РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Кюстендил, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Граждански процесуален кодекс ГПК)
– Бързо производство и е образувано по предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по искова молба, депозирана от АЛ. Г. М. против „Кюстендилска вода“
ЕООД.
В исковата молба се сочи, че страните се намирали в трудовоправни отношения като
ищецът заемал длъжността „техник механик ДВГ“ с място на работа – „Складова база“ на
дружеството в гр. К., на ул. „Ш.“ № *.
Със Заповед № 16/05.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, трудовото
отношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ
(съкращаване на щата), считано от 05.11.2021 г.
Твърди се, че така извършеното уволнение било незаконно, а издадената заповед –
незаконосъобразна.
Работодателят не бил съобразил, че ищецът се ползвал със закрила при уволнение
като синдикален член на основание чл. 333, ал.4 от КТ.
Отделно, не било налице реално съкращаване на щата на заеманата от М. длъжност, а
фиктивно такова. След уволнението на ищеца в щатното разписание към дружеството била
създадена нова щатна бройка с друго наименование „началник транспортна база“, но със
същото място на работа и със същите трудови функции, права, задължения, изисквания за
заемане на длъжността, отговорности, йерархично място в структурата на работодателя,
подчинени длъжности.
На следващо място се сочи, че евентуално извършената процедура по подбор също
била незаконосъобразна, а последният – формален, неправилен, необективен и проведен при
неясни и неправилно приложени критерии.
1
Ето защо се поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да
признае извършеното от Управителя на „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15 със Заповед № **/05.11.2021г. уволнение
на АЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес гр. К., ж.к. „З.“, бл. **, вх.*, ет.*, ап. ** за незаконно
и отмени Заповед № **/05.11.2021 г., като на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, възстанови
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и му заплати на осн. чл. 344, ал.1, т.3 от
КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в
периода 05.11.2021г. до 05.05.2022 г. в размер на 6000,00 лв., като досежно този размер е
допуснато изменение на иска, респ. същият се счита предявен за сумата 5194,80 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Е упражнила правото си на
отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявените искове.
Твърди, че изложените в исковата молба фактически положения не отговаряли на
истината.
В противовес на изложеното в молбата се сочи, че ответното дружество не е имало
задължение да изисква предварителното съгласие на синдикалния орган при прекратяване
на трудовото правоотношение с работник или служител член на синдикалната организация
на КТ „Подкрепа“, доколкото такова задължение не било предвидено в Колективния трудов
договор, по който страна е сочената синдикална организация.
На следващо място, ответникът твърди, че е налице реално съкращаване на щата за
заеманата от М. длъжност, като в действителност в последствие била открита щатна бройка,
но за друга длъжност, която не била идентична на съкратената такава. Излага подробни
доводи по посока на това, че заеманата от ищеца длъжност била изпълнителска такава,
докато новосъздадената с наименование „ръководител автобаза“ имала преди всичко
управленски и ръководни задължения.
На последно място, ответникът, в качеството си на работодател, не бил длъжен да
упражни правото си на подбор, когато уволнението имало за свое основание съкращаване на
щата и последният се отнасял до единствената по естеството си щатна длъжност, какъвто
бил и настоящият случай, при който работникът не можел да оспори уволнението си на това
основание.
Ето защо се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с ангажиран процесуален
представител, като поддържа исковата молба.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В случая между страните не е спорно, че са били в трудово-правни отношения, като
ищецът заемал длъжността „техник механик ДВГ“ с място на работа – „Складова база“ на
дружеството в гр. К., на ул. „Ш.“ № *. В т.см. са ангажирани и писмени доказателства,
съдържащи се в приложеното лично трудово досие на ищеца.
С оспорената Заповед № **/05.11.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ. Заповедта е била връчена на ищеца лично на
2
05.11.2021 г., видно от извършеното отбелязване в нея. В този аспект също лисва спор
между страните.
Същата се атакува като незаконосъобразна и спорът между страните е концентриран
в това налице ли е фиктивно извършване на съкращаването на щата, който е заеман от
ищеца преди прекратяването на трудовото правоотношение, налице ли е закрила по см. на
чл. 333, ал. 4 от КТ, която не е била преодоляна, както и налице ли е неупражнено право на
подбор по чл. 329 от КТ, макар и същото е било задължително.
В този смисъл съдът намира за уместно да посочи, че съгласно установената съдебна
практика в производството по оспорване на законосъобразността на извършеното
уволнение, е ограничен от заявените с исковата молба от ищеца основания за
незаконосъобразност. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на
диспозитивното начало - по аргумент на чл. 9 от ГПК - така и Решение № 19 от 18.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК. Поради изложените ограничения, преценката за
законосъобразност в случая следва да бъде извършена именно в рамките на заявените с
исковата молба основания за незаконосъобразност.
Досежно твърдението, че е налице фиктивно извършване на съкращаването на
щата, който е заеман от ищеца преди прекратяването на трудовото правоотношение:
Принципно е разбирането, поддържано и в съдебната практика, че основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е
реално – т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато
основната трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна
длъжност, независимо от наименованието й. Съкращаване на щата може да е налице и при
запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното разписание, т. е. при т. нар.
трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни
длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности, нови не само по
наименование, но и по същността на извършваната работа, т. е. с друг различен предмет на
трудовата дейност. Уволнението в този случай би било законно, ако извършеното
съкращаване в щата е реално, т. е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова
функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е
извършена по законоустановения ред – така Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. №
1279/2010 г. на III г. о.; Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV
г. о., ГК и мн. др.
В този дух с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2019 г., постановено по тълкувателно
дело № 5 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска колегия, със задължителна за съдилищата сила приема, че
съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда има, когато се
заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях.
С оглед изложеното обуславяща за основателността на иска е преценката дали е
налице реално съкращаване на щата. В този смисъл е значимо и обстоятелството дали са
запазени основни и съществени трудови функции на заеманата от ищеца длъжност, които са
определящи за длъжността, които я характеризират и индивидуализират, доколкото не
всички трудови функции са основни и съществени - в този смисъл решение на ВКС, ІV г. о.
по гр. д. № 803/2010 г., гр. д. № 1119/2010 г., гр. д. № 1168/2012 г. В същото време
наименованието на длъжността не е определящо за наличието на сходство, като преценката
за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената
работа. Следва да се изхожда още и от естеството на работата; от свойствените задължения
за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността – така Решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.
д. № 954/2009 г. на ІV г. о. на ГК; Решение по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV г.о., Решение № 188
от 09.07.2018 г. по гр. д. № 4341/2017 г. на ІІІ г.о. на ГК и мн.др. Доказването на посочените
3
релевантни факти е допустимо с всички средства на процесуалния закон.
В случая са ангажирани както гласни, така и писмени доказателствени средства, вкл.
и заключение по допуснатата експертиза, от съвкупния анализ на които се налага извод, че
реално съкращаване на длъжността на ищеца не е било извършено.
От приобщените длъжности щатни разписания се установява, че действително
длъжността на ищеца „Техник механик двигатели с вътрешно горене“, съществувала в
щатното разписание в сила от 01.04.2021 г., не фигурира в щатното разписание в сила от
04.11.2021 г. Създадена е обаче с него нова длъжност „Началник автотранспорт“.
НО свидетелите Е. С. и И. С. сочат, че всички дейности, извършвани от ищеца,
понастоящем се изпълняват от Г. И., който заема длъжността „Началник автотранспорт“ към
08.11.2021 г. Съдът цени показанията им с доверие, въпреки служебната им обвързаност с
ответното дружество, доколкото те не са опровергани от другите, събрани по делото
доказателства.
Свидетелят С. е категоричен, че ищецът работил като техник механик в складовата
база на дружеството. Издавал пътни листове, приемал отчетите по тях, приемал месечен
протокол на всички шофьори, провеждал инструктаж, предавал нужните материали,
приемал информация за възникнали повреди по превозните средства и техника, както и
заявки за нужни части за ремонта им и ги предавал на отдел „Снабдяване“, за да ги осигури,
правел график за дежурства, отговарял за работниците в базата, вкл. багеристи, шофьори,
монтьори и стругари, приемал молби за отпуски и отбелязвал от кого ще бъде заместван в
този период всеки от служителите, след което я представял пред управителя, контролирал
целия работен.
В тази насока са и показанията на свидетеля С..
Според заключението на вещото лице М. В., което се възприема за обективно и
пълно, трудовите функции по длъжностна характеристика на двете длъжности са напълно
идентични в частта за правата и отговорностите, подчинеността, и почти идентични досежно
частта за задълженията, които се възлагат. Въведено е изискване за новата длъжност за
висше техническо образование и специалност автотранспорт.
При тази установеност анализът на естеството на трудовите функции по закритата и
новосъздадена длъжност сочи, че действително в задълженията на новата длъжност са
включени нови такива –
участва в откриване на причините за аварии на автомобили и механизация, анализира
продължителността на престоите, изразходваните материали и горива и други
консумативи, свързани с експлоатацията и поддържането на автомобилите и
механизацията;
пуска в движение автомобили и механизация и отговаря за тяхната техническа
изправност;
дава заявки за снабдяване на работилницата с необходимите резервни части и
инструменти;
отговаря за вложените резервни части и материали при ремонта;
осигурява и отговаря за своевременния и качествен ремонт на аварирали автомобили,
механизация и профилактиката им на територията на всички райони на дружеството;
организира работата на всички работници в авто-ремонтната работилница и отговаря
за качеството на извършените от тях ремонти
Всички те обаче, ПОКРИВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПО
СЪКРАТЕНАТА ДЛЪЖНОСТ да организира, ръководи и отговаря за нормалната работа на
автомобилите, механизацията, авторемонтна, стругарна, работилница и персонал.
Логическото и граматическо тълкуване на тези задължения, ведно с данните,
изложени от свидетелите, обосновават извод, че реално съкращение в щата не е било
4
извършено. При справка в речника на българските думи се установява, че значението на
думата Ръководи е да направлява някаква дейност; оглавява, управлява; на думата
Организира – основава, учредява, създава, обединява, привежда в ред, разпределя; на думата
Отговаря – съзнание за дълг, поет ангажимент, за изпълнение на задължения. Тези
задължения включват и участие в откриване на причините за аварии на автомобили и
механизация, анализ на продължителността на престоите, изразходваните материали и
горива и други консумативи, свързани с експлоатацията и поддържането на автомобилите и
механизацията; пускане в движение на автомобили и механизация и отговорност за тяхната
техническа изправност; даване на заявки за снабдяване на работилницата с необходимите
резервни части и инструменти; отговорност за вложените резервни части и материали при
ремонта; осигуряване и отговорност за своевременния и качествен ремонт на аварирали
автомобили, механизация и профилактиката им на територията на всички райони на
дружеството; организация на работата на всички работници в авто-ремонтната работилница
и отговорност за качеството на извършените от тях ремонти
Всичко това безспорно е индиция, че новоразкритата длъжност е с идентични
задължения. Макар и по-конкретизирани, всички те са насочени към ръководство,
организация и осигуряване на нормална работа на автомобилите, механизацията,
авторемонтна, стругарна, работилница и персонал.
Така не може де се приеме, че в новооткритата длъжност са включени нови по своята
характеристика трудови функции, различни от задължението за организиране, ръководене и
отговорност за нормалната работа на автомобилите, механизацията, авторемонтна,
стругарна, работилница и персонал.
Не може да се приеме също, че новооткритата длъжност е ръководна, за разлика от
закритата, която е изпълнителска.
Понятието „ръководна длъжност“ е изяснено в съдебната практика, която
непротиворечиво приема, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на
КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е
възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се
определя не от нейното наименование, а от съдържанието на трудовите функции по
длъжностната характеристика. Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла
на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко
зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на
съответните цели по предмета на дейност на работодателя – така Решение № 442/08.06.2010
г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г.
о., Решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др.
В този контекст и възлагането на почти идентични задължения за съкратената и
новата длъжност, обосновава извод, че в случая съкращението не е реално. Разкрита е нова
щатна длъжност „Началник автобаза“, която реално е поела изцяло задълженията, присъщи
на длъжността „Механик двигатели вътрешно гориво“. За това говори и констатацията, че
съгласно длъжностните характеристики на двете длъжности, те са подчинени на главния
инженер, макар и закритата да е в категория „Приложни специалисти“, а новооткритата в
категория „Ръководител“. Длъжността би била ръководна, само ако с оглед установените
същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния
екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на
предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен на управляващия - в този
смисъл е Решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о.
Обратен извод не следва и от въведеното ново изискване за образование. То би имало
значение само при уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, какъвто не е
настоящият случай.
По тези съображения съдът приема, че реално съкращаване на щата в случая не е
5
било осъществено.
Досежно твърдението за наличие на закрила по см. на чл. 333, ал. 4 от КТ, която не
е била преодоляна:
Нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ предвижда, че работодателят може да уволни
работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на
работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието,
когато това е предвидено в колективния трудов договор.
Именно заради това работодателят, на когото е било възложено по реда на чл. 154 от
ГПК да установи със средствата на ГПК законността на уволнението, е представил препис от
Колективен трудов договор с вх. № КТД21000873-9/2021 г. От справка в него се установява,
че в чл. 84 е уредено задължение за съответния работодател преди уволнение на членове на
синдикалните ръководства да изисква съгласие на съответната браншова организация, но
такава уредба не се установи по отношение на работници и служители, които са членове на
синдикати – страна по КТД. В случая няма твърдения ищецът да е член на синдикално
ръководство, а наведените доводи, че е член на синдикална организация, не се установени с
надлежни доказателства. Следователно защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ е била
неприложима по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.
Досежно твърдението за нарушения по чл. 329 от КТ:
Правото на подбор по смисъла на чл. 329 КТ е субективно право на работодателя,
което съпровожда неговото право на уволнение. То може да се прилага само когато
уволнението на работника или служителя се извършва при закриване на част от
предприятието, при съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Същността на това
субективното право сочи, че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за
необходимо, при уволнение на някое от посочените основания. Налични са хипотези, при
които упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително – при
„съкращаване в щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки
или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка
измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на
работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност прекратяването на трудовия
договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на
работодателя. В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от
16.01.12г.по тълк.дело № 3/2011г.на ОСГК на ВКС.
В случая в приобщеното щатно разписание се сочи, че длъжността на ищеца е била
единствена, поради това работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
При изложените доводи съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ - основателен и доказан, заради което следва да бъде уважен.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предпоставя и разглеждането
акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният иск за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник механик
ДВГ“ в ответното дружество също се явява основателен и ще бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя
на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице
6
следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на
понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от
трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на
уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено
липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово
правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на
ВКС).
Ищецът в случая претендира обезщетение в размер 5194,80 лв., за времето, през което
е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 05.11.2021г. до 05.05.2022 г.
(след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а
о
От извършената в съдебно заседание на 23.03.2022 г. констатация с представената
трудова книжка в оригинал се установи, че в този период той не е започвал работа при друг
работодател. Ето защо следва да се приеме, че е останал без работа след уволнението и има
право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно размера:
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на последното БТВ на ищеца, за пълен отработен месец е в размер на 865,50 лв.
Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, се
възприема за основателен за сумата от 3997,73 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода 05.11.2021 г. – 23.03.2022 г. (след допуснато изменение
на иска), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, изчислено по реда на
чл. 162 от ГПК. За разликата до пълния предявен размер от 5194,80 лева (след допуснатото
изменение по реда на чл. 214 от ГПК) за период от 24.03.2022 г. до 05.05.2022 г., исковата
претенция следва да отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори
"Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК и с
оглед приетото в тях следва, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от
изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно-при
отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи.
В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част
разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски
съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната
разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се
възлагат върху ищеца.
В случая ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. – спр.л. 7
от делото. На посочените по-горе основания от тях му се следва сума в размер от 646,22 лв.
В този случай се взема предвид, че в договора за правна защита и съдействие липсва
разграничение досежно това каква част от възнаграждението е уговорено по всеки иск и с
оглед броя на предявените искове, съдът приема, че за всеки от тях е относима 1/3 от общо
уговореното възнаграждение.
Ответната страна също е претендирала разноски. С оглед изхода на спора й се
7
следват такива съразмерно с отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от
КТ – или 46,09 лв., арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. В договора за правна защита и
съдействие на адв. М. също липсва разграничение за възнаграждението по всеки иск, респ. с
оглед броя на предявените искове, съдът приема и в тази част, че за всеки от тях е относима
1/3 от общо уговореното възнаграждение.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради липса на
искане в този смисъл.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче,
дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на
КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове –
в общ размер на 259,91 - (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка
на съда.
Разноските за вещо лице за извършени за сметка на бюджета на Съдебната власт в
размер на 200 лв. С оглед изхода на спора те следва да бъдат възложени на ответното
дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на АЛ. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. З., бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, извършено със Заповед № **/05.11.2021 г. на управителя на
„Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15, ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ВЪЗСТАНОВЯВА АЛ. Г. М., с ЕГН **********,
с адрес гр. К., ж.к. З. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на заеманата преди уволнението длъжност
„техник механик ДВГ“ в Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15.
ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15, да заплати на
АЛ. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр. К. ж.к. З. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 3997,73 лв. (три хиляди
деветстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 05.11.2021 г. –
23.03.2022 г. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5194,80 лева и
за период от 24.03.2022 г. до 05.05.2022 г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15, ДА ЗАПЛАТИ
на АЛ. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сторените
деловодни разноски в размер на 646,22 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет
и две стотинки).
ОСЪЖДА АЛ. Г. М., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
8
**, ДА ЗАПЛАТИ на „Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15, сторените
деловодни разноски в размер на 46,09 лв. (четиридесет и шест лева и нула девет стотинки).
ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ ЕООД, в писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител№ 15, ДА ЗАПЛАТИ
на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Кюстендилски
районен съд, следващата се държавна такса в размер на 259,91 лв. (сто лева и нула
стотинки), както и сумата в размер на 200,00 лв. (двеста лева), заплатено от Бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
Решението в частта за допуснатото предварително изпълнение има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил съд в
едноседмичен срок от обявяването му, а в останалата част - с въззивна жалба в
двуседмичен срок от 06.04.2022 г. – арг. от разп. на чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9