Р Е
Ш Е Н
И Е № 260116
гр.Сливен, 01.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5435 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са
предявени положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която заповед длъжникът своевременно възразил - правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79,
чл.86 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.07.2017г.
ответницата, като кредитополучател подписала Договор за кредит «Бяла карта» №
510863 с кредитодател «Аксес
Файнанс» ООД. Сочи, че подписвайки договора
ответникът удостоверил, че получил и е запознат с всички условия на договора и
ОУ към него, както и, че получил Стандартен европейски формуляр. Така кредитодателят се задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 100 лв., който се
усвоявал, чрез международна кредитна карта Бяла карта, а кредитополучателя
ответник се задължил да върне по
уговорените условия. Сочи, че на ответника била предоставена кредитна карта,
като той можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, чрез активиране
на картата.
Твърди, че на 29.12.2017г. между
ответника и кредитодателя бил сключен Анекс към
договора за кредит, с който револвиращия кредит бил
увеличен до размер на 300 лв. Към момента не била погасена главница в размер на
296,76 лв. Върху усвоената и непогасена главница ответника дължал и договорна
лихва при фиксиран годишен процент 43,20% или 0,12% дневно. Дължимия размер на
договорната лихва бил 58,42 лв. за периода 15.07.2017г.- датата на първата
транзакция по кредитната карта до 06.08.2019г. – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Сочи, че в чл.15 от договора страните се съгласили, ако
кредитополучателя не заплати текущото задължение на падежа – 2-ро число на
месеца, то следвало да предостави на кредитодателя в
тридневен срок от падежа, а именно до 5то число обезпечение, чрез поръчителство
и това задължение възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане.
Съгласно чл.20 от договора, ако не се представи обезпечение в срок, то
кредитополучателя дължал неустойка 10% върху усвоената и неплатена главница,
която се начислявала на 6то число на месеца, ако до 5то число не било погасено
текущото задължение. Така в случая била начислена неустойка на ответника в
размер на 118,72 лв. Освен това по чл.12 от договора, кредитополучателят в
случай, че не погаси текущо задължение на падежа бил длъжен да предостави в
тридневен срок обезпечение, чрез поръчителство, както и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да служела за частично
погасяване на задълженията. При забава в плащането на текущо задължение по
кредита или на сумата по чл.12 от договора / 15% от максималния кредитен
лимит/, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на задължението по
2,50 лв. на ден, които се начислявали до заплащане на текущото задължение или
на горепосочените 15% чл.21, ал.4/. Така на ответника били начислени разходи 90
лв. Ако ответникът не предостави обезпечението, но заплати 15% от максималния
кредитен лимит, той не дължал разходите по събиране на задължението, но дължал
неустойката по чл.20 от договора. При настъпване на предсрочна изискуемост
страните се уговорили в чл.22, ал.5, че се дължала еднократна такса в размер на
120 лв., която включвала дейност на служител по администриране дейността по
извънсъдебно събиране на задължението. Така разходите били в общ размер на 210
лв. начислени по чл.10а ЗПК и нямали характер на неустойка.
Сочи се още, че в чл.21, ал.1 от
договора били описани случаите, в които се обявявала предсрочната изискуемост
на задължението, както и начините за това в чл.27. Твърди, че в случая предсрочната изискуемост настъпила
на 06.08.2018г. и била обявена на ответника, чрез изпращане на СМС на посочения
в договора телефонен номер. Така от настъпването на предсрочната изискуемост
ответницата дължала мораторна лихва върху главницата
в размер на 28,56 лв. за периода от 07.08.2018г. до 30.07.2019г. / датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/.
Ищецът твърди, че с кредитодателя на ответницата имал сключен рамков договор за
цесия от 11.11.2016г. и Приложение към него № 1/26.02.2019г. по силата на което
било прехвърлено вземането от ответницата по договора за кредит. Твърди, че
ответницата била уведомена за цесията, посредством уведомително писмо.
Сочи, че на 07.08.2019г. ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и такава била издадена
за исковите суми, но заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
което обусловило настоящите искове.
Иска се от съда признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните
суми: 296,76 лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
510863/06.07.2017г.,вземането по който прехвърлено с цесия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 58,42 лв., начислена за периода
15.07.2017г. до 06.08.2018г., 118,72 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение по договора, 210 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение и 28,56 лв.
обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата за периода 07.08.2018г. до 30.07.2019г.
Претендира
разноски в заповедното производство и исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор
от ответника е постъпил, чрез назначен
от съда особен представител-адвокат. Исковете се оспорват, тъй като не ставало
ясно от договора кога вземането е станало предсрочно изискуемо и в какъв
размер, кога бил уведомен за това длъжникът. Не било доказано също, че длъжника
бил уведомен за цесията, тъй като поканата не достигнала до знанието на
ответника. Сочи, че рамковия договор за цесия не обвързвал ответника, тъй като
бил от 2016г., а договора за кредит от 2017г.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2017г. бил сключен между трето неучастващо в делото лице „Аксес Фаинанс“ ООД, като кредитодател и ответницата
Х., като кредитополучател, договор за
кредит „Бяла карта“. По този договор кредитодателят
се задължил да предостави на ответницата револвиращ
кредит в максимален размер 100 лв. С подписването на договора
кредитополучателят удостоверява, че получил стандартен европейски формуляр,
запознат е със съдържанието на документа и го разбира и може да вземе
информирано решение за сключване на индивидуалния договор за кредит. Договорът
бил сключен за неопределен срок, като с подписването му на ответницата била
предоставена кредитна карта № 510863, заедно със запечатан плик, в който бил
ПИН кодът на картата. Така кредитополучателят можел по всяко време да усвоява
суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. За предаването на
картата било съставено и подписано Приложение № 1 към договора.
На 29.12.2017г. към договора за кредит бил сключен анекс, по силата на
който кредитодателят се задължил да предостави на
ответницата револвиращ кредит в размер на 300 лв.,
който се усвоявал, чрез международна кредитна карта.
Видно от справка за движението на сумите по договора за кредит на
ответницата /л.93 и следващите от делото/, първата изтеглена сума от картата
била на дата 15.07.2017г. в размер на 50 лв., а последната дата, на която
ответницата внесла сума по картата била на 05.02.2018г. в размер на 30,40 лв.
На 11.11.2016г. между кредитодателят на
ответницата и ищцовото дружество бил сключен рамков
договор за цесия, въз основа на който кредитодателят
на ответницата прехвърлил всички възникнали вземания по сключени договори за потребителски кредити
„Бяла карта“.
Представено е по делото потвърждение за сключена цесия между кредитодателя на ответницата и ищеца по Приложение № 1
/26.02.2019г., неразделна част от договора за цесия от 11.11.2016г., в което
били индивидуализирани вземанията, включително и това от ответницата.
Било изготвено уведомление до ответницата за станалата цесия, но няма данни
да е изпратено и съответно получено от нея.
На 06.08.2018г. в 10:31 ч., кредитодателят на ответницата и цедент
на ищеца изпратил текстово съобщение на мобилен телефон № **********, съобщен
от ответницата по договора за кредит, с което обявил кредита за предсрочно
изискуем.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и неоспорени писмени
доказателства в процеса.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са
допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество претенциите
за главница, договорна лихва и обезщетение за забавено плащане на парично
задължение са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
Действително
по делото не се доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия.В
конкретния правен казус съдът обаче следва да приеме, че уведомяването на
длъжника е станало с връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление -писмо за станалата цесия, макар и
връчени на назначен на ответника особен представител адвокат. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /Решение №
198818.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на І т.о. ВКС/. Освен това целта на
уведомяването на длъжника за станалата цессия е да го
предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То
стабилизира правата на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява
на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. В
настоящия случай ответникът не е открит, представляван е от особен представител
в процеса, който не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария
кредитор. По делото обаче безспорно се установи посредством справка за кредита,
че задължението на ответницата не е погасено и
съществува, поради което и при съобразяване на станалата цесия, това
задължение следва да се признае като вземане на цесионера
- ищец / в този см. Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV
г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния казус се доказа
наличие на договорни отношения между цедента на ищеца
и ответницата във връзка с договор за кредит „Бяла карта“. Впрочем това
обстоятелство не се оспорва и от ответницата в депозираното от нея възражение
по ч.гр.д. № 4273/2019г на СлРС, нито пък се оспорват
дължимите суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Съдът намира, че са били налице
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение,
предвид уговорките в чл.21 от договора, както и, че уведомяването за това на
ответницата е налице, предвид уговорките в чл.27 от договора, доколкото се установи, че самата
ответница е представила мобилен номер, на който да й се изпращат уведомления и
такова е изпратено на 06.08.2018г.
