РЕШЕНИЕ
№731
28.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: А. Стоянов………...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 996 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.Г.Д. *** подадена чрез пълномощник, срещу Областна дирекция на МВР-Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 250.00 лева, за имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0351-000051 от 07.02.2019г. на Началник група при РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 250.00 лева, се основава на разходите, които е направила за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да я защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Областна дирекция на вътрешните работи –МВР- гр. Хасково, в писмен отговор по исковата молба и чрез упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, ангажира становище за основателност и доказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление №19-0351-000051 от 07.02.2019г. на Началника
на група към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково, на ищцата М.Г.Д. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1,т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява
м.п.с.“ за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било обжалвано от ищцата пред Районен съд, гр. Свиленград, който със свое Решение № 96/08.07.2019г. постановено а.н.д. № 414 по описа на същия съд за 2019г., отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и влязло в законна сила на 30.07.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 414/2019г.по описа на РС- Свиленград, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 28.06.2019г. за сумата от 250.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 414/2019г. по описа на РС-Свиленград и приложените към исковата молба и приети без оспорване от страните писмени доказателства.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление №19-0351-000051 от 07.02.2019г. на Началника на група към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.Хасково е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищцата претендира имуществени вреди в размер на 250.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищцата М.Д. Наказателно постановление №19-0351-000051 от 07.02.2019г. на Началника на група към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 414/2019г. по описа на РС-Свиленград, в размер на 250.00лева.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 250.00 лева, и същата е изплатена изцяло в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 250.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищцата е направила искане и за присъждане на законна лихва върху тази претендираната сума, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата считано от 13.08.2019г.-датата на предявяване на исковата молба. Предвид направеното искане от страна на ищцата, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
По изложените съображения, съдът приема, че в
случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде
уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в претендираният
размер на 250.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решениеу ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
13.08.2019г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. С оглед изхода на производството на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в общ размер 310.00 от които 10 лв – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на М.Г.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 250.00(двеста и петдесет) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №19-0351-000051 от 07.02.2019г. на Началника на група към РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково
да заплати на М.Г.Д., с ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 310(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: