РЕШЕНИЕ
№ 2221
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110116758 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. *. ВД., срещу *,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 2612,94 лв. /след допуснато изменение на предявения иск чрез неговото
увеличаване на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от
17.06.2022г./, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.
„*“ с рег. № * вследствие на ПТП от 15.08.2021 г., настъпило в гр. * по вина
на водача на лек автомобил марка "* и обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска
отговорност» по застрахователна полица, издадена от „*, със срок на
валидност от 10.04.2021 г. до 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от
исковата молба – 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 15.08.2021 г. предоставила на *В. собствения си
автомобил „*“ с рег. № *. Същият ден около 11.50ч. в гр. * В., управлявайки
л.а. „*“ с рег. № * бил блъснат от л.а. *", с рег. № *, управляван от *Т*.
Андрий В. спрял управлявания от него автомобил, за да пропусне
преминаващ пешеходец, като водачът *, управлявайки л.а. "*" с рег. № * не
успява да спре и блъска л.а. *", с рег. № * който от удара се премества напред
и блъска л.а. „* с рег. № *. Твърди се, че за настъпилото ПТП са уведомили
контролните органи, които след посещение на мястото на ПТП и след
изясняване механизма на произшествието са съставили Протокол за ПТП №
1
*. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена
застраховка ГО при ответника към датата на събитието. Излага твърдения, че
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно
събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установените вреди се
изразявали в облицовка задна броня, врата на багажник и задна изпускателна
тръба. Сочи, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на
400 лв. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата
необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 3884,64лв.
Получената сума в размер на 400 лв. обаче не покривала щетите на увредения
автомобил, което инвокира интереса му от предявяване на иска. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника *, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Излага
твърдения, че застрахователят е одобрил плащане на сумите от 464,60 лв.,
385,35 лв. и 672,80 лв., като същите са изплатени на ищеца съответно на
31.08.2021г., 10.09.2021г. и 23.09.2021г. – всички преди датата на завеждане
на исковата претенция, като за плащанията ищеца е уведомен с писмо с вх. №
*/20.09.2021г. Заявява, че към датата на ПТП-то, лекият автомобил на ищеца е
бил в експлоатация над 13 години и същия не е бил в гаранция, за да бъде
отремонтиран в оторизиран сервиз. Твърди, че претендираното обезщетение е
необосновано завишено по размер. С тези доводи счита, че изплатената от
застрахователя сума от 1522,75 лв. покрива изцяло щетите на увредения
автомобил и застрахователят е изпълнил задължението си. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски.
Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от процесуалния представител на ответната
страна, с която изразява становище по същество на спора за отхвърляне на
предявените искове и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на евентуалност.
Претендира сторените по делото разноски. Евентуално счита, че
обезщетението следва да се изчисли по стойности без да се взима цена на
оторизирани сервизи на марката и на други марки, като сочи, че
2
експлоатационни период на процесното МПС е над 13 години. Сочи се, че
изплатените от ответника суми надхвърлят дължимото обезщетение
съобразно Наредба 24.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото и отделено за безспорно в съдебно заседание: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*,
със срок на валидност от 10.04.2021 г. до 09.04.2022 г., настъпило на
15.08.2021 г. ПТП в гр. *, ул. "*, между *В. и застрахования при ответника
водач, виновен за настъпване на застрахователното събитие; както и че
заплатеното от ответника обезщетение за установените увреждания на
собствения на ищеца лек автомобил възлиза в общ размер на 1522,75лв.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, в това число
направените в о.с.з. уточнения от вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че общата стойност за
възстановяване на щетите, определена по средни пазарни цени за оригинални
части към датата на произшествието, като се използва цената предлагана в
сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качества ISO 9001.2008, е
в размер на 4135,69лв., а по средни пазарни цени без да се включва на
оторизирани цени на други марки възлиза на 2360,13лв. Съобразно
Наредбата №24 сумата възлиза на 1189,76лв. Вещото лице сочи, че
ремонтирането в сертифициран сервиз гарантира по-добро качество на
ремонт и вложени материали. Подчертава се, че увредените части следва да
бъдат подменени с нови, което ще се случи в официален сервиз, с оглед
правилната експлоатация на автомобила. Посочва се, че цените за ремонт,
дадени в заключението не са цени на марката Мерцедес, която е висок клас.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на л.а. „*“ с рег. № * от което като пряка и непосредствена последица
са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери, вид, характер и обем.
3
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или
правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на
претендираното обезщетение.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая безспорни между страните са наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от
„*Д, със срок на валидност от 10.04.2021 г. до 09.04.2022 г., настъпило на
15.08.2021 г. ПТП в гр. *, между *В. и застрахования при ответника водач,
виновен за настъпване на застрахователното събитие; в т.ч. механизма на
настъпване на щетите и че същите са в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието не се оспорват.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината
на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница
по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. В
този случай съдът не е обвързан при кредитирането на заключението на
вещото лице да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
4
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 4135,69лв..
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между
цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно
изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 4135,69лв. Както се
коментира по-горе меродавна е цената на вещото лице по действителна
пазарна цена, когато не са представени фактури за възстановяване на вещта. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
вредата само при отремонтиране в несертифицирани сервизи и по Наредба
№24 е неоснователно.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 1522,75лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
2612,94лв.
По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 22.11.2021 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 754,52лв., от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на
104,52лв., 150лв. заплатен депозит за САТЕ, и 500лв. адвокатско
възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение включва ДДС,
което е дължимо, и е в близък до предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер, поради което възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н *,
представлявано от С*, ДА ЗАПЛАТИ на В. *. ВД., ЛП: *, издадена на
20.01.2016 г., с адрес гр. * сумата от 2612,94 лв. /две хиляди шестстотин и
дванадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца л.а. „*“ с рег. № *, вследствие на ПТП от
15.08.2021 г., настъпило в гр. *, у* по вина на водача на лек автомобил марка
"* с рег. № * и обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по
5
застрахователна полица, издадена от „* със срок на валидност от 10.04.2021 г.
до 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 22.11.2021 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н *,
представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на В. *. ВД., ЛП: *, издадена на
20.01.2016 г., с адрес гр. *, сумата от 754,52 лв. (седемстотин петдесет и
четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща сторени по делото
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й.К. А..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6