№ 18306
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110171280 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. Т., с която е
предявен осъдителен иск срещу „ФИРМА“ АД с правно основание чл. 200 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /частичен
иск от 25 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от
20.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука до окончателното изплащане.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания
срок е постъпил писмен отговор. Искът се оспорва с доводи за
неоснователност, като претендиран в завишен размер. Твърди се
съпричиняване поради допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ, както и наличие на заплатено на ищеца застрахователно
обезщетение, което следва да бъде приспаднато.
С протоколно определение от 17.09.2024 г. съдът е приел и е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения осъдителен иск,
който следва да се счита предявен за сумата от общо 25 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука –
20.06.2023 г., до окончателното изплащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
1
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 %
или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/.
Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на
фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между
страните по делото, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е
настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя
работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в
предприятието; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в
болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за
неимуществени вреди/, както и имуществени вреди, включително
пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и
вредата. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните
неимуществени вреди - търпените болки и страдания и всички други
обстоятелства, които имат значение за определяне на неимуществените вреди
по справедливост.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявеното за
окончателно Определение № 22779/03.06.2024 г. са отделени обстоятелствата,
че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, както
и наличието на претърпяна от служителя трудова злополука, призната по
административен ред за такава, вследствие на която е настъпило увреждане за
ищеца.
От приложения по делото Трудов договор № 2797/08.11.2022 г. се
установява, че ищецът е заемал длъжността „инженер електрообзавеждане“
при ответника, която длъжност съобразно представената длъжностна
характеристика се изразява основно в бързо отстраняване на аварии на
електросъоръженията по електро частта; организация на поддръжката,
ремонта и изработката на резервни части и електрообзавеждането в цеха;
следене спазването на изискванията за безопасност по време на ремонтни и
монтажни дейности; отговорност по отношение изправността и
обезопасеността на машините и съоръженията. Съгласно Заповед №
167/28.08.2023 г. считано от 31.08.2023 г., трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие.
2
Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че на 20.06.2023 г. М. М. Т. е претърпял
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – през време и по повод на
извършваната работа, призната за такава с Разпореждане № 33274/05.07.2023
г. на Териториално поделение - София град на НОИ, в резултат на която при
превключването на 20 kV трансформатор пострадалият е получил термични
изгаряния по няколко области на тялото. Еднопосочни в тази връзка са
обстоятелствата, обективирани в Протокол за трудова злополука №
3/26.06.2023 г. и Декларация за трудова злополука № 3/03.07.2023 г., видно от
които в момента на злополуката служителят М. М. Т. се е намирал на
обичайното стационарно работно място – цех леярно производство, и ръчно е
превключил 20 kV трансформатор на пещ *** с цел повишаване нейната
мощност, но трансформаторът е останал под напрежение и служителят е
получил електрически изгаряния по двете ръце и по гърба. По делото не са
ангажирани доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по
съответния административен ред, поради което същото е влязло в законна
сила на 28.07.2023 г. /съгласно Удостоверение с изх. № 5101-21-
585#5/02.11.2023 г. по описа на ТП - София град на НОИ/.
Механизмът на настъпилата на 20.06.2023 г. трудова злополука се
потвърждава и от събраните в хода на делото свидетелски показания.
Свидетелят Васов, заемащ длъжността „електроинженер“ при ответника,
посочва, че в деня на инцидента ищецът влязъл в трансформаторното
помещение да превключи 20-киловолтов трансформатор, при което попаднал
под електрическо напрежение и получил процесната травма.
Свидетелят Д., заемащ длъжността „мениджър *********“ при
ответника, твърди, че след обаждане от негови колеги отишъл при ищеца,
който му казал, че е влязъл при трансформатора и нещо гръмнало. Свидетелят
го огледал и видял червена линия по ръката, при което го закарал със
служебната кола до болница „Св. Анна“, след което и до Пирогов. Свидетелят
посочва, че към момента на инцидента ищецът е бил дежурен електротехник
на 12-часова смяна. В конкретния случай началник смяна се обадил на ищеца,
че трябва да се превключи трансформатора, но ищецът не е имал право да
работи с него, поради което същият следвало да се обади на дежурен оператор
от подстанция високо напрежение, който да изключи трансформатора.
С оглед гореизложеното, се явяват доказани предпоставките за
ангажиране имуществената отговорност на „ФИРМА“ АД на основание чл.
