Решение по дело №297/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20197140700297
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

               446/24.09.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Антоанета Лазарова                                                        разгледа

Адм.дело №297/2019г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 20

         Образувано е по жалба на Община Лом, представлявана от Пенка Пенкова, в качеството и на Кмета на Община Лом, подадена чрез пълномощника и адвокат Ш*** , срещу Решение №РД-02-36-647 от 22.05.2019г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО ОПРР), с което на основание чл.73, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1 ЗУСЕСИФ, както и чл.70, ал.1, т.9 ЗУСИСИФ на Община Лом е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договори  BG16RFOP001-1.34-001-S (105) от 22.05.2018г. с изпълнител „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД на стойност 745136,49 лева без ДДС + 3% непредвидени разходи 22,354,09 лева без ДДС или общо 767490,58 лева без ДДС или размер на финансовата корекция от 46049,44 лева. В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи за наличието на противоречие с материалния закон и целта на закона и се поддържа искане за присъждане на разноски в полза на оспорващия. По същество на спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Я*** подържа жалба и моли да бъде уважена, като доводи излага в писмена защита и претендира присъждане на разноски в съответствие с представен списък на разноските. 

         Ответника по жалбата, чрез пълномощника си адвокат К*** , оспорва жалбата, като доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт излага в писмена защита, като претендира и присъждане на разноски в полза на ответника в съответствие с представен списък на разноските.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №РД-02-36-647 от 22.05.2019г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО ОПРР), с което на основание чл.73, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1 ЗУСЕСИФ, както и чл.70, ал.1, т.9 ЗУСИСИФ на Община Лом е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор  BG16RFOP001-1.34-001-S (105) от 22.05.2018г. с изпълнител „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД гр.С*** на стойност 745136,49 лева без ДДС + 3% непредвидени разходи 22,354,09 лева без ДДС или общо 767490,58 лева без ДДС или размер на финансовата корекция от 46049,44 лева. За да мотивира издаването на оспорения административен акт, след като е разгледал сигнал №752, административния орган е приел, че при процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строителни и монтажни работи на обект ЦДГ 1 „С*** “ в рамките на проект №BG16RFOP001-1.34-001 „Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом“ са допуснати нарушения, които са посочени като въведени „ограничителни условия, „ограничителни изисквания и „незаконосъобразна методика“, които са класифицирани като недност по т.9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане на, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ и т.10 „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“ към Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) приета с ПМС №57/2017.

По делото не е спори по отношение на следните факти:

Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Община Берковица е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, процедура за директно предоставяне BG16RFOP001-I.034 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Лом“, част от процедура BG16RFOP001-I.001-039  „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“  № от ИСУН BG16RFOP001-I.034-0001-С01, №РД-02-37-138/05.10.2017г. (л.41-84 ведно с приложенията) по проектно предложение „Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом“. С Решение №С-16 от 04.01.2018г. (на л.139-156 от том II по делото) е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителни и монтажни работи на обект ЦДГ 1 „С*** “ в рамките на проект №BG16RFOP001-1.34-001 „Модернизирана образователна инфраструктура в град Лом“, като в решението е посочено, че процедурата е по реда на чл.73, ал.1 ЗОП – открита процедура.

След проведената процедура за възлагане на обществена поръчка е сключен Договор за строителство  № BG16RFOP001-1.034-001-S-01  с №0105 от 22.05.2018г., с изпълнител „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД гр.С*** (л.315-329 том II по делото).

С сигнал №752, който е постъпил с вх.№99-00-6-1465/10.12.2018г. (л.57 по делото), ведно с Приложения 9-1Б (л.58-85 по делото), МРРБ е уведомен за съществени нарушение установени във връзка с извършен предварителен контрол  по договор BG16RFOP001-1.34-001. С писмо изх.№99-00-6-1465 (2)/18.12.2018г. (л.85-92 по делото), УО на ОПРР е уведомил Кмета на Община Лом за постъпилия сигнал за нередности и му е предоставил възможност да подаде възражения. Кмета на Община Лом е представил писмени възражения №99-00-6-1465(5)/07.01.2019г. (л.94-96 по делото), с който е оспорил констатациите за допуснати съществени нарушения.

С Решение №РД-02-36-647 от 22.05.2019г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО ОПРР),  на основание чл.73, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1 ЗУСЕСИФ, както и чл.70, ал.1, т.9 ЗУСИСИФ на Община Лом е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договори  BG16RFOP001-1.34-001-S (105) от 22.05.2018г. с изпълнител „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД на стойност 745136,49 лева без ДДС + 3% непредвидени разходи 22,354,09 лева без ДДС или общо 767490,58 лева без ДДС или размер на финансовата корекция от 46049,44 лева, като то е получено от Община Лом на 27.05.2019г., както се установява от обратна разписка за доставяне приета на л.99 по делото, тоест дори да се приеме, че меродавен за проследяване на срока за допустимост на жалбата е вх.№99-00-691465(9) от 07.06.2019г., с която е заведена в администрацията на ответника, жалбата е подадена в законоустановения срок, като следва да се отбележи, че клеймото на пощенския плик на л.22 по делото сочи, че жалбата е подадена по пощата на 05.06.2019г., тоест и в двата случая жалбата е подадена в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок, респективно неоснователно ответника поддържа, че е недопустима.

От събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.69, ал.1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2, т.36 и т.38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 Съгласно чл.73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.4 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Съгласно чл. 28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на МРРБ Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" (ГД "СППРР") изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове. Следователно, на основание чл.9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл.28, ал.1, т.1 от Устройственияправилник на МРРБ, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка по аргумента на чл.9, ал.5 предл. последно от ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице, като в случая това е сторено със Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство (л.19 по делото), с което на Деница Николова- заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, са възложени правомощия на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., тоест издателя на акта е надлежно овластен с материална компетентност.

Административен акт е издаден в законоустановената форма и е мотивиран. При издаването на административния акт са съобразени изискванията на чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ, като съдържа и необходимите реквизити предвидени с разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК, като фактическите и правните основания за издаването му са изложени надлежно. Настоящият съдебен състав отбелязва, че административния акт изцяло е предоставил възможност на оспорващия да се запознае с мотивите на административния орган, като в него са отразени и обсъдени възраженията, които оспорващия е имал в хода на производството по издаването му.

При издаване на оспорения административен акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяната му. На оспорващия е изпратено уведомление за образуваното производство, като той е имал възможност да изложи възражения, които са взети предвид при издаване на оспорения административен акт.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като липсвали извършени нарушения от оспорващия при проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, която е проведена по реда на ЗОП. Финансова корекция е наложена по повод установени нередности при изпълнението на задълженията му по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма "Региони в растеж" (2014-2020), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, по отношение на което намира приложение Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година. Съгласно чл. 143, т. 1 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съобразно чл. 143, т. 2 от Регламента държавите-членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделните или системни нередности, установени в операциите или в оперативните програми. Съобразно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Видно от горните разпоредби и легалната дефиниция на понятието "нередност" за налагане на финансова корекция следва да са налице три предпоставки: действие или бездействие на икономически оператор, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане; нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; вредата да е в резултат на това действие или бездействие на икономическия оператор.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от посочените правни основания, в частност чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ - приложеното основание от административния орган в случая: за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 49, ал. 2 от глава ІV на ЗУСЕСИФ за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени в Закона за обществените поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон. Следователно в случая за нарушение на правилата на ЗОП по определяне на изпълнител е налице основание за отмяна или корекция на финансовата подкрепа.

Съобразно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет - НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г., обн. ДВ, бр.27 от 31.03.2017г., в сила от 31.03.2017г., изм. бр. 68 от 22.08.2017г., в сила от 22.08.2017г.

В настоящия случай процедурата по администриране на нередност е започнала през 2018 г., поради което безспорно Наредбата е приложимият нормативен акт за определяне на нередност. Съобразно чл. 1, т. 1 от Наредбата със същата се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове като нередностите по чл.1, т.1 и приложимите процентни показатели са посочени в Приложение № 1 /чл. 2 от наредбата/.

В случая от значение е дали от икономическия субект, какъвто безспорно е Община Лом, е извършено нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, а в случай, че е извършено такова дали това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Нормативната уредба на обществените поръчки предоставя на възложителя свободата да избере начина, по който да отличи най-доброто предложение за изпълнение на поръчката. За да се гарантира реална конкуренция обаче, тази свобода не може да е неограничена, а следва да е подчинена на законовите изисквания, който в случая не са спазени, както се установява от доказателствата по делото.

Във връзка с установените нарушения, настоящият съдебен състав намира следното:

-         по констатираното нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, което налага ограничително условие:

         Неоснователно в жалбата се сочи, че в случая не е наложено ограничително условие свързано с изискването участниците да разполагат в екипа си със специалист, който да е „технически ръководител“ (3 броя) – лица които отговарят на изискванията на чл.163а Закон за устройство на територията ЗУТ), да притежава професионален опит от минимум три години и участие като „технически ръководител“ в изпълнение на строителство , идентично или сходно с предмета на поръчката. Това е така, тъй като изрично в изискванията към кандидатите, който са утвърдени от възложителя на обществената поръчка, е посочено като изискване да разполага с екип от специалисти, които отговарят на изискванията на чл.163а ЗУТ, тоест да са назначени на трудов договор. Така въведеното изискване се явява в противоречие с разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗОП, тъй като налага необоснована административна тежест на потенциалните участници, тоест то е ограничително спрямо тях. Действително, при определяне на критериите възложителят действа в условията на оперативна самостоятелност, но тя е ограничена от нормативно определена рамка, като с провеждането на обществената поръчка се цели привличане на максимален брой участници, с оглед постигане на най-изгодното предложение, а с въвеждане на ограничения, каквито не са предвидени в правна норма, се лишават евентуални кандидати от възможността им да участват в конкурса. В случая необосновано е ограничено участието в процедурата на определен кръг стопански субекти. Поставеното изискване не способства за избора на участник, който да изпълни предмета на поръчката в съответствие с изискванията за дейността, а единствено води до необосновано ограничаване кръга на лицата, които могат да участват в процедурата. Ето защо съдът приема, че формираният от административния орган извод за допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което налага ограничително условие е в съответствие с материалния закон.

