Решение по адм. дело №78/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „Ф. 2020“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 1012-12-358#1/09.01.2025г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г. и са изменени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684/05.12.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик.

На основание чл. 162, ал. 1 АПК и при съобразяване съдебната практика на Върховен административен съд, настоящият състав е връчил атакувания акт на А. Х. Ф.-Т. [ЕГН], с оглед констатацията, че същата е засегнато лице, на което актът не е бил съобщен. Указано й е, че на основание чл. 162, ал. 3 АПК, в случай, че обжалваният акт е неблагоприятен за нея, има право на самостоятелна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото. А. Х. Ф.-Т. се е възползвала от дадената й възможност и на 01.09.2025 г. е депозирала жалба, поради което с нарочно определение Ф.-Т. е конституирана като жалбоподател по делото.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, както и изменените такива са незаконосъобразни като издадени при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, а с оглед новоустановените факти предписанията не трябва да бъдат за заличаване, а за корекция на данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Претендират отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган. Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли за неговото потвърждаване на административния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

А. Х. Ф.-Т. е регистрирана като собственик и управител на „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* на 19.10.2020 г. В ТД на НАП лицето е подало декларация, с която е заявило начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице - собственик на „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК *********, считано от 01.11.2020 г. С оглед предвидената от закона възможност е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

По данни от Търговския регистър е установено, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.08.2023 г. А. Х. Ф.-Т. продава на Х. А. Ф. всичките си дялове от капитала на „Ф. 2020” ЕООД и същият става едноличен собственик и управител на дружеството. Обстоятелствата са публикувани в ТР на 11.08.2023 г. и считано от същата дата управляващ и представляващ дружеството е Х. А. Ф..

От осигурителя „Ф. 2020” ЕООД е представен трудов договор сключен между Х. А. Ф.-управител и А. Х. Ф.-Т.-работник, с който последната е назначена на длъжност „продавач-консултант”, считано от 15.08.2023 г. Установено е, че по данни от Регистъра на трудовите договори е констатирано, че за А. Х. Ф.-Т. няма подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен договор от 15.08.2023 г. с „Ф. 2020” ЕООД.

Констатирано е още, че в представените ведомости за работни заплати за периода от м.08.202З г. до м.06.2024 г. Ф.-Т. фигурира на длъжност „продавач-консултант” от 15.08.2023 г., като работните дни са посочени като дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО.

При проверка на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м.08.2023 г. до м.06.2024 г. от осигурителя „Ф. 2020” ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* за Ф.-Т. е установено, че същите не съответстват на данните в представените ведомости за работни заплати. Подадените данни са за дейност като самоосигуряващо се лице с ЕИК ********* (код за вид осигурен „12”) въпреки отпадналото основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. З, т. 2 КСО. За посочения период няма подавани данни за А. Х. Ф.-Т. с код вид осигурен „01 ” работник и служител.

При тази фактология и след обективирането й в констативен протокол на основание чл. 108, ал. 1 КСО на „Ф. 2020” ЕООД са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за А. Ф.-Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице” за периода от 01.08.2023 г. до 30.06.2024 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., с които „Ф. 2020” ЕООД е задължено да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Ф.-Т. [ЕГН], за м. 08.2023 г. — да се подадат 4 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 06.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1). Задължителните предписания са изпратени до „Ф. 2020“ ЕООД, като връчването им е осъществено на А. Ф.-Т., за което е представено пълномощно от управителя на дружеството.

Срещу посочените задължителни предписания от „Ф. 2020” ЕООД е подадена жалба в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Административният орган се е произнесъл с процесното решение, с което е потвърдил изцяло задължителните предписания № ЗД-1-12-01766675 от 04.12.2024 г. и е изменил Задължителните предписания № ЗД-1-12-01766684 от 05.12.2024 г., издадени на дружеството, да се подадат данните по чл. 5, ал. 4 КСО с Декларация обр. 1 за Ф.-Т., както следва:

• за м. 08.2023 г. — да се подадат 8 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО, (отразени в т. 16.2 на декларация обр. 1); осигурителен доход — 0.00 лв. (отразен в т. 21 на декларация обр. 1) вид осигурен — код „12”; последен ден в осигуряване 10.08.2023 г., (отразен в т. 15 на Декларация обр. 1).