200, ал.1 КТ. Към момента на трудовата злополука М. М. Т. е бил в
трудовоправни отношения със „ФИРМА“ АД, където е заемал длъжността
„инженер електрообзавеждане“, като злополуката е станала през време и по
повод извършваната работа. С това се покриват изискванията на чл. 55, ал. 1
КСО за определянето на злополуката като трудова, като тя е била призната за
такава с постановено по реда на чл. 60, ал. 1 КСО разпореждане. По тази
причина по отношение на „ФИРМА“ АД е налице хипотезата на чл. 200, ал.1
КТ и последното носи отговорност в качеството на работодател за
3
претърпените вследствие на злополуката вреди. Тази отговорност е
гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението
независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови
работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от
действията на пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл да
се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 КТ
случай, а именно когато пострадалият работник или служител е причинил
умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да
бъде квалифицирана като трудова, поради което работодателят следва да
релевира това възражение в производството по признаване на злополуката
като трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде поправен
чрез предявяване в исковото производство по чл. 200, ал. 1 КТ на възражение
по чл. 201, ал. 1 КТ.
В настоящия случай спорни по делото се явяват обстоятелствата какъв е
справедливият размер на обезвредата и дали с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпването на инцидента. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на трудова злополука при увреждане здравето на работника или служителя,
съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за
конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив
размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат например
обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука; възрастта на
работника или служителя; изпитания от работника или служителя стрес
вследствие причинените увреждания на здравето; страданията, които
уврежданията са причинили и продължават да му причиняват; видът и
продължителността на причинената вследствие злополуката
неработоспособност; наличието на трайни увреждания; промени в социалното
и емоционалното поведение на работника или служителя. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно
релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз
основа на приобщената по делото медицинска документация и след извършен
преглед на ищеца, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е
получил електрическо изгаряне тип „волтова дъга“, което е засегнало 21% от
общата му телесна повърхност, като извършеният клиничен преглед е
установил различна дълбочина на причинените увреждания и наличие на
всички степени изгаряне. Вещото лице посочва, че при изгаряне като
процесното се наблюдава загуба на бариерна функция в засегнатите зони,
което представлява сериозен риск от инвазия на болестотворни
4
микроорганизми, загуба на течности и протеини. Констатирано е и нарушение
на сетивната функция, която се възстановява най-бавно. Съгласно
заключението ищецът е получил изгаряне в областта на десен горен крайник,
лява ръка и труп (гръб, гърди, коремна стена) на обща площ от 21% I-IIab-III
степен. Вещото лице стига до извод, че ищецът е изпитвал силни болки за
около 14 дена – времето за оздравяване на най-болезнените поражения, като за
този период от време е било необходимо системно обезболяване. В
експертизата се посочва, че ищецът е опериран на 21.06.2023 г. и му е
извършен ексцизионен дебридман, приложена е нанокристална сребърна
превръзка на засегнатите зони, след което е минал на стационарно лечение за
12 дена. Констатира се, че наличието на превръзки е било за период между 14
и 28 дена, като същите са поетапно премахвани до цялостното им премахване
около четвъртата седмица. Движенията на ищеца са били възпрепятствани
временно за този четириседмичен период, в който засегнатите зони са се
възстановили напълно. В заключението се посочва, че с оглед локализацията
на изгарянето е възможно да е била необходима чужда помощ на ищеца за
извършване на част от ежедневните дейности. Вещото лице изяснява, че по
време на възстановителния период е било нужно спазването на ХДР масаж и
хидратизация на засегнатите зони 4-5 пъти дневно за период от 3 месеца,
раздвижване и рехабилитация в домашни условия без пряка слънчева
светлина върху засегнатите зони за около 3 месеца, както и спазване на
високопротеинова диета за около 1 месец. Пълният възстановителен период
завършва с узряването на белезите, което в конкретния случай е продължило
за период от 1 година. В заключението си вещото лице констатира, че при
ищеца се наблюдава дискретна дисколорация (промяна в цвета на засегнатите
зони) без нарушена сетивност и без патологична цикатризация (формиране на
белези). Наблюдава се пълно възстановяване от претърпения инцидент.
При изслушване на заключението на съдебно-медицинската експертиза в
открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че самата оперативна
процедура, на която е бил подложен ищецът, се извършва под обща венозна
анестезия и за няколко минути се премахват мъртвите тъкани, което е
болезнен процес. Втората част от оперативната интервенция включва
превръзка с нанос на кристално сребро. Вещото лице посочва, че не се
препоръчва излагане на слънчева светлина на засегнатата кожа, тъй като
същата може да потъмнее, което е чисто естетически проблем. Сочи, че
физиологични промени не се наблюдават и към настоящия момент
функционалното възстановяване е пълно, настъпило за сравнително кратък
период от време. Оперативно лечение с трансплантация на кожа не се е
налагало. При клиничния преглед ищецът заявил, че не изпитва болка.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания вследствие
гореописаното увреждане по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Станчева – приятел на ищеца, която твърди, че като
отишла да го посети в болницата, видимо го е боляло и му е било неудобно да
се движи. Посочва, че ищецът е стоял около 10 дена в болницата, след което е
5
трябвало да ходи за превръзка през първия месец и ежедневно да се маже с
мехлеми. Разказва, че се е налагало родителите на ищеца да му помагат да се
къпе. Изяснява, че ищецът не е могъл да спи през нощта и е бил в стрес от
цялата ситуация, както и че в продължение на 9 месеца след злополуката не е
искал да излиза навън, нямал е желание поради изпитваните от него
физически болки, станал е по-затворен в сравнение с времето преди
злополуката, когато е бил социален и често са се виждали. Сочи, че към
настоящия момент ищецът не изпитва болки.
Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза налага
безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
емоционални болки и страдания. Поради тази причина съдът намира, че на
ищеца следва да се определи обезщетение в размер на 17 000 лв.
За да определи горепосочения справедлив размер на обезщетението
съдът взе предвид, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в
трудоспособна възраст – на току-що навършени 24 г., което сочи за млад
човек, тепърва навлизащ в разцвета на своите жизнени сили, както и че
същият е изпитвал силни болки за около 14 дена, в който период от време е
било необходимо системно да приема обезболяващи лекарства. На следващо
място, съдът съобрази четириседмичния период, през който движенията на
ищеца са били временно възпрепятствани и същият се е нуждаел от чуждата
помощ на родителите си, за да извършва ежедневни дейности, в т.ч.
поддръжката на телесната си хигиена. Съдът взе предвид и обстоятелствата,
че в продължение на 3 месеца ищецът е следвало да се въздържа от излагане
на засегнатите зони на пряка слънчева светлина, което, имайки предвид, че
трудовата злополука е станала в началото на летния сезон, определено му е
коствало по-големи усилия, отколкото ако инцидентът се беше случил през
студените месеци на годината. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
оперативната процедура е била извършена при използване на обща венозна
анестезия, което сочи за високи нива на болка. Съдът отчита и негативните
емоционални изживявания, за които бяха дадени показания от свидетеля
Станчева, изразяващи се в обичайните неимуществени вреди вследствие този
вид увреждане - неудобство и притеснение, стрес и потиснатост, безсъние,
както и невъзможността на ищеца да води пълноценен социален живот
непосредствено след инцидента и по време на възстановяването му.
От друга страна, съдът прецени и обстоятелствата, че увреждането, което
е получил ищецът, не е налагало оперативно лечение с трансплантация на
кожа, както и че по делото липсват доказателства за допълнително влошаване
или усложняване на състоянието на здравето на пострадалия. Още повече, че
съгласно заключението на вещото лице се наблюдава пълно функционално
възстановяване от претърпения инцидент за сравнително кратък период от
време, а по думи на ищеца при извършения му клиничен преглед и съгласно
свидетелските показания същият вече не изпитва болки. Съдът съобрази и
6
факта, че физиологични промени в зоната на засегнатите от изгарянето части
на тялото не се наблюдават, като единствено е налице дискретна промяна в
цвета на кожата, без да е нарушена нейната сетивност и без да са формирани
белези.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на
социално икономическите условия в страната към момента на инцидента,
налагат извод, че обезщетение в размер на 17 000 лв. е съответно на
критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените от М. М.
Т. и доказани неимуществени вреди.
По възражението за допусната груба небрежност от страна на
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира следното:
Съобразно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право
представлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица /добрият стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност
не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност, изразяваща се в
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ, са
разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.
Решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. и
Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и др.,
съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
7
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае,
че по възражение на работодателя при конкретния механизъм на трудовата
злополука като стечение на обективни и субективни фактори обстоятелствата
задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на
грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно
квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената
„груба небрежност“ за вредоносния резултат като степен, за да се намали
съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила
се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 291/2012 г по гр. д № 951/2011 г. на ВКС,
ІV г. о. и Решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС , ІІІ г. о.
Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Превенцията
на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете
страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.
Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни
условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част
от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
на риска негови работници или служители след инструктаж. Делът на
останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за
осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл.
201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност,
отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това
негово поведение е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри
системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране.
Неосигуряването на ефективен контрол върху техническата изправност,
профилактика и ремонт на производствените мощности и работното
оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на
заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за
предотвратяване на трудовите злополуки /Решение № 45 от 8.04.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., III г. о., ГК/.
Както безспорно се установи по-горе, процесната трудова злополука е
настъпила на 20.06.2023 г. в 12:30 ч. на обичайното стационарно работно
място на служителя - в цех леярно производство, в който момент ищецът
ръчно е превключил 20 kV трансформатор на пещ *** с цел повишаване
нейната мощност, но трансформаторът е останал под напрежение и
служителят е получил електрическо изгаряне тип „волтова дъга“ в областта на
десен горен крайник, лява ръка и труп (гръб, гърди, коремна стена), което е
8
засегнало 21% от общата му телесна повърхност.
В настоящия случай по делото е приобщен комплект от документи,
отнасящи се до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието на „ФИРМА“ АД, както и до съответните норми, правила,
изисквания и методи, приложими за изпълняваната към онзи момент от ищеца
длъжност „инженер електрообзавеждане“, сред които Правилник за
вътрешния трудов ред в „ФИРМА“ АД, Инструкция за безопасност и здраве
при работа за работещите в отдел „*********“ в „ФИРМА“ АД, Карта № 3 за
идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и
здравето на работещите в „ФИРМА“ АД и Програма за обучение и проверка
на знанията по съоръжения в Цех леярно производство.
Видно от Правилника за вътрешния трудов ред в „ФИРМА“ АД сред
основните задължения на работниците и служителите е да спазват правилата,
издадените от работодателя вътрешни заповеди и действащото
законодателство в областта на безопасните и здравословни условия на труд и
да носят и използват личните предпазни средства според предназначението
им. В правилника е уредена забрана на работниците и служителите да
напускат работното си място и да влизат в друго такова без предварително
разрешение на съответния ръководител, както и да пускат в движение, да
манипулират и въобще да се доближават до машини и съоръжения, които не
са им лично поверени. От приетата по делото Инструкция за безопасност и
здраве при работа за работещите в отдел „*********“ в „ФИРМА“ АД се
извлича релевантната информация, че работниците задължително трябва да са
облечени и снабдени със съответните за извършваните действия лични
предпазни средства /Раздел II, чл. 4/, че в случаите, когато работникът не е
компетентен да извърши дадена работа, той е длъжен да изиска указания и
помощ от прекия си ръководител /Раздел II, член 8/, че цялата дейност на
отдел „*********“ трябва да се организира и извършва задължително в
съответствие с изискванията на специализираните правилници за безопасност
и здраве при работа в електрическите уредби /под и над 1 000 V/ /Раздел III,
член 1/, че механообслужването и електрообслужването на машините се
извършва само при изключено оперативно напрежение /ел. захранване/, като
дейностите по електрозахранването и електрическата част по оборудването се
извършват само от електротехници /Раздел IV, член 7 и 8/, че по време на
работа задължително се използват подходящи предпазни ръкавици /Раздел IV,
член 17/. Съгласно приобщената по делото Програма за обучение и проверка
на знанията по съоръжения в Цех леярно производство на 16.01.2023 г. на М.
М. Т. е проведено обучение относно автоматика на пещ RUSS-A, включваща
основни екрани и функционални клавиши, основни функции и управление на
водна и хидравлична станция.
На следващо място, от представените по делото Личен картон за защитно
облекло и ЛПС, Личен картон за инструменти, Протокол № 02-23/25.01.2023
г., Служебна бележка № 154/09.11.2022 г. за първоначален инструктаж при
постъпване на работа и Извлечение от книга за проведен на 10.11.2022 г.