-         По констатираното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което налага ограничително изискване:

Неоснователно в жалбата се сочи, че в случая не е наложено ограничително изискване свързано с  изискването към участниците да са били изпълнители на обекти, които да са с издадено Разрешение за ползване (акт16) или Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Така въведеното изискване води до ограничение по отношение на субектите, които биха участвали в обявената обществена поръчка, тъй като тя е свързана с реализиране на строителни дейности, а извън обхвата на компетентност на строителя е обстоятелството дали за строежа, който е изпълнил в последствие е издадено Разрешение за ползване или е въведен в експлоатация. С приемането на това ограничително изискване не се дава възможност на субекти, които са изпълнили качествено строителни работи на обекти, за които не са издадени Разрешения за строеж или не са въведени в експлоатация, тоест така поставеното изискване не способства за избора на участник, който да изпълни предмета на поръчката в съответствие с изискванията за дейността, а единствено води до необосновано ограничаване кръга на лицата, които могат да участват в процедурата. Ето защо съдът приема, че формираният от административния орган извод за допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което налага ограничително изискване е в съответствие с материалния закон.

-            По констатираното нарушение на чл.70, ал. 2 и 5 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, което води до ограничителна методика за оценка :

Неоснователно в жалбата се поддържа, че в случая установеното нарушение свързано с въвеждане на ограничителна методика на оценка. Това е така, тъй като за да е законосъобразна методиката за оценяване, то трябва да е така разписана, че при прилагането и да се изведе едно обективно и реално класиране на подадените оферти, тоест обективно да посочи офертата, която да класира изпълнителя на обществената поръчка. В случая законосъобразно е установено, че методиката за оценка е в противоречие с изискването на чл.70, ал.2, т.3 ЗОП, тъй като позволява да се определи оферта, която предлага оптимално съотношение между цена и качество, доколкото липсва възможност да бъде извършено сравнение и обективно да се оценят техническите предложения на участниците, които не разполагат с достатъчно информация за прилаганите правила при оценяване на качествените показатели. При липсата на обективни критерии за участниците не е налице възможност да представят своите оферти съгласно предварително посочени ясни критерии от възложителя, тоест създадена е предпоставка за субективно оценяване на представените оферти. Административния орган е изложил изчерпателни мотиви във връзка с липсата на изчерпателност относно методите за оценяване, като в тази насока следва да се посочи, че неяснотите в методиката във всички случай са съществено нарушение свързани с приети незаконосъобразни критерии и липса на обективност при оценяване на участниците, което е посочено като нарушение на чл.70, ал.5, изр.второ във вр. с ал.7, т.1,2,3, б.б и чл.2, ал.2 ЗОП. Пълнотата изисква да се отбележи, че приемането на незаконосъобразна методика води невъзможност на икономически най-изгодна оферта, тоест това нарушение на материалния закон законосъобразно е прието от административния орган, като нарушаващо конкуренцията между стопанските субекти, което води до вреда за националния бюджет и бюджета на ЕС.

         По разбиране на настоящият съдебен състав, законосъобразно при горните доводи, административния орган е установил нередности по т.9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ и т.10 „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. В оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата, като изрично е посочил, че с оглед на характера на нарушенията, следва да се наложи финансова корекция от 5% от допустимите разходи по договор  BG16RFOP001-1.34-001-S (105) от 22.05.2018г. с изпълнител „ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД на стойност 745136,49 лева без ДДС + 3% непредвидени разходи 22,354,09 лева без ДДС или общо 767490,58 лева без ДДС или размер на финансовата корекция от 46049,44 лева. Налице са мотиви относно определянето на финансова корекция в размер на 5 %, поради което и настоящият съдебен състав приема, че от формална страна административния орган е изпълнил задължението си, като предвид невъзможността да се установи количественото изражение на финансовите последици от нарушението е приложил процентен показател спрямо засегнатите разходи. Пълната изчерпателност изисква да се отбележи, че в случая предвид установените нарушения с оспорения административен акт е постигната и целта на закона, която е обоснована от необходимостта да се коригират последиците от неправомерни действия свързани с управление на безвъзмездни средства предоставени по програми на общността.

   При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

 Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника адвокат К*** за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, оспорващия Община Лом, следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото изразяващите се в заплатени разноски за адвокат, който предвид липсата на възражение за тяхната прекомерност следва да бъдат определени в пълния претендиран размер от 2293, 78 лева, който е заплатен изцяло от ответника видно от фактура на л.150 по делото.

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №РД-02-36-647 от 22.05.2019г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО ОПРР) е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                             Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Лом, представлявана от Пенка Пенкова, в качеството и на Кмета на Община Лом, подадена чрез пълномощника и адвокат Ш*** , срещу Решение №РД-02-36-647 от 22.05.2019г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО ОПРР).

ОСЪЖДА Община Лом, представлявана от Пенка Пенкова, в качеството и на Кмета на Община Лом да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, разноски по воденото съдебно производство в размер на 2293, 78 (две хиляди двеста деветдесет и три и 78 ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: