процес. Освен това, ответниците не се
явяват обвързани от субективните предели на издадения против длъжника по
договора изпълнителен лист или иначе казано без изпълнителен лист против
поръчителите ищецът не би могъл да проведе редовно изпълнение против тях, а има
същевременно има право да търси дължимите му се суми и тези лица.
С
исковата молба, а също и с допълнителната искова молба, както и с отговора на
исковата молба са представени от ищеца, съответно от ответниците писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради което и
като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл.365
от ГПК. Като доказателства следва да бъдат приети и изисканите и постъпили по
делото частно гражданско дело №1370/2014 година и №1398/2014 година, и двете по
описа на Царевския районен съд. С исковата молба е направено от ищцовата страна
искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на поставените със същата въпроси, което искане с оглед въведените
от нея факти и твърдения съдът намира основателно, поради което и като такова
същото следва да бъде уважено. С допълнителния отговор на допълнителната искова
молба са представени от ответната страна писмени доказателства, както и са
направени доказателствени искания, свързани с издаването на съдебно
удостоверение и допускане на съдебно-икономическа експертиза, по които съдът ще
се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване и на ищеца,
на когото в тази връзка и насока следва да бъде дадена възможност за изрази
становище.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл.154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посочените
по-горе правни основания ищецът е този, който следва да установи възникване и
съществуване на действително правоотношение по договор за банков кредит, по
който ответниците са се задължили като поръчители за дълга и в този смисъл
същият следва да установи соченото от него пораждане на задълженията по това
каузално правоотношение, съобразно индивидуализацията на същите в исковата
молба, включително и тяхната изискуемост, съществуването на вземането. Същото
следва да бъде направено при условията на пълно и главно доказване. Ответната
по делото страна е тази, която също при условията на пълно главно доказване
следва да установи твърденията си, че не дължи търсените суми на посочените от нея
в отговора на исковата молба основания и начин, както и всички останали свои
възражения, направени от нея с него.
Ето
защо и по изложените съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Общинска банка“АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Оборище“, ул. „Врабча“№6,
представлявано от Сашо Петров Чакалски и Николай Михайлов Колев чрез
процесуалния му пълномощник против Д.И.Ш., ЕГН ********** *** и С.Н.Н., ЕГН **********
*** искови претенции за приемане за установено, че че ответниците като
поръчители по договор за поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012 година дължат
на ответното дружество сума в общ размер на 677210.51 евро, съгласно заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
22.12.2014 година, издадена по частно гражд. дело № 1398/2014 година по описа
на Районен съд - Царево, от която сума в размер на 624140.31 лева - главница по
договор за банков кредит № ОК-117-Б07/11.10.2007 година; 24792.25 евро -
договорна възнаградителна лихва върху редовна главница, съгласно чл.3 ал.1 от
договора за кредит за периода 22.04.2014 година до 29.08.2014 година,
включително; 24306.80 евро - договорна лихва за забава върху просрочена
главница, съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода от 20.10.2014
година до 19.11.2014 година, включително; 364.08 евро - текуща просрочена
договорна лихва за забава върху просрочена главница, съгласно чл.4 ал.3 от
договора за кредит за периода от 20.11.2014 година до 20.11.2014 година,
включително; 1705.11 евро - неустойки по чл.4 ал.4 т.2 от договора за кредит за
периода от 20.08.2014 година до 20.11.2014 година, включително; 1901.96 евро -
такса за предоговаряне на условията по кредита, ведно със законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата 21.11.2014 година до нейното
окончателно изплащане, а също и за присъждането на направените от нея в
настоящото, както и тези в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, отговора на същата, както и към допълнителната искова молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА
като доказателство частно гражданско дело №1370/2014 година и №1398/2014
година, и двете по описа на Царевския районен съд.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищцовата страна да бъде допуснато изменение на
предявените от нея установителни искове чрез преминаването към осъдителни
такива за сумите, предмет на издадената в нейна полза заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №1398/2014 година по описа на Царевския районен съд.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от ищеца с исковата молба въпроси след депозит от 350
лева, вносим от ищеца по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за това чрез препис от настоящия съдебен акт и
представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза Д. Йорданов
Хаджиатанасов, на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за
датата и часа на съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по представените от ответниците
с допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени доказателства,
както по направените със същия доказателствени искания, свързани с издаването
на съдебно удостоверение и допускане на съдебно-икономическа експертиза ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2017 година - 14.40 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото чрез процесуалния му
представител на посочения от него съдебен адрес за ищеца, съответно също чрез
процесуалния им пълномощник и на посочения от тях съдебен адрес за ответниците,
а препис от допълнителния отговор на допълнителната искова молба и приложенията
към него да се връчи на ищеца по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: