Р Е Ш Е Н И Е
№ 95 18.07.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на двадесети
юни
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700088 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Д.К. ***
против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в
писмо №******/05.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието. В жалбата се изтъква, че обжалваният отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация е направен по подадено на
28.03.2023г. от жалбоподателя К. заявление до Министъра на правосъдието, като
се сочи, че в писмото - отговор №******/05.04.2023г. на Директора на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерство на правосъдието търсената информация не е
възприета като обществена по смисъла на ЗДОИ, а като представляваща тълкуване
на нормативни актове. Жалбоподателят сочи, че в обжалвания акт не са изложени
мотиви относно приетия извод, че търсената информация не е обществена, а
даденият отговор изобщо не се отнасял до поставения в заявлението въпрос.
Същият уточнява, че търсената от него информация е обществена, тъй като се
отнася до процеса на подаване на жалби във връзка с изпитния процес за
придобиване на юридическа правоспособност и с поставените в заявлението въпросите
се цели получаване на отговор относно възможността да се обжалват
правонарушенията, извършвани от длъжностните лице от администрацията,
организираща провеждането на изпита за юридическа правоспособност. Моли съда да
отмени оспорения административен акт, с който не му е предоставен достъп до
търсената обществена информация и да се дадат задължителни указания на
административния орган да предостави същата. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно
заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието, редовно призован, не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощения главен юрисконсулт И.С., който оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна. Поддържа изцяло становището, изразено в
постъпилото по делото писмо изх.№******/16.06.2023г., подписано от същия надлежно
упълномощен от ответника юрисконсулт. Посочва, че описаната в заявлението като
търсена информация категорично не попада в понятието „обществена“, а се отнася
до тълкуване на правната рамка, регламентираща изпитния процес. Според него
тълкуването на правните норми под формата на мнения и правни съвети от
административен орган не може да бъде предмет на достъп до обществена информация.
Поради изложеното моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.,
определено съобразно Наредба за заплащането на правната помощ, като за целта
представя списък на разноските.
В Определение №216/01.06.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна по изложените в
съдебния акт съображения. Относно приемането на жалбата като допустима съдът
се е произнесъл с мотивирано определение в проведеното на 20.06.2023г. открито
съдебно заседание.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните фактически положения по
административноправния спор:
В заявление, заведено с вх.№****/05.04.2023 г. в Министерство на правосъдието, жалбоподателят
Д.Д.К. е поискал предоставяне на следната информация:
„Какъв е процесът за подаване на
жалба относно всеки аспект от изпитния процес при изпита за придобиване на
юридическа правоспособност организиран от Министерството на правосъдието - от
формиране на комисията и насрочване на изпита по чл. 299, ал. 1 ЗСВ до
обявяване на резултатите с протокола по чл. 300, ал. 4 ЗСВ?
Ако такава процедура за подаване
на жалба не е налична в момента, има ли планове за въвеждане на такава в
бъдеще?
Доколко е допустимо отклонение от
предписаните от закона норми относно провеждане на изпита без възможност за
обжалване?
Съществува ли специална
възможност за оспорване на резултата от изпита за придобиване на юридическа правоспособност?“.
Заявителят е уточнил, че желае да
получи информацията по електронен път чрез ССЕВ.
По повод постъпилото заявление, с
писмо №******#1/29.03.2023г. Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието П.Р.е поискала от
Директора на Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да представи в
6-дневен срок писмен отговор за предоставяне или мотивиран отказ за
предоставяне на исканата информация на Дирекция „Правни дейности“ във вид,
който да може да се предостави на заявителя, като при положително становище да
приложи и копия на документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на
заявителя. Същото писмо е изпратено и до Директора на Дирекция „Съвет по
законодателството“ в МП. С писмо №******#2/03.04.2023г. Директорът на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП е отговорил на Директора на Дирекция „Правни дейности“, че в ЗСВ и Наредба № 1 от
1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност не е предвиден ред за
обжалване на резултатите от изпита за придобиване на юридическа
правоспособност. Съгласно чл. 300, ал. 3 ЗСВ и чл. 32, ал. 1 от Наредбата, при
оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви на изпит след
допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1 ЗСВ, до три пъти.
В писмото е напомнено, че Дирекция „ВСВ“ е изразила становище по заявление с peг.
№ ********/27.03. 2023 г. от Д.Д.К. относно това, че решенията на изпитната
комисия за провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност,
обективирани в крайния акт за вписване на резултатите от проведения изпит, а
именно протокола по чл. 300, ал. 4 ЗСВ, не представляват индивидуален
административен акт по чл. 21 АПК и не подлежат на обжалване. Изложено е
мнение, че засягане на правата на кандидатите и право на обжалване би било
налице единствено в случай на недопускането им до явяване на изпит. С писмо №******#3/03.04.2023г.
Директорът на Дирекция „Съвет по законодателството“ в МП е отговорил на Директора
на Дирекция „Правни дейности“, че подкрепя становището на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“, обективирано в писмо с рег. №****/03.04.2023
г. Въз основа на получената информация ответникът – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието, е подписал и изпратил до жалбоподателя писмо с изх.№******/23/05.04.2023г./предмет
на оспорването/, с което след позоваване на законовите разпоредби на чл. 2,
чл.9 и чл. 11 от ЗДОИ относно легалните дефиниции на понятията „обществена
информация“, видовете ѝ и понятието за „служебна обществена информация“, заявителят
К. е уведомен, че търсената от него информация не представлява обществена
информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не покрива критериите
както за официална, така и за служебна според законовите определения за
видовете информация. Изложена е констатация, че съдържанието на подаденото от К.
заявление не цели формиране на мнение за дейността на министъра на правосъдието
като задължен субект, а се иска тълкуване на разпоредби от Закона за съдебната
власт и Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа
правоспособност. В писмото са изложен мотиви, че тълкуването на разпоредби от
нормативен акт не представлява информация, създавана или съхранявана от
държавните (административните) органи като е цитирано Решение № 478 от
14.01.2019 г. по адм. д. № 10477/2017 г. на Върховен административен съд, съгласно
което даването на писмена консултация по правни въпроси е предмет на
упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за
адвокатурата и такава дейност не се предвижда в други материални закони,
обвързващи административните органи със задължението да предоставят
задължителни тълкувания на разпоредби от нормативни актове. По аргумент от чл.
4, ал. 1 АПК органът е отговорил, че след като такова правомощие не е разписано
нормативно, то не може да бъде упражнявано при условията на оперативна
самостоятелност от административния орган. Като краен извод органът е заключил,
че ЗДОИ е неприложим по отношение на искането за достъп до информация,
обективирано в заявление, постъпило в Министерството на правосъдието peг. №****/28.03.2023г.
Заявителят е уведомен за отговора
по подаденото от него заявление на 05.04.2023г. чрез ССЕВ.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт,
за който жалбоподателят твърди, че представлява отказ за предоставяне на заявения
от него достъп до обществена информация, е обективиран в писмо с изх.№******/23/05.04.2023г.,
подписано с КЕП от П.Р.– директор Дирекция „ПД“, явяваща се упълномощено лице
по ЗДОИ със Заповед №********/08.08.2022г. на Министъра на правосъдието. Видно
от представената по делото Заповед №********/08.08.2022г. на Министъра на
правосъдието, на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са делегирани от
Министъра на правосъдието правомощия да издава решения за предоставяне или
отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да препраща
постъпилите в МП заявления по ЗДОИ в хипотезата на чл. 32 ЗДОИ, както и да
уведомява писмено заявителя в случаите, при които се установи, че подаденото в
МП устно запитване и писмено заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. По делото е налице Заповед №*********************.
на Министъра на правосъдието, съгласно която считано от 05.12.2022г. П.Р.е
преназначена на длъжност „Директор на Дирекция „Правни дейности“. Гореизложеното
води до извода, че оспорения акт е издаден от орган, на когото са били
делегирани правомощия за това. Ето защо съдът приема, че е доказана материалната
компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ. При това положение липсва основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
С оспорения административен акт –
писмо, органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и
разпоредбите на Раздел I Глава Трета от ЗДОИ писмена
форма. Преценката относно спазването на изискванията към съдържанието на акта
следва да се направи след съобразяване на направеното в този акт изявление. В
случая органът е преценил, че търсената от заявителя К. информация не попада в
обхвата на понятието „обществена информация“ по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ.
При такава констатация органът не дължи произнасяне с решение по смисъла на чл.
37 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп, тъй като тази констатация не попада
в нито една от групите основания за такъв отказ, предвидени в чл. 37 ЗДОИ, а
именно когато търсената информация е: 1/
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени
със закон; 2/ служебна обществена информация, достъпът до която е ограничен
съгласно чл. 3 ал.2 ЗДОИ и 3/ предоставена на заявителя през предходните 6
месеца. Ето защо съдът не намира, че в случая е налице и отменителното
основание по чл. 145 т.2 АПК.
Относно отменителните основания
по чл. 145 т.3-5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка
предвид спецификата на случая. При протичане на административното производство,
започнало по подаденото от жалбоподателя К. заявление, не се установяват
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Подаденото заявление е било редовно като напълно съответстващо на изискванията
на чл. 25 ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в
рамките на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. С оглед
релевираните в жалбата оплаквания следва да бъде установено дали търсената от
заявителя информация попада в обсега на понятието „обществена информация“ по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, респ. дали е налице незаконосъобразен отказ за
предоставяне на същата.
Съгласно законовото определение
на понятието „обществена информация“, дадено в чл. 2 ал.1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти, а съгласно чл. 2 ал.3 ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка
информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена
като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от
организация от обществения сектор. В същия смисъл е и регламентацията на
чл. 3 ал.1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България. За разлика от съдържащата се в писмените актове на държавните органи
и органите на местно самоуправление официална информация, служебната обществена
информация съгласно чл. 11 ЗДОИ се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните
администрации. В самата дефиниция на служебната информация е заложено условието
тя да е налична на материален носител при задължения субект. Следователно, за
да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва,
освен да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените
субекти, да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект. С
подаденото по реда на ЗДОИ заявление предвид съдържащите се в същото въпроси жалбоподателят
К. реално не търси достъп до информация, която подлежи на създаване и
съхраняване в Министерство на правосъдието, поради което и няма възможност да
бъде предоставена. Съгласно ЗДОИ задълженият субект има задължението да
предостави налична създадена или събрана от него информация, но няма задължение
да създава тепърва такава за нуждите на подадено до него заявление по ЗДОИ. Ето
защо съдът приема, че според конкретното си съдържание въпросите в заявлението
не очертават като предмет обществена информация. Според естеството на
поставените въпроси реално се цели получаване мнението на министъра на
правосъдието по тълкуване на правната рамка, уреждаща процедурата по провеждане
на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Жалбоподателят е
настоявал да получи отговор от министъра на правосъдието досежно това как се
развива процедурата по обжалване на отделните актове на този министър, издавани
във връзка с провеждане на посочените изпити, както и на актовете, в които
назначената изпитна комисия обективира правно – значимите свои действия. Нещо
повече, жалбоподателят е искал отговор дали се планира въвеждането на процедура
по обжалване на тези актове, в случай, че такава липсва. Същият се интересува
от възможния ефект с оглед правилното приложение на закона в случай на липса на
възможност за обжалване, както и дали има специална възможност за оспорване на
крайния резултат от изпита. Така поставени, въпросите целят да получат отговор
за планирани бъдещи евентуални законодателни промени, както и за правната
оценка относно законосъобразността на процедура, не съдържаща регламентирана
възможност за обжалване на отделните ѝ етапи. Тези въпроси категорично
нямат за обект обществена информация по смисъла на ЗДОИ, която вече да е
създадена, събрана и съхранена от МП. При положение, че ЗСВ и Наредба № 1 от
01.02.2019 г. не съдържат норми, които да регламентират процедура по обжалване
на актове, издадени в хода на започнала изпитна процедура за придобиване на
юридическа правоспособност, не е налице и официална обществена информация по
този въпрос като част от нормативни актове, която да е обнародвана и която
задълженият субект по ЗДОИ да е длъжен да посочи на заявителя. Поставените
въпроси не попадат в обхвата на предвидените от ЗДОИ процедури, тъй като
техният предмет не се покрива със вече създадена официална или служебна обществена
информация. Гарантираното от Конституцията на Република България и от ЗДОИ право
на достъп до обществена информация се ограничава до вече създадени и съществуващи
документи на съответни материални носители, като в производството по ЗДОИ не
възниква задължение за административния орган да изготвя нова информация чрез допълнително
аналитично обработване, статистически справки, обобщения, отчет на дейността си,
тълкуване на действащото законодателство, становища за необходимост от
законодателни промени или отговори на специално поставени въпроси, за да
удовлетвори заявления за достъп до информация. Даването на отговор по така
формулираните в случая въпроси би представлявало едно мнение, тълкуващо
нормативна уредба на изпитната процедура, без същото да има някакъв правен
ефект, тъй като едва при подадена жалба съответният административен орган или
съд е компетентен да се произнесе по нейната допустимост. Предвид изложеното
съдът намира, че търсената с поставените в заявлението въпроси информация не
покрива признаците на обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което и ответният
административен орган не е дължал произнасяне по тези въпроси и съответно не е
налице и визирания от жалбоподателя отказ. В т.см. са и Решение № 13262 от
31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., Решение № 7345 от
13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2016 г., V о., Решение № 7972 от
13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о.
Предвид изложените съждения съдът
приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.
По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната
страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая е направена
претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лева /л.47 от делото/. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в
случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. Участието
на юрисконсулта, представляващ ответната страна по делото, се е изразило в
присъствие в единственото проведено по делото съдебно заседание и съответно в
поддържане на изготвеното по делото писмено становище. Предвид тези данни и с
оглед факта, че делото не е със завишена фактическа и правна сложност, следва
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважена в размер
около и над минималния, а именно 120 лева. Ето защо следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието на Р България сумата в
размер на 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно оспорването по жалба на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********,
против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в
писмо №******/23/05.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 40 ЗДОИ във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 24 от НЗПП Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, да заплати на Министерство на
правосъдието на Република България, сумата в размер на 120/сто и двадесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: