РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. П., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101488 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. Б., ЕГН: **********, с
адрес с. К., общ. П., ул. „П. С.“ № 4, чрез адвокат Г. А. К., АК – Благоевград, със
служебен адрес гр. П., ул. „Г.“ № 15, ет. 2, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с представител за Р
България З.Н.Д..
Ищецът сочи, че се явява длъжник на ответното дружество, тъй като през 2011
г., ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден от Районен
съд гр. П. със Заповед № 347/21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328/2011 г. по описа на съда, за
сумата в размер на 1 268,30 лева. За периода от издаването на изпълнителния лист до
датата на отправяне на поканата за доброволно плащане (26.04.2024 г.) сумата се е
увеличила с още 1 357,56 лева, представляваща лихви, ведно с допълнителни такси по
образувано изпълнително дело. Посочва, че с помощта на изпълнителния лист, едва
през 2024 г., ответникът е поискал образуването на изпълнително дело № 244/2024 г.
по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № 795 и район на действие ОС - Благоевград срещу
ищеца. Твърди, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ В.Т. го
уведомила, че бил наложен запор върху банковите му сметки, както и бил насрочен
опис на движимите вещи в жилището му. Излага твърдения, че ЧСИ В.Т. е образувала
изпълнителното дело след изтичане на погасителната давност относно вземането, за
което е издаден изпълнителния лист, което обосновава и правния интерес от
предявяване на иск по чл.439 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на В. А. Б., с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. „П. С.“ № 4, общ. П., че не
дължи на ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, вписано в Търговски
1
регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с представител
за Р България З.Н.Д., сумата в размер на 985,36 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща задължение по Договор за покупка на
стоки или услуги с номер СRЕХ-02047394 от 15.01.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата в
размер на 157,94 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва, считано от 15.05.2009 г. до 15.02.2011 г. /датата на
подаване на заявлението/, сумата в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща държавна такса по делото, сумата в размер на 100,00 /сто/ лева,
представляваща заплатена сума за процесуално представителство - адвокатско
възнаграждение или общо сумата в размер на 1 268,30 лева /хиляда двеста шестдесет и
осем лева и тридесет стотинки/, тъй като вземането е погасено по давност на
основание абсолютна давност, изтекла на дата 11.03.2021 г.
При условията на евентуалност, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на В. А. Б., с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. „П. С.“ № 4,
общ. П., че не дължи на ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, вписано в
Търговски регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с
представител за Р България З.Н.Д., сумата в размер на 985,36 лв. /деветстотин
осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща задължение по
Договор за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-02047394 от 15.01.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното
й изплащане; сумата в размер на 157,94 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от 15.05.2009 г. до
15.02.2011 г. /датата на подаване на заявлението/, сумата в размер на 25,00 /двадесет и
пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, сумата в размер на 100,00 /сто/
лева, представляваща заплатена сума за процесуално представителство - адвокатско
възнаграждение или общо сумата в размер на 1 268,30 лева /хиляда двеста шестдесет и
осем лева и тридесет стотинки/, тъй като вземането е било погасено по давност на
основание изтекла 5 - годишната погасителна давност, изтекла на дата 11.03.2016 г.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
След като е прието, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и
чл.128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се връчат на
ответника.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в
който се сочи, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и
необоснован, тъй като изложените в него твърдения за погасяване на процесното
вземане са неоснователни. Излагат се твърдения, че по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на 07.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 846/2011
г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег. № 796 към КЧИС и е приведен в изпълнение
процесният изпълнителен лист. Посочва се, че по цитираното дело са извършвани
действия, с които давността по процесното вземане е прекъсвана многократно, като
последното такова е с дата 02.11.2023 г. с искане за налагане на запори. Твърди се, че
15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с ищеца договор
за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На 30.10.2015 г. е депозирана
2
молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, а
с постановление от 30.10.2015 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, дружеството било
конституирано като взискател в изпълнителното производство по изп. дело №
846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. и на същата дата е изготвено съобщение за цесия до
длъжника. Изложено е, че на 01.02.2024 г. е депозирана молба от взискателя за
изтегляне на изпълнителния лист от 11.03.2011 г. в оригинал, а на 03.04.2024 г. е
депозирана молба за образуване на изпълнително дело № 244/2024 г. по описа на ЧСИ
В.Т.. Твърди се още, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и че на
07.05.2025 г., след връчено запорно съобщение, е наложен запор на банковите сметки
на длъжника в посочена в отговора банка. В тази връзка се сочи, че процесното
вземане не е погасено по давност, с оглед на което се иска предявеният иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира сторените разноски по
делото, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, като същият се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
основанията, заявени с исковата молба, обосноваващи основателността на
претенцията. Пледира за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху последното, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане.
За ответното дружество не се явява представител. В депозирана от
процесуалния представител на ответника молба се сочи, че се поддържат изцяло
изложените в депозирания отговор на исковата молба твърдения, въз основа на които
се отправя искане за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира сторените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК,
прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определението по чл. 140 ГПК, съдът е изискал от ЧСИ Ш.Д., peг. № 796 на
КЧСИ, копие от изпълнително дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., както и от
ЧСИ В.Т., peг. № 795 на КЧСИ, копие от изпълнително дело № 244/2024 г. по описа на
ЧСИ В.Т.. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото.
Като доказателства по делото са приети и приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 11.03.2011 г. е издаден Изпълнителен лист, на основание чл. 410 ГПК и
предвид обстоятелството, че Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа
за 2011 г. на РС - П., подлежи на изпълнение, с който ищецът В. А. Б., ЕГН
**********, е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 985,36 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и тридесет и
шест стотинки), представляваща задължение по Договор за покупка на стоки или
услуги с номер СRЕХ-02047394 от 15.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.02.2011 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното й изплащане, сумата от 157,94 лева (сто петдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва, считано от
15.05.2009 г. до 15.02.2011 г. (до дата на подаване на заявлението/, сумата от 25,00
3
(двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса по делото, и сумата от 100,00
(сто) лева, представляваща заплатена сума за процесуално представителство -
адвокатско възнаграждение.
Посредством молба с вх. № 08858 от 07.06.2011 г. кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* е поискал образуване на изпълнително дело
за събиране на сумите, визирани в цитирания изпълнителен лист от 11.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 328/2011 г. на РС - П., въз основа на която е образувано изпълнително дело
№ 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с рег. № 796 в РЧСИ с район на действие ОС -
Благоевград. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
обективирал и възлагане на частния съдебен изпълнител на действията по чл. 18
ЗЧСИ.
В изпълнение на нарочно разпореждане от 07.06.2011 г., с което е образувано
производството по изп. дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., е изпратено
уведомление до НАП по чл. 191, ал. 2 ДОПК, по отношение на длъжника В. А. Б. е
направено проучване относно имуществото му чрез извършени справки в НБД
„Население“, в НАП (относно декларирани банкови сметки и регистрирани договори),
в КАТ - Пътна полиция при ОД на МВР гр. Благоевград, в Служба по вписванията,
както и е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното
дело, на 08.06.2011 г. по реда на чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК - на Н. Б.а - баба.
Със запорно съобщение с изх. № 12753/20.07.2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
получено от третото задължено лице на 27.07.2011 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Б., получавано от работодателя „Г.“ ООД, гр. София.
Със запорно съобщение с изх. № 05488/06.03.2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
получено от третото задължено лице на 15.03.2012 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Б., получавано от работодателя „К ЕНД К Корект“ ЕООД, гр.
Несебър.
Със запорно съобщение с изх. № 04896/15.02.2013 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
получено от третото задължено лице на 04.03.2013 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Б., получавано от работодателя „Г.“ ООД, гр. София. В резултат
на наложения запор, на 08.05.2013 г. по банковата сметка на частния съдебен
изпълнител от страна на работодателя е постъпила сума в размер на 120,00 лева. С
напомнително съобщение с Изх. № 28443/23.09.2013 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.
работодателят е уведомен, че въпреки наложения запор, по изпълнителното дело не
постъпват удържани суми, като му е указана и отговорността по чл. 512, ал. 2, изр.
последно ГПК, по чл. 452, ал. 3 ГПК и по чл. 512, ал. 3 ГПК.
В хода на производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника
са извършени справки относно имущественото му състояние в ДФ „Земеделие“, в
НАП, в ИКАР, в Търговски регистър към Агенция по вписванията.
