№ 7
гр. Перник, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200315 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №ПО-02-37/10.02.2022г., издадено от
директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград,
на Община Перник, ЕИК ****, представлявана от С. И. В. – ****, на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер 2 000 /две хиляди/ лв. за неизпълнение на условие в
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №43150004/01.02.2019г. с титуляр Община Перник, а
именно условие 2 от „Изисквания към начина на заустване във водния обект“
на Раздел „Условия, при които се предоставя правото на използване“ в
Разрешителното: „Да не се допуска разлИ.е на отпадъчни води след ПСОВ
преди заустването им в река Маниш“ - нарушение на чл.48, ал.1, т.11, вр.
чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба Община Перник, представлявана от ****а - С. В., с която оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление. Излага се възражение за това, че вмененото административно
нарушение не е извършено и няма правно основание за налагане на санкция
на Община Перник за него.
Пълномощникът на жалбоподателя - адв. В. поддържа позицията в
жалбата за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Същият не е участвал в съдебно заседание. Преди започването му е депозирал
писмено становище, в което изразява желание за разглеждане на делото в
негово и на жалбоподателя отсъствие.
1
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт Е.Г., изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материални закон и
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира
и присъждане на възнаграждение .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект с
правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
От фактическа страна:
Община Перник е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №43150004/01.02.2019г.,
издадено по реда на Закона за водите от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, гр. Благоевград.
Разрешителното е издадено на титуляря – Община Перник за ползване
на воден обект – река Маниш, за заустване на отпадъчни води във водите на
реката с цел експлоатация на съществуващ обект „Канализационна система
на селище „Делта хил“, в землището на с. Кладница, общ. Перник, обл.
Перник, собственост на Община Перник.
В Разрешителното залегнали множество условия във връзка с
изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея,
пречиствателната станция и прилежащите съоръжения, мониторинга,
действията при аварии, третирането на отпадъците от дейността на ПСОВ,
начина на заустване във водния обект и контрола.
В раздел „Условия, при които се предоставя правото на използване“ в
Разрешителното, в т.2 от частта „Изисквания към начина на заустване във
водния обект“ било установено условие „Да не се допуска разлИ.е на
отпадъчни води след ПСОВ преди заустването им в река Маниш“ с постоянен
срок на изпълнение.
На 22.06.2021г. в БД “ЗБР“ било входирано писмо №КД-07-48 от
контролиращия за изпълнение на условията в разрешителното орган - РИОСВ
– София за необходимост от извършване на съвместна проверка на
канализационната система на селище „Делта хил“ в землището на с.
Кладница, община Перник.
На 24.06.2021г. била извършена проверка на място с участието на
представители на РИОСВ – София, ИАОС, „В и К“ ООД, Перник и Община
Перник. Сред тях били и свидетелите И. Б. М., И. Н. Г. – инспектори в
дирекция „Контрол“ при БДЗБР, свидетелката Л. С. Х. - ст. експерт в
дирекция ККФОС при РИОСВ – София, както и свидетеля Р. Д. - **** на
Кметство „Църква“, Община Перник. При проверката участниците в
сформираната комисия установили, че ПСОВ на селище „Делта хил“, с.
Кладница работи в нормален режим и се извършва пречистване на
отпадъчни води. Констатирано било, че пречистените отпадъчни води след
пречиствателната станция се заустват на място с географски координати
2
o
o
N4233“56,69“ и Е2309“ 24,77“, като включването на заустващия
колектор е във водосток под пътя за селището „Делта хил“, с. Кладница,
общ. Перник. Така пречистените битови отпадъчни води се разливали в
намиращо се на посоченото място сухо дере, на значително разстояние преди
водния обект - река Маниш, в който съгласно разрешителното следвало да се
заустват пречистените отпадъчни води. На мястото на излИ.ето на водите от
колектора теренът бил силно обрасъл с тревиста, блатиста и храстовидна
растителност от изтичащите водни количества. Дерето над точката на
заустване било сухо, без следи от протичане на водни количества и без
характерната за това растителност.
Контролните органи установили и неизпълнение на друго изискване,
залегнало в разрешителното, свързано с осъществявания от титуляря
мониторинг.
За проверката бил съставен констативен протокол №КД-01-
787/24.06.2021г., в който било отразено установеното на място фактическо
положение.
На базата на направените при проверката констатации до ****а на
Община Перник било изпратено писмо изх. №КД-04-108/18.08.2021г. с
покана за явяване на 13.09.2021г. в БДЗБР за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения. В писмото било посочено, че
същото фактическо положение /заустване в сухо дере в земеделски земи,
непосредствено след водостока под общинския път за ваканционното селище/
е констатирано от служители на БД „ЗБР“ още към момента на издаването на
горепосоченото разрешително за ползване на воден обект. По този повод с
писмо, изх. №РР-01-224/6/28.11.2018г. Община Перник била уведомена за
необходимостта трасето на заустващия колектор да бъде удължено до река
Маниш с цел заустване на пречистените води в реката като й бил даден 14-
дневен срок за представяне в БД ЗБР на програма от мерки и срокове по
отношение проектирането и изграждането на такъв довеждащ колектор до
река Маниш. До датата на поканата за съставяне на АУАН във връзка с
констатираното нарушение при процесната проверка, Община Перник не
уведомила контролиращия орган за предприети в тази насока действия.
На посочената в поканата дата, в присъствието на пълномощник на
Община Перник, свидетелката И. Б. М. – гл. инспектор в Дирекция „Контрол“
към БДЗБР съставила акт за установяване на административно нарушение
№КД-04—175/13.09.2021г. като приела, че Община Перник е нарушила
условие 2 от издаденото Разрешително, тъй като е допуснала разлИ.е на
отпадъчни води след ПСОВ преди заустването им в река Маниш“, в разрез с
издаденото Разрешително №43150004/01.02.2019г. и установените в него
изисквания към начина на заустване във водния обект, с което е осъществен
съставът на административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11, вр. чл.200, ал.1
т.2, предл.2 от Закона за водите.
При предявяване на акта за запознаване и подписване упълномощеното
лице вписало формално възражение срещу направените констатации.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 10.02.2022 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
основавайки се на събраните по преписката доказателства, и отхвърляйки
3
направеното възражение, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което ангажирал имуществена отговорност на Община Перник, като на
основание чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите наложил имуществена
санкция в размер 2000 (две хиляди) лева за установеното с акта нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите И. Б. М., И. Н. Г., Л. С. Х. и Р. И. Д., както и от приетите
писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение
№КД-04—175/13.09.2021г., констативен протокол №КД-01-787/24.06.2021г.,
писмо – покана, изх. №КД-04-108/18.08.2021г. на БДЗБР, Разрешително дза
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в ховърхностни води
№41120043814.10.2013г., издадено от директор БД „ЗБР“, пълномощно,
заповед № РД-05-83/29.06.2021г. на директор БД „ЗБР“.
От правна страна съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
възраженията на жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за
неоснователна, съображенията за което са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление
са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити
установени в ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство,
поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление съдебният състав не установява.
По същество:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по безспорен
начин от събраните доказателствени материали по делото. Оспорването им от
страна на жалбоподателя е неоснователно, а и конкретни аргументи в
подкрепа на възражението за неизвършване на нарушението не са изложени,
не са ангажирани и съответни доказателства.
В конкретния случай е вменено нарушение на нормативното
предписание в чл.48, ал.1, т.11 Закона за водите - водоползвателят - титуляр
на разрешително, да изпълнява условията в издаденото му разрешително по
реда на този закон .
По делото не е спорно, че Община Перник е титуляр на Разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води №43150004/01.02.2019г., както и че същото е издадено във връзка с
експлоатация на обект „Канализационна система на селище „Делта хил“,
собственост на Община Перник, за заустване на отпадъчните води от обекта в
река Маниш. Следователно, Община Перник е адресат на залегналите в
разрешителното условия и изисквания, при които е предоставено правото на
използване на водния обект, в частност на изискванията към начина на
4
заустване на отпадъчните води в него, и е субект на процесното нарушение.
В условие 2 от „Изисквания към начина на заустване във водния обект“
на Раздел „Условия, при които се предоставя правото на използване“ е
предвидено да не се допуска разлИ.е на отпадъчни води след ПСОВ преди
заустването им в река Маниш“. При процесната проверка е установено, че
това изискване не е изпълнено.
Събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. Б.