За да измени задължителните предписания директорът на ТП на НОИ е приел, че въпреки, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е сключен на 07.08.2023 г., заличаването на Ф.-Т. като собственик и управител на „Ф. 2020” ЕООД, ЕИК ********* в Търговския регистър е осъществено на 11.08.2023 г., поради което е приел, че неправилно контролният орган е определил като последен ден в осигуряване на г-жа Ф.-Т. като самоосигуряващо се лице датата 06.08.2023 г.

Административен съд - Пазарджик, след като съобрази събраните в хода на производството доказателства, които прецени с оглед доводите и становището на страните, намира жалбата за подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 117, ал. 3 КСО - директора на ТП на НОИ - Пазарджик.

Задължителните предписания също са издадени от компетентен орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Пазарджик – Р. А. С. (съгласно Заповед № ЗР-5-12-01721665/15.10.2024 г. – л. 52). Съгласно чл. 107, ал, 1 КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, каквито според т. 1 на ал. 2 от същия са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ, във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай задължителните предписания са издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Пазарджик, въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на вменените му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство. Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на данни произтича по-конкретно от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, вр. чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Според ал. 3 от същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В тази връзка следва да се приеме, че процесните задължителни предписания са издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик – ст. инспектор по осигуряването, при изпълнение на служебни задължения - тоест от компетентен орган, в качеството му на контролен орган по чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, упражняващ административни правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Същите са оспорени от „Ф. 2020“ ЕООД пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ – Пазарджик. Решението е издадено от Директор на ТП на НОИ – Пазарджик, който е материално и териториално компетентният по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО административен орган. Спазен е указаният едномесечен срок за произнасяне.

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, като оспореното административно решение е надлежно мотивирано от фактическа и правна страна. Съответно не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Настоящата инстанция обаче, намира, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде квалифицирано като съществено такова, съставляващо основание, по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, за отмяна на обжалваното решение и потвърдените и изменени с него задължителни предписания.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че осигуреното лице А. Ф.-Т. в лично качество, а не като пълномощник на дружеството осигурител, не е била уведомена по реда на чл. 26 АПК, от същата не са искани и сведения (чл. 44 АПК) и не е участвала в производството по издаване на административния акт, с който е предписано именно тя да бъде заличена от осигурителя, както и да бъдат подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Видно е, че задължителните предписания, са адресирани до „Ф. 2020“ ЕООД, като страна в производството по издаване на административния акт, видно и от списък на страните по чл. 152 АПК е описано единствено дружеството осигурител. Действително връчването е осъществено чрез Ф.-Т. в качеството й на пълномощник на „Ф. 2020“ ЕООД, но на същата няма данни да дадена възможност за участие в развилото се административно производство.

В по-старата съдебна практика се приемаше, че в контролните производства на НОИ (каквото е процесното) отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят. В актуалната съдебна практика на Върховен административен съд по сходни случаи това разбиране не се споделя. В този смисъл решение № 7696 от 10.07.2025 г. по адм. д. № 1861/2025 г., VI отд. определение № 9091/29.09.2023 г. по адм. дело № 8567/2023 г., VІ отд., решение № 9937 от 19.10.2023 г. по адм. д. № 367/2023 г., VI отд., решение № 12152 от 7.12.2023 г. по адм. д. № 6310/2023 г., VI отд., решение № 11181 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2023 г., VI отд., решение № 11069 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2023 г., VI отд., решение № 11414 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 3799/2023 г., VI отд., решение № 10841 от 9.11.2023 г. по адм. д. № 2767/2023 г., VI отд., решение № 10939 от 13.11.2023 г. по адм. д. № 777/2023 г., VI отд..

Съгласно цитираната практика се приема, че осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. Провеждане и приключване на контролното производство с участието само на осигурителя поставя в риск правата на осигуреното лице. Претендиращият да е осигурен е поставен в невъзможност да защити собствените си осигурителни права, и е пряко засегнат от акт, постановен в производство, в което не е взел участие. Затова в цитираните актове на ВАС е възприето разбирането, че лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител (последният адресат на задължителните предписания), следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна по смисъла на чл. 26 АПК, в производството, по оспорване на задължителните предписания. Правото на лицето да участва в административно (като заинтересовано лице), респ. съдебно производство (като засегнато лице) по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, включително и служебното им заличаване на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г., е обосновано и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон, а и лицето има пряк, личен и непосредствен интерес да потърси чрез жалба защита по административен и съдебен ред, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, като се прецени осъществени ли са елементите на трудовия договор и в какъв времеви диапазон.