На 30.10.2015 г. по изп. дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е постъпила
молба, получила вх. № 28819/30.10.2015 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, с която дружеството отправя искане към частния съдебен
изпълнител да бъде конституирано като взискател по цитираното изп. дело с посочен
длъжник В. А. Б.. Сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - цедент и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД - цесионер, приложен към молбата, е
придобило вземането по изпълнителното дело с всичките му принадлежности. Към
молбата е приложена и уведомителна молба, с която е представено копие от обратна
4
разписка, удостоверяваща изпращане на уведомление до длъжника относно
извършеното прехвърляне на вземанията между двете дружества, получена от В. А. Б.
на 08.07.2015 г., видно от последното. На частния съдебен изпълнител са възложени
действията по чл. 18 ЗЧСИ.
С нарочна резолюция от 30.10.2015 г. на частния съдебен изпълнител, на
мястото на първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по изп.
дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е конституирано като взискател дружеството
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което длъжникът Б. е уведомен със
съобщение с изх. № 28928/30.10.2015 г.
С депозирането на нарочни молби взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД по изп. дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., е възложил на частния
съдебен изпълнител следните действия: насрочване на дата за опис, оценка и публична
продан на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на постоянния му адрес
(молба с вх. № 10344/20.04.2016 г.); извършване на справка БНБ за разкрити банкови
сметки на името на длъжника, като е обективирано и искане за налагане на запор при
наличието на такива (молба с вх. № 42657/15.12.2017 г.); извършване на справка в ТД
НАП по отношение на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори,
данни за осигурител, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови
сметки, като е обективирано и искане за предприемане на съответни изпълнителни
действия (молба с вх. № 5462/25.02.2019 г.); извършване на справка в РБСС към БНБ
за разкрити банкови сметки на името на длъжника, като е обективирано и искане за
налагане на запор при наличието на такива, както и при условията на алтернативност
да се насрочи дата за опис, оценка ипублична продан на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника (молба с вх. № 19300/02.11.2023 г.).
Извън описаните в предходния абзац, инициирани от взискаеля справки, са
извършвани и други справки по отношение проучване имущественото състояние на
длъжника.
Посредством запорно съобщение с изх. № 1084/17.01.2018 г. по описа на ЧСИ
Ш.Д., получено от третото задължено лице на 19.01.2018 г., е наложен запор до
размера на дълга по изп. дело № 846/2011 г. на банковите сметки, открити на длъжника
В. Б. в „Централна кооперативна банка“ АД (по повод молба с вх. № 42657/15.12.2017
г.). С нарочно уведомление с вх. № 02530/24.01.2018 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. третото
задължено лице уведомява, че длъжникът има открита сметка с посочен номер - без
авоар, като сметките са блокирани до пълния размер на посочената в запорното
съобщение сума, както и че върху вземането от посочените сметки има наложен
предходен запор по друго изпълнително дело.
Със запорно съобщение с изх. № 2780/29.01.2018 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
получено от третото задължено лице на 01.02.2018 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Б., получавано от работодателя „М.“ ЕООД, гр. П. (по повод
молба с вх. № 42657/15.12.2017 г.).
С нарочно постановление от 20.12.2023 г., влязло в законна сила на 04.01.2024 г.,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ Ш.Д. е прекратил изпълнителното
производство по изпълнително дело № 846/2011 г. Със съобщение с изх. №
17130/20.12.2023 г., адресирано до „Централна кооперативна банка“ АД, получено от
последното на 28.12.2023 г., частният съдебен изпълнител е вдигнал наложените
запори на В. А. Б. по изп. дело № 846/2011 г.
По повод нарочна молба с вх. № 01833/01.02.2024 г. от взискателя „Кредит
5
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по перемираното изп. дело № 846/2011 г. по описа на
ЧСИ Ш.Д., с която е поискано връщането в оригинал на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, е съставен приемо -
предавателен протокол от 14.02.2024 г., съгласно който ЧСИ Ш.Д. предава на
представител на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД изпълнителен лист, издаден
на 11.03.2011 г. по ч.гр.д. № 328/2011 г. по описа на РС - П., в оригинал.
Въз основа на молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, получила вх. №
10807/03.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно с приложения, от които и
изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 328/2011 г. по описа на РС -
П., с Разпореждане от 16.04.2024 г. ЧСИ В.Т. с рег. № 795 в РЧСИ, с район на действие
ОС – Благоевград, е образувала изпълнително дело № 244/2024 г. срещу длъжника В.
А. Б., с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е обективирал възлагане на частния съдебен
изпълнител на действията по чл. 18 ЗЧСИ, като е посочил и съответни изпълнителни
действия касателно имущественото проучване на длъжника.
От страна на частния съдебен изпълнител са извършени справки касателно
имущественото състояние на длъжника Б., като със съобщение с изх. №
19566/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., адресирано до длъжника, последният е
уведомен за размера на задължението му по образуваното срещу него изпълнително
дело, наложените запори, както и за насрочен на 24.06.2024 г. от 10,00 часа опис на
движими вещи в жилището му. Съобщението е получено на 10.05.2024 г., по реда на
чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, от В. Б.а - майка.
Със запорно съобщение с изх. № 19567/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т.,
получено от третото задължено лице на 08.05.2024 г., е наложен запор на трудовото
възнаграждение на В. Б., получавано от работодателя „А.“ ЕООД, гр. П.. По повод
цитираното съобщение, посредством уведомление, получило вх. № 15434/17.05.2024 г.
по описа на ЧСИ В.Т., работодателят „А.“ ЕООД, гр. П. уведомява частния съдебен
изпълнител, че не следва да превежда суми по изп. дело № 244/2024 г., тъй като е
налице хипотезата на чл. 446 ГПК – получавано нетно трудово възнаграждение в
размер на 748,12 лв., който е под нормативно установения размер на минималната
работна заплата за страната - 933,00 лв.
Посредством запорно съобщение с изх. № 19568/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ
В.Т., получено от третото задължено лице на 30.04.2024 г., е наложен запор до размера
на дълга по изп. дело № 244/2024 г. на банковите сметки, открити на длъжника В. А. Б.
в „Обединена българска банка“ АД. С нарочно уведомление с вх. № 14530/08.05.2024
г. по описа на ЧСИ В.Т., третото задължено лице уведомява, че признава вземането,
поради което сметката/ите са блокирани, че липсват претенции от други лица върху
същото вземане, че няма наложени други запори, както и че дължимите суми не могат
да бъдат преведени, поради липса на авоари.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни съждения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
6
давност за претендираното от кредитора вземане. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, която претенция може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца
погасителна давност след възникване на вземането на кредитора спрямо него.
По отношение на предявения главен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника посочените в молбата суми, поради погасяване на
задълженията по давност с изтичането на 10-годишния давностен срок по чл. 112,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ЗЗД, приета с ДВ, бр. 102 от 2020 г., в
сила от 02.06.2021 г., с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични
вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
С §2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на
Закона за задълженията и договорите (ПЗР на ЗДЗЗД) е прието, че за заварените
случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
С Решение № 4 от 20.04.2021 г. по конституционно дело № 1 от 2021 г. на КС на
Р България разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗДЗЗД (ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г.) е
обявена за противоконституционна.
Предвид така изложеното и доколкото разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗДЗЗД (ДВ,
бр. 102 от 01.12.2020 г.), придаваща обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявена за
противоконституционна с цитираното решение на КС на Р България, абсолютната
давност започва да тече след 02.06.2021 г. по отношение на заварените парични
вземания срещу физически лица (в този смисъл и Определение № 582 от 07.03.2024 г.
по т.д. № 733/2023 г., Т.К., II т.о. на ВКС).
Следователно, доколкото спорните в настоящото производство вземания са
срещу физическо лице, към датата на депозиране на исковата молба в първоначално
сезирания съд – 14.06.2024 г., абсолютната погасителна давност по отношение на
вземането не е изтекла, поради което предявеният главен иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При този правен резултат, съдът е длъжен да се произнесе по предявения
евентуален иск на ищеца.
По отношение на предявения при условията на евентуалност установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника посочените в молбата суми, поради
погасяване на задълженията по давност на основание изтекла 5-годишна
погасителна давност, изтекла на 11.03.2016 г., съдът намира следното:
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право
за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да
7
търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за
кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените
от закона случаи, като в настоящия казус е меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“
ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В случая се касае за отричане съществуването на вземания по издаден на
11.03.2011 г. Изпълнителен лист, на основание чл. 410 ГПК и подлежащата на
изпълнение Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа за 2011 г. на РС -
П., с който ищецът В. А. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 985,36 лева (деветстотин
осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща задължение по
Договор за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-02047394 от 15.01.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното й изплащане, сумата от 157,94 лева (сто
петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща мораторна
лихва, считано от 15.05.2009 г. до 15.02.2011 г. (до дата на подаване на заявлението/,
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса по делото, и
сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща заплатена сума за процесуално
представителство - адвокатско възнаграждение.
Следва да се приеме, че процесната заповед за изпълнение (Заповед № 347 от
21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа за 2011 г. на РС – П.) е влязла в сила най-късно
на 11.03.2011 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази
дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в
сила на заповедта. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства за точния
момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, именно на настъпили след тази дата обстоятелства, ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
От изложеното следва, че процесните вземания, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.03.2011 г., на основание чл. 410 ГПК и подлежащата на
изпълнение Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа за 2011 г. на РС -
П., се погасяват с изтичането на петгодишна давност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Макар и да не представлява съдебно решение, на
подлежащата на изпълнение заповед за изпълнение на практика е придадено
значението на влязло в сила съдебно решение, поради ефекта, който има влязлата в
сила заповед за изпълнение в отношенията между страните – невъзможност за
пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на
обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.
414 ГПК. В този смисъл са и мотивите на Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по
гр.д. № 1722/2021 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Освен това, е посочено, че корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата.
Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила
решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
8
От изложеното следва, че за процесните вземания, обективирани в
изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и подлежащата
на изпълнение Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа за 2011 г. на
РС – П., давността започва да тече от датата на издаването на изпълнителния лист –
11.03.2011 г.
Същевременно, въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.03.2011 г., на
07.06.2011 г. е образувано изп. дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..
Изпълнителното дело е било образувано при действието на Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд (ППВС № 3/1980 г.), съгласно което погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
В т.10 от ТР № 2 от 26.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за
изгубило сила.
А с постановяването на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За
тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно, след образуване на изп. дело № 846/2011 г. по описа на ЧСИ
Ш.Д., съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г., давност по отношение на спорните
вземания не е текла. Нова давност касателно процесните вземания, установени с
изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и подлежащата
на изпълнение Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа за 2011 г. на
РС – П., съгласно цитираното ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.06.2015 г. – датата на която е постановено
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от вече
цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изп. дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
9
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Законодателят не е поставил като условие за
прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително
действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и
т.н., тъй като давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен
срок. Взискателят в изпълнителното производство не може да бъде санкциониран за
бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия са се оказали неуспешни. Прието е още, че нова давност започва
да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Както беше посочено, давността по отношение на процесните вземания е
петгодишна и същата е започнала да тече от 26.06.2015г.
Тази давност е била прекъсната на 30.10.2015 г. с подадената молба, получила
вх. № 28819/30.10.2015 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, с която дружеството е отправило искане към частния съдебен изпълнител
(ЧСИ Ш.Д.) да бъде конституирано като взискател по изп. дело (№ 846/2011 г.) с
посочен длъжник В. А. Б., по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - цедент и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД - цесионер, приложен към молбата,
посредством който е придобило вземането по изпълнителното дело с всичките му
принадлежности, като едновременно с искането в молбата е обективирано и
възлагането на частния съдебен изпълнител на действията по чл. 18 ЗЧСИ (т. 10 от
вече цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Новата давност (тази, започнала да тече от 30.10.2015 г.) е прекъсната с
депозирането от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на молба с вх. №
10344/20.04.2016 г., посредством която е поискано насрочване на дата за опис, оценка
и публична продан на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на
постоянния му адрес, т.е. с посочването на конкретен изпълнителен способ, насочен
към принудително изпълнение.
Давността е прекъсната и посредством искането от страна на взискателя за
налагане на запор на вземанията на длъжника по разкрити на негово име банкови
сметки, обективирано в молба с вх. № 42657/15.12.2017 г., в резултат на което със
запорно съобщение с изх. № 1084/17.01.2018 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., получено от
третото задължено лице на 19.01.2018 г., е наложен запор до размера на дълга по изп.
дело № 846/2011 г. на банковите сметки, открити на длъжника в съответната банка.
Давността отново е прекъсната чрез налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, посредством изпращането на запорно съобщение с изх.
№ 2780/29.01.2018 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., получено от третото задължено лице на
01.02.2018 г. (по повод молба от взискателя с вх. № 42657/15.12.2017 г.).
Посредством молба с вх. № 5462/25.02.2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
депозирана от взискателя, доколкото в същата е обективирано извършване на справка
в ТД НАП по отношение на длъжника за наличието на валидно сключени трудови
договори, данни за осигурител, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или
10
банкови сметки, като е направено и искане за предприемане на съответни
изпълнителни действия, отново е прекъсната давността по отношение на процесните
вземания.
Давността по отношение на спорните вземания е прекъсната по силата на чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в първоначалната редакция (ДВ,
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), съгласно която разпоредба за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. В § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (Обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.), е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.), продължават да текат след изтичането на 7 (седем) дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Предвид обнародването на ЗИД на Закона за здравето в
ДВ на 13.05.2020 г., се налага изводът, че спрените по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностни
срокове се възобновяват на 21.05.2020 г. Периодът, за който давностните срокове са
спрени – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, се равнява на 69 (шестдесет и
девет) дни.
Новата давност, започнала да тече от последното прекъсване - 25.02.2019 г.,
спряна за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, отново е прекъсната
на 02.11.2023 г., когато взискателят по изпълнителното дело е посочил два способа на
принудително изпълнение по отношение на процесните вземания – налагане на запор
върху вземанията на длъжника по разкритите на негово име банкови сметки и
изпълнение върху движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Давността, започнала да тече от 02.11.2023 г., е прекъсната на 03.04.2024 г. с
подаване на молба от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, получила вх.
№ 10807/03.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно с приложения, от които и
изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 328/2011 г. по описа на РС -
П., с която е поискано образуване на изпълнително дело за вземанията на кредитора,
установени с изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 328/2011 г. по
описа на РС – П., тъй като в молбата е обективирано възлагане на частния съдебен
изпълнител на действията по чл. 18 ЗЧСИ, като взискателят е посочил и извършването
на конкретни изпълнителни действия, изграждащи съответни изпълнителни способи за
принудително изпълнение – насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи, запор на трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки.
Следва да се направи уточнението, че поради перемиране на изпълнително дело
№ 846/2011 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., последният с нарочно постановление от
20.12.2023 г., влязло в законна сила на 04.01.2024 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е прекратил изпълнителното производство по процесните вземания,
обективирани в изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 328/2011 г. по
описа на РС – П., поради което съдът намира за необходимо да разгледа и института на
перемпцията.
Последният е процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна
на съдебния изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в
случай, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тази
11
хипотеза изпълнителното производство се прекратява „ex lege“ поради настъпила
процесуална перемпция, като не е необходим отделен акт на съдебния изпълнител за
прекратяване на делото, постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело само констатира настъпилата процесуална перемпция, но то не е
част от фактическия състав, обуславящ нейното проявление.
Правните последици на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното
правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява).
Дори и след перемиране на изпълнителното дело, задължението на длъжника
продължава да съществува така, както е признато – като изискуемо и ликвидно, докато
не изтече предвиденият давностен срок за него. Т.е. наличието на перемпция по делото
не препятства възможността взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и
да подаде молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането по
него. И това е така, защото за признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл
предвиденият давностен срок, който евентуално би попречил на неговото
удовлетворяване – и то само в случай, че длъжникът възрази за изтекла давност и
такава бъде призната от съда. Следва да се отбележи също, че в хипотезата на
настъпила перемпция, последната е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти, с
различни правни последици.
Ето защо, както се спомена в изложението, започналата да тече от 02.11.2023 г.
давност, е прекъсната на 03.04.2024 г. По повод поисканите от страна на взискателя по
изпълнителното дело изпълнителни действия, в хода на изпълнителното производство
са приложени няколко изпълнителни способа за принудително изпълнение, всеки от
които прекъсва давността по отношение на процесните вземания – насрочване на дата
за опис - насрочен на 24.06.2024 г. от 10,00 часа опис на движими вещи в жилището на
длъжника, посредством съобщение с изх. № 19566/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т.,
получено от длъжника на 10.05.2024 г., по реда на чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК;
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение с
изх. № 19567/26.04.2024 г. по описа на частния съдебен изпълнител, получено от
третото задължено лице на 08.05.2024 г.; налагане на запор върху вземанията от
банкови сметки на длъжника, посредством запорно съобщение с изх. №
19568/26.04.2024 г. по описа на ЧСИ В.Т., получено от третото задължено лице на
30.04.2024 г.
С оглед посоченото, към датата на подаване на исковата молба в първоначално
сезирания съд – 14.06.2024 г., петгодишната погасителна давност за процесните
вземания не е изтекла, а след този момент давност не тече докато трае процесът по
иска за оспорване на вземанията от длъжника (производството по настоящото дело),
на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Предвид изложените принципни постановки, съотнесени към настоящия казус и
хронологично проследяване на извършените изпълнителни действия по отношение
имуществото на длъжника, с цел принудително изпълнение, съдът намира, че
вземанията по изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден на основание чл. 410 ГПК и
подлежащата на изпълнение Заповед № 347 от 21.02.2011 г. по ч.гр.д. № 328 по описа
за 2011 г. на РС – П., не са погасени по давност, поради което предявеният при
условията на евентуалност иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
12
Относно разноските:
При този изход от спора право на съдебни разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК,
има единствено ответната страна.
Съдебно-деловодните разходи, дължими на ответната страна, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, са за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37 от
Закона за правна помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на
360,00 (триста и шестдесет) лева, която следва да бъде присъдена на ответното
дружество. С оглед функциите, които изпълняват юрисконсултите в дружествата, в
които същите са назначени, съдът намира за неоснователно искането на процесуалния
представител на ответното дружество за присъждане на възнаграждение на основание
чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, П.кият районен съд, Първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от В. А. Б., ЕГН: **********, с адрес с. К., общ. П., ул.
„П. С.“ № 4, чрез адвокат Г. А. К., АК – Благоевград, със служебен адрес гр. П., ул. „Г.“
№ 15, ет. 2, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с представител за Р България З.Н.Д., иск с правно
основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на
В. А. Б., с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. „П. С.“ № 4, общ. П., че не дължи на
ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, вписано в Търговски регистър с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с представител за Р България
З.Н.Д., сумата в размер на 985,36 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща задължение по Договор за покупка на стоки или
услуги с номер СRЕХ-02047394 от 15.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на
157,94 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва, считано от 15.05.2009 г. до 15.02.2011 г. /датата на подаване на
заявлението/, сумата в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна
такса по делото, сумата в размер на 100,00 /сто/ лева, представляваща заплатена сума
за процесуално представителство - адвокатско възнаграждение или общо сумата в
размер на 1 268,30 лева /хиляда двеста шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/,
тъй като вземането е погасено по давност на основание абсолютна давност, изтекла на
дата 11.03.2021 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, предявения при условията на евентуалност от В. А. Б., ЕГН:
**********, с адрес с. К., общ. П., ул. „П. С.“ № 4, чрез адвокат Г. А. К., АК –
Благоевград, със служебен адрес гр. П., ул. „Г.“ № 15, ет. 2, срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
с представител за Р България З.Н.Д., иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се
иска да се признае за установено по отношение на В. А. Б., с ЕГН **********, с адрес
с. К., ул. „П. С.“ № 4, общ. П., че не дължи на ответника Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ ЕАД, вписано в Търговски регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
13
управление гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, с представител за Р България З.Н.Д., сумата в размер на 985,36 лв.
/деветстотин осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
задължение по Договор за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-02047394 от
15.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2011 г. до
окончателното й изплащане; сумата в размер на 157,94 лв. /сто петдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от
15.05.2009 г. до 15.02.2011 г. /датата на подаване на заявлението/, сумата в размер на
25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, сумата в размер
на 100,00 /сто/ лева, представляваща заплатена сума за процесуално представителство
- адвокатско възнаграждение или общо сумата в размер на 1 268,30 лева /хиляда двеста
шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/, тъй като вземането е било погасено по
давност на основание изтекла 5 - годишната погасителна давност, изтекла на дата
11.03.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца В. А. Б., ЕГН: **********, с адрес с. К., общ. П., ул. „П. С.“
№ 4, да заплати на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с представител за Р
България З.Н.Д., направените съдебно-деловодни разноски в размер на 360,00 (триста
и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14