№ 6809
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110162344
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от /фирма/ искова молба срещу ЮЛ. Г. СП., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 12 652.88лв. –
главница по Договор за паричен заем № PLUS-15262392/14.09.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата, 1980.84лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2019г. до 19.10.2020г.,
927.47лв. – лихва за забава за периода 21.10.2019г. – до 03.11.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
53804/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между /фирма/ – кредитор и Ю.С. – кредитополучател е сключен Договор за паричен
заем № PLUS-15262392/14.09.2017г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на
20 000.00лв. Твърди се, че съгласно клаузите от договора кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита на 48 месечни вноски, като последната вноска
била с падеж 20.09.2021г. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните задължения, като непогасени останали вземания за главница и договорна
лихва, като с оглед изпадане в забава на длъжника се претендира и мораторна лихва в
индивидуализирания размер. Сочи се, че процесните вземания били прехвърлени от
/фирма/ на ищцовото дружество с договор за цесия от 19.08.2019г., към който било
подписано Приложение № 1 от 10.02.2020г. Твърди се, че цедентът е упълномощил
ищеца да уведоми кредитополучателя за прехвърлянето на вземането, което
уведомяване било извършено с изпращане на уведомително писмо на 14.02.2020г.,
което се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. Сочи се, че ако процесното
уведомяване се счете за нередовно, ищецът да се счита уведомен за извършената цесия
с връчване на препис от исковата молба и приложеният към нея, част от които било и
уведомително писмо за прехвърлянето на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/ искова молба срещу Ю.С. с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество; заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно,
че между /фирма/ – кредитор и Ю.С. – кредитополучател е сключен Договор за
паричен заем № PLUS-15262392/14.09.2017г., по който е отпуснат кредит в размер на
20 000.00лв., че съгласно клаузите от договора кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита на 48 месечни вноски, като последната вноска е с настъпил
падеж на 20.09.2021г., както и че по силата на процесния договор ответникът дължи
главница, договорна лихва и мораторна лихва в индивидуализираните размери за
посочените периоди, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия от 19.08.2019г., към който било подписано Приложение № 1
от 10.02.2020г., за което прехвърляне кредитополучателят е уведомен.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, като
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
От приложеното на л. 6 по делото копие на Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15262392/14.09.2017г., се установява, че между /фирма/ и ответника
ЮЛ. Г. СП., ЕГН ********** са възникнали облигационни правоотношения, породени
от процесния договор за заем. От параметрите на договора става ясно, че дружеството
кредитор е отпуснало на кредитополучателя заем за потребителски цели в размер на
20000.00лв, която сума е следвало да бъде изплатена на 48 равни месечни вноски, всяка
една от които в размер на 620.52лв. Уговорен е Годишен процент на разходите 16.89%
и Лихвен процент 13.77%.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че сумата е усвоена от Ю.С., като 13 430.81лв. са
преведени по индивидуализираната й банкова сметка на 15.09.2017г., 5869.19лв. са
удържани за погасяване на задължение по кредит PLUS – 12632496, 700.00лв. – за
уговорена в договора такса.
Настоящият съдебен състав намира, че вземането по кредита е изискуемо,
въпреки че от представените от ищеца доказателства не се установяват твърденията за
обявена предсрочна изискуемост, доколкото съгласно Тълкувателно решение №
8/2017г. предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В случая заявлението по чл. 410
ГПК е депозирано на 03.11.2020г., а падежът на последната погасителна вноска, видно
от погасителния план, обективиран в договора /л.6/ е настъпил след тази дата на
20.07.2021г., но преди датата, на която делото е обявено за решаване – 10.06.2022г.,
респективно настъпил е падежа и на последната вноска по кредита.
От представеното по делото копие на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019г., сключен между заемодателя по
процесния договор за кредит /фирма/, като продавач и ищеца /фирма/, като купувач, се
установява, че заемодателят е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по
процесния договор за кредит, обстоятелство, което се установява и от приложеното на
л. 22 копие на Приложение № 1/10.02.2020г към Договора за цесия. От приложеното на
л. 25 копие на пълномощно е видно, че /фирма/ е упълномощил ищцовото дружество
да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
прехвърлени с договор за цесия.
Съдът намира, че ответникът е редовно уведомен за прехвърлянето на
вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, респективно когато същото е приложено към исковата
молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея обуславя
извода, че ответникът е редовно уведомен за цесията / виж Решение № 123/24.06.2009
г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. на ВКС, I т.о. /. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
факт от значение за спорното право, който поради настъпването му в хода на процесна,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. В
случая с книжата по чл. 131 ГПК, ответникът е получил и уведомлението за
прехвърляне на вземането.
От заключението на допуснатата и изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че от страна на Ю.С. са извършени плащания по кредита в
общ размер на 13 651.44лв., чрез погасяване на 22 от уговорените 48 месечни вноски.
Според заключението на вещото лице непогасеният размер на дължимата се
главница е в размер на 12652.68лв., респективно доколкото претенцията с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е заявена именно в такъв размер,
същата се явява основателна.
Частично основателен е искът с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК за договорна лихва, доколкото неизплатената част за исковия период
20.10.2019г. – 19.10.2020г. е 1241.98лв., за която сума претенцията се явява
основателна, като над този размер до максимално претендираните 1980.84лв. или за
разликата от 738.86лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В материалноправната разпоредба на чл. 86, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законна лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК /закон за потребителския кредит/, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно възникването на
3
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В Тълкувателно решение № 5 от 2019г., постановено на 22.01.2022г., е прието,
че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява
на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично
или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като
вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост.
В обобщение следва извода, че ответникът е в забава или от момента на
обявяване на предсрочна изискуемост или при липса на данни за настъпила
предсрочна изискуемост от падежа на последната погасителна вноска. По делото не се
доказаха изложените в исковата молба доводи, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 19.10.2020г., доколкото не са представени каквито и да било
доказателства за изпращане/получаване на уведомление за предсрочна изискуемост до
ответника. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 20.07.2021г.,
тоест след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което следва извода за
неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като не се
установи ответникът да е изпаднал в забава за период преди иницииране на
заповедното производство.
По разноските:
Заявени са искови претенции в общ размер на 15 561.19лв., уважената част е в
размер на 13 894.86лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1666.33лв., като
при това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски както следва: 324.11лв. – държавна такса в исковото
производство /л.37/, 350.00лв. – депозит за вещо лице /л. 51/, 311.22лв. – държавна
такса в заповедното производство, като следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Общо сторените от ищеца разноски с в размер на 1135.33лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 1013.76лв., с оглед уважената част на предявените претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски с оглед
отхвърлената част на претенциите, но същият не депозира отговор на исковата молба,
не се яви в проведеното съдебно заседание, респективно не са сторени разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЮЛ. Г. СП., ЕГН
**********, с адрес: ******************, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****************, на основание чл. 240, ал. 1 и 2
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумите както следва: 12 652.68лв. – неизплатена част
от главница по Договор за паричен заем № PLUS-15262392/14.09.2017г. / сключен
между ищцата и /фирма/, вземанията по който са прехвърлени на /фирма/, ЕИК
********* с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г./ ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
03.11.2020г. до окончателно изплащане на сумата и 1241.98лв. – договорна лихва за
периода 20.10.2019г. – 19.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53804/2020г., по описа на СРС, IIIГО,
180ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в частта, за сумата от 738.86лв. – договорна лихва за периода
20.10.2019г. – 19.10.2020г. / разликата над уважената част до максимално
претендирания размер /, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 927.47лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 21.10.2019г. –
03.11.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. СП., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 1013.76лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5