Именно защото интересите на осигурен и осигурител не са еднопосочни, в контролното производство НОИ дължи установяване на всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, затова всички лица трябва да са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове да са с еднакво действие по отношение на страните.

Дължимо е обсъждане и че дори и засегнатото лице да има право да се защити срещу последващ акт например за връщане на недобросъвестно получено обезщетение, тази защита е недостатъчно ефективна, щом лицето не е имало възможност да се защити в производството по издаване на задължителните предписания за заличаване на собствените му осигурителни права. Това правно положение е нетърпимо с оглед разпоредбата на чл. 34 от Хартата на основните свободи на ЕС, която не допуска национална правна уредба, която не позволява засегнатото лице да се защити срещу акт, с който се засяга правото му достъп до обезщетенията за социална сигурност.

В производствата по издаване на Задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и респ. и те да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители. В тази смисъл са решенията постановени от Върховен административен съд по адм. дело № 3883/2025 г., адм. дело № 4994/2025 г., адм. дело № 2089/2025 г., адм. дело № 1861/2025 г. и др.

Предвид изложеното в производството по издаване на задължителните предписания, потвърдени и изменени с оспореното в настоящото производство решение, административният орган е следвало да уведоми Ф.-Т. за започналото производство и да й предостави възможност да се защити и евентуално да ангажира доказателства.

Следва да се отбележи, че задължението за съда по реда на чл. 162, ал. 1 от АПК, с което настоящият състав се е съобразил, не дерогира задължението на административния орган. Последното съставлява процесуално нарушение, с осъществяването на което засегнатото лице е лишено от възможност да участва в производството. Съществеността на административнопроизводственното нарушение има особена сила поради спецификата на производствата по реда на КСО, в който е предвиден задължителен контрол на издадените актове по административен ред пред ръководителя на ТД на НОИ. Ако случаят попадаше в хипотезата на алтернативност на оспорването дали пред по-горестоящ или пред съда, уведомяването от страна на съда на засегнатото лице по реда на чл. 162 АПК, щеше да бъде достатъчно за упражняване правото на жалба и лицето не би било лишено от права. Процесният казус не е такъв, с оглед предвиденото задължително оспорване пред горестоящия орган по административен ред. Директното обжалване пред съда, каквато възможност дава чл. 162 АПК, конституирането на страната и произнасянето по жалбата от страна на съда, би довело до лишаване на страната от една инстанция, а именно възможността да оспори засягащите я актове, по административен ред.

Осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, и те търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, въпреки че не участват като страна в това административно производство.

В контролното производство НОИ следва да установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. В тази връзка лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, който е адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в административното производство по оспорване на задължителните предписания.

Подаването на жалба пред съда при условията на чл. 162, ал. 3 от АПК не може да санира този порок. Както се каза, издадените задължителни преписания подлежат на задължително обжалване по административен ред, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред директора на ТП на НОИ, като това производство също трябва да бъде проведено с участието на засегнатото лице. В този смисъл е решение по адм. д. № 651/2025 г. по опис на Административен съд – Пазарджик.

В настоящия случай, А. Ф.-Т. не е била страна в административното производство по издаването на задължителните преписания, нито пък същите са й били съобщени, поради което, настоящата инстанция намира, че административният акт и решението на директора на ТП на НОИ са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна по чл. 146, т. 3 .

Предвид изложеното, Решение № 1012-12-358#1/09.01.2025г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г. и са изменени задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684/05.12.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик следва да бъдат отменени, а делото, като преписка, следва да се изпрати на административния орган за провеждане на ново производство, съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателите следва да се присъдят разноски съобразно представените списъци - в общ размер на 1 560 лв., от които 500 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса, платени от Ф.-Т., и 400 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие, 600 лв. - депозит вещо лице и 50 лв. - държавна такса, платени от „Ф. 2020“ ЕООД. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. И за двамата жалбоподатели то е съобразено с предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Поради което НОИ следва да бъде осъден да заплати на „Ф. 2020“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 1 050 лв. и на А. Х. Ф.-Т. [ЕГН] сума в размер на 510 лв. представляващи разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-358#1/09.01.2025г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766675/04.12.2024г. и са изменени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01766684/05.12.2024г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик.

ИЗПРАЩА преписката на органа за провеждане на ново производство, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на „Ф. 2020“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. Х. Ф.-Т. [ЕГН] сума в размер на 510 (петстотин и десет) лв. разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.