9
инструктаж на работното място и за проведен на 05.04.2023 г. периодичен
инструктаж се установява, че М. М. Т. успешно е преминал първоначален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 09.11.2022 г., инструктаж
на работното място на 10.11.2022 г. и периодичен инструктаж на 05.04.2023 г.,
като на 25.01.2023 г. след проверка на знанията на ищеца по правилата за
безопасност при работа на електрообзавеждане с напрежение до 1 000 V
конкретна комисия е заключила, че същият е издържал проведения тест и е
придобил трета квалификационна група, поради което е допуснат до работа.
Изяснява се по делото и че при постъпването му на работа на ищеца са
предоставени защитно облекло и инструменти.
За установяване дали е налице грубо нарушаване на правилата за
безопасност от страна на ищеца служат и допуснатите гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Васов, който изяснява, че единствено дежурните
оператори от подстанция високо и средно напрежение в завода имат право да
извършват манипулации с трансформатори, поради което именно на някой от
тях е следвало да се обади ищецът, тъй като служителите електроинженери
нямат право да влизат в трансформаторното помещение. Сочи, че редът в
предприятието е, когато се правят манипулации, да се звъни в подстанцията на
дежурния, който да дойде и да изключи, обезопаси и извърши манипулацията.
Твърди, че ищецът не е звъннал на съответния дежурен оператор от
подстанция. Посочва, че лично той е провеждал инструктажи на ищеца, като
последният се е подписвал. Изяснява, че ищецът притежава трета
квалификационна група, което не му позволява да влиза в подстанцията.
Посочва, че ищецът не е носил необходимото работно облекло към момента на
инцидента. Изяснява, че по принцип подстанцията е затворена с катинар и
ключ за нея се намира единствено в дежурен подстанция.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че ищецът би следвало да е
наясно за процедурата, при която в случай на авария, изискваща изключването
на високоволтов трансформатор, трябва първо да се обади на дежурен, който
да изключи трансформатора. Твърди, че той също е провеждал инструктажи
на ищеца. Изяснява, че ищецът не е използвал необходимото работно облекло.
Посочва, че подстанцията трябва да е със затворена врата и да е
пожарообезопасена, но не било задължително да е заключена. Сочи, че
електроотделът, част от който е ищецът, има достъп до нея, но ищецът е знаел,
че не може да влиза в подстанцията.
Преценката за съпричиняване изисква да е установено конкретно
поведение на работника или служителя и то такова, което да бъде определено
като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност
и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би
положил в подобна ситуация. При така установения по делото механизъм на
трудовата злополука се налага извод, че пострадалият действително е
допринесъл за настъпването , като е допуснал груба небрежност, изразяваща
се в неспазване на основни правила относно забраната да пуска в движение, да
манипулира и въобще да се доближава до машини и съоръжения, които не са
10
му лично поверени; относно задължението да е облечен и снабден със
съответните за извършваните действия лични предпазни средства; относно
задължението когато не е компетентен да извърши дадена работа, да изиска
указания и помощ от прекия си ръководител. Предвид доказаното по-горе
провеждане на съответните видове инструктажи за съда няма основание да
счита, че пострадалият не е бил запознат с посочените правила. Още повече,
че основните функции и отговорности за заеманата от ищеца длъжност
„инженер електрообзавеждане“, описани в длъжностната характеристика, не
включват работа със средно – и/или високоволтови трансформатори, каквато
се установи да е процесната пещ ***, нито тяхната манипулация и/или
обезопасяване. Въпреки това работодателят все пак е предприел мерки за
осигуряване на безопасни условия на труд, като е провел на ищеца специално
обучение относно автоматика на пещта ***.
Съдът намира, че пострадалият като изпълняващ длъжността „инженер
електрообзавеждане“ с придобита трета квалификационна група към момента
на злополуката е следвало да притежава знанията, изрично изброени в чл. 15,
ал. 3 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби
на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (изм.
и доп., бр. 92 от 22.10.2013 г., в сила от 22.01.2014 г.), сред които са и ясната
представа за опасностите и пораженията от електрическия ток при работа в
електрически уредби/мрежи, както и знанията по общите правила за
безопасност при работа в електрически уредби/мрежи и по мерките за защита
и ползването на предпазни средства. За сравнение, съобразно чл. 16, ал. 3 от
правилника лицата с придобита четвърта квалификационна група следва да
притежават пълни познания по схемата на уредбата/мрежата, която
обслужват, опит за свободно и бързо ориентиране при извършване на
манипулации и превключвания, както и умения за изпълнение и контрол на
мерките за безопасност. В настоящия случай работодателят безспорно доказа,
че на служителя е проведен съответния изпит съгласно изискванията на
Раздел III от правилника, вследствие на който ищецът е придобил трета
квалификационна група и е следвало поне, най-малкото да е наясно за
опасностите и пораженията от електрически ток и да притежава съответните
знания за безопасност при работа с електрически уредби/мрежи, както и за
мерките за защита и ползването на предпазни средства.
Всичко гореизложено налага извод, че превключвайки ръчно 20 kV
трансформатор на пещ *** с цел повишаване нейната мощност, ищецът е
проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото към онзи
момент той е бил наясно с приложимите в предприятието на ответника
правила и инструкции за безопасни условия на труд; било му е проведено
изрично обучение относно автоматика на пещ ***; притежавал е съответната
квалификационна степен, сочеща за наличие на ясна представа и знания за
опасностите и пораженията от електрически ток и ползването на предпазни
средства. Оттук следва, че поведението на М. М. Т. е в причинна връзка с
настъпилата трудова злополука, съставлява част от комплекса от причини,
11
довели до инцидента, и е относимо към преценката на съда относно степента
на приноса на пострадалия служител за настъпване на вредите. Последният е
съзнавал/предвиждал настъпването на вредоносните последици – увреждане
на здравето, вследствие на ръчно превключване на процесния трансформатор
с цел повишаване мощността на пещта ***, като сам се е поставил в ситуация
на повишен за живота и здравето си риск, поради което с поведението си е
проявил груба небрежност. От страна на ищеца е налице нарушение и
пренебрегване на установените от работодателя основни технологични
правила и правила за безопасност, както и на проведените от работодателя
инструктажи.
Отчитайки приноса на поведението на пострадалия за настъпването на
трудовата злополука, преценен в съотношение с конкретните факти и
обстоятелства, при които същата е настъпила, съдът намира, че степента на
допринасяне от страна на пострадалия за настъпилите увреждания от
трудовата злополука с неговата груба небрежност е 15 %. За да определи този
размер на съпричиняването, съдът взе предвид, че поведението на
пострадалия, изразяващо се в нарушаване на ясно въведени от работодателя
забрани и правила, не е единствената причина за настъпването на
злополуката. Отчитайки проявената от пострадалия груба небрежност,
определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено на 14 450 лв.
По отношение твърдението на ответника за наличие на заплатено на
ищеца застрахователно обезщетение, което следва да бъде приспаднато от
дължимото се обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ, съдът намира, че
застрахователни обезщетения във връзка с процесната трудова злополука не са
изплащани на ищеца, поради което така определеното обезщетение не следва
да се намалява /писмо от „ФИРМА“ АД с вх. № 212070/28.06.2024 г. на лист
236 по делото/.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен
до сумата от 14 450 лв., респ. отхвърлен за разликата до 25 000 лв.
Законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
датата на увреждането, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди поисканата законна
лихва от деня на трудовата злополука – 20.06.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК право на разноски имат и двете страни.
В полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Я. Д. от САК,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 838,04 лв. с
ДДС /доколкото същият е представил доказателства за регистрация по ЗДДС/
съобразно уважената част от иска, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
12
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените за
адвокатско възнаграждение разноски в размер на 1 341,96 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска /доказателства за извършването им са представени
на лист 248 и 249 по делото/. Възражението на ищеца за прекомерност на
заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат следва да бъде оставено
без уважение, доколкото същото е в минималния размер, определен с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от общо 606,90 лв., представляваща част от
сторените от бюджета на съда разходи - за държавна такса за разглеждане на
уважения иск (231,20 лв.), и за възнаграждение на вещото лице, работило по
СМЕ (375,70 лв.). На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на М. М. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. АДРЕС, сумата от 14 450 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от
20.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 14 450 лв. до пълния предявен от 25 000 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Я. Д.
Д., член на САК с ЛН **********, с адрес на кантората гр. АДРЕС, сумата от
1 838,04 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. София, , ул. „Димитър Пешев“ № 4,
сумата от 1 341,96 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 606,90 лв. – държавна такса и депозит за вещо лице върху размера
на уважения спрямо ответника иск.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14