ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 915
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 824 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от Д.Б.Ш., чрез адв. Б., против Определение №
12654/12.11.2019г. по гр. д. № 10778/2017г. на Пловдивския районен съд, II гр. с. С
обжалваното определение е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по компетентност на Пловдивския административен съд. В частната жалба
са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че компетентността на гражданския съд не произтича
от приложимостта към казуса на хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като
материалноправните предпоставки на института на отговорността на държавите
членки за вреди не са уредени в националното право, а произтичат пряко от
правото на ЕС. Моли се да бъде отменено обжалваното определение.
По делото е
постъпил отговор на частната жалба от
Българска народна банка, чрез адв. В.. Оспорват се изложените аргументи в жалбата,
като се сочи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Моли се
да се остави без уважение частната жалба като неоснователна и да се потвърди
атакуваният акт.
По делото е
постъпил отговор на частната жалба от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките, чрез адв. Л.. Счита се, че частната жалба е неоснователна и се моли
същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното определение като
правилно и законосъобразно. Излагат се аргументи за правилността на акта.
По делото не
е постъпил отговор от Народното събрание на Република България.
Окръжен
съд – Пловдив, след като съобрази материалите по делото и становищата на
страните, намира следното:
Жалбата е
допустима. Последната
е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с искова молба от Д.Б.Ш., ЕГН ********** с искане да
бъдат осъдени Народното събрание на Република България и Българската народна
банка да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в размер на 9936,22 лв. и обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в размер на 5000 лв., както лихвите върху посочената сума за
неимуществени вреди в размер на 1472,35 лв. за периода от 25.07.2014г. до
датата на предявяване на исковата молба (16.06.2017г.), ведно с лихвите върху
същата сума, начислени от датата на исковата молба до окончателното ѝ
плащане. При условията на евентуалност, ако главните искове бъдат отхвърлени,
се претендират същите суми да бъдат заплатени от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките. В исковата молба се твърдяло, че вредите са претърпени от
ищеца във връзка с извършени от ответниците нарушения, както следва:
- от
Народното събрание – при транспонирането на Директива 94/19 ответникът не е разполагал с дискреция да определи
различни условия за установяване неналичност на депозитите, както и да предвиди
други срокове, извън посочените в чл. 1, § 3, б. “i” и в чл. 10 § 1 от Директива
94/19, поради което не е транспонирал директивата точно и е допуснал явно
квалифицирано нарушение, което било преустановено една през 2015г., с
приемането на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките.
- от
Българската народна банка – следвало е да осигури, в съответната ѝ сфера
на компетентност, спазването на правото на ЕС и да откаже служебно да приложи
национална норма, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС, а вместо
това да приложи пряко Директива 94/19, като се счита, че е била длъжна да се
произнесе изрично по въпроса дали депозитите в КТБ са неналични, въз основа на
самата разпоредба на чл. 1, § 3, б. “i” от Директива 94/19/ЕО.
- от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките – въз основа на неизпълнение на
задължението си по чл. 10, § 1 от Директива 94/19 да изплати дължимите суми в
20-дневен срок от датата на решението на БНБ.
Всички
тези твърдения на ищеца сочат на квалифициране на исковете му като на такива за
отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС.
С
обжалваното определение, първоинстанционният съд счел, че делото е
подведомствено на административните съдилища, поради което прекратил производството по делото и
изпратил същото по компетентност на Пловдивския административен съд.
Настоящият
състав намира на първо място, че в продължителен период от време, с оглед на
липсата на законодателна процедура във вътрешното законодателство за
разглеждането на този вид искове, в страната съществуваше противоречива съдебна
практика за процесуалния ред за разглеждане на този вид дела, включително по
отношение на релевантния по настоящото производство въпрос кой е компетентния
да разгледа делото съд при такива искове. По този повод било образувано и
Тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния
административен съд, като същото било спряно до произнасяне на СЕС по т. 1 и т.
2 на дело С-571/2016 г, образувано по преюдициално запитване, направено от
Административен съд – Варна на основание чл. 267 от ДФЕС. В решението на СЕС по
дело С-571/2016 г. от 04.10.2018г., било предвидено, че „при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса във вътрешния правен
ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да
се установят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на
Съюза (решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01,
EU:C:2003:513…)“ (пар. 122 от решението).
С Държавен вестник, бр. 94, обн. от дата
29.11.2019г., бил приет във вътрешното законодателство на България Закон за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Със закона се приело създаването на нов чл. 2в на ЗОДОВ, озаглавен „Ред
за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз“, като в ал. 1 било предвидено, че когато вредите са причинени
от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за
вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския
процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се
определя по реда на чл. 7. Съгласно ал. 2 на същия член, когато искът по ал. 1 е предявен срещу
няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или
юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
В §6, ал. 1 от ПЗР на закона е предвидено, че същият
се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила.
Съгласно §6, ал. 2 от ПЗР, неприключилите до влизането в сила на този закон
производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително
при последвало въззивно и касационно обжалване.
Според настоящия състав, в случая е приложима именно
разпоредбата на §6, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Производството е образувано
въз основа на искова молба, входирана в ОС-Пловдив на 16.06.2017г., тоест
същата е подадена преди влизане на закона в сила (законът, на основание чл. 5, ал.
5, изр. 2 от КРБ, е влязъл в сила на 03.12.2019г. с оглед датата на
обнародването му на 29.11.2019г. и липсата на определен друг срок за влизане в
сила). Съгласно твърденията на
ищеца, исковете би следвало да се квалифицират като такива срещу държавата за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС,
разглеждани по реда на чл. 2в от ЗОДОВ. Обжалваното определение от 14.11.2019г.
за прекратяване на производството, макар и постановено преди влизането в сила на
измененията в ЗОДОВ, не е влязло в сила, поради което и към момента делото е
висящо пред РС-Пловдив. С оглед на тези обстоятелства производството се води
неприключило на основание §6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (Обн. - ДВ, бр. 94 от
2019г.), поради което следва да бъде довършено от съда, пред който е висящо, а
именно – Районен съд-Пловдив.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното определение се явява неправилно и като
такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ОТМЕНЯ определение № 12654/12.11.2019г. по
гр. д. № 10778/2017г. на Пловдивския районен съд, II гр. с., с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Пловдивския
административен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението
е окончателно на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.