М., И. Н. Г., Л. С. Х. и Р. И. Д., констативният протокол от 24.06.2021г., и
останалите писмени доказателства по безспорен начин установяват
отразеното в наказателното постановление фактическо положение, а именно,
че колектора, отвеждащ пречистените отпадъчни води от канализационната
система на селището „Делта хил“ не достига водния обект, в който съгласно
разрешителното е следвало да се осъществи заустване, а спира до място с
посочените географски координати, във водосток под пътя за ваканционното
селище, в резултат на което се разливат в намиращото се на мястото сухо
дере. Непосредствените възприятия на свидетелите по-горе, участвали в
проверката, са, че вследствие на разлива теренът е бил заблатен и обрасъл с
растителност, което състояние явно контрастирало с терена в дерето преди
колектора, който видимо бил сух, без протичане на води и без подобна на
наблюдаваната в областта след заустването растителност. Поради
състоянието на местността контролните органи били в невъзможност да
установят при извършения обход дали и къде точно отпадъчните води от
разлива се включват в река Маниш под действието на релефа на повърхността
и естествените гравитационни сили. Категорични са обаче, че от колектора
до реката имало значително разстояние.
Горепосочените свидетели, трима от които длъжностни лица в БДЗБР и
РИОСВ, на които са възложени контролни функции, излагат възприятията си
за релевантните факти последователно, детайлно и без всякакви противоречия
помежду си. По естеството си показанията им са достатъчно съдържателни,
подробни са, съответни са едни на други, срещат пълна подкрепа в приетите
писмени доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видно от писмо изх. №КД-04-108/18.08.2021г. на БДЗБР до Община
Перник, установеното при процесната проверка фактическо положение е
останало непроменено от края на 2018г., когато Община Перник е била
уведомена от БДЗБР за необходимостта трасето на заустващия колектор да
бъде удължено до река Маниш с цел заустване на пречистените води във
водния обект, което нито е било сторено, нито са били предприети действия в
тази насока в определения срок.
Установените факти чрез събраните по делото гласни и писмени
доказателства изясняват обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по
делото. Те убедително сочат на неизпълнение на поставеното условие за
правото на използване, свързано с изискванията към начина на заустване във
водния обект и обосновават законосъобразност на формирания правен извод
за осъществяване състава на вмененото административно нарушение.
В съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал относими
доказателства, които да дадат основание за формиране на различни изводи
от фактическа и правна страна.
5
Съдът не намира основания да приеме маловажност на нарушението,
което да мотивира приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Доказателствата по делото сочат, че се касае за продължителен период от
време на неизпълнение на установеното изискване, както и че въпреки
уведомяването на Община Перник за несъвместимост на заустването на
отпадъчните води в сухото дере и околните земеделски земи с обществените
интереси, трасето на заустващия колектор не е било удължено до река
Маниш, нито са доказани предприети действия в тази насока.
При тези обстоятелства, конкретното нарушение не може да бъде
третирано като представляващо по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
По отношение наказването:
Титулярите на разрешителни за ползване на водни обекти, издадени по
реда на този закон, носят отговорност за установени отклонения от
предвидените условия в разрешителното на основание
административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от
Закона за водите, която предвижда за юридическите лица налагане на
имуществена санкция от 2000 до 10 000 лева. В случая АНО е наложил на
Община Перник имуществена санкция в минималния размер, а именно 2000
лв., която е счел за достатъчна за постигане целите на административното
наказване. При тези обстоятелства и оглед инициирането на настоящото
производство по жалба на наказания субект, съдът не разполага с правомощие
да въздесйтвиа спрямо наложената санкция.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на
Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“, чийто орган е издал акта по
чл.58д, тъй като е била защитавана от юрисконсулт, който своевременно
направи искане за това /устно в съдебните прения/.
Предвид горното, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на БД“ЗБР“,
гр. Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото е
разгледано в няколко съдебни заседания, поради направени нови
доказателствени искания от двете страни, в които процесуалният
представител на АНО е участвал, което мотивира присъждане на
възнаграждение над минималния размер, а именно - 100 лева.
При изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение
по чл.63д, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал..2, т.5 от
ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ПО-02-37/10.02.2022г.,
издадено от директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ -
Благоевград, с което на Община Перник, ЕИК ****, с адрес на управление гр.
Перник, пл. „Св. И. Рилски“ №1 А, представлявана от С. И. В. – ****, на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер 2 000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11, вр .
чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК ****, с адрес на управление гр.
Перник, пл. „Св. И. Рилски“ №1 А, представлявана от С. И. В. – ****, да
заплати на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“, гр. Благоевград,
бул. Св. Димитър Солунски №66, юрисконсултско възнаграждение в размер
100 /сто/ лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7