№ 7561
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110113161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С исковата молба ищецът ************ е предявило по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове против А. Л. А., с правно основание чл.430 ТЗ, вр.
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, с който се иска да бъде установено, че А. Л. А. дължи
сумата 7450,23 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL 458180/15.09.2008 г., сключен с цедента ************Д, падежирал на 15.09.2018г.,
ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
2152,29 лева, представляваща мораторна лихва, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 72275/2021г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между ответника и цедента ************Д е бил сключен на
27.07.2010г. договор за кредит № FL 458180/15.09.2008 г., по силата на който бил
предоставен кредит в размер на 15000лв., олихвяван с лихвен процент описан в чл.3 от
договора в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в
лева и договорна надбавка в размер на 3.70 пункта, платим разсрочено на 120 месечни
анюитетни вноски, дължими на 15-то число на месеца, определени по размер в
погасителния план към договора, с краен срок на 15.09.2018 г. След усвояване на
кредита кредитополучателят не изпълнявал задълженията си, като непогасено било
задължението от 16303.09лв., от които 13879.82лв. - главница, 2412.27лв. -
възнаградителна лихва и такси в размер на 11.00лв. Вземанията по договора били
прехвърлени по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г.,
сключен между ************Д и ищеца, съобщение за което било изпратено на адрес
на длъжника, връчено му лично на 17.10.2019 г. Твърди, че на 17.10.2019г. между
страните е сключено споразумение за разсрочване на парично задължение, с което
същите са приели за установено в отношенията си, че задължението по процесния
договор възлиза на 11 700.23лв., така и е постигнато съгласие за разсрочено погасяване
на задължението на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 200лв., съгласно
1
погасителен план, а остатъкът от задължението в размер на 9300,23лв. е прието да се
дължи еднократно след датата на последната вноска. На 25.11.2020г. между страните
било сключено второ споразумение за разсрочване на парично задължение, с което на
ответника е предоставен допълнителен срок за погасяване на задължението от
9300,23лв. чрез месечни вноски. Твърди, че последният не е изпълнявал задължението,
съобразно уговореното в споразумението, поради което действието на същото е
прекратено на основание чл. 5. Сочи, че с подписване на споразумението длъжникът е
упражнил правото на отказ от изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД,
настъпила до датата на подписване на споразумението. Поради неизпълнение на
задълженията, подал заявление по чл.410 ГПК, по която била издадена процесната
заповед по ч.гр.д. № 72275/2021г., било депозирано възражение от ответника, в която
връзка е предявена настоящата исковата претенция. Претендира разноски.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника А. Л. А., като в
срока е депозиран отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита за
недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство за допусната забава в плащанията,
размера на вземането за лихва за забава и периода, за който се претендира. Прави
искане за присъждане на разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Договор за потребителски кредит № FL458180/15.09.2008г.
се установява, че между ************ (с променена фирма на ************Д от
вписване от 11.01.2013 г.) и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който банката отпуска кредит в размер на 15000лв., при договорен лихвен
процент от сбора на БЛП от 11.50 плюс договорна надбавка от 3.7 пункта, с ГПР в
размер на 17.12%, с договорено разсрочено плащане за 10г. с крайна падежна дата по
първоначалния погасителен план 15.09.2018г. От прието бордеро (л.16) се установява
усвояване на сумата по кредита по посочена в договора сметка на кредитополучателя,
осчетоводено като усвояване на кредита видно и от извлечение от сметката на
кредитополучателя (л.17 и сл.).
По силата на договор за цесия от 18.01.2016г. (л.21 и сл.) се установява, че между
цедента ************Д и цесионера ************* е сключен договор за цесия, по
силата на който цедентът прехвърлило на цесионера вземанията си по договор за
потребителски кредит, сключен с ответника (видно от приложение л.57). Прието по
делото е пълномощно (л.59), с което представителите на банката упълномощават
представители на цесионера във връзка със сключения договор за цесия да уведомяват
съгласно чл.99 ЗЗД физическите лица – длъжници за прехвърлянето към цесионера на
вземанията, вкл. е прието уведомление за извършено прехвърляне на вземания (л.60),
подписано лично от ответника, по силата на което същият се уведомява, че вземането,
произтичащо от договора за потребителски кредит е прехвърлено на цесионера.
Прието по делото е споразумение за разсрочване на парично задължение от
17.10.2019г., сключено между ищеца и ответника, по силата на което ответникът
признава вземането на кредитора и страните се съгласяват доброволно да уредят
отношенията си, като към 14.10.2019г. вземането възлиза на 11700.23лв., като
вземането се разсрочва съгласно Приложение № 1 (л.65) на 12 бр. вноски от по 200лв.,
2
като оставащата дължима сума след края на периода е в размер на 9300.23лв.
Прието по делото е споразумение за разсрочване на парично задължение от
25.11.2020г., сключено между страните, по силата на което ответникът признава
задълженията си към ищеца, които към 23.10.2020г. възлизат на 9300.23лв., като
вземането се разсрочва съгласно Приложение № 1 (л.67) на 12 бр. вноски от по 200лв.,
като оставащата дължима сума след края на периода е в размер на 6900.23лв. В чл.4 от
същото е предвидено, че с подписване на споразумението длъжникът признава
задължението си по основание и размер и се задължава, считано от датата на
подписване да погаси задължението си при договорени условия – цесионерът
разсрочва общия размер на задължението на месечни вноски в размери съгласно
погасителен план (Приложение № 1), които длъжникът се задължава да внася
ежемесечно на договорените в приложението падежи до изплащане на задължението и
оставащата дължима сума, представляваща остатъка от задължението, след приспадане
на направените вноски. В чл.5 от същото е предвидено, че при забава в плащане или
неплащане на дължима вноска от споразумението, същото се прекратява автоматично,
без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.
Прието по делото е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че след
сключване на договора за потребителски кредит е усвоена сумата по кредита, като
ответникът е правил погасявания, отнасяни за погасяване на вноските по кредита, като
към 31.12.2015г. вземането на цедента на ищеца е било в размер на 13879.82лв.
главница, 2412.27лв. възнаградителна лихва и 11лв. такси и разноски. След
прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия от 18.01.2016г. в периода от
01.11.2017г. до 11.10.2019г. ответникът е погасил 4602.86лв., като е останал остатък на
задължението в размер на 11700.23лв. След сключеното на 15.10.2019г. споразумение
между страните в периода от 11.11.2019г. до 17.11.2020г. са постъпили от ответника
2400лв., като остатъкът от цедираното вземане бил в размер на 9300.23лв. След
сключеното на 25.11.2020г. споразумение между страните в периода от 22.12.2020г. до
04.11.2021г. са постъпили от ответника 1850лв., като остатъкът от цедираното вземане
бил в размер на 7450,23лв. (главница). Вещото лице дава заключение, че размерът на
законната лихва за забава, върху главницата от 7450.23лв. за периода от 15.01.2019г. до
17.12.2021г. е в размер на 2086.07лв.(изчислена съобразно ЗМДВИП).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти: 1)
наличие на валидно сключен между цедента и ответника договор за потребителски
кредит, 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост на вземанията за
претендираната главница и лихва за забава и размер на същите; 4) цедентът да е
прехвърлил вземанията на ищеца (като цесионер), за което да е съобщено на ответника.
От приетия и неоспорен по делото Договор за потребителски кредит №
3
FL458180/15.09.2008г. се установява, че между цедента и ответника договор за
потребителски кредит. От прието бордеро (л.16) извлечение от сметката на
кредитополучателя (л.17 и сл.), така и съвкупно със сключените споразумения от
17.10.2019г. и 25.11.2020г, и заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява
усвоява на сумата от страна на ответника. От приетия договор за цесия от 18.01.2016г.
се установява, че между цедента и цесионера е сключен договор за цесия, по силата на
който цедентът е прехвърлил вземанията на ищеца (като цесионер), за което е
съобщено на ответника с оглед приетите пълномощно (л.59) и уведомление за
извършено прехвърляне на вземания (л.60), подписано лично от ответника, по силата
на което същият се уведомява, че вземането, произтичащо от договора за
потребителски кредит е прехвърлено на цесионера.
С приетите по делото споразумения от 17.10.2019г. и 25.11.2020г, ответникът
изрично признава задълженията си, като с оглед изразеното в последното от тях се
установява, че 23.10.2020г. вземането на цесионера възлиза на 9300.23лв. главница.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че по него са налице
плащания в общ размер на 1850лв., като са налице просрочени месечни вноски по
същото, като размерът на дължимата главница с оглед изчисленията се явяват в размер
на 7450,23лв. С оглед приетото съдът намира, че искът за главница, ведно със законна
лихва от датата заявлението (17.12.2021г.), се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за лихва за забава:
Вещото лице дава заключение, че лихвата за просрочие за периода от 15.01.2019г.
до 17.12.2021г. е в размер на 2086.07лв.(доколкото искането за допускане на ССчЕ е по
поставена задача за изчисление мораторната лихва за посочения период). Издадената
заповед е за сумата от 2152.29лв. за периода от 15.09.2019г. до 15.01.2022г. В случая, в
подаденото по ч.гр.д. № 72275/2021 по описа на СРС, 27 състав, заявление с вх.№
110580/17.12.2021г. се е претендирала мораторна лихва за периода от 15.01.2019г. до
15.01.2022г. в размер на 2152.29лв., като в издадената заповед фигурира лихвата с различна
дата – 15.09.2019г., т.е. доколкото липсва разпореждане за отхвърляне на заявлението в
частта за лихвата за забава за периода от 15.01.2019г. до 14.09.2019г., вкл. и с оглед
уважения размер на претенцията, издадената заповед № 115 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 72275/2021г. съдържа фактическа грешка в
описания смисъл, т.е. мораторната лихва е за периода от 15.01.2019г. до 15.01.2022г. в
размер на 2152.29лв. С молба вх.№ 207826/04.10.2022г. ищецът заявява, че претенцията
за лихва за просрочие е в размер на законната лихва за забава в размер на 2084лв. за
периода от 15.01.2019г. до 17.12.2021г., като „не се поддържа“ исковата претенцията за
разликата до тази, за която е издадена заповедта за изпълнение. Видно от
пълномощното на процесуалния представител на ищеца (л.5) същият няма право да
прави отказ от иска или от права. С оглед молба вх.№ 207826/04.10.2022г.,с която „не
се поддържа“ исковата претенцията за разликата до тази, за която е издадена заповедта
за изпълнение, доколкото не са налице права по чл.34, ал.3 ГПК съдът следва да
отхвърли искането за присъждане на мораторна лихва за разликата над претендирания
размер от 2084лв. (в молба вх.№ 207826/04.10.2022г.) до размера на 2152,29 лева с
оглед издадената заповед по чл.410 ГПК. Искът до сумата от 2084лв. (с оглед
диспозитивното начало) е основателен с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат двете страни, като такива са
претендирани само от ищеца, който е доказал сторени разноски за исковото
производство в общ размер на 752,05лв., а за заповедното в размер на 372,05лв. или
4
общо 1124,1лв., като с оглед частичната основателност на исковете има право на
разноски в общ размер на 1116,11лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК,
вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, че А. Л. А. с ЕГН: ********** и адрес: **************, дължи на
************* с ЕИК: ************ и адрес: *********************, сумата 7
450,23 лева, представляваща цедирано с договор за цесия от 18.01.2016г. вземане за
главница по Договор за кредит № FL 458180/15.09.2008, сключен с цедента
****************, ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 2084лв. представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2019 г.
до 17.12.2021 г., за които суми има издадена Заповед № 115 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 04.01.2022г. по ч.гр.д. № 72275/2021г. по описа на СРС,
27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 2152.29лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Л. А. с ЕГН: ********** и адрес:
**************, да плати на ************* с ЕИК: ************ и адрес:
*********************, разноски по делото в размер на 1116,11лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5