Дължимата главница в размер на
296,76 лв. се установи по размер от справката за движението на сумите по
кредита /теглени и внасяни суми/. От същата справка се установява и размера на
договорната лихва 58,42 лв., при това дължима от датата на усвояване на първата
сума 15.07.2017г. от картата до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на цялото задължение 06.08.2018г./ а не до края на срока на договора или до
погасяване на задължението/, както е предвидено в ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г. ОСГТК ВКС. Размерът
на обезщетението за забава, дължимо върху главницата от 296,76 лв. за
претендирания период от 07.08.2018г. / датата следваща настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението/ до 30.07.2019г. / заявлението по
чл.410 ГПК е депозирано на 07.08.2019г./ съдът изчисли в размер на 29,51 лв.,
посредством интернет програма Калкулатор.бг, нераздлена част от съдебното решение.
Ето защо, съдът намира, че
претенциите за главница в размер на 296,76 лв., тази за договорна лихва в
размер на 58,42 лв. за периода 15.07.2017г. – 06.08.2018г. и обезщетение за
забавено плащане на парично задължение в претендирания размер от 28,56 лв. са
основателни в пълните им предявени размери и биват уважени.
Претенцията в размер на 210 лв.,
начислени разходи и такси за събиране на просрочено задължение е недоказана. В
процеса ищцовото дружество не установи действително
сторени такива разходи и начина на тяхното формиране, въпреки указанията на
съда при разпределението на доказателствената тежест. Освен това уговорките в
чл.12 и чл.21, ал.5 от договора, касателно
начисляване на такси са неравноправни клаузи и са в противоречие с разпоредбите
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
В
конкретния правен казус се касае за договор, сключен с потребител и съдът на
основание чл.7, ал.3 ГПК е длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в такъв вид договори.
От съдържанието на горепосочените уговорки не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събират такси, да са ясно и точно
определени в договора за кредит. С начисляване на тези разходи по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника.
Същите аргументи се отнасят и до претендираната неустойка в размер на 118,72 лв., предвидена
в чл.20 от договора. Уговорената неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително задължение за
обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази
неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на
практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно
законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Ето защо претенциите в размер на
210 лв. такси и разноски за събиране на вземането, както и в размер на 118,72
лв., начислена неустойка по чл.20 от договора
са неоснователни, поради нищожност на клаузите, с които са уговорени и
биват отхвърлени, като неоснователни.
Предвид изхода на спора, ответницата дължи разноски на ищеца, сторени в
заповедното и настоящото исково производства. Ищецът сторил разноски в размер
на 850 лв., от които 125 лв. в чгд № 4273/2019г. на СлРС, 125 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 450 лв. депозит за особен представител на ответника, и 150 лв.,
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК. Така, съобразно
уважената част от исковете ответницата бива осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 457,82 лв.
Ответницата има право на разноски, съобразно с отхвърлената част на
исковете, но такива не са сторени реално от нея, поради което съдът не следва
да държи изричен диспозитив.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че С.В.Х., ЕГН: ********** ***
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”П. Волов» № 29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, сума в размер на 296,76 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 0,76 ст./, главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № 510863/06.07.2017г.,вземането по който прехвърлено с цесия,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; сума
в размер на 58,42 лв. /петдесет и
два лева и 0,42 ст./, договорна лихва за периода 15.07.2017г. до 06.08.2018г., сума в размер на 28,56 лв. /двадесет и осем
лева и 0,56 ст./, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода на забавата 07.08.2018г. до 30.07.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите от 118,72 лв. /сто и
осемнадесет лева и 0,72 ст./, неустойка за неизпълнение на задължение по
договор за кредит „Бяла карта“ № 510863/06.07.2017г. и 210 лв. /двеста и десет лева/, разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.В.Х., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”П. Волов» № 29,
ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, сума
в размер на 457,82 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и 0,82 ст./,
деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: