Р Е Ш Е Н И Е
261237/8.4.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6710 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** срещу М.Р. Манева, с ЕГН ********** ***3 и настоящ
адрес *** за заплащане на дължими суми по Договор за кредит от 29.06.2015 год.,
както следва: изискуема главница в
размер на 8,286.84 лева (осем хиляди двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки); изискуема договорна (възнаградителна)
лихва, в размер на 2,278.35 лева (две хиляди двеста седемдесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки), начислена за периода от 10.01.2018г. до 19.06.2020г.
вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 209.34 лева (двеста и
девет лева и тридесет и четири стотинки), начислена за периода от 08.02.2018г.
до 19.06.2020Г. вкл.; разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лева (сто
и двадесет лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и разноски за
производството и разноски за заповедното производство, като моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На
основание чл.127, ал.4 от ГПК ищецът е посочил
банкова сметка, ***: Банка ДСК, BIC ***: STSABGSF IBAN: ***та в молбата
от които ищецът черпи права са, че на 09.3.2020 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и същото е отхвърлено, като са му дадени указания
да предяви осъдителен иск на основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК по
образуваното ч.гр.д.№ 3253/2020 год. на ВРС, 41 състав, поради което за него
е налице правен интерес от предявяване
на исковете.
Обстоятелствата от които ищецът
черпи права са, че вземането
му произтича от задължение на ответника към ищеца по договор за текущо
потребление от 29.06.2015 г. по силата на който банката е отпуснала на
ответника заем в размер на 10000 лева, с краен срок за издължаване 30.06.2025
г. Кредитът е усвоен изцяло от
кредитополучателя еднократно на 30.06.2015 г. Обстоятелства, довели до настъпване на изискуемост на вземанията на
Банката по кредита:
Основно задължение
на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ
е да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят
М.Р. Манева е изпаднал в забава по отношение на заплащането
на погасителните вноски след 10.01.2018
г. След тази дата по кредита не са извършвани никакви плащания. На осн.чл.20.1, т.1 от Общите условия банката има право да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор
от ответника, след като исковата молба и приложенията са му връчени редовно на осн.чл.46 ГПК. Същият не се явява в първото съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищцовото
дружество чрез процесуален представител поддържа
молбата и моли да се уважи изцяло.
Ответникът
е редовно уведомен за инициираното производство, но не се явява и не изпраща
представител. Същият не е представил доказателства и не е изразил становище по
иска.
Съдът след като взе предвид
събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
твърденията на ищеца и от представените с молбата писмени доказателства съдът
намира за доказани по безспорен начин
задълженията на ответника към ищеца за процесните суми, дължими
на посоченото основание като задължения за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава по договор за
потребителски кредит от 29.06.2015 г. за посочения период. В подкрепа на
твърденията ищецът е представил писмени доказателства: договор за кредит за
текущо потребление, общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Банка ДСК“, погасителен план,
декларация за предоставена информация по чл.19, ал.1 ЗЗЛД.
Предвид процесуалното поведение на
ответника съдът намира, че същият не
оспорва твърденията в молбата, както и
задължението си към ищеца в претендирания
размер. Доказателства за извършено
плащане не са ангажирани.
При изпадане
на длъжника в забава след падежа на
задължението, същият дължи на кредитора
обезщетение върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД от падежа до окончателното изплащане на
вземането. С оглед горното основателни
се явяват и предявените акцесорни
претенции за обезщетение за забава.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е
оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал
доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените
искови претенции са основателни в
хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на
спора, на осн. чл.81 ГПК и
направено от ищеца искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът
следва да му заплати разноски за производството. Съдът като взе предвид, че до
приключване на последното заседание
ищецът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, намира, че искането по
реда на чл.78 ГПК е основателно и следва да се уважи като ответникът му заплати разноски в размер на 311.03 лева държавна такса за исковото и 211.57 лева държавна такса за заповедното
производство – общо 522.60 лева, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и задължителните
указания, дадени с ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк.дело №
4/13 г. на ОСГТК на ВКС. На осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в сила от 01.01.2006 г.,
приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., съдът
определя на ищеца дължимо възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Р. Манева, с ЕГН ********** ***3 и настоящ адрес *** да заплати
на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** следните суми, дължими по Договор за кредит от 29.06.2015 год. : изискуема главница в размер на 8286.84 лева
(осем хиляди двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки); изискуема
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 2278.35
лева (две хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) за
периода от 10.01.2018г. до 19.06.2020г. вкл.; изискуема лихвена надбавка за
забава в размер на 209.34 лева (двеста и девет лева и тридесет и четири
стотинки) за периода от 08.02.2018г. до 19.06.2020Г. вкл.; разходи при изискуем
кредит в размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), ведно със законната лихва
върху главницата 8286.84 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.6.2020 г. до
окончателното й изплащане, на
осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.415,
ал.1, т.3 ГПК и чл. 86 ЗЗД, както и
разноски за исковото и за заповедното производство държавна такса общо 522.60 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Осъденото лице може да плати дължимите суми по банкова сметка ***, BIC ***: STSABGSF IBAN: ***.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: