Р
Е Ш Е Н И Е №133
гр.Шумен,7.VІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на девети май 2019г. г.в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
Иванова
2.Ненка Цветанкова
При секретар Галина Георгиева,
като разгледа в.гр.д.147/2019г.
на Шуменския окръжен съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе
предвид :
Производството по настоящото въззивно
дело е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на управление:гр.С...,
срещу
Решение № 110 от 7.02.2019г.по гр.д. № 1996/2018г. на Районен съд-Шумен,с което са отхвърлени като неоснователен и
недоказан предявения
от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство иск срещу ответницата Х.Д.З.,ЕГН **********,с
адрес:г***,с основание на иска по
чл.422ал.1,вр.чл.415 ал.1 от ГПК-за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата 901,51 лева,
представляващи незаплатено от нея парично задължение по сключен между страните
Договор за потребителски кредит № **********.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение .Моли съдът да постанови решение,с което
да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с
което искът да бъде изцяло уважен.
Постъпил е писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба по реда и в срока по чл.263 от ГПК,с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и недоказана,с подробно изложени съображения.Моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Страните не сочат и не представят
нови доказателства.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията
в жалбата и всички събрани по делото
доказателства,прие следното:
Въззивната жалба е подадена
от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство ,по
реда и в срока по чл.259ал.І от ГПК
и отговаря на изискванията по
260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и
чл.261 от с.з. , поради
което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество,въззивната
жалба се явява неоснователна и недоказана ,поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на„Профи Кредит България”ЕООД,с горните данни,против ответницата Х. Д.З.,с горните
данни,с предявени против последната положителни
установителни искове,с основание
чл.422ал.1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и по
чл.86 от ЗЗД,с цена на главния иск/главницата/ 901,51 лева,представляващи неизплатено парично задължение по Договор
за потребителски кредит № **********,сключен между страните на
30.VІ.2016 година.
Ищецът излага в исковата си молба,че сключил
с ответницата посочения по-горе Договор
за потребителски кредит /по-нататък за кратко-Договора или ДПК/,по който ищецът
се явявал кредитор,а ответницата-длъжник.Параметрите на договора , описани в
исковата молба,посочени и в Р.VІ на приложения като писмено доказателство
Договор,били следните:
Сума на кредита:650 лв;срок на кредита:24 месеца;размер на месечната
вноска:40,18лв лева;падеж на вноската:двадесети и шести ден от месеца;годишен
процент на разходите/ГПР/:49,88 лв;годишен лихвен процент:41,17% ; лихвен
процент на ден:0,11%.Общият размер на отпуснатия кредит по договора
възлизал на 964,32 лева. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги се дължали като възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги се дължали 649,92 лева,а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги възлизал
на 27,08 лв.
Общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 1614,24 лв.,общият размер на всяка една вноска –на 67,26лв.,с дата
на погасяване -26 ден от месеца.
Ищецът-кредитор изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора,като на 30.VІ.2016 г. превел на по
посочена от длъжника банкова сметка ***.
Съгласно т.А към
договора,неразделна част от него били Общите условия ,с които длъжникът бил
запознат преди подписване на договора и се съгласил с тях, приел ги без забележки и се задължил да ги спазва.В т.12.3
от ОУ към ДПК било договорено ,че при просрочие на една месечна вноска с повече
от 30 календарни дни,настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изиск,уемост,без да е необходимо кредиторът да изплаща на
клиента уведомление,покана,предизвестие и др.Предвид обстоятелството, че
длъжникът не изпълнявал поетите
договорни задължения и направил само 10 пълни погасителни вноски и една
непълна,с дата на последната 3.08.2017г.,след изпадането му в забава, на
3.Х.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца-кредитор и е
била обявена неговата предсрочна изискуемост.На 13.Х.2017г. ищецът изпратил на
ответницата Х.Д.З. уведомително писмо,с което й
съобщавал,че договорът е прекратен и
че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към момента на завеждане на
исковата молба,размерът на погасеното от ответницата задължение по процесния
потребителски договор възлизало общо на 760,60 лева.С тази сума била погасена част от номинала по заема в
размер на 712,13 лева.Сумата 17,87 лева отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита,на основание т.12.1 от ОУ,където е посочено,че тази лихва за
забава на една месечна вноска възлиза на ОЛП+10% годишно,изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане. Сумата от 30 лева била
заплатена на основание чл.17.4 от ОУ-за
начисляване такси по тарифата.
При така
изложените обстоятелства,ищецът твърди,че оставащата дължима от ответницата
сума като неизплатено задължение по договора възлиза на 901,51 лева.
Излага се в исковата молба,че на ответницата като
клиент била предоставена на хартиен
носител в лесна и разбираема форма на български език информация във формата на
стандартен формуляр,в който били упоменати и всички параметри на бъдещия
договор, както и общата сума, която следва да се заплати на кредита. Още на
този предварителен етап,с попълването на формуляра, длъжникът бил запознат с параметрите на предлагания от
страна на дружеството договор и с цената на кредита и се съгласил с тях при
подписването на договора.
Ищецът-кредитор подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане срещу ответника-длъжник,по реда на чл. 410 от ГПК,по което заявление било образувано ЧГД № 1012/2018г. по описа на ШРС.След
направено от страна на длъжника възражение за недължимост на претендираното
вземане,в законно установения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът предявил настоящия положителен установителен
иск ,с правно основание 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно
вземането си срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит.
Ответницата е подала писмен отговор по исковата
молба,в който оспорва исковата молба с възражения,че договорните клаузи за размера на договорната
лихва и ГПР са нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона.
За да реши
спора, районният съд е събрал всички
допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото и
въз основа на тях ,отделяйки спорното от безспорното,е изяснил и установил
изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.
Гореизложените факти и
обстоятелства в исковата молба,касаещи сключения ДПК,неговите параметри и размера
на заплатената от ответницата на ищеца сума
в изпълнение на процесния договор
,се установяват от събраните по
делото писмени доказателства ,като по тях страните и не спорят.Всички
фактически изводи на районния съд са обосновани и се споделят изцяло от
настоящия въззивен съдебен
състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.
Въззивният съд намира,че при така
изяснената правилно и изцяло фактическа обстановка по делото,районният съд
правилно е приложил и материалния закон.Настоящият въззивен състав напълно
споделя правните изводи на
първоинстанционния съд и изложените в подкрепа на тях правни съображения за нищожност
на договорните клаузи в т.VІ на
процесния ДПК,касаещи годишния лихвен
процент и дължимото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,на
основание чл.26 ал.1,пр.първо и трето
трето от ЗЗД-поради накърняване на добрите нрави и като заобикалящи закона,в
ч.чл.21ал.1 от ЗПК.
Законосъобразно е съображението на
районния съд,че добрите нрави,на които е придадено правно значение/чл.9 от ЗЗД/
,са общоприети правила за действителност на сделките,които при възмездните
договори най-често се свързват с
принципите за справедливост и еквивалентност на престациите.
Въззивният съднамира за правилно приетото от районния съд,че съгласно чл.9 от ЗЗД,свободата на договаряне ,оправдана и с получената от ответницата преддоговорна информация,е ограничена винаги
от действието на други принципи на
облигационното право,като този за недопускането на основателното обогатяване,до
какъвто резултат би се стигнало при
заплащането на договорената лихва,тъй като
като наложеното в процесния случай заплащане на възнаграждение за
ползване на чужди средства достига половината от ползваната/взетата като заем/
парична сума.
Въззивният съд споделя напълно като обосновани и законосъобразни и
останалите изводи и съображения на районния съд, като неяснотата досежно това включва ли се
уговорения ГПР в пакета за допълнителни услуги,в който случай,ако се добави,ще
надхвърли посочения в чл.19 от ЗПК максимално допустим размер,както и анализа
на районния съд ,свързан с договореното задължение за заплащане на допълнителни
услуги по ДПК.Действително,в чл.10а от ЗПК са уредени възможностите на кредитора
да събира такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с потребителски
кредит,като посочената разпоредба изключва тези,свързани с усвояване и
управление на кредита.
Една от договорените в
процесния ДПК допълнителни услуги се явява тази за „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит”,което по никакъв начин не може да се приеме за допълнителна услуга,а се
явява основно задължение на кредитора по
кредита да предостави договорената по кредита парична сума,т.е. това е дейност
по усвояване и управление на кредита,а не допълнителна услуга,за която се дължи
допълнително възнаграждение. Обосновано и законосъобразно е и изложеното от районния съд,че „отделно от
това пакета включва още четири „услуги“, като нито в договора, нито в общите
условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те
са ясно и точно определени ,каквото е законовото
изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да
приеме, че тези клаузи имат за
цел и резултат
заобикаляне изискванията на Закона за
потребителския кредит, поради което и са нищожни...По
изложените вече съображения, не може да бъде споделено виждането на ищеца, че
възнаграждението за пакет допълнителни услуги се дължи заради възможността, те
да се ползват, като опция. Не случайно търговията с опции и други деривати се
осъществява на регулирани пазари, при други принципи и правила, а ЗПК, ЗЗД и
споменатите добри нрави, изискват плащанията по договори за потребителски
кредит, включително и по допълнителните услуги, свързани
с него, да бъдат съответни на ползвания ресурс и/или услуга, което изключва
възможността на кредитора по такъв договор да
изисква заплащане на опции.”
С оглед на всичко гореизложено
,изцяло законосъобразен се явява и основният краен извод на районния съд,че
предявените искове са неоснователни за
договорните лихви и възнаграждение по пакет допълнителни услуги като
нищожни,както и поради погасяване вземането с плащане /за главницата/, в
съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвид направено
от ответницата плащане по ДПК на сумата от 760,60 лева, надхвърляща чистата
стойност на кредита/650 лева/.
При така изложеното,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Не са налице основания за
неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото се явява
неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Не са поискани деловодни разноски от страните,поради които такива не следва
да се присъждат.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 7.ІІ.2019г. по гр.д. №
1996/2018г. на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1. 2.