Р Е Ш Е Н И Е
№ 1729
гр. Русе, 24.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3851 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова
молба от Р.Ц.Т. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, в която се твърди,
че ищцата е теглила заем за стоков кредит в полза на трето лице. Във връзка с
това срещу нея било образувано ч.гр.д. №****/2011г. на Районен съд – Русе по
реда на чл.410 ГПК и издаден изпълнителен лист за претендирани от нея суми като
неплатени по договора за заем. Ищцата депозирала възражение в срока по чл. 414 ГПК за недължимост на претендираните суми. В резултат на възражението,
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предявил по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск срещу нея, по който било образувано гр.д. № ****/2011г. на
Районен съд – Русе. Делото приключило с определение за прекратяване поради
липса на правен интерес за ищеца. Предвид практиката „по онова време“,
кредиторът се снабдил с изпълнителен лист още при издаването на заповедта за
изпълнение по частното гражданско дело №****/2011г. и образувал изпълнително
дело №****/2012г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, което дело и до момента не
било прекратено и е висящо, въпреки че е прекратено гр.д. №****/2011г. на
Районен съд – Русе.
Ищецът счита, че с
прекратяването на делото по установителният иск, издадената заповед за
изпълнение е „отменена“, като на практика изпълнителният лист бил „анулиран“. Ползването
на изпълнителния лист от страна на кредитора било незаконосъобразно и
некоректно, но така или иначе имало висящо изпълнително дело, вземането по
което първоначалният кредитор е цедирал на втория ответник - „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД. Тази цесия не валидирала признатото от съда за
недължимо вземане по гр. д. №****/2011г. на РС – Русе и висящото пред ЧСИ
Милкана Македонска изпълнително дело №****/2012г., т.е. и висящото изпълнително
дело №****/2012г. подлежало на прекратяване, още повече, че ищцата не била
уведомена и за извършената цесия, въпреки задължението за това.
При извършена
справка в Районен съд – Русе, ищцата установила, че гр.д. № ****/2011г. било
унищожено, тъй като са изтекли повече от пет години от приключването му. Ето
защо й било издадено единствено съдебно удостоверение относно движението на
това дело.
Ищцата направила
искане пред съдебния изпълнител да бъде прекратено горепосоченото изпълнително
дело по изложените съображения, както и поради изтекла в нейна полза
погасителна давност. Въпреки това изпълнението не било прекратено, с оглед на
което се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено, че Р.Ц.Т. не дължи на ответниците „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“
и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, нито общо, нито поотделно сумата
2263,04лв., включваща главница - 632,06лв.; законна лихва - 515,76лв. начислена
от 16.03.2011г.; неолихвяеми вземания - 140,91лв.; присъдени разноски - 125лв;
разноски по изпълнителното дело - 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ -
699,31лв., както и никакви други задължения по изпълнително дело №****/2012г.
на ЧСИ Милкана Македонска, по което са включени описаните по-горе суми.
Претендира се и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. изразява становище за
недопустимост на предявеният срещу него иск, а в условията на евентуалност за
неговата неоснователност. Твърди се, че вземането, което ищцата отрича да дължи
е цедирано на другият ответник и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А не е
легитимирано да отговоря по настоящата искова
претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Счита, че изпълнителният лист срещу ищцата по ч.гр.д. №****/2011г.
е издаден съобразно законовите изисквания и същият не е бил обезсилван.
Прекратяването на производството по установителния иск по гр.д. №****/2011г.
нямало за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея.
Оспорва се и
твърдението на ищцата, че не е била надлежно уведомена за извършената цесия, а
в условията на евентуалност се твърди, че е уведомена с депозирания отговор в
настоящото производство.
Неоснователни били
и твърденията на ищцата за погасяване по давност на вземанията, обективирани в
изпълнителен лист от 16.05.2012 г. Твърди се, че давността не е изтекла, тъй като след
образуване на изпълнително дело №****/2012г. на ЧСИ Милкана Македонска били
предприети редица изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната
давност. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършени следите действия по
изпълнение: на 02.07.2013г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника, а именно „****; на 08.08.2013г. е постъпила сума в резултат на
наложения запор върху трудовото възнаграждение при работодател „***; на 18.10.2015г.
са изпратени запорни съобщения до „Обединена Българска Банка“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; на 23.07.2016г. отново са изпратени
запорни съобщения до няколко банки, а именно: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и
„Обединена Българска Банка“ АД; на 29.07.2016г. е изпратено запорно съобщение
от ЕТ „****“ – работодател на Р.Ц.Т.; на 01.09.2016г. е изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД; на 07.09.2016г. – запорно съобщение до „**** –
работодател; на 21.03.2017г. отново е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника „***“ ООД; на 18.03.2019г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение върху движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.
В условията на
евентуалност се счита, че преди приемане на Тълкувателно решение от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, по време на
изпълнителното производство давностният срок не е текъл.
По тези съображения
се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Според
представеното по делото съдебно удостоверение от РС – Русе, гр.д.№****/2011г.
по описа на съда, със страни „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“ ЕАД като ищец и Р.Ц.Т.
като ответник, е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес, с
определение влязло в законна сила на 03.04.2012г. Това производство според
удостоверението е образувано след подадено от ответницата възражение по реда на
чл. 414 ГПК по ч.гр.д.№****/2011г.
По делото е
представена призовка за принудително изпълнение по изпълнително дело №**** на
ЧСИ Милкана Македонска, с която Р.Ц.Т. е уведомена за пристъпването към
принудително изпълнение по воденото срещу нея изпълнително производство. С призовката длъжникът е уведомен и за
настъпилото правоприемство на страната на кредитора – първоначалния такъв „БНП
Париба Пъръсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В призовката е посочен и размерът на задължението на Р.Т.
– общо 2263,04лв., от които главница - 632,06лв.; законна лихва - 515,76лв.
начислена от 16.03.2011г до 18.03.2019г..; неолихвяеми вземания - 140,91лв.;
присъдени разноски - 125лв; разноски по изпълнителното дело - 150лв. и такси по
Тарифата към ЗЧСИ - 699,31лв. към 18.03.2019г.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД е придобило от „БНП Париба Пъръсънъл Файненс“ ЕАД вземания описани в
приложение №1 към договора. Под №*** в приложението е посочено вземане от Р.Ц.Т.
в общ размер от 1281,05лв., за което е образувано изп. дело №***** на ЧСИ М.
Македонска. По делото са представени потвърждение за извършената цесия и
пълномощно на новия кредитор да съобщи извършената цесия на длъжниците от името
на първоначалния кредитор. Представено е и уведомление до Р.Т. за извършената
цесия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал.
1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на
установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал.
2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Доказателствената тежест за настъпване на
факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена
на оспорващия изпълнението.
В конкретният
случай, ищецът се е позовал на две основания за недължимост – обезсилване на
изпълнителния лист след образуване на изпълнителното дело и в условията на
евентуалност изтекла в негова полза погасителна давност, срещу което ответникът
е възразил.
По делото липсват
доказателства въз основа на които да се приеме за доказано, че изпълнителният
лист послужил за образуване на изпълнителното производство е обезсилен. Липсата
на съдебен акт, с който вече съществуващ изпълнителен лист се обезсилва води до
извод за наличието на материална законосъобразност на воденото въз основа на
него изпълнително производство. Изложените в исковата молба аргументи и изводи
за обезсилването на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№****/2011г. след
прекратяването на гр.д.№****/2011г. не се основават на закона и конкретно на
правната уредба на заповедното производство в ГПК, действала и към момента на
издаване на процесния изпълнителен лист. Прекратяването на производството по
реда на чл. 422 ГПК не води да задължителен резултат обезсилване на издаден
изпълнителен лист по заповедно производство, а и за това обезсилване следва да
е постановен изричен съдебен акт в този смисъл. Липсва и логично обяснение, защо
ако още през 2012г. са били налице предпоставките за обезсилване на
изпълнителния лист, съответно и за прекратяване на образуваното изпълнително
дело, ищцата не е поискала това и не се е снабдила с необходимия съдебен акт, а
е чакала до 2019г., за да направи настоящите възражения.
Недоказана е
исковата претенция и на второто заявено основание. По делото не са представени
доказателства относно предприетите от взискателя и съдебния изпълнител
изпълнителни действия, за да се установи изтекла ли е предвидената от закона
погасителна давност за вземането на кредитора. Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е посочил
по дати извършени изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
давностния срок и които ищцата не е оспорила. Доказването на извършените
изпълнителни действия, съответно и на изтичането на давностен срок е в тежест
на ищцата. Като страна в изпълнителното производство тя би могла да се снабди с
необходимите доказателства, но не го е направила. По тази причина недоказана се
явява исковата й претенция и на второто заявено основание.
Неоснователно е и
възражението на ищцата, че не е уведомена за извършената цесия и съответно тя
не поражда действие по отношение на нея. Съгласно установената съдебна
практика, с връчването на препис от искова молба или отговор на такава и
приложените към тях доказателства (включително уведомление и пълномощно за
съобщаване на цесията) на процесуалния представител на насрещната страна, то тя
следва да се счита, че е редовно уведомена за прехвърляне на вземането. Този
факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение за
спора и да се приеме, че цесията поражда действие по отношение на ищцата –
длъжник, въпреки, че от доказателствата по делото и от изложеното в исковата
молба, би могло да се приеме, че тя е уведомена за прехвърлянето и преди
образуване на настоящото производство.
Надлежното цедиране
на процесното вземане, лишава ищцата от правен интерес да води иска по чл. 439 ГПК спрямо стария кредитор. За да бъде допустим този иск, следва да е налице
висящо изпълнително производство, вземането по което да е оспорено. В случая е
налице висящо изпълнително производство със страни ищцата и втория ответник „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, който като взискател се явява материално
легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 439 ГПК. Ответникът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. не е страна по изпълнителното производство и няма
вземане от ищцата, поради което предявеният срещу него иск следва да бъде
прекратен като недопустим поради липса на правен интерес.
При този изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., който размер е съобразен с
материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На ответника БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А разноски не са дължими, доколкото такива по
недопустим иск не биха могли да се присъждат.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Р.Ц.Т. ЕГН********** *** иск против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк
София, сграда №14 иск за установяване
недължимостта на сумата 2263,04лв.,
включваща главница - 632,06лв.; законна лихва - 515,76лв. начислена от
16.03.2011г.; неолихвяеми вземания - 140,91лв.; присъдени разноски - 125лв;
разноски по изпълнителното дело - 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ -
699,31лв., както и други задължения по изпълнително дело №****/2012г. на ЧСИ
Милкана Македонска и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част като недопустимо.
Определението за
прекратяване на производството, съдържащо се в настоящото съдебно решение
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от Р.Ц.Т. ЕГН********** *** иск против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2 иск за установяване
недължимостта на сумата 2263,04лв.,
включваща главница - 632,06лв.; законна лихва - 515,76лв. начислена от
16.03.2011г.; неолихвяеми вземания - 140,91лв.; присъдени разноски - 125лв;
разноски по изпълнителното дело - 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ -
699,31лв., както и други задължения по изпълнително дело №****/2012г. на ЧСИ
Милкана Македонска, като недоказан.
ОСЪЖДА Р.Ц.Т. ЕГН********** *** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин - 6“, ет.2 сумата от 150лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :