Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
декември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5042 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.С.Д. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връЗ.а с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.02.2013
г. около 11,30 ч. К.А.С. управлявал собствения си л.а. „Мерцедес МЛ-320“ с рег.
№ ******, по бул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от гр. Самоков към
гр.София, на около 3.800 м преди разклона за с.Пасарел, навлизайки в завой,
губи управление върху автомобила и навлиза в насрещното пътно платно за
движение и реализира ПТП с противоположно движещия се л.а.м. „Шкода Октавия“ с
рег. № ******, управляван от С.Р.Р., в който автомобил като пътник на задна
лява седалка се возел ищеца.
Твърди се, че във връзка с
настъпилото събитие е образувано ДП № 11099/2013 г. по описа на РТП ПР СДВР, в
хода на което е установено, че причина за настъпване на ПТП са изцяло
субективните действия на водача К.А.С..Твърди се, че вследствие на ПТП на ищеца
е причинено следното травматично увреждане: фрактура на ребра Х, ХІ, ХІІ в ляво
дорзално, паравертебрално. Поддържа се,
че вследствие на получените травми ищецът изпитва силни физически болки,
изживял е шок и се е оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения на
съня и вниманието. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22112002264534,
валидна до 01.10.2013 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати общо сумата от 25 100 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и изживян шок от получените
травматични увреждания, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП,
реализирано на 19.02.2013 г. по бул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от
гр. Самоков към гр.София, на около 3.800 м преди разклона за с.Пасарел, виновно
причинено от водача К.А.С. управлявал собствения си л.а. „Мерцедес МЛ-320“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22112002264534,
валидна до 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата 22.04.2013 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора.
Оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Твърди липсата на виновно и противоправно поведение от страна на водача
управлявал л.а.м. „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ******. Поддържа, че настъпилите
вреди са резултат от случайно събитие. Евентуално твърди, че исковете са
предявени в завишен размер. На самостоятелно основание заявява възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия с твърдението, че същият е пътувал без
обезопасителен колан. Заявява възражение за погасено по давност вземане на
ищеца за лихви, във връзка с което възражение в първото по делото съдебно
заседание ищецът предявява иск за лихви за три години назад, считано от датата
на предявяване на исковата молба.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
поддържа всичките си твърдения и доказателствени искания, заявени с
първоначалната искова молба и оспорва твърденията на ответника в отговора му.
В срока по
чл.373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Моли
съда да отхвърли иска, алтернативно да присъди по-нисък размер на обезщетението
от претендирания, да отчете и съпричиняване от страна на ищеца. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП № К174
от 19.02.2013 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 19.02.2013 г., от
фотоалбума изготвен към протокола, от свидетелските показания на очевидците К.А.С. и С.Р.Р.-водачите на двете превозни средства, както и от заключението
на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните се установява, че на
19.02.2013 г. около 11,30 часа л.а.м. «Мерцедес МЛ-320» с ДК № ******,
управляван от К. Ахмев С. ***«Самоковско шосе» с посока от гр. Самоков към
гр.София. По това време и в противоположна посока се движел л.а.м. «Шкода
Октавия» с ДК № ******, управляван от С.Р.Р.. Пътят в района на местопроизшествието
е хоризонтален, с остър десен завой и мокра, и частично заледена пътна
настилка. Л.а.м. «Мерцедес МЛ-320» с ДК № ****** навлязъл в завоя със скорост
по-висока от критичната за завоя, при което автомобилът се отклонил наляво в
завоя и след употребата на спирачки, продължил движението си към насрещното
пътно платно, в което навлязъл и се удрил челно, косо с предна лява част с
насрещно движещия се л.а.м. «Шкода Октавия» с ДК № ******. След удара с
предните леви части, двете МПС-та се завъртели леко обратно на часовата стрелка
и се установили в покой на около 1 м след мястото на удара в посоката на
движението на л.а.м. «Мерцедес МЛ-320».
Установява се, че л.а.м. «Шкода
Октавия» с ДК № ******, в който като пътник на задна лява седалка се возел
ищеца, се е движил със скорост от 60 км/ч, а л.а.м. «Мерцедес МЛ-320» с ДК № ******-62
км/ч. Като причина за ПТП вещото лице приема внезапното навлизане на л.а.м.
«Мерцедес МЛ-320» в платното за насрещно движение на л.а.м. «Шкода Октавия». Ударът
е бил непредотвратим и за двамата водачи. Установява се, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан.
От приетото заключение на СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузио торако-абдоминалис, счупване на 10-11-12 ребра
в лявата половина на гръдния кош, които увреждания са довели до трайно
затруднение на движенията на гръдния кош за срок по-дълъг от 30 дни. Лечението
е проведено консервативно с болкоуспокояващи и е продължило около три месеца.
Установява се, че ищецът е претърпял болки и страдания, като през първите 15
дни болките са били с по-интензивен характер. Установява се, че ищецът ще има
болки от ревматоиден характер за в бъдеще при по-голямо натоварване и при
промяна на времето, които ще му останат за цял живот.
Между страните е прието за безспорно,
че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 22112002264534, валидна до 01.10.2013 г.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля С.Р.Р.-водачът на превозното средство, в което пътувал ищеца
и негов колега. Свидетелят установява, че непосредствено след ПТП-то Н. се
оплаквал от болки в гърдите. Преди да напусне болницата, свидетелят се видял с Н.
и от него разбрал, че има счупени ребра и че остава в болницата за лечение и
наблюдение, където престоял около 5-6 дни. Двамата се чували почти ежедневно.
Ищецът бил уплашен и шокиран, споделял за физическата болка и се опасявал от
някакви усложнения. В същото време бил и депресиран, понеже имали служебна
работа, която трябвало да свършат спешно. След изписване от болница Н. ходел на
лекари. Периодът на зарастване на ребрата бил продължителен и имал болки.
Оплаква се от усложнения, поради събиране на течност в гръдния кош. Сънят му бил
нарушен. Н. започнал работа някъде през м. май. Ищецът не се е успокоил, не си
е подновил книжката и не желае да кара. Сега има болки, когато спортува. Ищецът
е запален тенисист. Ищецът изпитвал дискомфорт при по-продължително седене и за
собствена сметка си закупил ергономичен стол.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че
причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение
на К.А.С. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Водачът на процесното МПС е нарушил чл.
16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, съобразно която норма, на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.
Съобразно
презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. Ответникът и с така ангажираните по делото
доказателства, не е оборил тази презумпция, поради което съдът приема за
установен горния факт.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищеца травми:
контузио
торако-абдоминалис, счупване на 10-11-12 ребра в лявата половина на гръдния кош.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми вече са в размер на 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид характера на
претърпените от ищеца травматични увреждания, както и обстоятелството, че лечението
е продължило три месеца, през които ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 15
дни болките са били с по-интензивен характер, както и че ще има болки от
ревматоиден характер за в бъдеще при по-голямо натоварване и при промяна на
времето, които ще му останат за цял живот.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед на горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 25 000 лв. и следва да
бъде уважен в този размер и отхвърлен за разликата над тази сума до предявената
сума от 25 100 лв. като неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установи, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и в
случай, че е имал такъв уврежданията са щели да бъдат по-леки, поради което и
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът определя принос на пострадалия в размер
на 5%, поради което и определеното по-горе обезщетение ще следва да бъде
намалено със сумата от 1250 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен
за сумата от 23 750 лв. и отхвърлен до сумата от 25 000 лв., поради
приетия принос.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва върху
главницата, считано от 22.04.2013 г. до окончателното издължаване, която
претенция като акцесорна последица от уважаване на исковете, същото подлежи на
уважаване. Предвид
изменението на исковата претенция за лихви, направена в първото по делото
съдебно заседание, възражението на ответника за погасени по давност вземания за
лихви се явява неоснователно.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в
размер на 1500 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. При материален интерес от 25 100
лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.
25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1283 лв.
По делото са проведени две
съдебни заседания, поради което съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. не се явява прекомерно.
От сумата от 1500 лв. и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 1 419,30 лв.,
която сума е съответна на уважената част от иска /23750 лв./
С отговора си ответникът е заявил
искане за присъждане на разноски. Същият е направил разноски в размер на 200
лв.-депозит вещо лице и 10 лв.-депозит за свидетел и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед на горното ответникът е
направил разноски в размер на 660 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 35,49 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете
/1350 лв./ Или ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
по компенсация в размер на 1 383,81 лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 950 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете, както и сумата от 378,34 лв.-заплатени възнаграждения на
вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Н.С.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Б.С., сумата от 23 750 лв. /двадесет и три
хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и изживян
шок от получените травматични увреждания, които се намират в пряка и
непосредствена връзка с ПТП, реализирано на 19.02.2013 г. по бул. „Самоковско
шосе“ с посока на движение от гр. Самоков към гр.София, на около 3.800 м преди
разклона за с.Пасарел, виновно причинено от водача К.А.С. управлявал л.а.м.
„Мерцедес МЛ-320“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22112002264534, валидна до 01.10.2013 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата 22.04.2013 г. до окончателното издължаване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 25 000 лв. до претендирата сума от 25 100 лв.
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 23 750 лв. до
сумата от 25 000 лв., поради приет принос в размер на 5%, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 1 383,81 лв. /хиляда триста осемдесет и три и 0,81 лв./
разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лв./ върху уважената част от исковете,
както и сумата от 378,34 лв./триста седемдесет и осем и 0,34 лв./-заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: