Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 643 от 14.12.2023 г., постановено по НАХД № 2097 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-001746 от 26.06.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Х. А. М. от [населено място], на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, за нарушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Х. А. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че същият е необективен и съдържа много неистини и противоречащи констатации. Касаторът описва подробно фактическата обстановка по издаване на оспорения АУАН и издаденото въз основа на него НП. В заключение се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Х. А. М., се явява лично. Излага подробни съображения за твърденията си и моли по същество да бъде отменено изцяло решението на районния съд. Представя писмени бележки, в които се твърди конфликт на интереси на съдията-докладчик в районния съд и негов роднина, служител в ОД на МВР-Плевен; че само двама са свидетелите очевидци на ПТП; че в протокола от съдебно заседание не са отразени всички отговори на свидетелите; както и че не е подписвал акта.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 19.05.2023г. в 08:00часа, в [населено място], [улица]до №12, с посока на движение към [улица], като водач на собствения си лек автомобил БМВ 5 серия с рег.№[рег. номер], извършва следните нарушения:1.Извършва маневра за излизане от ред паркирани МПС, като не се съобразява със спрелия пред него МПС Мазда 3 с рег.№[рег. номер] на К. Н. Ц., удря го отпред и реализира ПТП с материални щети по автомобилите; 2.При настъпилите ПТП на [улица]до №12 не остава на място да установи щетите от настъпилото ПТП, както и не уведомява компетентните служби за контрол, за да изпълни указанията им. В НП е отразено, че водачът заявява като възражения, че е паркирал на място, където живее, където са били паркирали две МПС отпред и отзад на по-малко от метър, като при маневра за излизане леко ударил автомобила зад него без щети отпред, а при излизане засегнал номера на колата отпред. Констатираните нарушения са квалифицирани по чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява изложената в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията на св.К., св.Б., св.П., св.В. и св.Цингарова, тъй като същите са логични и последователно изложени. Посочил е изрично, че св.К. и св.Б. не са очевидци на нарушенията, но свидетелстват относно това, което са установили при пристигане на мястото на ПТП, както и за информацията, която са получили от свидетеля очевидец П. за механизма на ПТП. Анализирал е дадените от жалбоподателя М. обяснения, като е счел, че относно твърдението, че само е „подпрял“ неговия регистрационен номер в регистрационния номер на лекия автомобил „Мазда“ и не е имало никакви други щети по автомобилите, същото противоречи на приетата от съда фактическа обстановка и не го е кредитирал с доверие. Посочил е още, че М. неведнъж е признал, че е напуснал мястото на ПТП, но се е върнал, като е счел, че с напускането на ПТП е осъществил от обективна и субективна страна съставя на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Счел е още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата, както и не е нарушено правото на защита на лицето. Относно размера на наложените наказания е приел, че това по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, от ЗДвП е в предвидения в закона фиксиран размер, а това по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е в минималния по закон размер.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказани от обективна и субективна страна нарушения по чл.25, ал. 1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че не е налице твърдяният от М. конфликт на интереси, тъй като посоченият роднина на съдията-докладчик по делото в районния съд не е участвал в процедурата по съставяне на АУАН, респ.издаване на НП, нито има данни по делото същият да е заинтересован от изхода на административно-наказателното производство, или да е в близки отношения с пострадалите от имуществените вреди лица. На следващо място, изрично в решението е отразено, че св.К. и св.Б. не са очевидци на нарушението, но са свидетели за обстоятелствата, които са констатирали при пристигане на мястото на ПТП, както и че водачът М. е дошъл впоследствие. Безспорно по делото е, че свидетел очевидец е св.П., който реално е позвънял на [тел. номер] и е повикал контролните органи на мястото на ПТП.

Относно твърдението, че протоколът от открито съдебно заседание не е пълен е необходимо да се посочи, че на същия не е искано поправка или допълване, поради което съдът приема, че същият отразява изявленията, исканията и изказванията на страните и свидетелите, така както са направени. Т.е. той е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени.

По отношение твърдението, че АУАН не е подписан от М. следва да се посочи, че това не отговаря на фактите по делото. В кориците на делото на РС-Плевен са приобщени два броя АУАН, а именно АУАН №898493 и АУАН №898494, като въз основа на АУАН №898493 е издадено обжалваното НП. На л.8 от делото на РС-Плевен е приложен оригинал от съставения АУАН №898493, подписан за нарушител и за получил екземпляр от акта. На л.30 е приложено писмено обяснение от М., в което последният изрично е потвърдил, че на АУАН №898493 подписа е положен лично от него. В съдебно заседание жалбоподателят отново е потвърдил, че върху този акт има негов подпис. От изложеното се налага извода, че не е допуснато нарушение на процедурата по съставяне на акта, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Предвид гореизложеното и при безспорно извършени нарушения по ЗДвП, като е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 643 от 14.12.2023 г., постановено по НАХД № 2097 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.